Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (26)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

В момента, в който установиха, че Янси ще оживее, Бартоломю организира хората във верига и те започнаха да гасят огъня с ведра и кофи, но независимо от това не можаха да спасят хамбара и нощта бе озарена от пурпурни пламъци. Легнал под един орех на безопасно разстояние от огъня и облегнал глава на гърдите на Сара, Янси мрачно наблюдаваше пламъците, които трябваше да бъдат погребалната му клада.

С разстлани на земята поли и ръце, здраво обгърнали тялото на Янси, Сара също гледаше огъня и отново преживяваше смразяващите моменти, когато бяха разбрали, че вратата на хамбара беше здраво залостена отвътре и Янси е хванат в капана на пламтящия ад. Тогава тя не знаеше дали той е жив или не, но до края на дните си щеше да помни щастливия миг, в който го бяха намерили и го издърпаха от хамбара, кашлящ и останал без дъх, отнемайки от огъня последната му жертва.

Янси се размърда до нея, хвана едната й ръка и пламенно я целуна.

— Ти не направи така, както ти казах, нали, скъпа?

Сара едва забележимо се усмихна без да откъсва поглед от огъня, но леко размърда пръстите си до устните му.

— Не, не направих така. Само минута след като излезе от хасиендата аз изтичах да намеря Бартоломю и Естебан и им обясних положението. Бях твърдо убедена, че си в голяма опасност и че независимо колко подготвен си за това, може да се случи нещо лошо. Не исках да излагаш на какъвто и да е риск живота си!

И той не откъсваше поглед от горящия хамбар, наблюдавайки как сред море от пламъци и искри покривът най-накрая се срути.

— Радвам се, че поне единият от нас е мислил трезво! — прошепна той. — Иначе…

Сара го прегърна по-силно.

— Не говори така! О, боже! Янси, аз бях толкова уплашена — просто знаех, че Хайръм и Ан искат да те убият и няма време за губене! — Гласът й бе пресипнал. — Двамата с Естебан загубихме ценно време, докато се опитвахме да установим къде е Хайръм, а когато открихме Хуан и Роджерио вързани в къщата му и със запушени уста, аз нямах търпение да стигнем до хамбара! — Тя се поколеба, а после с твърд глас попита: — Те вътре ли бяха?

— Всичките — бавно кимна Янси. — Всички са мъртви.

— Как така всичките?

Той отвърна уморено:

— Хайръм и Ан наистина са възнамерявали да ме убият, но Том осуетил намеренията им и решил да пригоди в своя полза оригиналния план на Хайръм да ме убие и да се ожени за теб. И той беше вътре с тях.

Сара зяпна от учудване и се отдръпна от него, така че да може да вижда лицето му.

— Искаш да кажеш, че зад всичко това е стоял Том?

Забелязал как Естебан и Бартоломю се насочват към тях и тъй като се чувстваше по-добре, Янси бавно се изправи на крака и протегна ръка на Сара.

— Да, така беше. Той бе убил Хайръм и беше намислил ние двамата с Ан да умрем в пламъците, като така щеше да постигне няколко неща наведнъж.

Сара продължаваше да го гледа с изненада и ужас, а той се обърна към двамата мъже, които приближаваха.

— Е, господа, май няма да се наложи повече да мислим за ремонта на този хамбар, какво ще кажете? — безгрижно подхвърли той.

В угасващите светлини на огъня те кимнаха, а тъжните им изражения малко се разведриха от непринудения му тон.

— Знаете ли, преди не мислех точно така, но сега май сте прав! — обади се Бартоломю. Той погледна изпитателно Янси и тихо попита: — Добре ли сте?

Янси кимна, обгърнал с ръка кръста на Сала.

— Да, напълно. Намери хора, които да разчистят тук и елате с Естебан в хасиендата. Имам да ви разказвам дълга и заплетена история.

* * *

Половин час по-късно всички се бяха събрали в двора на хасиендата. Дрехите им още миришеха на дим и лицата им бяха изцапани със сажди. Сара и Янси, Танси и Бартоломю, както и Мария и Естебан се бяха настанили удобно около масата; всички слушаха като ударени от гръм това, което Янси бе научил през зловещите минути, прекарани в хамбара с Том. Когато свърши разказа си, настъпи мъртва тишина.

— Том Шелдрейк ли е сложил гърмящата змия в леглото ми? — попита недоверчиво Сара.

Янси кимна.

— Очевидно си му споменала за разговора, който си чула в нощта преди смъртта на Маргарет и нещо от това, което си казала, го е накарало да си помисли, че знаеш кой е убиецът. Първата му мисъл е била да ти затвори колкото се може по-бързо устата, без да привлече вниманието върху себе си. Едва когато начинанието му се е провалило, той е размислил и е стигнал до извода, че да те убие е последното нещо, което би искал. И подозирам, че междувременно държането ти го е убедило, че не си даваш сметка за важността на това, което си чула.

— Ами инцидентът с бика? — мрачно попита Бартоломю. — Кой е виновен за това? Пак ли Шелдрейк?

Янси сви устни.

— Не, струва ми се, че спокойно можем да предположим, че Хайръм е застрелял коня ми. Възможно е Том, който не е бил сакат, както си мислехме, да се е скрил в храстите и да се е възползвал от благоприятния случай, но се съмнявам в това — пък и той не намекна за подобно нещо, макар че гореше от желание да ми разкаже всичко!

В ранните часове на деня малката групичка най-после се разотиде, но докато си легнат, темата за подлите намерения на Ан и Хайръм, както и за долните планове на Том Шелдрейк и признанието, че е убил Маргарет, бяха подробно разнищени и обсъдени. Въпреки най-добрите си намерения да забравят за неприятния инцидент, дни наред те продължаваха да говорят за него и цели седмици Сара се будеше посред нощ и отчаяно протягаше ръце да докосне Янси и да се увери, че е жив и лежи до нея. Оставаше обаче още нещо неприятно, което трябваше да се свърши, преди темата да бъде завинаги забравена — някой трябваше да разгледа личните вещи на Хайръм и Шелдрейкови и най-после да се отърват от тях.

Янси щеше да се занимае с вещите на Хайръм и Том, ако Сара се заеме с нещата на Ан. Първоначалното й намерение бе да предложи някой друг да го свърши, но после намръщено и неохотно се съгласи. И така една сутрин след няколко седмици Янси я откри в къщата, в която бяха живели Том и Ан, седнала с една малка заключена метална каса в скута си.

— Какво има вътре? — попита Янси като се приближи до нея.

— Не зная — отвърна Сара със сбърчени вежди. — Огледах навсякъде, но не открих ключ, който да я отвори. Защо й е трябвало да я заключва? — обърна се тя към Янси.

— Може би любовни писма от Хайръм? — вдигна въпросително вежди той.

— Може би — сбърчи нос Сара.

Янси си поигра с ключалката и когато я отвориха, на пръв поглед като че ли се оказаха прави — в касата имаше множество писма, прилежно сгънати в пликовете им. С явно отвращение, изписано на лицето й, Сара повдигна с два пръста един от пликовете и го повъртя в ръцете си.

— Нямам намерение да ги чета! — и тъкмо да хвърли писмото в камината, за да го изгори по-късно, нещо в надписа привлече вниманието й. Объркана, тя отново погледна плика и изведнъж зяпна от учудване. — Това е едно от писмата на Сам до теб! Как за бога…? — Очите й се разшириха от изненада, когато най-накрая започна да разбира. — О! Естествено! Ан и Хайръм са ги прибирали, тъй като не са искали да се появиш и да развалиш нещата, преди Хайръм да е сигурен в мен.

Със сключени вежди, без да промълви дума, Янси взе писмото от Сара — от плика го гледаше собственото му име, написано от ръката на баща му.

— Най-вероятно така е станало — промърмори той и с непроницаем израз извади писмото от плика и се зачете. Когато свърши остана за момент загледан встрани, а после дрезгаво каза: — Права си. Това е едно от писмата на Сам до мен.

С прояснено лице Сара се взираше в писмата — около половин дузина — които лежаха в скута й.

— Никога не си получил нито едно от тях, нали? — попита тя тихо и с разкаяние.

Янси поклати глава, погледна я и овладя чувствата си.

— Казах ти, че не съм, не помниш ли? — сухо отвърна той.

Сара изглеждаше смутена.

— Не ти повярвах — помислих, че ме лъжеш, за да се оправдаеш — неловко призна тя.

— Чудя се как изобщо си моя жена, след като мнението ти за мен е толкова неласкаво — отвърна той и в гласа му се почувства остра нотка.

Сара скочи от стола; писмата се разпиляха наоколо, а тя обгърна врата му с ръце и целуна ъгълчето на устните му.

— Но това беше преди да отнемеш невинността ми и да ме изнудиш да се омъжа за теб, а аз да се науча да те обичам!

Янси неохотно се засмя и я привлече по-близо до себе си.

— Предполагам, че и двамата понякога се държахме не както трябва — призна тихо той.

— М-м-м да — прошепна Сара до устните му. — Но това е вече минало, нали?

— Por Dios, така е! — потвърди Янси и я целуна, а писмото падна от ръцете му и той се остави на опияняващата магия, която двамата със Сара създаваха.

* * *

В началото на октомври Сара и Янси заедно с Мария и Естебан се приготвиха да се връщат в дел Сол, оставяйки Палома в опитните ръце на Бартоломю. Щяха да започнат да карат добитъка към новата железопътна гара в Абилене, Канзас, от следващата седмица и Сара беше безкрайно доволна от това, че Янси бе дал живот на плановете й. Докато яздеха към дел Сол тя с учудване откри колко малко съжалява, че напуска Палома, въпреки необикновения й чар; с какво нетърпение чака да се върне в дел Сол и как жадува да зърне изящната хасиенда с великолепните й земи; колко силно иска да се върне в своя дом! Не беше разбрала кога бе престанала да мисли за Палома като за единственото нещо, което й принадлежи, като за място, в което може да се скрие и бе започнала да счита дел Сол за свой дом… Толкова много неща се бяха променили през последните месеци в Палома — през това време, тя бе започнала да обожава високия си, омагьосващ я съпруг и не се съмняваше, че той споделя чувствата й; страховете й, че се е оженил за нея за да си възвърне Палома се бяха изпарили и сега тя с радост очакваше появата на първото им дете в края на май следващата година и никакви сенки или съмнения не помрачаваха така желаното събитие.

Когато дел Сол се появи на хоризонта няколко часа по-късно, тя се усмихна.

— Защо се усмихваш така като малко доволно коте? — безгрижно попита Янси, който я наблюдаваше.

Тя го стрелна с омайващ поглед, от който дъхът му секна.

— О, просто се радвам, че съм отново в къщи!

Те спряха едновременно конете си и оставиха другите да продължат напред.

— Наистина ли, Сара? — тихо попита той, взрял се напрегнато в прекрасното й лице. — Наистина ли дел Сол е твоят дом? Не съжаляваш ли?

Тя се наведе към него и устните им се срещнаха.

— Където си ти, там е и моят дом, а колкото до съжаленията… Няма такива, скъпи. Никакви съжаления!

Без да обръща внимание на неспокойно пристъпващите коне, той я привлече към себе си, премествайки я от Локуела на своя кон. Отпуснала се в прегръдките му, Сара се остави на жадните му целувки. Стройното й тяло пламенно се притисна до неговото, а ръцете й здраво обгърнаха врата му и когато омайващата възбуда, която той толкова лесно предизвикваше у нея, започна да изпълва тялото й, тя отново благодари на съдбата, довела този надменен, екстравагантен и толкова любим черен конник в живота й.

Когато Янси най-после вдигна глава, и двамата бяха зачервени и останали без дъх, а в златистия му поглед проблесна пламенно обещание за нежност и наслада през всичките години, които ги очакваха и той меко прошепна:

— Хайде да се прибираме в къщи, скъпа…