Читателски коментари (за „За гърмящата доблест на бъдния век… “ от Осип Манделщам)

На Кадийски преводът като че ли е стилистично най-издържан. първозданната красота е малко тромаво, но пък последната строфа компенсира всичко.

За гърмящата доблест на бъдните дни,

за човешкия пламенен род

се лиших от пира и на свойте деди

и от чест, и от весел живот.

На плещите ми скача векът-вълкодав,

но не съм аз по вълчи свиреп!

По-добре ме пъхни — като шапка в ръкав —

в жарка шуба — сибирската степ.

Да не виждам ни страх, ни разкашкал се път,

нито кървави кости в калта;

и лисиците сребърни там да искрят

в първозданната си красота.

Отвлечи ме в нощта, в Енисейския мрак,

дето бор със звезда е сроден,

и понеже в кръвта си не съм единак —

само равен ще стреля по мен!