Не знам как мислите, но за мен сб-кът „Неуговорени срещи“ съдържа най-силните неща, писани от бр. Стругацки, а именно „Пикник край пътя“, „Охлюв по стръмното“, „Милиард години до свършека на света“ (тази май ми е и любимата) и „Бръмбар в мравуняка“.
Аторът (Аркадий почина и остана само Борис) има веб страница, където има почти всичко, както и рубрика за въпроси на читатели! http://rusf.ru/abs/
Сталкер — Тарковски — Кайдановски! Тотална гениалност! Най-добрият филм на всички времена! И зад всичко това стои „Пикника“…
С едно изречение:
Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!
Не мога да й се наситя на тази книга! Препрочитам я за n-ти път, а първият е бил сигурно преди 30 години. Основното е атмосферата, малко книги я носят в себе си, в някои има само вятър. Някога исках да съм сталкер, но ако бях станал, сега нямаше да съм жив, защото няма толкова дърти сталкери.
Не чета руски автори, но братята са любимото ми изключение.
Мисля, че не е редно да сложите корицата на изданието на „Коала“,а да качите друг превод. Сергей райков и без друго се е справил по—добре… нека уважаваме
преводаческия труд.
Начина на изписване ме разбива тотално, толкова напълно и безвъзвратно, че техните книги са ми едни от най — реалните и остри които съм чел някога.
Въпреки това съм влюбен в по простоватата за някой ,,Обитаемия остров".
Изключителна книга! Холивудските сценарии ряпа да ядат! Ако Холивуд направи филм по тази книга, със съвремените технически ефекти, резултата ще бъде неотразим бестселър! Само че едва ли биха пресъздали правдиво тази грубовато-нежна руска душа на Сталкера…
Прочетох „Пикника“ когато бях тийнейджър, и я препрочетох сега, когато съм над 40г…Тогава ме впечатли фантазията на двамата автори (какви само джаджи се намират в Зоната, а!), сега осъзнавам моралната и психологическата й стойност…
Сталкера е загрубял материалист, който обаче може да обича с най-нежната бащинска обич нечовешкото си дете… Изненадани ли сме, че достигнал до заветното място, Сталкера ще пожертва най-съкровенното си желание, за да има „щастие за ВСИЧКИ даром … и НИКОЙ да не бъде пренебрегнат“ !
Препрочитам го за 8 или 9 път, и всеки път на различна възраст и с различно мислене. Произведението е с такава дълбочина, че май е невъзможно да се филмира. Щатската версия гони комерсиализъм, но губи основният замисъл, въпреки че популяризираха термина „Сталкер“. А руската само цапа изключителната повест. Киното им не е дорасло за това произведение. Просто прочетете повестта, но недейте да гледате филмите.
Почина Борис Стругацки. Вечна му памет…
Мир на праха му!
EvaBook, признавам, че финалът на книгата е това, което в моите очи я издигна на много голямо разстояние от жанра (който ми е скучноват в 99% от произведенията си), но можеш да не го цитираш дословно — ще развалиш удоволствието на някой, който все още не е чел книгата. А екранизацията на книгата е повече от прилична и в нея също са участвали братята, които са комбинирали сили с най-човечния и смислен режисьор стъпвал по тази грешна земя — Андрей Тарковски. Филмът и книгата имат допирна точка в изключителното човеколюбие и вяра в човека и човешкото.
Някой,каза, че филмът „Сталкер“ е велик. Ами аз не смятам така, точно защото е правен по „Пикник край пътя“. А книгата и филмът се различават ужасно много.
Иначе тази книга съм я чел н-пъти, както се изрази някой. Особено много ми харесва, стилът на писане. Единствената книга, която да е фантастика и разкрива така сюжета, че все едно нищо необикновено не се случва. Някаква си зона, да акумулатори, капки.. Нямам думи, просто. Това ми е една от любимите книги!
Поредната издигната в култ книга, която прочитам и оставам страшно разочарован. Дори и филмът си изтеглих за да го гледам, но вероятно ще го пропусна. Четох, четох и не видях кое и е култовото. А хората я четат за n-ти път… Сигурно ако я бях прочел на 15 години можеше и да я възприема като невероятна, ама сега… И сега се чудя дали да чета другите „култови“ Охлюви, Бръмбари и т.н. Вероятно ще, за да съм ги прочел невероятните, култови, класики…
Кое и е толкова велико на книгата питаш ? Ами последната страница примерно. Кларк, Азимов, Хайнлайн да се преродят и да напишат още толкова, колкото са написали приживе не могат да достигнат до подобен катарзис на духа. Пикникът не е научна фантастика, а е по-скоро притча, затова е много важно с каква нагласа я прочиташ и по-важно — осмисляш.
Аха, катарзис казваш. Като искам катарзиси ще чета Война и Мир и другите руски класици. Исках да прочета хубава фантастика, но уви… явно Стругацки не са за мен. Всъщност Обитаемият остров е добра книга.
Както и да е — за всеки влак си има пътници.
аман от претенционисти — ама да е дълбока, ама да е плитка, ама да е хубава, ама да не се мисли много. Спри да четеш най-добре и се отдай на сериали.
Умопомрачителна! Благодарение на нея осъзнах прекрасната страна на научната фантастика и тя веднага се издигна на първо място в списъка ми с любими книги. Препоръчвам я с две ръце.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.