Читателски коментари от д.

„провокираните от нея събития…“

Ще речеш, че едва ли не нещо дребно и незначително е провокирала — предсрочни избори например…

чел съм и части от обвинението срещу „Одисей“ на Джойс и винаги съм се удивлявал от наивитета на господа обвинителите. А този тук е направо върхът. Сам не осъзнава, че дамгосвайки и демаскирайки романа, всъщност разкрива най-възвишената му част — че е съставен от хора от плът и кръв, които мечтаят, обичат, грешат, пропадат и никога не избират логичния път, заключен в изтърканите до болка сюжети. Най-ярко се проявява това, когато прокурорът остава изненадан, че когато Шарл пост-мортем намирам доказателства за изневерите на жена си не я намразва от дъното на душата си, а напротив — умира след няколко страници с кичур от нейната коса в ръка.

бягай, че злият джу ти изяде кашичката.

по принцип те иронизирам, но възхваляващите моята борба като цяло сте хора с претъпени усещания и овча мисъл, та затова не можеш да стоплиш.

Волене, не бяха ли шест милиона избитите, бе ?

това е „Алхимикът“ на поезията, lol не ме докосна, но май ме почеса.

уникален не е в никакъв случай. Дори е досаден с непрестанното повтаряне на един и същ сюжет отново и отново — алкохол, жени, без пари, блаблабла. Но пък ме кефи, че е непукист и никога ама абсолютно никога не съм прочел, лирическото му алтер-его да се оплаче от нещо — от каквото и да е. Всичко се понася с едно безмерно спокойствие, което и мен ме хипнотизира. Чел съм му всичко на български език и почти нищо не мога да различа като заглавия. Може би само „Поща“, но това щото беше първата.

Също — поезията му е в много пъти по-добра от прозата му. Примерно:

The Twins

he hinted at times that I was a bastard and I told him to listen

to Brahms, and I told him to learn to paint and drink and not be

dominated by women and dollars

but he screamed at me For Christ’s Sake remember your mother,

remember your country,

you’ll kill us all!…

I move through my father’s house (on which he owed $8000 after 20

years on the same job) and look at his dead shoes

the way his feet curled the leather, as if he was angrily planting roses,

and he was, and I look at his dead cigarette, his last cigarette

and the last bed he slept in that night, and I feel I should remake it

but I can’t, for a father is always your master even when he’s gone;

I guess these things have happened time and again bit I can’t help thinking

to die on the kitchen floor at 7 o’clock in the morning

while other people are frying eggs

is not so rough

unless it happens to you.

I go outside and pick an orange and peel back the bright skin;

things are still living: the grass is growing quite well,

the sun sends down its rays circled by a Russian satellite,

a dog barks senselessly somewhere, the neighbors peek behind the blinds.

I am a stranger here, and have been (I suppose) somewhat the rogue,

and I have no doubt he painted me quite well (the old boy and I

fought like mountain lions) and they say he left it all to some woman

in Duarte but I don’t give a damn — she can have it; he was my old man

and he died

inside, I try on a light blue suit

much better than anything I have ever worn

and I flap the arms like a scarecrow in the wind

but it’s no good:

I can’t keep him alive

no matter how much we hated each other.

we looked exactly alike, we could have been twins

the old man and I: that’s what they

said. he had his bulbs on the screen

ready for planting

while I was laying with a whore from 3rd street.

very well. grant us this moment: standing before a mirror

in my dead father’s suit

waiting also

to die.

ох, краят пробожда сърцето. Есхатология по ирландски.

http://www.anapest.org/publication.php?publid=226&project_id=5

линк към изгубената глава, за която и г-н Райчев пише (но защо не включва в превода остава неясно). Това е Великият инквизитор на целия роман и дава до известна степен яснота за Ставрогин и финала, който му се отрежда след цялото това влачене из полето.

Апропо — главата е и ценна, защото се вижда колко малоумен е Тургенев, който е твърдял, че Достоевски е руският Дьо Сад заради някои от сюжетите в книгите му. А вторият просто винаги взима най-грандиозната антитеза, след което бавно и методично я отрича и достига до светлината на религията.

днес прочетох най-елементарното и скудоумно мнение за книга. Или може би вчера. Ще да е било днес.

EvaBook, признавам, че финалът на книгата е това, което в моите очи я издигна на много голямо разстояние от жанра (който ми е скучноват в 99% от произведенията си), но можеш да не го цитираш дословно — ще развалиш удоволствието на някой, който все още не е чел книгата. А екранизацията на книгата е повече от прилична и в нея също са участвали братята, които са комбинирали сили с най-човечния и смислен режисьор стъпвал по тази грешна земя — Андрей Тарковски. Филмът и книгата имат допирна точка в изключителното човеколюбие и вяра в човека и човешкото.

най-страшният разказ в сборника. плъзга се по ръба на бръснача и читателят се чуди как авторите му са останали на свобода след него ;)

разбрах, чиклита ще спаси България ! Алилуя !

моят проблем със спамът на чиклит гилдията е, че са точно толкова съдържателни, колкото и самите книги. С две думи — плоски са, не можеш да изведеш никаква идея, не можеш да съпоставиш с нещо, не се обогатяваш, не страдаш/не се радваш истински. Може би изпитваш някакъв гъдел, отъждествявайки се с герои и ситуации, но пак ми се струва безсмислено. А коментарите се свеждат винаги до „страхотна е!“ „нежна и увлекателна!“ „лека и забавна“… прочетох я на един дъх, не усетих как свърши, ще прочета и останалите бла-бла-бла. Ами гласувайте там с 6 или с 1 и другите ще разберат, че евентуално сте я харесали/ не сте я харесали. Трябва да скролвам и да местя страници, за да намеря на нормалните книги коментарите. Досадно е.

Бесове е толкова велика творба, че втората след нея е десета и пак ще е на Достоевски ! Не съм съгласен, че след нея можеш да прочетеш много други велики неща — по-скоро се броят на пръсти великите книги, които летят в една орбита с нея.

някои са откровено глупави, а в по-голямата част философията е познатата жени-и-вино.

това стихотворение носи колосално спокойствие, разбираемо само за един мъж. Жените да ме прощават.

Маяковски сто на сто го е чел това. Уникално е като замисъл и изпълнение. И като превод, разбира се !

Флобер е отворил вратата на модерното като е застанал на една междинна позиция между реалистите и романтиците и в крайна сметка сам е оформил това, което ще последва. Самият Льоса определя „Мадам Бовари“ като първият модерен роман. Джойс и Музил ги определят като „децата на Флобер“ като вече не помня от къде е цитатът. А Кафка е писал надълго и широко за Флобер в своите дневници. Бил му е фен от където и да го погледнеш ;)

На фона на всичкия чик-лит, който се коментира по този сайт, „Мадам Бовари“ и отношението на Флобер към романтическите представи за любовта и „чудния свят“ на влюбените е просто безценна :)

а иначе човекът почти нищо не е направил в литературно отношение. Просто е отворил вратата на авторите от 20-и век като Джойс, Музил, Кафка, Мориак, Льоса. Слаба работа.