Читателски коментари (за „На изток от Рая “ от Джон Стайнбек)

Това е романът, който ме плени и ме грабна изцяло. В него има абсолютно всичко — лъжа, ревност, завист, пороци, наивна доброта… и много, много мъдрост: цялата истина за живота, такъв, какъвто е — реалния, трудния, суровия, но все пак хубав."На изток от рая" е книга, която се чете като библия, през различни периоди и в различни настроения. И всеки път ти дава сили, чувстваш се позитивно зареден, чувстваш се пречистен. Джон Стайнбек много умело докосва всяка струна от човешката душа, разтърсва я и я кара да трепти. Това наистина е венецът на неговото творчество, въпреки че и другите му творби са прекрасни и „Тортила Флет“, и „Зимата на нашето недоволство“, „Гроздовете на гнева“, „За мишките и хората“,"Улица Консервна" и т.н. Всички те разкриват гениалното майсторство на писателя да си служи със словото и неговата психологическа дарба дъбоко да познава човешките характери.

И все пак, „На изток от рая“ ти казва, че „ти можеш“ и винаги имаш избор.

,,На изток от Рая ,, е една наистина уникална книга. В нея човек може да намери много истини за живота такъв какъвто е в действителност. Книгата се чете на един дъх и всеки трябва да я прочете.

Това което искрено ме интересува е дали хората, които харесват „Улица Консервна“ и „Благодатният четвъртък“ смятат „На изток от рая“ за добра.

Моето скромно мнение, когато я прочетох беше, че любимият Стайнбек е изкуфял, затънал в словоблудство и съсипал репутацията си на стари години. Максимата „Никога не е късно да станеш за резил“ ми се видя изключително на място.

Не бих си губил времето да я чета втори път, за да видя прав ли съм бил или не преди 20 години. Знам само, че колкото пъти ми е попадало в ръцете книжното тяло (книжната тухла по-право), ми е ставало мъчно за автора… Някак лично съм се срамувал заради него, че е натворил подобен роман.

За мен „На исток от Рая“ е „оптимистичната“ книга на Стайнбек, докато другите са доста по — сурови и героите са просто обречени. Така го виждам аз :]

Най- великата книга, за човешката психология (всеки трети ред е „учебник“на Фроид) и цяло щастие е, че преводачът е г-н Кр. Дянков, защото е успял точно да долови идеята, смисъла и човешката „хигиена“, която явно автора перфектно познава, но да прозвучи така, както той е я написал има невероятна заслуга преводача.

Невероятен роман, апотеоз на психологията.

Да, очевидно има още много книги, които чакат да бъдат прочетени… Силно съм впечатлен от тази. Странно е, как една книга, написана преди 60 години, в която се разказва за събития отпреди 100, може да звучи толкова универсално, толкова дълбоко… Горещо препоръчвам на всеки!

С голяма мъка прочетох 200 страници, мислейки си, че щом този роман е толкова признат, значи грешката е в мен. Но после осъзнах, че всъщност няма грешка. Ако го бях прочела преди 20 години, може би щеше да ми хареса. Сега ми беше скучен. Просто не харесвам вече такъв тип четива.

Прочетох я на един дъх-много истинска и увлекателна!Стайнбек е истински познавач на живота- всеки може да открие по нещо за себе си тук!

Mного мъдра книга чела съм я два пъти.

Чела съм я на 18, на 25, на 30 години, сега пак я прочетох и всеки път намирам по нещо, което не съм разбрала предишния път. Всеки път с нещо ново съм съгласна, или не мога да приема. Книгата си остава, мирогледът ми се променя, но всеки път изпитвам удоволствие от ежедневната мъдрост, която този роман съдържа. Не осъжда, не лепи етикети, няма „добри“ и „лоши“, няма „правилно“ и „грешно“. И въпреки това оптимистична.

Обичам Стайнбек, много харесвам „Улица Консервна“, още повече „Благодатният четвъртък“, „Тортила Флет“ не ми е много по вкуса точно сега. Документалната му проза също много ми допадна. Но „На изток от рая“ си остава моята любима книга.

Уникална!!! Съжалявам, че толкова дълго време съм отлагала прочитането и.

Горещо препоръчвам!

Според мен Стайнбек е един от малкото наистина добри американски автори, които си заслужава да бъдат четени и който най-вероятно ще остане в историята на литературата като един от класиците на американската култура. Моето лично мнение (подчертавам „лично“)е, че най-доброто му произведение е „Гроздовете на гнева“. Независимо от всичко смятам, че неговите книги(всичките)трябва да бъдат прочетени от хората, които се интересуват от достиженията на световната литература. Отрицателните мнения също имат място в коментарите, тъй като могат да провокират интерес към дадено произведение, а после всеки решава за себе си.

За мен лично, това е най-силната книга на Стайнбек — финалът е разстърсващ!

И за мен тази книги му е най-добрата. Много ми хареса края ,,Ти можеш!’’.

Тази беше изпитание за мен, четох я когато на 19, определено ме разтърси.

Сега не знам дали ще ми подейства така, както преди 6 години. Няма и да опитвам ,.ще си остана с това уникално чувство за тази книга

По мое скромно мнение доста слабо произведение в сравнение с други творби на Стайнбек, като например „Гроздовете на гнева“ и "Улица „Консервна“. Просто поучителния и афористичен тон на книгата никак не ми се нрави.

Изключително разтърсваща и завладяваща книга, страшно много ми хареса. Допадна ми емоционалността на героите — непрекъснатите „психологически отклонения“, житейските драми през които се налага да преминат и начина, по които излизат от ситуациите (винаги с нечия помощ — трасъка на по-мъдрия, по-уравновесения, по-въздействащия). Струва си човек да я прочете!

Не знам какво харесват хората в тази книга. Да, бързо се чете, но не намерих нищо ценно в нея.

В тази книга преобладава черното в душите на хората. Има и позитивни герои, но като че ли се губят.

За мен това е много дълбока книга, очевидно повлияна от Библията, не само по отношение на притчата за Каин и Авел, която е в основата на романа, но и от идеята за съществуването на изначално зло в човека…Стайнбек дълго е размишлявал над тази тема: дали злото в човека е заложено по начало или е следствие от възпитание и преживени злощастни събития?! Според мен изводът му е, че понякога злите постъпки на хората нямат логично обяснение и не могат да бъдат психологически анализирани, защото хората са още по-сложни същества, отколкото сме свикнали да смятаме…Намирам, че тези които не са харесали книгата, най-вероятно не са доловили многото теми и идеи, които са преплетени в нея.

Това е класически роман на американската литература,който трябва да се прочете в най-ранни години.

Романът бих поставил до триадата на Теодор Драйзер,"Стоик","Титан","Финансист".

Руската класическа литература има своите шедьоври,които са много по-различни.

Или я четеш на млади години, когато са ти минали още сравнително малко автори и истории през главата или въобще не я четеш, защото ще се разочароваш. Сякаш няма средно положение при това произведение -или много се впечатляваш от книгата или въобще и едва я изтрайваш до края. Аз съм от вторите читатели. Много исках да ми хараеса книгата, защото близки хора ми я препоръчваха за четене многократно, но уви. Много наивна, зле написана, скучновата, простее в сравнение с европейската литаратура от същото време — 50-те, 60-те години на миналия век. Сякаш американската литература на онова време е поизостанала , на ниво век или два назад от Европа и тепърва почва да се развива.Или сякаш е на писана на ниво за хора по-простовати, независимо от общочовешките американски теми, които разглежда.

Насилих се, прочетох я, но не ме грабна историята и не заобичах персонажите. Някак не ме остави чувството, че се чувстава, къде Стайнбек си е оставил вратички докато пише, но после забравя или смята за ненужно да развива оставения ход, или се чувства как насила после вмъква нещо, стои зле закърпено и се виждат шевовете като историята с проститутката Етел, дето след години се сетила, че има стъкълцата от шишенцата, с които може да обвини Кейт,ама на времето не е действала.Или когата Кейл казва на баща си, че ще обработи Арон да вземе две години училище за една,за да отиде по-скоро в колежа, но после Адам забравя и като му се съобщава отново след време, приема новината като нова.

Друго много, много тромаво място беше диалога между Самуел, Лий и Адам при избиране имената на близнаците.Добре, имал Стайнбек идея за Кайн И Авел, но зле я ракроил из страниците на произведението.Много дървено, все едно някой дървар го е писал.

И изобщо целия пресонаж на Адам страшно дразнеше с особата си на моменти или даже през целия роман.

Пък последното споменава на Том Хамилтън беше като писа на майка си за новия кон, а на брат си, че уж го е пребил кон, който още не го е пребил и после какво, изоставена линията без завършеност…и т н и т н

Велико произведение, най добре разбира се е да се чете в оригинал на английски, защото се губи страшно много в превода.

А другаря Ради отгоре доста ме разсмя с коментара си… :)))

Страхотна книга и туй то!

Това не е моята книга!

Хубава книга!

Малко се колебаех каква точно оценка да и поставя, колкото и незначително да е това, защото малко не ми достигаше да я сложа в моята човешка класациа наравно с книгите на Казандзакис и Маркес, или пък на Уортън и Бах…

Но все пак си мисля,че е по-скоро шедьовър, въпреки че не бих я прочел още веднъж, или поне не в скоро време.

Кой знае?!?

Остави обаче драскотина в паметта ми, и не само…

Това е книгата, която ме накара да чета. За първи път я прочетох на 17 години. малко рано според мен, но след всяко препрочитане я преоткривам. Уникална е!

Книгата е невероятна. И история, и притча, и магия. Щастлив е, който я разбира.

Най-любимата ми книга! Невероятна!

Насилих се да прочета книгата до край защото си мислех, че пропускам нещо, че на следващата страница ще прозра тази мъдрост и това литературно богатство, за които книгата е толкова хвалена. За жалост се оказа една от най-скучнате книги които съм чела.

И аз определено имам чувството, че просто някой е казал, че книгата е велика и всички са се юрнали да я хвалят.

Вероятно проблемът е в моя телевизор. Просто такиав книги не сами по вкуса.

Това ми беше първата книга от автора, но определено не бих посегнала към Стайнбек скоро.

Прочетох възторжените коментари и това ми се видя по интересно и от самата книга.Авторът явно се е захванал с библейски сюжет,който си интерпретирал както му е изгодно,прехвърляйки каиновият грях върху всички ни и белегът му върху демоничните му герои Кейт и Чарлз.Но човечеството води произхода си от третия адамов син Сит,а каиновите потомци загиват от потопът по времето на Ной.Не мисля,че е нормално да приравняваш църквата с публичния дом и явно да се подиграваш с вярата на хората ,ровейки се с настървение в ниските им страсти,завист, злоба и вина.Но явно това се харесва на съвременното общество и за такова " творчество " раздават нобелови награди.

Уважаеми "Адаме " ,не си заслужава да ви отговарям,но като си помислих,че ще останете с убеждението,че сте прав ще отговоря на упреците ви.Първо: думите,които стоят в основата на романа "ти можеш " са отправени към Каин, когато в него се поражда омразата към брат му и желанието да го убие ,а не след това.Точните думи са:" ЗАщо си се разсърдил?И защо е помрачено лицето ти?Ако правиш добро,няма ли да бъде прието?Но ако не правиш добро,грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе,но ти трябва (можеш) да го покориш ( владееш) .На човекът е даден изборът и силата да владее себе си и да побеждава злото.Библейският сюжет продължава със съдбата на Каин,отхвърлен и белязан,като убийствата в рода му продължават, докато водите от потопа го унищожават.Но тук историята е изкривена и ние,човеците се оказваме каинови потомци,изпълнени с неговата злоба и омраза.Добрите герои като Самуел,Адам,Арон страдат от добрината си,а злото възтържествува.Второ: Кейт небе ли, демонично натоварена? Още десетгодишна,задоволявайки нагона си,подмамва двете момчета,които са сурово наказани,заради нейните лъжи,а след това най- спокойно изгаря живи родителите си и необезпокоявана от никой изнудва влюбения в нея мъж.Или пък Чарлз ,когато пребива от завист брат си и после го търси да го довърши с брадвата? На това ли да учим децата си? Трето: Църквата е оприличена на публичен дом,към който авторът изразява възторжените си симпатии.Нищо,че проститутките чат- пат заразяват, клиентите си и после ги пребиват,избивайки зъбите им.Авторът подчертава необходимостта му,и обстойно ни занимава с предимствата,че там жените няма да ти откажат.В " Безпътен автобус" на пиедестал е издигната стриптизьорката,покрай, която всички мъже налитат да и се предлагат и чрез която авторът открито заявява,че всички понякога са " к’ рви".

Четвърто: Авторът акцентуира върху насилието на бащата върху децата си,безмислена е смъртта на самоудавилата се майка.За какво му е епизода сизнасилената бременна китайка.Съшита с бели конци е историята с шерифа,премълчаващ опита за убийство на Кейт,както и опита за аборт, премълчан от доктора.Дори и папагалът трябва да е циничен,а това вече е др’азнещо.Погледнете здравото семейство на Самуел и съдбата на децата му,некадърният Том и умиращата му от апандисит сестра.От романа млъха песимизъм и китайски хартийки и печени прасенца разпиляни по гробищата за умилостивение на бесо’вете и нечистите духове.Но такъв си е авторът,който другаде не се поколебава да навре в ръцете на един кротък шизифреник една незадоволена жена и той,неволно даня удуши.И това се изучава в училище,като върховно постижение на литературата.Колкото и да го издигате на пиедестал,аз не бих искал децата ми да приличат на никой от героите му,защото скъпи ми „Адаме“ не е важна твоята преценка за моите литературни знания,а да научим децата си на нещо добро,на което да подражават,а не да се потопяваме в блатото на човешките страсти и да откриваме " пустота и мрачна безнадежност" ,както е казал един наш писател.

Уважаеми Теофан, отговорът Ви само ме изпълва още по-силно с убеждението, че съм прав.

„Упреците“ ми не са нито упреци,нито са конкретно и само към Вас, вие бяхте просто повод. Разбира се, имате право на собствен прочит, разсъждения, вкус и всичко в който ред искате. Както го имам и аз и всеки друг читател. Литературата обаче, е много повече от това нечии деца да искат да приличат на някого и ако това е единственото което търсите в нея — морализъм и да учите децата си, то сигурно поне половината стойностни книги на света биха получили същата оценка от Вас. Спокойно можете да дадете на децата си да прочетат само една две весели и силно морални книги за целият им живот. И после ги бранете от всички лоши и не достатъчно високо морални книги на света. Мнението ми не е високо за литературният ви вкус, но това си е мое мнение, основано на едно изказване. Аз съм непознат, който не ви познава и определено не целя да Ви засегна. За литературните ви знания не знам нищо, нито ме вълнуват. Човек може да изчете и 20 000 книги и пак нищо от тях да не достигне до него. Лично аз намирам за много добре ако човек да научи децата си да мислят самостоятелно. И ако не ги лъже. А не ако им създава морал според собствените си разбирания. Примерно.

Всичко, което сте изписал за текста и това, че Вие не можете да разберете защо му е на автора един или друг епизод, са неща които ми е смешно да коментирам и няма.

Всичко най-добро Ви пожелавам, и най-вече — един ден да оцените добрата литература не само според тесните си представи си за морал, а според истинските й качества.

Сетих се за една притча:

Пчелата и мухата прелетели над една поляна. На другият край срещнали калинката.

— Какво видяхте, докато идвахте насам — попитала и ги тя.

— О, това е вълшебно — възторжено се отзовала пчелата. — Толкова красиви цветове! Такива прекрасни аромати! Направо рай!

— Хм… — замечтано казала мухата — Честно казано, аз цветя не забелязах, но си нямаш представа, какво голямо, прясно и сочно лайно има точно по средата…

Извод: Всеки оценява книгите, пречупвайки ги през собственият си мироглед и няма как да бъде иначе. Нека не натрапваме собствените си виждания на останалите.

Би ми било много интересно да чуя по кои критерии смешните аргументи представени „преди няколко мнения“ са обективни (няма дори да коментирам колко са разумни или смислени, защото ще изпадна в откровение да ги нарека каквото са си, а именно абсолютни измишльотини). Да споря с някой като вас обаче е лишено от смисъл и това е последният ми коментар по въпроса. Ако Ви е приятно, мислете си колко съм „туш“, мен това не ме притеснява.

„На изток от Рая“ Е една от най-добрите книги писани някога, а Стайнбек е един от най-добрите писатели. Ако ви трябват повече обективни или не аргументи, попрочетете малко повече.

И да, дори Стайнбек е въпрос на вкус. Това дали ще ни хареса някоя книга често е дори до момент, в който я четем ние самите. По отношение на обективността и това как тя определяла една наистина велика книга също няма да се съглася, доколкото обективност е несъществуващо понятие така или иначе. В литературата съвсем. Няма да навлизам и в това. Просто прочетете хубавата притча, която е пуснал atman, много е вярна.

За хората, които все пак не са прочели книгата и се чудят, мога само да добавя този цитат. Той не е мой, но е част от един много хубав коментар точно за „На изток от Рая“:

„Правото на избор е това, което ни прави хора и определя съдбата ни:

«Много е лесно от ленност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано!“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято.»

Въпреки мрачните моменти и бездните, в които изпадат героите, Стайнбек вярва докрай в доброто у човека и неговата победа, което оставя и един оптимистичен привкус след прочита.“

Та, моят избор в случая е да ви кажа да си четете каквото Ви душа иска. Всеки си има глава на раменете, ако може да види — вижда.

За мен тази книга е уникална! Кара те да продължаваш и продължаваш да я четеш и накрая като свърши чак не можеш да повярваш,че е свършила …

За мен най-силното качество на романа е, че открих себе си в много от действията и философиите на персонажите. Стайнбек развива образите и отношенията между тях изключително фино и многопластово.

Чета Стайнбек от години, но на тази книга някак все не ѝ идваше времето. Започвах я, прочитах една-две глави и я оставях. И така няколко пъти. Постепенно си изградих философия: явно не е назрял моментът.

В крайна сметка тази вечер я прочетох докрая. Какво да ви кажа… По всичко личи, че отлагането е имало смисъл, защото подозирам, че в по-младежките ми години нямаше да я оценя толкова, колкото сега. За тези, които познават творчеството на Стайнбек, той и тук не изневерява на себе си — четеш и оставаш с впечатлението, че всичко си разбрал, съпреживял си донякъде (или в голяма степен) с героите, разпознал си се тук или там, уловил си това почти невероятно умение на този автор да докосва точните струни от човешката душевност (то просто няма как да не ти въздейства), но някъде на заден план все пак продължава да те гложди едно странно и трудно за обяснение чувство — че нещо ти е убягнало, нещо важно. Той именно е авторът, който владее това майсторство до съвършенство, затова и го препрочитаме често, за да открием какво сме пропуснали първия път. Мисля, че в това се крие красотата на литературата, да не откриваш богатството й наведнъж, а постепенно. Мога още много да пиша, но няма смисъл, всеки сам за себе си решава дали му е скъпа тази книга или си е загубил времето. За себе си знам, че вече съм нетърпелива да я прочета отново след около година (за да ѝ дам време да „отлежи“) и да се потопя отново в онзи свят на Стайнбек, който обичам.

Мога да кажа: добре, че тази книга не е писана от Томас Ман. Щеше да излезе още по-нечетима от „Вълшебната планина“ Два пъти съм чел на „На изток от рая“ за мен от най-добрите книги. Доказателство как философски идеи могат да бъдат поднесени по приятен и интересен начин. Но има хора, които няма да я харесат. Така е с всяка книга

Многопластово произведение, като всеки пласт има много измерения. Може би отдалечеността от времето на събитията на моменти го прави малко трудно „смилаемо“ за мен. Четох с увлечение за съдбите и мотивацията на хората от онези времена като опитвах да се поставя на тяхно място, във всяка една роля. Това повествование не може да те остави безразличен. То кара всеки един от нас да се замисли, да преценява мислите си, постъпките си. Не е лесно да си импулсивен, макар и честен, защото можеш да нараниш хората около себе си. Изгонването от рая има причини, но изгоненият не може да ги разбере, във всеки случай не и преди изгонването. Терзанията на изгонения и на изгонващия го се преплитат с китайското учение за ин — ян, с дилемата „да бъдеш или да не бъдеш“, с притчата за Каин и Авел. Образите в романа са резки, като издялани от твърд материал — по-скоро камък, а не дърво. Драматизмът в тях се загатва още в самото начало, когато е казано, че се раждат хора не само с телесни, но и с духовни дефекти и уродства. Не случайно е засегната и темата за отношенията деца — родители без това да е подчертавано демонстративно, кара те да се замислиш. Общо взето ми е мъчно за всеки един от образите в книгата. Няма явна поука от книгата, но усещането за научено остава. Това е книга, която не може да бъде възприета от първо четене — ще се наложи препрочитане след време. Не случайно книгата е била хит през 1953 година.