Читателски коментари (за „Играта на Ендър “ от Орсън Скот Кард)

  • 1. Явор Симеонов (12 октомври 2007 в 10:25)

    Напвао не мога да повярвам че никой не се е изказал за тази книга! Играта е класика в жанра и може би най добрата фантаскита на тема стратегии и психология. Препоръчвам също да се снабдите с книгите от сенчестата стратегия, където главен герой е Бийн — дясната ръка на Ендър.

  • 2. Боян Желязков (20 октомври 2007 в 21:40)

    Прескрасна книга. Много силно втъкнати психологически елементи.

    • 3. Теодора (8 февруари 2009 в 08:34)

      КУЛТОВА книга!

  • 4. natispain (11 февруари 2010 в 23:36), оценка: 6 от 6

    Зачетох тази книга за разнообразие, защото напоследък, след редуване на Пратчет и Азимов, констатирах, че известно време след тях всичко ми изглежда скучно, та реших да ги поразредя и да ми изтраят за по-дълго. „Играта на Ендър“ е нещо невероятно, удоволствие в чист вид, истински шедьовър.

  • 5. mailsteg (20 май 2010 в 13:24), оценка: 6 от 6

    Заслужава си да бъде прочетена останалите книги от поредицата също са изключително добри.

  • 6. Теодора (30 юли 2010 в 22:06)

    Най-великата фантастика, писана някога!

  • 7. venoma (26 август 2011 в 14:51), оценка: 6 от 6

    Много силна книга! Добър сюжет, прекрасни герои и много много психология.

  • 8. Орлин (1 септември 2011 в 01:38)

    Култова! Съвсем случайно попаднах на това заглавие в интернет и просто не можах да повярвам колко ми хареса след като я прочетох. Препоръчвам я горещо!

  • 9. krivoshapkova (4 септември 2011 в 11:02)

    Чудесен роман!Вече много рядко някоя книга ме впечатлява или оставя следи след прочита и. Радвам се, че попаднах на такава!

  • 10. нт (29 ноември 2011 в 00:57)

    Първата книга, „Играта на Ендър“ е добра, особено като предхождаща „Говорителя на мъртвите“.

    „Говорителя на мъртвите“ според мен е истински шедьовър.

    Третата книга, „Ксеноцид“, е значително по-слаба от първата.

    Четвъртата, „Рожби на съзнанието“, е направо жалка. Не си струва четенето. Разочарованието от автора-мормон, който залита в глуповата и повърхностна метафизика, или просто е изглупял с напредване на възрастта, е огромно.

    • 18. д. (5 април 2014 в 22:06)

      първата книга повече обеща, отколкото даде. В смисъл че милитаристичният момент малко в повече ми дойде и чак към края се издигна на положение и даде сериозна заявка за втората книга. Нямам търпение да прочета „Говорителят на мъртвите“. Гледам, че са я пуснали по книжарниците ново издание- ще взема да си я купя, да не кажат издателите, че само пиратстваме по тези ширини.

  • 11. Discovery (1 януари 2012 в 14:06), оценка: 6 от 6

    Книгата е невероятна! Една от тези книги които всеки себеуважаващ се почитател на нучната фантастика трябва да прочете… !

  • 12. loa (3 януари 2012 в 15:10), оценка: 5 от 6

    Много добра книга. Направо не можах да я оставя докато не я прочетох.

  • 13. Бам Бам (13 юни 2012 в 01:24), оценка: 6 от 6

    Разбрах, че правят филм по книгата и реших да я прочета, защото ми допадна сюжета. Доста ми хареса, а предполагам, че и филмът ще е добър. Кофти е, че в него няма да следват много стриктно книгата и ще има цели сцени, които просто ги няма в нея.

  • 14. anon (1 септември 2012 в 12:09)

    Има още много книги от сагата за Ендер, включително и от тази — 2012 година.

    Същото важи и за Сага за сянката…както и доста други поредици:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Orson_Scott_Card_bibliography

  • 15. НК (10 октомври 2012 в 23:53)

    Като се има предвид, че Играта прочетох преди близо 20 години… и все още ми е тръпка да си я препрочитам… Книгата е УНИКАЛНА. След това Говорителя беше нещо коренно различно,но не по-малко впечатляващо…

    Увлекателна фантастика на пръв поглед, но с много силни елементи касаещи етика и морални ценности. Силно препоръчвам на всеки да започне да я чете, а в рамките на 15минути ще разбере дали е за него или не.

  • 16. Amidamaru (20 август 2013 в 15:33)

    Уникална книга, разбрах за нея от филма който ще пускат. Изчетох я за 2 дни и съм впечатлен, дано и филма поне малко да се доближи до гения на писателя.

  • 17. batekosta (25 ноември 2013 в 09:31), оценка: 6 от 6

    Тия дни гледах филма по книгата. Такава боза рядко може да бъде видяна. Срам за Харисън Форд, че се снима там.

  • 19. mailsteg (27 август 2014 в 13:13), оценка: 6 от 6

    Чета си коментара на Батекоста и си мисля „Брей кога съм писал тоя коментар“ чак след това видях че не е мой :).

    +1 Филма просто не можах да го оценя след като съм чел книгата Филма е просто боза и то претупана.

  • 20. Мария Неделя (20 март 2015 в 07:04), оценка: 5 от 6

    Много добра книга. Грабна ме веднага. Втората също ми хареса. За жалост третата ме разочарова… В момента я чета едва ли не насила, просто да довърша трилогията.

    Ще видя как ще потръгне с „Рожби на съзнанието“

  • 21. Dee.Gethen (24 юни 2015 в 02:49), оценка: 6 от 6

    Фантастична книга!!! Фантастичен автор!!! Орсън Скот Кард заема специално място в сърцето ми! Изгълтах книгите му на един дъх. След тях нищо не ми хващаше окото. Блудкавост и скука! Какво да се прави. Пак ги изчетох. НЕВЕРОЯТЕН!!! Без капка срам признавам, че съм пристрастена към Орсън Скот Кард.

  • 22. Aty888 (12 юни 2016 в 13:25), оценка: 6 от 6

    Първо бях гледала филма. Страхотен е. По-стегнат и целенасочен от книгата и без излишните сюжетни линии за брата и сестрата, респ. Лок и Демостен. Книгата е гениална и си заслужава, но доста подробности прекалено се повтарят. Комбинацията филм-книга е много успешна. Ще си дам почивка, преди да пристъпя съм Говорителя. Авторът вероятно вижда в бъдещето, като например Жул Верн. Голям ум, огромен мащаб!

    • 23. Мостич Ариеца (12 юни 2016 в 14:06)

      Филмът „Играта на Ендър“ е отлично стъкмен блокбастър съобразно необходимите за кратковременен успех холивудски клишета. За съжаление обаче, именно поради холивудските канони, филмът е лишен от дълбочината и многопластовостта на посланието, каквото има романът.. Историята на обучението е претупана и идеята за съзряването на Ендър е дадена като нещо подразбиращо се. Самият образ на Ендър е даден елементарно, без психологическата мотивировка на действията му, без вътрешните му дилеми, колебания, морални кризи. В резултата от което не се проследява как укрепва характерът му и как разрешава проблема за иманентната му склонност към насилие.

      Пропуснати са сюжетни линии от романа, които биха придали плътност, триизмерност на иначе плоската и твърде камерна сама по себе си история на Ендър. На първо място това е историята с брата и сестрата: братът Питър (тъмното алтерего на Ендър) и сестрата Мери — и свързаната с тях политологическа тема за скритата власт и манипулативната мощ на социалните мрежи като властови инструмент. На второ място — липсващият геополитически бекграунд в сюжета на филма — като съюзи, пактове, скрити и явни форми на съперничество и интриги, отлично разгърнати в романа.

      Също така във филма несправедливо са ощетени като образи и характери героите от обкръжението на Ендър — всеки от тях в романа е даден като оригинален и точно на мястото си със своето присъствие и роля в сюжета. А пък тривиалната любовна история между Ендър и Петра във филма (разбираемо неразработена в романа) — не си заслужава да се коментира… А би могло да се представи психологическият срив на Петра при финалните битки с бъгерите….

      По отношение на актьорите — за възрастните не само че нямам забележки, но дори съм възхитен. Не ми хареса обаче това, че децата във филма са вече навлизащи в пубертета, а не от 6–8 до 9–11 годишна възраст, както е заложено в романа. Това определено влиза в противоречие с концепцията защо именно се избират малки деца да спечелят войната срещу бъгерите като на игра. Все пак признавам, че ми допадна момчето в ролята на Бонсо Мадрид.

      Има и още… Най-вече санираният и дори заметен проблем за отношението към другопланетни цивилизации, за ксеноцида — дали е геройство, или престъпление, за изнамирането на такива критерии за хуманизъм, които да се отнасят за всеки разумен вид във вселената.

      Но и това, което написах, е предостатъчно.

      Та… Ако на някого му е харесал повече филмът, отколкото романът, по-добре е изобщо да не се захваща с продължението „Говорителят на мъртвите“ — гарантирам, че ще му бъде скучно и тъпо. Тази книга е за хора с други настройки на интелекта.

      За феновете, търсещи преди всичко екшъна, след „Играта на Ендър“ препоръчвам „Сянката на Ендър“.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.