Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (10)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Задоволството на Сара в миг се изпари и тя се изчерви. Действителността се стовари като гръм върху нея и в съзнанието й отчетливо изплуваха предишното недоверие и враждебността между тях. С неприятно усещане в корема тя осъзна каква лудост е да забрави, че Янси е неин неприятел, че той не й вярва и я подозира в най-долни намерения за брака с баща му. Той беше неин похитител и по гърба й полазиха ледени тръпки, когато се сети, че любовта им може да е била добре обмислен ход от негова страна. Той се беше заклел, че ще бъде баща на децата й. Вероятно е съвсем права да подозира, че това, което за нея е откритие, за него е просто средство за постигане на целта.

Вълна от срам я заля; тя седна и грабна късата басмена рокля, която лежеше на тревата. С треперещи ръце я придърпа към себе си, съзнавайки че скрива само малка част от голото си тяло. Янси язвително се усмихна.

— Не е ли късно за такава скромност?

Сара се зачерви още повече и смутено промълви нещо, търсейки с поглед панталоните си.

Янси ни най-малка не се притесняваше от голотата им и дръпна с рязко движение роклята й.

— Por Dios! Разкажи ми за брака ви! — настоя той. — Защо беше още девствена? Каква черна магия си направила на баща ми, за да го държиш далече от леглото си?

Сара умолително погледна смачканата рокля в ръката на Янси.

— Ами… ами ние така решихме — промърмори тя. — Моля те, дай ми дрехите!

— Не! — избухна Янси. — Какво е това обяснение, по дяволите — „ние решихме“? Какво си сторила на баща ми, за да се съгласи с такова неестествено положение?

— Той искаше така! — гневно отвърна тя, мъчейки се да изтръгне роклята си.

Янси дръпна ръката си и без усилие парира опитите й да я достигне.

— „Той искал“ — с недоверие възкликна той. — Лъжеш! Когато се е оженил за теб, баща ми е бил здрав, жизнен мъж и нищо не би го спряло да консумира брака ви.

Сара се примири, че няма да получи дрехите си, докато не му разкаже по-подробно за странния си брак със Сам. Тя въздъхна и започна:

— Ние с баща ти се обичахме, но не по начина, за който си мислиш. От мига в който го видях за пръв път, Сам непрестанно се грижеше за мен като за дъщеря и никога не е правил и най-слаб намек за друго чувство, а аз… — Сара замълча и очите й се напълниха със сълзи, когато си спомни колко мил и внимателен беше Сам с нея и колко много й липсваше. — Постепенно свикнах да мисля за него като за баща. Безспорно той се грижеше повече за бъдещето ми от Матю — сухо се усмихна тя и смело погледна намръщения Янси. — Независимо какво си мислиш, аз го чувствах като баща и го обичах както дъщеря обича баща си.

Янси изсумтя.

— И точно защото те е обичал като дъщеря, затова ли се е оженил за теб?

Огорчена, Сара рязко отвърна:

— Да, за това! Той искаше да е сигурен, че ако му се случи нещо през войната, аз ще имам с какво да живея. Каза ми, че е искал да ме осинови, но събитията са се развили твърде бързо и за времето, което му оставало до заминаването, можел само да се ожени за мен. — Сара не издържа презрителния поглед на Янси и сведе очи. Гласът й стана съвсем тих. — Отначало това трябваше да е брак по споразумение и нито един от двамата не искаше да го превръща в нещо друго. Оженихме се само защото Сам искаше да напусне Магнолия Гроув, спокоен за моето бъдеще в случай че загине. — Очите й потъмняха от вълнение. — Той ме молеше да се оженя за него! Най-напред идеята ме шокира и аз отказах, но после осъзнах, че мога да успокоя мислите му само по този начин. Бяхме решили да анулираме брака щом той се върне от войната, но тогава той вече умираше… — На гърлото й заседна буца и тя бързо продължи: — Бракът имаше за цел само да ми даде сигурност и това показва колко прекрасен и щедър човек беше баща ти. Това че се ожени за мен, беше един великодушен жест от негова страна!

Янси я стрелна насмешливо с очи.

— Трогателна история, но не й вярвам.

Сара ядосано вирна брадичка.

— Добре! — изсъска тя. — А според теб какво се е случило?

Янси стисна устни и се приближи към нея.

— Аз смятам — започна спокойно той, а в гласа му се усетиха заплашителни нотки — че ти си предложила брака. Че само ти си мислила за бъдещето си и си се подсигурила по единствения възможен за теб начин ако той умре, някой друг да се погрижи за теб.

— Това изобщо не е вярно! — възмутено отвърна Сара. — Ти едва ме познаваш — как можеш да си помислиш такива долни неща за мен?

Янси горчиво се засмя.

— Забравяш, че съм имал работа с такива като теб. Едва не се ожених за една жена, с която много си приличате. Въпреки че тя не излъчваше твоята безпомощна невинност, Маргарет много добре знаеше накъде върви!

— Аз не съм като Маргарет! — ожесточено отвърна Сара. — Аз обичах баща ти! Исках той да е щастлив и да му осигуря утеха, когато трябваше да ме остави сама в Магнолия Гроув.

— И естествено никога не ти е хрумвало, че като се омъжваш за него, всъщност мислиш за себе си!

Поразена, Сара го гледаше виновно, без да може да промълви дума. Тя наистина бе мислила какво ще означава това да бъде вдовица на Сам и щеше да е долна лъжа да отрече, че не се е грижила за собственото си бъдеще. Но това не беше основният й мотив, болезнено разсъждаваше тя. Тя никога не бе си представила, че е възможно да се омъжи за Сам, но той толкова настояваше! Нищо лошо не бе сторила!

— Така е, чрез женитбата с баща ти аз си осигурявах бъдещето — призна накрая тя. — Щях да съм последната глупачка, ако не го бях осъзнала. Особено след като Сам го изтъкваше като мотив за брака ни!

Върху красивото лице на Янси се бе изписала открита неприязън и той я гледаше намръщено.

— Ето какво ще ти кажа — ти си дяволски умна и много по-съобразителна от Маргарет! — унило се засмя той. — Тя никога не би си признала грешките, но ти — ти го правиш с толкова измамна искреност, че всеки друг би бил обезоръжен!

— Но не и ти.

Кехлибарените му очи се сведоха към голото й тяло.

— О, не. Не и аз, госпожо. Както вече споменах, Маргарет ми показа колко разочарования може да донесе една пресметлива жена — даже и такава малка кучка с прекрасно личице като теб!

Долната устна на Сара трепна издайнически, но тя примигна, за да отпъди сълзите.

— Ясно ми е, че щом си си съставил такова мнение за мен, няма какво повече да говорим — изрече тя със спокойствие, което и струваше доста усилия. — Но, кажи ми — щом съм такова презряно същество, щом съм порочна като Маргарет, как може да искаш да стана майка на децата ти? — Тя срещна погледа му без да трепне. — Нали такава беше целта на това, което направихме? — Сълзите и терзанията надделяваха над желязната маска, която си беше наложила и тя припряно продължи: — Нали това беше част от плана ти? Причината, заради която ме отвлече? Нали трябва да нося твое дете, така че Каза Палома да принадлежи на човек, във вените на когото тече кръвта на рода Алварес? — гласът й леко потрепера. — Ти хладнокръвно ме прелъсти — трябва да си го обмислил много добре, но как тогава смееш да ме наричаш пресметлива? Твоите мотиви не се различават много от това, в което ме обвиняваш!

Янси я сграбчи за раменете и я разтърси.

— Никога нищо не съм планирал! Освен да те заведа в дел Сол!

— О, искаш да ме убедиш, че това, което стана, беше случайно? И че не си целял аз да забременея? Че не се надяваш от това да се роди дете?

— Demonio! Изобщо не беше така! Никога не съм си помислял… — той замълча и я погледна навъсено. — Исках само да спрем и да си починем. Ти си на седлото почти от полунощ и когато стигнахме дотук, аз си помислих… — той се намръщи още повече. — Помислих си, че ще е добре да си починеш, преди да продължим нататък.

— Това ли било? — спокойно попита тя. — И не си имал намерение да ме прелъстиш? Нито пък мисълта да се любим ти е минавала през главата?

Той промърмори някаква ругатня и отново я повали на тревата. Доближи загорялото лице и устните си на няколко сантиметра от нейното.

— Ах, ти, малка магьоснице! Знай, че откакто те целунах в кабинета на Сам, не съм мислил за нищо друго освен да те любя!

Той грубо я целуна, като че ли беше сърдит, но дали на нея или на себе си, Сара не можеше да разбере. Тя знаеше само, че е опасно да му позволи да я целува и че трябва да го спре. Опита да се изплъзне, но той беше по-силен и твърдо решен да получи това, което иска и тя не успя да отблъсне топлото му, мускулесто тяло, което я притискаше към земята. Устните му я търсеха, а езикът му се опитваше да се вмъкне в устата й.

Сара замаяно се бореше и отчаяно се мъчеше да го спре, преди да е станало твърде късно. Накрая тя успя да промуши лакътя си между телата им и извърна главата си настрана.

— Престани! — извика тя. — Не прави нещата по-лоши, отколкото са!

И двамата дишаха учестено и известно време се взираха един в друг с почти допрени лица. Желанието, замъглило погледа на Янси, постепенно угасна и той изкриви устни в горчива гримаса.

— И сега не мислех, че… Аз… — полуядосано, полуобъркано изражение се появи на лицето му. — Когато съм до теб не мисля за нищо друго освен за това колко сладки са устните ти и как ми се иска да се слея с теб… колко мека и жарка ще е плътта ти, какво удоволствие ще ми доставиш. — Той замълча, погледна я втренчено и продължи с пресипнал глас: — Сара, трябва да ми повярваш — никога не съм мислел, че това ще се случи. — После почтеността го накара да добави: — Поне не сега. Не тук и не по такъв начин. Аз наистина смятах само да си починем. Повярвай — събудих те само за да ти кажа, че е време да тръгваме. Не съм искал да те целувам… — Очите му се спряха на устните й и той преглътна. — Просто така се случи… Не съм го предвиждал. Ти беше толкова очарователна, толкова неотразима — исках да те целуна само веднъж, но… — Той се наведе и допря устни до ъгълчето на устата й. — А като те целунах, вече не можех да спра… желаех те. — Той бавно я целуна отново и дрезгаво прошепна: — И пак те желая… сега…

Целувките му бяха вълшебни, но Сара знаеше, че не се ли измъкне преди желанията на тялото й да са я влудили, после нямаше да има смисъл. Тя се изтръгна от прегръдката му и скочи на крака. Избягваше да поглежда към изкушаващото му тяло и като събра припряно дрехите си, се спусна към близкия поток. Пусна дрехите на земята и се потопи в бързите му води, радостна, че той се оказа по-дълбок, отколкото изглеждаше. Затоплената от слънцето вода стигна почти до кръста й. Тя инстинктивно поиска да измие от себе си следите от сливането на телата им, като че ли като премахнеше външните доказателства, щеше да заличи и случилото се. Отново и отново се потапяше във водата и яростно изтриваше от кожата си свидетелствата за бурната им страст.

Сара не си даваше сметка, че плаче и сълзите се стичат по лицето й докато Янси, също потопил се в потока, не я взе в прегръдките си.

— Preciosa! Не плачи! Аз не мислех… — той тихо изруга и промърмори: — Извинявай! Кълна се, че няма да те докосвам повече. — Той горчиво сви устни и се поправи: — Кълна се, че ще се опитам да не те докосвам повече, но ти си толкова привлекателна!

Тя се извърна към него.

— Тогава пусни ме да си отида — каза глухо тя. — Върни ме в Магнолия Гроув.

Янси я притисна по-силно в прегръдките си и разкаяното му изражение изчезна начаса.

— Не. Не искай това от мен! — отвърна той с решително свити устни.

Сара ядосано се изтръгна от ръцете му, без да я е грижа, че не е облечена и излезе на брега. Бързо навлече дрехите си, без да поглежда към Янси, който също излезе и бавно започна да се облича.

Той объркано се взираше в нея и каменното й лице го караше да се чувства неловко. Por Dios! Какво щеше да прави с нея, по дяволите? Той не си беше представял нещата така! Той я гледаше, а сърцето му се късаше и се изпълваше с гневно, виновно отчаяние. Не беше мислил да я люби… поне не толкова скоро и случилото се нямаше нищо общо със завещанието на Сам.

Той се приближи до конете, където стоеше тя и се изкашля.

— Запалих огън и направих кафе и сандвичи. Добре е да хапнеш преди да тръгнем.

Сара ядосано го стрелна с поглед.

— Не се прави на загрижен!

Янси едва сдържа гнева си.

— Не съм загрижен — каза той накрая. — Само благоразумен. Все още е светло и ще яздим още няколко часа докато се стъмни. Ако искаш яж, ако искаш — недей, но те предупреждавам, chica — ще огладнееш преди да спрем за през нощта.

Сара би предпочела да захвърли храната в лицето му, но в това време стомахът й напомни за себе си и тя се отправи към малкия огън. Във враждебно мълчание те изпиха кафето и изядоха сандвичите, които Янси беше взел със себе си.

Едва когато се качиха на конете и се приготвяха да тръгват, Янси проговори. Той приближи с коня си до нея, стискайки в ръка юздите на нейния кон и въжето на товарния, погледна извърнатото й настрана лице и меко каза:

— Сара, не мога да върна нещата назад — даже не знам дали искам, но ти трябва да ми повярваш, че не съм замислял предварително това, което се случи.

— Аз те молих да ми повярваш за Сам, но ти не го направи. Е, сега е мой ред да проявя такава благосклонност. — Тя сурово го изгледа с блеснал поглед и ожесточено произнесе, подчертавайки всяка дума: — Не ти вярвам! — После извърна лицето си от него и се загледа настрани.

Янси изучаваше известно време деликатния каменен профил пред себе си, изненадан от болката, с която се бе свило сърцето му. Стисна устни. Cristo! Няма да се остави отново да бъде обсебен от едно красиво лице! Въпреки необикновените и завладяващи чувства, които тя предизвикваше у него — един път се беше опарил и нямаше намерение да го повтаря, даже и когато примамката е толкова съблазнителна. Маргарет беше причинила достатъчно опустошения в живота му, които той нямаше да забрави до края на дните си и независимо от това колко привлекателна бе Сара, колко уязвима изглеждаше и колко я желаеше, втори път нямаше да се хване в капана. Никога!

— Мисли каквото искаш! — отвърна сухо той.

Потеглиха и дълго време яздиха в потискащо мълчание и за няколко часа не си размениха и една дума, въпреки че и преди това не си говореха много често. Спирането ги беше забавило много повече, отколкото Янси бе планирал и тъй като беше решил предварително къде ще спрат за през нощта, те яздиха дълго след като слънцето залезе.

Сара не беше опитен ездач, макар че през целия си живот бе яздила и колкото повече път изминаваха, толкова по-остро чувстваше болките във всеки мускул от тялото си. Когато слънцето се скри и започна да се спуска мрак, тя вече беше на края на силите си, прималяла от глад и болки, но понасяше всичко безропотно. Беше се заклела, че по-скоро ще умре, но няма да помоли Янси да спрат, но не можа да сдържи една въздишка на облекчение, когато най-накрая Янси спря конете.

— Тук ще останем за през нощта — каза й той.

Беше прекалено тъмно и Сара не можа да огледа мястото, където спряха, но по тихото бълбукане на вода и скупчените тъмни сенки на дърветата предположи, че много прилича на това, където бяха спрели преди. Тя несръчно се смъкна от коня и отблъсна ръката на Янси, който искаше да й помогне.

— Не ме докосвай! — изсъска през зъби тя.

Янси тежко въздъхна, обърна се и се зае да завърже конете и да свали седлата. Сара стоеше и неуверено го наблюдаваше, докато той не й подхвърли хладно през рамо:

— Ако няма да ми помагаш, поне намери къде да седнеш и не ми се пречкай в краката — хладно й подхвърли той през рамо.

Сара тръсна разплетените си коси.

— Аз съм тук по принуда и ти естествено не можеш да очакваш да ти помагам по какъвто и да е начин — остро отвърна тя, въпреки че по природа беше много услужлива и внимателна.

Той я погледна, но тъмнината скриваше изражението му.

— Да, скъпа — ледено изрече той. — Сигурен съм, че от теб не може да се очаква нищо разумно.

— Колко е добре, че се разбираме! — не му остана длъжна тя. Враждебността помежду им не намаляваше и след вечерята от сандвичи и кафе, Сара с облекчение заспа. Янси беше сложил седлото й близо до огъня и беше хвърлил там няколко одеяла.

— Леглото на госпожата — беше казал сухо.

На пръв поглед то не изглеждаше твърде примамливо, но след това, което Сара бе преживяла откакто за последен път беше спала в леглото си, тя реши, че е много по-удобно, отколкото можеше да очаква. Подпряла глава на седлото, нахранена и завита в одеялата, Сара заспа почти веднага.

За Янси не можеше да се каже същото. Той седеше при огъня, който лениво догаряше и с мрачен поглед наблюдаваше заспалата Сара. Тя беше загадка за него, признаваше си той. Беше замислил отвличането й в дел Сол с безгрижна привързаност, сигурен, че трябва да направи точно това, за да я предпази от собствената й лудост. Идеята й да живее в Каза Палома беше абсурдна — проклетата къща всеки момент можеше да се срути, а в стремежа си да я ремонтира Сара щеше да пропилее и последното пени от това, което Сам й беше завещал. Той изкриви намръщено устни. Не че много го беше грижа за това — то просто не беше практично, каза си мрачно той. А после и това завещание на Сам!

Por Dios! За какво ли си е мислил Сам, когато е обвързал собствеността над Каза Палома с такова условие? Янси вярваше, че Сара е подтикнала Сам да постави това изискване в завещанието, но въпреки това не беше убеден, че Сам до такава степен си е загубил ума, че да се съгласи с подобен план. Нищо ли не бе научил баща му от Маргарет? Освен това Сам знаеше какво е неговото отношение към въпроса за Каза Палома. Янси се усмихна с горчивина. По дяволите! Той беше заплашил с убийство Маргарет, за да не й позволи да сложи ръка върху тези земи — какво ли е смятал Сам, че той ще стори на Сара? Сам трябва да е знаел, че той ще направи всичко, което е по силите му, за да върне Каза Палома към земите на рода Алварес.

Тъкмо допиваше последната глътка кафе, когато една мисъл го накара да се вкамени. Разбира се! Този пресметлив стар негодник! И от гроба се опитваше да го командва! Той сви устни. Този път Сам беше поставил в капана примамка, на която не можеше да се устои — Сара!

Навъсен, Янси остави настрана празната чаша. Знаел ли е Сам колко го привлича Сара? Дали баща му не е сложил проклетата клауза само за да го вкара в клопката?

Янси озадачено поклати глава. Въпреки различията между тях — а те не бяха малко — той никога не би сметнал, че Сам е способен на такива дяволски интриги. Сам беше мил и великодушен човек, което съвпадаше с версията на Сара, но освен това имаше слаба воля и лесно можеше да му се въздейства. Затова на Янси му се струваше невъзможно Сам методично да е обмислял план, чрез който да свърже вдовицата си и своя син. И все пак смътната идея, че Сара може да казва истината… Мощен прилив на надежда го изпълни, но почти веднага той изчезна пред спомена за Маргарет и нейното предателство. Не! Няма да се остави отново да бъде изигран! Никога повече няма да се загуби ума по едно прекрасно лице и една примамлива усмивка! Никога!

Нямаше лесни отговори, уморено реши той накрая, нито пък който и да било от тях го задоволяваше — даже този да обвини Сара за всичко. А бог му е свидетел, че искаше да направи точно това! Ругаейки наум, той се намести до Сара на тревата. Времето щеше да разбули истините, а беше повече от сигурно, че той няма доникъде да достигне тази вечер. Утре и през следващите дни щеше да разреши загадката Сара Кантрел.

Извивката на тялото му инстинктивно беше последвала формата, която бе заела Сара. Янси си каза, че трябва да е близко до нея, за да не може тя да избяга. Той спеше много леко и беше сигурен, че и при най-малкото й движение ще се събуди. Колкото до бягството — той беше научил конете си да се подчиняват единствено на него. Това беше необходима мярка когато човек живее сред индианци, които са прочути конекрадци. За още по-сигурно той беше скрил ботушите й. Даже и да успееше да се измъкне докато той спи, боса и без кон тя нямаше да стигне далече. Усмихвайки се на своята съобразителност, той заспа.