Читателски коментари от д.

жестоко въведение в един от най-великите романи на 20-и век наред с „Одисей“, „Вълшебната планина“ и „По следите на изгубеното време“ ! Последната книга е най-близко до „Човекът без качества“, защото Роберт Музил е обратната страна на Марсел Пруст — единият достига чрез изключително красноречие, другият чрез точна и прецизна обосновка и дедукция до вечните проблеми. Няма Сартр, няма Камю !

„Кланица пет“ е диаметрално разположена като замисъл и като качества от „На западния фронт нищо ново“ и горе-долу всички натуралистични повести за войните и военното дело и прочие неща, които пък на мен са ми безкрайно безинтересни и по никакъв начин не ме грабват.

Войната при Вонегът ( и тази книга съответно) не причинява физическа болка, а душевна рана, от която човек загива постепенно. Ако чакаш кръв и телеса и „Иди и виж“ — със сигурност това не е книгата, която трябва да прочетеш.

„Всичко

бе

красиво

и

нищо

не

причиняваше

болка“

;)

всъщност съм я чел много пъти и я имам на хартия, но минах да кажа, че това е не просто една от най-гениалните научно-фантастични книги, а това е една от най-хубавите книги изобщо. Второто пришествие в края на книгата ми дойде в повече да си призная честно и ме свари неподготвен. Не знаех къде се намирам първият път като я затворих. „Пикник край пътя“ и „Сънуват ли андроидите…“ са най-близкото нещо в жанра, а изобщо в литературата може да е смело, но бих казал Достоевски.

а такива — прочели-непрочели като тръгнат да се обаждат… замисляли ли сте се, че разковничето може да е в последното изречение, в последната точка, в чувствата, които книгата ще остави като комбинация.

щом си имаш граници на абстрактността, не ги прекрачвай занапред и всичко ще е ок. Иначе книгата има изключително оригинална композиция, начало и край, които директно кореспондират с Библията — започва с Генезис и завършва с Апокалипсис, в следствие на първородния грях, който се повтаря през цялата история на рода Буендия и Макондо. Благодаря за вниманието.

аз затова казах първата строфа, защото наистина ми идва по-нежна и по-чувствена. Иначе едно време като прочетох Дик и този пасаж и си казах — ей, колко чувствена лирика и после прочетох цялата поема и бях като гръмнат. Офтопик, но уважавам Дик за много неща, включително, че постоянно се обръща към класическата литература и опера и философия и много вещо ги вплита в сложните си сюжети. Следващото е твърде смело, но като нищо Турние да се е вдъхновил от Високия замък за своя „Горски цар“ ;)

по всяка вероятност вдъхновено от Йейтс…

преводът на първата строфа от „Филип Дик — Човекът във високия замък“ повече ми харесва:

„Кой в мрака препуска на вихрен жребец?

Баща със невръстния свой младенец.

Притиска той крехкото детско телце

и нежно го топли до свойто сърце.“

въпрос на вкус. Като цяло превод на стихове си е … колкото и да са хубави, винаги е невъзможно да достигнат оригинала. Тук искам да използвам възможността, за да попитам създателите на сайта — няма ли възможност да направите отделна рубрика с мненията за чик-лит книгите и всички останали. Не за друго ами сигурно на чик-лит феновете им е досадно разни Сонети и Под игота да разводняват хубавите дискусии за шедьоврите на Нора Робъртс и сие. Просто конструктивно предложение.

наистина уникален сборник, както и всичко на Илф и Петров. до Глишев — и Булгаков е някъде там ;)