Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (18)

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Както и предната сутрин, Сара се събуди сама в леглото, само че този път по-късно. За разлика от вчера обаче, тя не посрещна деня с нетърпеливо очакване, а душата й бе изпълнена със странна смесица от задоволство, смущение, надежда и примирение. Първите две чувства бяха най-лесно обясними — призна си тя като се протегна замечтано — тъй като Янси бе възможно най-изобретателния и задоволяващ я любовник, въпреки че дръзките му плътски желания я бяха шокирали и смутили. Котешка усмивка пропълзя на устните й. Можеше да го мрази, но не отричаше, че Янси Кантрел бе направил първата й брачна нощ неповторима — нощ, която тя никога не би искала да забрави…

Сара можеше също да обясни защо се е примирила с положението си — какво друго й оставаше? Беше страстно влюбена в мъжа, който я бе принудил да се омъжи за него и да приеме да му се отдаде и не можеше да отрече, че Янси упражняваше някакво магическо въздействие върху нея, че трябва само да я докосне и трезвостта й, логиката и даже здравият й разум светкавично отказваха да й се подчиняват. Но как мажеше да обясни надеждата?

Тя се изправи в леглото и трепна изненадана от болката в някои части на тялото си. Янси бе взискателен любовник и миналата нощ не беше деликатен с нея. Изненадващо разнежено изражение се появи в очите й. Не беше деликатен, не. По-скоро изкушаващ. Възбуждащ. Страстен. Безкрайно чувствен и все пак… и все пак… В него имаше и нещо друго — някакво дълбоко чувство, прозиращо в нежните целувки, с които я обсипваше, някаква първична сила, която се излъчваше от него, когато той с разтърсващ вик се изпразваше в горящото й от желание тяло. Това обясняваше надеждата, с която се събуди тази сутрин — тя се надяваше, че тези кратки моменти, в които преградата пред най-съкровените му чувства изглеждаше напълно разрушена, свидетелстват че женитбата им не е била единствено заради Каза Палома. Може би той я обичаше… поне мъничко?

Тя си даде сметка, че ако възнамерява да разнищи всичките противоречия в арогантния си, надменен съпруг, никога няма да стане от леглото и затова се изправи, вдигна остатъците от скъсаните дрехи, които Янси бе захвърлил на пода и забърза към своите стаи. Припряно намери старата си пъстра сатенена рокля в дъното на гардероба, вмъкна се в нея и здраво завърза колана около кръста си. Реши, че е прилично облечена и позвъни за Мария.

Мария дойде след няколко минути, а в дълбините на тъмните й очи танцуваше дяволито пламъче. Носеше сребърен поднос с най-различни порцеланови съдове. Двете жени се поздравиха и после Мария посочи към подноса в ръцете си.

— Тази сутрин е толкова прекрасна, че може би искате да закусите навън, si?

Сара усмихнато кимна, очарована от идеята. Щом обаче пристъпиха в малкия вътрешен двор до стаята на Янси, Сара зърна недокоснатите блюда и питиета, които Мария и майка й бяха приготвили снощи за тях и страните й поруменяха от смущение.

Мария обаче ни най-малко не изглеждаше обидена, че вечерята не е докосната.

— Ах, този Янси! — засмя се тя. — Не ви ли казах, че даже няма да забележи малката изненада? Той е muy hombre, si? — лукаво погледна тя към Сара.

Сара се изчерви и не вдигаше очи към Мария; искаше й се тя да не беше толкова откровена относно несъмнената мъжественост на Янси. Мария се засмя на изражението й, постави таблата на масата и й сипа чаша горещ шоколад.

— Ето. Седнете и изпийте това, а аз ще изнеса останалите чинии. После ще наредя да ви приготвят банята.

* * *

След час, освежена от банята и благоприлично облечена в строга ябълковозелена муселинена рокля, Сара се почувства достатъчно подготвена, за да срещне изпитателните погледи на останалите обитатели на дел Сол. Огледа се за последен път в подвижното огледало в стаята си и се запита дали изглежда по-различно от обикновено, дали върху лицето й не бяха изписани интимните неща, които Янси бе правил с нея… и тя с него. Страните й силно порозовяха и тя бързо се измъкна навън, преди куражът да я е напуснал.

Пристъпи в пустата галерия и облекчено въздъхна, тъй като не видя никого. Бързо реши да се разходи извън имението. Въпреки късния час, навън все още бе много приятно, особено под гъстите сенки, разпръснати наоколо. Сара си спомни за всички уроци, давани й по този повод и се върна в стаята си за широкополата плетена сламена шапка, така незаменима при силното тексаско слънце. Излезе от къщата с нахлупена шапка и се запъти безцелно нанякъде.

Тя реши, че при малкото поточе, което течеше зад оградата на имението, ще бъде по-хладно и бавно се запъти натам, а мислите й, естествено, се насочиха към Янси. Без да усеща замечтаната усмивка, която повдигна ъгълчетата на устните й, Сара инстинктивно подбираше по пътя си сенките, хвърляни от многобройните дървета.

Недалеч от поточето тя спря и се облегна на стеблото на един великолепен орех. Зареяла поглед в пространството пред себе си, тя се запита дали има друг мъж, толкова красив и страстен и възбуждащ като нейния съпруг Янси Кантрел. Разбира се, той беше освен това и най-надменното, най-противното и арогантно същество, което тя бе имала нещастието някога да срещне! О, но тя можеше да преживее всички тези осъдителни качества — мислеше си трепетно Сара даже да ги възхвалява, само той да я обичаше поне малко!

Мечтателният й унес постепенно се изпари и тя се намръщи. Защо ли напразно фантазира така? Понечи да излезе изпод сянката на ореха, но изведнъж забеляза мъж и жена, скрити зад няколко скупчени едно до друго дървета на брега на потока. Бяха на не повече от десетина метра от нея, страстно прегърнати, телата им се притискаха в самозабрава едно до друго, като ръцете на жената чувствено галеха светлата коса на мъжа, а неговите обгръщаха кръста й.

Смутена, че става свидетел на такава интимна сцена, Сара се долепи по-близо до дървото, а ябълковозелената й рокля се сля с тъмните сенки. Тъкмо се канеше леко да се измъкне, когато мъжът повдигна глава. Сара зяпна от учудване, разпознала пламналото от желание лице на Хайръм Бърнел. А когато осъзна коя е жената в прегръдките му, остана направо поразена. Ан Шелдрейк целуваше Хайръм Бърнел! И в целувката им нямаше нищо платонично — объркана си помисли тя, като се питаше да вярва ли на очите си.

Искаше й се да е на хиляди мили разстояние оттам; страхуваше се да мръдне, за да не привлече вниманието им върху себе си и затова още по-силно се притисна в сянката към стеблото с надеждата, че двойката ще си отиде без да открие присъствието й. Беше очевидно, че наблюдава някаква тайна среща и само се молеше те да не продължат до края. Това не се случи, но Сара стана неволен свидетел на доста интимна сцена.

— О, Хайръм, какво ще правим сега? Тя се омъжи за него! — отчаяно извика Ан и думите й съвсем отчетливо достигнаха до Сара. — Като предполагам какво ненаситно животно е Янси, тя вече може да е бременна!

— Това няма значение! Трябва да забравим плановете за Каза Палома. — Хайръм отново целуна Ан и страстно започна да я умолява: — Ела с мен, Ан, сега! Зная, че не мога да ти предложа живот, на какъвто си свикнала, но ще се грижа за теб — кълна се!

— И как ще го направиш? Югът е разорен. Никъде не предлагат работа. О, скъпи, сигурна съм, че ще измислиш нещо! — въздъхна тя. — Ти няма да ме разочароваш!

— Засега може би в дел Сол няма да е много зле — бавно започна Хайръм. — В края на краищата, нали казваш, че Янси се е съгласил да ви даде на двамата с мъжа ти малка къща в селото? Това е добре като начало.

Ан се нацупи.

— А ти ще бъдеш ли доволен от такова разрешение на нещата?

— Вероятно не за дълго, но ще трябва да почакаме и да видим как ще тръгнат нещата.

Те отново се целунаха и влязоха по-навътре между закриващите ги дървета. От трескавия начин, по който ръцете им се движеха върху телата им ставаше ясно, че те ще се любят и Сара реши, че ще е по-добре да я открият сега, отколкото да остане и да наблюдава интимната сцена. Възползва се от това, че те са прекалено погълнати един от друг за да забележат каквото и да било и започна да се промъква крадешком назад. Колкото повече се отдалечаваше, толкова по-бързо се движеше и когато достигна края на портокаловата горичка, вече почти тичаше.

Един път достигнала до своето убежище във вътрешния двор на хасиендата, тя се отпусна без дъх на ръба на фонтана и безизразно се загледа в червено-златистите проблясъци от рибите във водата. Ан и Хайръм бяха любовници! Но как беше възможно — чудеше се озадачи се тя — щом Янси беше любовник на Ан? Нали това твърдеше тя едва вчера, преди с големи усилия да уреди така нещата, че Янси да се окаже в компрометиращо положение? С двама мъже ли имаше Ан интимни връзки? Или по-точно с трима, ако се смята и съпругът й Том?

Развълнувана и доста объркана от това, което бе видяла, Сара се опита да сложи в някакъв ред разбърканите си мисли. Нищо не проумяваше! Нито предполагаемата връзка на Ан с Янси, нито отношението на Хайръм към самата нея. Защо Хайръм я бе молил да се омъжи за него, когато е влюбен в Ан Шелдрейк? Дали той знае за Янси и Ан? Или загатванията на Ан относно Янси бяха чисто и просто лъжа? Как искрено се надяваше да е така! От колко ли време Ан слагаше рога на мъжа си? Дали бяха планирали с Хайръм той да се ожени за нея и ако всичко върви както трябва, да вземат под контрол Каза Палома и тогава и тя, и Том щяха да бъдат измамени? Всички тези размисли оставиха горчив привкус в устата на Сара.

Тя не беше изненадана от това, че Ан се е замесила в извънбрачна връзка — в края на краищата тя бе сестра на Маргарет! Но Хайръм! Той твърдеше, че я обича! Умоляваше я да се омъжи за него! А тя му бе повярвала и бе изпитала съжаление към него! Лъжливо копеле!

Сара винаги се бе гордяла със способността си да преценява добре хората, а сега изглеждаше, че двама души, с които бе живяла дълго време, напълно я разочароваха. Ако не ги бе видяла заедно, никога нямаше да повярва, че между тях има нещо. Те изцяло я бяха заблудили. Увереността й в собствените й преценки се разклати и тя стоеше и апатично се взираше пред себе си. В кого ли още се бе заблудила? — мислеше си смутено тя. В Бартоломю? В Танси? Или пък в Янси?

— Ах, ето те и теб, скъпа моя — изрече Том, който се бе приближил до нея.

Сара го поздрави неловко, тъй като в паметта й оживя последната им раздяла, а и знаеше какво прави жена му в този момент с Хайръм. Наложи си да се усмихне и учтиво отвърна:

— Добро утро. Как сте днес?

Том внимателно се настани до нея на ръба на фонтана и разсеяно поглади превръзката на сакатата си ръка.

— Чувствам се много виновен и разкаян, детето ми — тежко започна той. — Нямах право да ти говоря такива неща онзи ден и затова искам да ти се извиня. — После кисело я погледна. — Страхувам се, че зависимото ми положение ме прави много докачлив и склонен да гледам с неприязън на всяка възможност за промяна. Не трябваше да ти говоря така и да те обвинявам толкова сурово. Както казваш, всеки може да е убил Маргарет и аз не трябваше да изказвам неоснователните си съмнения относно Янси. Надявам се да ми простиш.

Това беше по мъжки искрено извинение и тъй като винаги бе имала слабост към Том Шелдрейк, Сара го дари с топла усмивка.

— О, Том! Това е такова облекчение за мен! Много неща сме преживели заедно и аз не исках да повярвам, че в крайна сметка пътищата ни се разделят.

Том горчиво се усмихна.

— Това ще е трудно, скъпа моя, тъй като дължа на теб и съпруга ти всяка коричка хляб, която изяждам.

— О, моля ви, недейте така! Сигурна съм, че ако ние бяхме във вашето положение, и вие щяхте да направите същото за нас.

— Може би. Може би. Но хайде вече да не говорим за неприятни неща. Аз искам да те поздравя със сватбата и да ти кажа, че вчера беше великолепна булка. — Той се загледа разсеяно настрани. — Знаеш ли — бавно започна той — не мога да не си мисля, че Сам е искал да се случи точно това. Защо иначе да прави такова нелепо завещание за Каза Палома?

Сара се намръщи.

— Хайде да не говорим и по този въпрос!

— Разбира се! — засмя се Том. — А за какво да си приказваме? Твоят съпруг каза ли ти за къщата? Тази за нас двамата с Ан?

Преди да беше видяла Хайръм и Ан, страстно прегърнати, споменаването на тази къща щеше да й причини голяма мъка, тъй като щеше да й припомни неприятната сцена в стаята на Ан, но сега Сара беше почти сигурна, че се беше случило точно това — Ан беше благодарила прекалено възторжено на Янси за щедростта му. Вероятно Ан разчиташе Сара да се заблуди и да реагира по начина, по който го бе направила и това бе част от нейните интриги. Сара горещо се молеше нещата наистина да стоят така. Темата си оставаше деликатна за нея, но тя беше признателна на Том, че се мъчи да заглади възникналите между тях противоречия.

— Не. Разкажете ми вие — любезно го насърчи тя.

Двамата побъбриха няколко минути и когато се появи Мария да ги попита навън ли предпочитат да обядват или в трапезарията, Том и Сара вече се чувстваха пак като стари приятели. Не след дълго в трапезарията към тях се присъедини Ан и Сара се запита дали единствено тя забелязва, че косата й е леко разрошена, а роклята — по-измачкана, отколкото трябва. Сърцето й се свиваше като слушаше как Ан мило бъбри със съпруга си и тя използва първата възможност да се измъкне от компанията им.

Беше време за следобеден сън и Сара, привикнала към тишината на часовете за почивка в горещите дни, с нетърпение се прибра в стаята си. Хлопна вратата като продължаваше да обмисля нещата, които бе научила тази сутрин и стигна почти до леглото, преди да се стресне, внезапно зърнала Янси, изтегнат по гръб върху него. Беше сложил ръце зад главата си; беше без обувки, с кръстосани крака, а яркосинята му памучна риза бе полуразкопчана. Приличаше на голям, измамно отпуснат котарак, а изразът на красивото му мургаво лице накара сърцето й бясно да затупти.

— Хареса ли ти обядът с Шелдрейкови? — попита нехайно той.

Смутена от неочакваното му присъствие — той никога не се връщаше в хасиендата на обяд, Сара отвърна по инерция:

— О, да. Беше много вкусно. Майката на Мария е прекрасна готвачка.

Янси се усмихна и нещо в усмивката му още повече ускори пулса й.

— Липсвах ли ти тази сутрин, любима? — попита меко той, като обхождаше с поглед лицето и стройното й тяло.

Сара вирна малкото си носле.

— Защо тази сутрин трябва да си ми липсвал повече, отколкото в други дни? — надменно произнесе тя, но й се искаше той да не бе толкова привлекателен, изпънат върху леглото с разрошена коса и лениво проблясващи очи.

Янси се засмя и сломявайки всякаква възможна съпротива — нещо, което той правеше с отчайващо постоянство — се присегна и я дръпна в леглото. Тя политна, а той я задържа над себе си.

— Забрави ли, че едва от вчера сме женени? — прошепна той, докосвайки с устните си нейните. — Че това е първата ни сутрин като мъж и жена?

— Н-н-не — заекна тя и прокле тялото си, което толкова нетърпеливо и пламенно отговаряше на неговото. И от най-лекото му докосване зърната на гърдите й се втвърдяваха и огнено желание я разтърсваше отвътре. — Не очаквах да те видя преди вечеря.

Той обгърна с длани лицето й, целуна я без да бърза и с огромно задоволство и най-накрая устните му спряха върху нейните.

— Хм-м-м, щях да съм изключително недостоен жених, ако те бях изоставил толкова безцеремонно… но ти не отговори на въпроса ми — дрезгаво промълви той. — Липсвах ли ти?

Устните му бяха изкушаващо близко и Сара се остави на чувствената наслада, доведена до шеметни висини от дългата му, опияняваща целувка. Преди да може да се овладее, ръцете й обгърнаха шията му и тя прошепна в топлите му устни:

— Ти си един арогантен, надменен негодник и не заслужаваш да липсваш на когото и да било… но все пак наистина ми липсваше!

— И ти дяволски ми липсваше, preciosa! — призна развълнувано Янси и я целуна с жадна настойчивост, която не се опита да скрие или овладее, докато ръцете му нетърпеливо търсеха меката й гръд и тялото му се притискаше до нейното. Обладани от едно и също пламенно чувство, те едновременно започнаха трескаво да свалят дрехите си и когато най-накрая се прегърнаха съблечени, във въздуха се разнесоха въздишки на задоволство. През дългите, сънливи часове на сиестата Янси я любеше, показвайки й, че веднъж освободена, страстта се превръща в ненаситно животно, което трябва постоянно да се храни…

* * *

Когато Янси най-после се надигна от леглото, вече беше късен следобед. Без да обръща внимание на голотата си, той се отправи към покритата с мраморен плот мивка и се върна с порцеланова кана и мека кърпа като се зае да премахне всички следи от любовната игра от изтерзаното и задоволено тяло на Сара. С разтопено от любов сърце Сара наблюдаваше мургавото му лице с изящно изрязани черти, дългите извити мигли, които леко потрепваха и чувствената усмивка, която изкривяваше устните му, а той съсредоточено се занимаваше със задачата си.

Едва когато тя отново потръпна от нежните му грижи, той се надигна, бързо се изми и се вмъкна отново в дрехите си. Пъхнал палци в колана на кръста си, той се обърна към Сара и я загледа, а в дълбините на очите му проблесна пламенно вълнение. Чак тогава тя си даде сметка, че е гола; изведнъж се засрами, вкопчи се в чаршафа и го придърпа към себе си.

— Има много неща, които трябва да свърша преди да дойде есента и затова не мога да ти предложа традиционното сватбено пътешествие, но мислех как да съчетая работата си с нещо, което ще ти хареса — каза ненадейно той. — Тъй като си толкова влюбена в Каза Палома, чудех се дали ще искаш да прекараш известно време там.

Сара отвори широко очи и зяпна от учудване. Спомни си, че той бе твърдо решен да не й позволи да отиде в Каза Палома, както и ужасяващите му разкази за вероятното състояние на имението и го погледна подозрително.

— Защо да искам? Нали къщата може да падне върху главите ни? Поне ти така твърдеше доскоро!

— Не, само казах, че ремонтът й ще струва много пари — пари, които тогава нямаше, а и сега също — меко отвърна той. По лицето му премина самодоволна усмивка. — От друга страна, аз имам доста пари и искам да похарча част от тях, за да стегна имението за своята жена, а това е съвсем различно от твоите нереални фантазии.

Сара сви гневно устни.

— Защо мислиш, че плановете ми са били нереални? Ти не знаеш какво смятах да правя!

Янси повдигна вежди.

— Добре, chica, сега те питам какво точно възнамеряваше да правиш с имението?

За миг вярата на Сара в собствените й планове се разколеба и тя несигурно го погледна. Ако й се присмееше или вземеше на подбив намеренията й, щеше да го убие! Вдигна заядливо брадичка и твърдо изрече:

— Мислех да отглеждам добитък. — И тъй като Янси иронично се усмихна, тя бързо добави: — Не просто всякакъв добитък, не само за кожи и мас, както правят сега, а за месо! Изтокът е гладен и аз възнамерявах да го снабдявам с голямо количество евтино говеждо месо.

Янси напрегнато се взря в нея, а усмивката му не беше вече толкова подигравателна.

— И как точно смяташе да го постигнеш?

Окуражена от не съвсем отрицателното му отношение, тя продължи със затаен дъх:

— Щях да се снабдя с един хубав породист даръмски бик, може би и с два, ако можех да си го позволя и да ги кръстосам с дивите крави! Смятах също да купя и чистокръвни жребци! Като ги кръстосам с мустангите, щях да получа доста висок и изящен кон, но с най-добрите черти на мустангите — жилавост и издръжливост. Всичко бях обмислила, а Хайръм щеше да ми помага в отглеждането на животните и да управлява работата в имението. — Зелените й очи блестяха от вълнение и тя прибързано добави: — Всичко щеше да потръгне! Сигурна съм! Може би нямаше веднага да забогатея, но вероятно след около пет години щях да започна да си възвръщам вложеното. — Тя сви малките си юмручета и разпалено довърши: — Нямаше да се проваля! Щях да успея!

Няколко мъчително дълги секунди Янси с взираше в нея със съсредоточен израз в очите. Ядосана, че така отчаяно търси одобрението му, но без да може да се въздържи, Сара го погледна въпросително като се молеше той да размисли върху идеята. От изражението на лицето му бе ясно, че няма да отхвърли категорично плановете й; той изглеждаше като че ли тя му бе разкрила нещо, за което той никога не се бе сещал и което в момента обмисля и гърдите й се изпълниха с вълнение.

Янси замислено поглаждаше брадичката си с ръка.

— Даръмски бик… и чистокръвен жребец. — Нещо, което твърде приличаше на уважение проблесна в дълбините на очите му. — Добре, добре! Изглежда че освен с прекрасна жена за леглото съм се сдобил и с практичен и здравомислещ партньор в работата.

Сара въздъхна замаяно и със задоволство, а когато погледна мургавото му лице, очите й се изпълниха с възторг, макар че не можеше да повярва на ушите си. Янси й се усмихна.

— Ще имаш твоите даръмски бикове — може би половин дузина като за начало, ако искаме да започнем в голям мащаб. Ще накарам моя посредник в Ню Орлиънс да проучи нещата, но в крайна сметка изборът ще е твой. А колкото до конете… — той се засмя на обърканото изражение на Сара. — Дали да не започнем с три? Надявам се да ми позволиш аз да ги избера.

— Черни — твърдо каза Сара и облиза устни. — Трябва да бъдат черни, но освен това…

Янси галантно се поклони и лека усмивка повдигна ъгълчетата на устните му.

— Разбира се, черни. Нещо друго?

Сара се усмихна с тържествуващо задоволство, което го накара да примигне от учудване и бавно поклати глава.

— Не, няма, освен че трябва да започнеш да подбираш и да кастрираш колкото диви бикове успееш да уловиш. — Тя постави замислено пръст на устните си. — И, естествено, трябва да започнеш да уреждаш изпращането на животните на изток за края на това лято. Трябва да продадем достатъчно от дивите говеда, за да си възвърнем поне част от парите за даръмските бикове.

Той отново примигна. Скромната му и срамежлива съпруга наистина бе обмислила всичко!

— Разбира се. Ще подбирам и ще кастрирам бикове. Ще уреждам продажбите.

— И ще трябва да почнеш да събираш подходящи за кръстосване мустанги за следващото лято — намръщи се тя. — Нужно е да ги хванем сега, за да не се кръстосат с дивите жребци, а следващата пролет да ги заплодим е чистокръвните.

— Добре — объркано се съгласи той. — Лов на мустанги.

Сара лъчезарно се усмихна на изуменото му изражение.

— Мисля, че засега това е напълно достатъчно, нали?

Той кимна.

— О, да! Смятам, че си помислила за всичко. А сега ще ми позволиш ли да уредя пътуването ни до Каза Палома? — Тя грациозно кимна с глава и той продължи. — Ще пратя най-напред хора, които да закарат провизии и да почистят и подготвят за живеене няколко стаи. И да се уверят, че стените няма да паднат върху главите ни — засмя се той.

Няколко минути те се усмихваха глупаво един на друг, а после усмивките им постепенно започнаха да изчезват и едновременно ги обзе стихийно, пламенно чувство. Янси пристъпи към нея, а тя с устреми към него…

Почукването на вратата разпръсна напрежението между тях и Сара подскочи. Янси се отърси и изплува от дълбокото замайване.

— Кой е? — извика той, без да сваля поглед от Сара.

— Бартоломю — беше отговорът и след като Янси му нареди да влезе, Бартоломю пристъпи в стаята с множество дрехи, метнати на едната му ръка.

Той забеляза Сара, която лежеше в леглото, покрита само с един чаршаф и с кичури разрошена коса около пламналото лице и несигурно спря, като се прокашля.

— Ах, аз не съобразих… Мога да се върна с тези неща след малко.

Янси поклати отрицателно глава.

— Нищо не си прекъснал. — Той се усмихна лукаво и белите му зъби блеснаха на мургавото лице. — Поне не този път. — Той забеляза как Сара шокирана се скри още по-навътре под чаршафа и се засмя с развеселен поглед. — Не обръщай внимание на срамежливата ми жена и смело влизай да оставиш някъде тези неща.

Бартоломю се обърна към Сара със съчувствие и в гласа му прозвучаха порицание, но и привързаност.

— Мадам, не се смущавайте от неговата вулгарност. Скоро ще разберете, че мастър Янси с най-голямо удоволствие приказва срамни неща.

Янси само се засмя и в очите му блесна насмешливо пламъче.

— Поне в този момент само приказвам, а не ги върша!

Бартоломю го погледна с укор и се запъти към огромния махагонов гардероб до стената. Отвори крилата му и започна внимателно да окачва и подрежда дрехите, като че ли това бе най-вълнуващата работа на света.

Сара го наблюдаваше, а мислите й радостно кръжаха в главата. Щеше да има даръмски бикове. И чистокръвни коне. А Янси щеше да я заведе в Каза Палома!

Янси се усмихна на изразителното лице на Сара и се обърна през рамо към Бартоломю.

— Зная, че двамата с Танси току-що пристигнахте, но ние мислим да се преместим в Каза Палома за лятото и се чудя дали ще искате да ни придружите. — После хвърли насмешлив поглед към Сара и продължи: — Имам да подбирам доста добитък и да кастрирам бикове, както и да ловя мустанги — моята съпруга очаква от мен през идните няколко месеца здраво да поработя. Утре сутринта ще изпратя там няколко мъже със семействата им. Вие може да заминете с тях или да пътувате с нас в края на седмицата.

Бартоломю зацъка неодобрително с език.

— Това е толкова типично за вас! Винаги тичате насам-натам, а сега и невестата си ще помъкнете със себе си! Удивително! — Той неочаквано се засмя. — Танси винаги е имала слабост към Палома, а и аз очаквам с нетърпение отново да видя имението — особено ако ми позволите да оставя на друг домакинстването и да дойда да ви помагам в подбора на добитъка.

— Мислех точно за това да те помоля — кратко отвърна Янси. — Доколкото си спомням, ти си експерт по конете, а тук има каубои от времето на дядо ми, които още разказват за твоите подвизи с ласото.

— В такъв случай двамата с Танси ще сме много щастливи да дойдем с вас и мадам Сара, когато тръгвате за Палома! Ей сега свършвам да подреждам дрехите и ще отида да кажа на Танси за промяната в плановете.

В нетърпението да свърши по-бързо, Бартоломю се засуети несръчно и без да иска събори на земята един предмет, който беше поставен на рафта в гардероба. Изненадан, той се втренчи в испанската кама на пода. Сара мигновено я позна — беше същата кама, която скоро бе открила в кутията на Янси, същата, с която беше убита Маргарет…

Бартоломю я вдигна и погледна към Янси, който стоеше като закован.

— За какво ви е това? — попита бавно той. — Това е същата кама, нали?

Лицето на Янси бе непроницаемо.

— Да, мисля, че това е камата, която ти подари дядо ми.

— Бартоломю! — извика Сара, смаяна и ужасена и го погледна като че ли го виждаше за пръв път. — Нали това не е твоята кама?

Бартоломю повдигна рамене.

— Защо, разбира се, че е моята. Както Янси току-що спомена, дон Армандо ми я подари преди много години. Тя е много особена — винаги мога да я позная. — После погледна към Янси с неразгадаемо изражение и попита: — Как е попаднала тук при вас?