Читателски коментари

(за „Отнесени от вихъра“ от Маргарет Мичъл)

  • 1. elle (29 август 2011 в 18:20)

    Това е любимата ми книга. НАЙ- ЛЮБИМАТА!!!!

  • 2. Вал (30 август 2011 в 02:14)

    Няма образован човек, който да не е чувал за „Отнесени от вихъра“, Скарлет и Рет са еквивалент за бурна и силна любов… (сега като гледам ниските оценки, се чудя кой би гласувал по този начин, но вкусове всякакви…).

    Интересен ми е фактът че авторката оставя книгите с такъв неопределен финал… и мисля, че всички искрено благодарим на Александра Рипли затова, че ни дава такъв хубави подобаващ край на една много силна творба… хубаво е да прочетеш книга, доволно да въздъхнеш накрая и да върнеш вярата си, че всичко свършва добре.

    Хммм… май се отнесох вече. :))))

  • 3. janez (2 септември 2011 в 10:09)

    Любовната история е просто пласт от тази книга, която в никакъв случай не е елементарна. Това е книга за войната между Севера и Юга, която променя завинаги съдбите на хората. На всякакво ниво. Да се коментира само любовната история, значи да се плъзнеш по повърхностността. Колкото за продължението „Скарлет“, аз харесвам тази книга, но съм напълно съгласна с Маргарет Мичъл, която е смятала, че историята на Скарлет и Рет е стигнала до логичния си край и не е искала да пише продължение.

  • 4. Ал (5 септември 2011 в 23:00)

    Фантастична книга! Подкрепям мнението на janez, само че не мисля, че продължението е на нивото ѝ. „Отнесени от вихъра“ е дълбоко реалистична творба, докато в „Скарлет“ си има елементи на сериозно фантазьорство. Поне според мен.

  • 5. Fortuna (15 септември 2011 в 14:06), оценка: 6 от 6

    Отнесени от вихъра е шедьовър,докато продължението „Скарлет“е в най-добрия случай едно доста добре написано романче

  • 6. Dessii (28 декември 2011 в 20:25), оценка: 6 от 6

    Според мен краят на втората книга е всъщност истинският финал на историята!

  • 7. Wallküre (8 януари 2012 в 02:31), оценка: 6 от 6

    Разкошна книга! Прекрасна! За разлика от продължението :(

  • 8. krassyto (18 юли 2012 в 16:21), оценка: 5 от 6

    …Продължението „Скарлет“ си е една хубава комерсиална любовна история, а „Отнесени от вихъра“ си е чист исторически роман, прекрасно пресъздава духа на времето си, подчертавайки и актуалните за всяко време човешки ценности…за всяко време на война, на промяна, на младост и любов…

  • 9. Nick Baizel (5 март 2014 в 20:14)

    Книгата не е лоша, но определено представя войната на доста по-елементарно равнище отколкото би трябвало. Определено съм против робството. Истинската картина в юга в романа не е показана. Е, авторката е родена в Атланта. Войната е нещо много брутално, но да не забравяме, че за болшинството от негрите робството е било РОБСТВО. Това Мичел не го показва.

    • 11. д. (5 април 2014 в 22:58)

      абе при 29 милиона население на Щатите по онова време, 750 000 загинали (200 по време на битка) [справка уикипедия] — това е далеч от опустошаваща война. И няма как да е иначе като е гражданска. Авторката според мен дори хиперболизира нещата. А робството го изкарва като пожелателно. „12 години роб“ за тези, които искат и друга историческа справка по въпроса.

  • 10. megz (6 март 2014 в 08:33)

    Целта на Мичел не е била да показва робството, а опустошенията, които причинява една война. Романът „Чичо Томовата колиба“ също не показва ситуацията реално, не се заблуждавайте.

    Като бях ученичка в 11–12 клас, това ми беше най-най-любимата книга. Скарлет О’Хара за мене беше „върха на сладоледа“!! Чела съм я и препрочитала над 10 пъти. Към днешна дата все още смятам, че книгата е страхотна, само че вече не харесвам Скарлет, а Мелани — какво да се прави, растем…За Рет Бътлър няма да говорим, него го обожавам, но от гледна точка на възрастта това „обичам те, ама не ти казах“ вече ми идва в повече :)

  • 12. mishonata (22 февруари 2015 в 10:37), оценка: 6 от 6

    Книгата е страхотна, но не знам как някой може да нарече това между главните герои „любов“. Двамата са типична представа за изявени егоисти, нарциси и епикурейци, които обичат само себе си. Разбира се Рет заобичва децата, но спрямо жените той изпитва изкривена „любов“. Опитва се да спечели сърцето на егоистичната и объркана Скарлет като я иронизира и като осмива чувствата, като играе и позьорства, а след това се чуди защо тя е объркана. Жени се за нея, след като е наясно с ччувствата й спрямо Ашли, а след това се гневи, че тя му изневерява душевно. Опитва се да играе образа на непукист, но той се пропуква и показва жалката същност на един объркан човек с проблеми с обвързването и доверието

  • 13. Belle_White (24 март 2015 в 21:59), оценка: 6 от 6

    Ако не беше баба сигурно нямаше да прочета тази книга, но благодарение на нея аз се насладих на една удивителна история.

  • 14. map81 (12 август 2015 в 09:54), оценка: 6 от 6

    Ще последвам предходния коментар :). За пръв път видях тази книга в ръцете на моята прабаба Желязка, когато бях на десетина години. Четеше я без очила, а вече на преклонна възраст. Стана ми интересно какво чете и си спомням, че я попитах дали й харесва тази толкова дебела книга. За съжаление не помня какво ми е отговорила. Това е един от по-ярките спомени с тази ми баба. След години /не помня кога прочетох за първи път книгата/, когато се поразрових из домашната библиотека, попаднах на заглавието. Веднага започнах да чета. И от тук започна моята лудост. Това е най-хубавата книга, която съм чела някога. Толкова добре написана. Толкова добре разказана. Любима. След това гледах и филма. Същото усещане. Пресъздаден е точно както съм си представяла картините, докато четях книгата. Разбира се в един по-съкратен вариант. Не съм броила колко пъти съм я чела, но знам, че ще продължа да я препрочитам и занапред.

  • 15. plamenova (2 ноември 2015 в 04:39), оценка: 6 от 6

    Любимата ми книга! Не знам какво толкова има в нея! Главните герои са двама глупаци, които от прекалена гордост не могат да си изяснят отношенията. Рет е гаден тип, който не уважава жените и презира добродетелта, а героинята е ужасно незряла и направо израства под негово влияние, без да осъзнава през повечето време как нарушава правилата именно покрай него. Накрая ти става просто жал за нея, защото тя е като едно изгубено дете, което не разбира докрай какво му се случва! Трагедията се засилва и от факта, че обществото тогава е било изключително нетолерантно към жените.

  • 16. GG (16 декември 2016 в 12:49)

    Рет е нормалният мъж, който презира преструвките, от които е изтъкано тогавашното общество. Скарлет е жена, честна със себе си, която взема съдбата си в ръце, вместо да блее колко е зле.

    Странно ми е в днешно време да се говорят думи като „не уважава жените и презира добродетелта“. Той уважава Мелани тъкмо защото тя е наистина благородна, и то към всички.

  • 17. juliami (16 януари 2017 в 18:06), оценка: 4 от 6

    Хубава книга, но не ми е любима.

  • 18. plamenova (17 октомври 2017 в 14:44), оценка: 6 от 6

    Наскоро прочетох пак книгата както и биографията на писателката. Една позната ми сподели нейното виждане за книгата и смята, че малко хора наистина разбират какво се случва всъщност.Според нея авторката (която е учила психиатрия) не е написала продължение на книгата, защото накрая Скарлет е в капан и не и остава нищо друго освен да полудее подобно на баща си, на който тя така или иначе много прилича. Финалът е наистина трагичен, тъй като главната героиня пада от много високо и накрая на никой не му пука за нея. Малко хора си дават сметка, че капитан Бътлър е наистина голям негодник и най-вероятно е съсипал доста жени през живота си като им е изкарвал кирливите ризи за пред обществото. Накрая след като жена му е престанала да му е интересна най-безцеремонно и заявява, че не му пука какво ще стане с нея, а той доста се е позабавлявал като негодник и смята да уреди живота си като сложи маската на добродетелта. А репутацията на Скарлет е напълно съсипана под влияние на негодника Рет. Когато решава да се омъжи за него тя загърбва всичките си приятели и възприема максимата „да не ти пука какво мислят хората“. Идеята му е да са двама негодници, на които не им пука, но след като се ражда Бони и Скарлет решава, че не иска повече деца, той предава жена си и решава да възвърне репутацията си като използва Бони и децата на Скарлет. Естествено за пред хората той става добрия мъж, а тя лошата съпруга и майка. Оттам нататъка след скандала с Ашли поведението на Рет е много съмнително, защото отсъства от града цели 3 месеца а жена му е бременна и тръгва слух, че бебето не е от него. След завръщането му тя пада по стълбите и губи бебето, а това е съмнително. Излиза все едно мъжът и я е бутнал като е разбрал, че е бременна. Затова и доктор Мийд се държи толкова грубо със Скарлет накрая когато Мели умира. На него му е странно, че Рет нито веднъж не идва да види жена си когато абортира, а и Скарлет е била доста смутена когато е разбрала, че е бременна. Общо взето след кошмарния им брак, при който героинята губи единственото дете, което обича и едва оцелява при трагичния аборт на Скарлет и предстои да обере всички негативи, да дава безкрайни обяснения пред обществото и на децата си, да се грижи за Ашли и да агонизира от факта, че не може нищо да направи, за да върне мъжа си и че той никога няма да се върне при нея, защото веднъж взел твърдо решение е непреклонен. Докато той ще продължава да си живее безгрижно някъде ни лук ял, ни лук мирисал. Ако ви е направило впечатление през цялата книга той виси по баровете докато Скарлет е много млада и наивна, а и се налага да води жестока борба за оцеляване. Той има ужасно негативно влияние върху нея, събужда най-лошото в нея и макар идеята му е да се грижи за нея на практика неговата любов я съсипва. Тя твърде късно го разбира, тъй като той така и не проявява смелост да разкрие чувствата си навреме. И така жената, която е смятала, че може да командва всеки мъж с ужас ще установи, че все пак това е един мъжки свят и ще трябва да плати жестока цена за грешките на младостта. Принципно това е идеята — тя влачи цял живот тежък товар, който се казва Ашли, но накрая той става толкова тежък, че едва ли ще може да се справи без своята приятелка Мелани и без мъжа си.

  • 19. Пандора (18 октомври 2017 в 01:15)

    до Plamenova

    Г-жо, чета ви коментара и си задавам въпроса "Вие коя книга в същност сте прочела????,защото коментара ви не се отнася до „Отнесени от вихъра“! Боже ,ела и си прибери в…..те!

  • 20. denioo (16 април 2018 в 23:56)

    Нямам по-любима книга от тази! Прочетох я на един дъх! Прекрасна история, завладяващ сюжет, наистина не те оставя да се отделиш от страниците! А с така нареченото продължение — „Скарлет“, не си губете времето!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.