Това е една от най-добрите книги на Стайнбек като цяло. Дори и магнум опусът му „На изток от Рая“ не ме впечатли толкова, колкото тази книга. И пак заради тази книга започнах да чета Стайнбек като цяло — да видим дали няма да намеря нещо по добро от нея :)
На Изток от Рая е по-добра. В много „средношколски стил“ виждам аз тази книга. Всъщност май всичките са такива на автора.
„Улица консервна“ има мирис на лято, океан и свобод и е написана без излишните претенции, с които е Стайнбек и критиката товарят „На Изток от Рая“. За мен Улицата е много по-готина и истинска от това, което ще последва — Керуак, Буковски(прозата) и битниците. Чакам да се постопли още малко, за да я препрочета пак с кеф.
Моето лично мнение е че „Гроздовете на греха“ е най-добрата му книга.Мисля да прочета и тази,надявам се да неостана разочарован.Както от „Тортила флет“.
тъй като се спомен „Тортила флет“, пък аз се сетих, че тука похвалих Стайнбек — и да „Тортила флет“ е в същата графа на готини книги. „Гроздовете на гнева“ (не греха), „На изток от рая“ и останалите му „сериозни“ книги не ми допадат особено. Много са американски със всичкия товар от клишета, който съпътсва това понятие. Докато тези тука са глътка чист въздух. А може да ги възприемам така от сантиментална гледна точка.
Не знам защо, но на мен тази книга не ми хареса толкова, колкото „На Изток от Рая“ и „За мишките и хората“. Сякаш нещо ми се губи, докато кратката повест „За мишките и хората“ ме плени от начало докрай и ме накара да „зачета“ Стайнбек като цяло. Истински шедьовър, героите му са толкова истински и непринудени, в тази също са такива, но по някакъв начин ме дразнеха, нямам идея защо. Единственият приятен образ беше на брадатия доктор, който редовно пиеше бира. Нищо не ми донесе за жалост.
Неуместно е, мисля, да се сравняват творбите. И нужно ли е? Всяка си има характер, настроение и послание.
Това е първата книга на Стайнбек, която чета. Хареса ми фотографският начин на писане — без да налага своите чувства и мнение, само пресъздава с думи това, което всеки би видял, минавайки по улица Консервна.
Тази книга промени светогледа ми.Почти разбрах смисъла на живота,бъди добър и живей за днес.Утре може да няма.
Много противоположни впечатления ми останаха от тази книга. Не е лоша, има някои прекрасни глави в нея, но не виждам кое я прави най-хубавата сред цялото му творчество, камо ли една от най-хубавите книги… Няма неуместна сред 32-те глави, но като че ли някои от тях са просто излишни. Допълнително, отсъства каквото и да е развитие на сюжет, герои и т.н.
Книгата е прекрасна. По мое мнение, защото е топла и човечна. За всички има място на улица „Консервна“ — китайци, проститутки, безделници… Всички са приети, и добре дошли и всички обичат Док.
Китаец на име Ли, публични домове, проститутки…….. много еднакви ми дойдоха с „На изток от рая“. Липсва ми действие, не ме привлича да я дочета.
Точно това е хубавото! Не ни изморява с действия, а дава тема за размисъл!
В ученическите си години мой приятел ме „закваси“ с Джон Стайнбек и то точно с "Улица „Консервна“, „Благодатният Четвъртък“ и „Тортила Флет“. Такъв си и останах!
Най-важното за една книга, за един автор, е да накарат читателя си да мисли. Ето, че и аз попаднах под въздействието на Улица Консервна на Джон Стайнбек. Тази книга по време на социализма може да е била считана от определени кръгове за декадентска, а авторът им, чиито писания често влизат в конфликт с постулатите на социалистическия реализъм да бъде определен като упадъчен или дегенерат поради фотографското повествование на една чужда действителност и дори щрихи от живота на един лалугер. Не зная дали Улица Консервна се е преляла към За мишките и хората или обратно, но четейки и двете, усещането, че и най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести е особено осезаемо. Но в това „често“ има особен, дълбок смисъл. Чрез него се разкрива оптимизмът на автора. Без него, това би било проява на краен песимизъм и безпътица. И този оптимизъм струи от лъчите на сутрешното слънце, от повея на морския вятър…Въпреки мазните тигани, потрошените мебели, омърфулените книги въздействието на описанието на изгряващото слънце над вмирисаната на риба улица, осеяна с глави на херинга, пренаселена от котараци и над всичко това властва музиката на Равел и Дебюси.
За мен Джон Стайбек е един отчаян оптимист, един оптимистичен песимист в историите на който побеждава не доброто или лошото, а животът такъв, какъвто е.
Благодаря на Читанка!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.