Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (17)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Няколко минути след като Ан излезе от стаята, Сара кършеше ръце, сякаш искаше да изтрие следите от това, че се съгласи с Ан и с плана й да докаже, че наистина е любовница на Янси. Почувства се така, като че ли бе извършила долно предателство, а сърцето непоносимо я болеше и тя унило съзерцаваше бледото си отражение в огледалото.

Не искаше да повярва и на една дума от това, което Ан й наговори — нито за Янси, нито за Танси и Бартоломю; не смяташе да се задълбочава върху идеята, че те може да са се съюзили срещу нея. Чувстваше със сърцето си, че Ан лъже и изопачава фактите в своя полза.

Обикновено тя можеше да се досети какво цели Ан, но този път не успяваше да открие задоволително обяснение за тези безспорни лъжи. Положението на Ан нямаше да се промени от това дали тя щеше да се омъжи за Янси или не — Ан и в двата случая щеше да зависи от неговата добра воля. Можеше да се спори дали Ан предпочита да е задължена на Сара, а не на Янси за издръжката си, но Сара се съмняваше, че този мотив обяснява всичко, което Ан наговори. Ан нямаше да спечели нищо, ако Сара умре без наследник, а Бартоломю и Танси наследят Каза Палома или я продадат на Янси.

Тя стана и облече една стара рокля от жълта басма. Сълзи бликнаха от очите й, когато погледът й се спря на булчинската й рокля — от бледорозов муселин, обсипана с перли и дантела — която Мария с благоговение бе разстлала върху леглото. Колко радостна беше само преди малко! Преди Ан да бе влязла в стаята й…

Един малък позлатен бронзов часовник на полицата върху камината в стаята на Янси отброи няколко удара и чертите на Сара се изостриха от напрежение. Време беше. Беше настъпил часът, за който се бяха договорили с Ан. Със свито от страх сърце, отчаяна и смутена, Сара неохотно излезе от спалнята и с тежки стъпки се отправи към стаята на Ан.

Ако Ан казваше истината — а Сара горещо се молеше Ан да е излъгала — тя знаеше какво ще види когато отвори вратата на стаята й. Въпреки че беше подготвена, Сара все пак остана шокирана, когато застана на прага и зърна Янси, пламенно прегърнал Ан. Телата им бяха прилепени едно до друго; ръцете на Янси обвиваха кръста й, а нейните си играеха с тъмната му коса и устните им бяха слети в страстна целувка. Сара политна назад и тихо извика от болка.

Чул този глух, пречупен звук, Янси вдигна отривисто глава, сякаш бе усетил жилото на скорпион и с яростно движение отхвърли Ан от себе си, а после се обърна и срещна блестящия обвинителен поглед на зелените очи на Сара. Застанали в двата края на стаята, те се взираха един в друг и докато лицето на Янси беше безизразно, прекрасните черти на Сара разкриваха прекалено ясно мислите й.

— О, скъпа! — възкликна превзето Ан. — Не те очаквах… Съжалявам, че ни намираш така, дете мое, но това, което видя, може да се обясни много просто. Сара, наистина всичко бе много невинно и изобщо не е това, за което си мислиш. Янси се съгласи да ни даде на двамата с Том малка къща в селото и аз тъкмо му благодарях.

Нито Янси, нито Сара й обърнаха внимание, втренчили очи един в друг. Сара се взираше в него няколко безкрайни мига и после с приглушен болезнен стон се завъртя и избяга от стаята, а жълтите поли на роклята й се развяха зад нея. Янси не бе помръднал от мястото си; после бавно се обърна към Ан.

— Много добре си го измислила, Ан — мрачно, но спокойно произнесе той. — Поздравявам те.

Тя го изгледа с недоумение.

— Не мога да разбера за какво говориш. Какво имаш предвид? Нали обясних на Сара какво се случи? Не знам защо трябва да ме обвиняваш за това, че тя се заблуди! Аз само ти благодарих за щедростта!

Янси се засмя с неприязън.

— Повярвай, в този момент не изпитвам никакво великодушие към теб — всъщност се раздвоявам между това да ти извия врата или да ти наредя да си стегнеш багажа и да напуснеш земите ми и живота ми!

Сянка на смущение премина по лицето на Ан.

— Стана много лошо, че Сара схвана погрешно нещата, но вината не е моя! — побърза да каже тя. — И не е много любезно от твоя страна да ме заплашваш така! Какво ще правим с бедния Том, когато ни изхвърлиш навън? Ние няма къде да отидем, ако ни изоставиш. Том много се умори от пътуването дотук — той не е много здрав и ще е невероятно жестоко и безсърдечно да ни отредиш такава съдба.

— Странно, но не си спомням да съм споменал Том. Казах, че ще изгоня теб! — хладно отвърна Янси.

Ан притвори очи с престорена скромност.

— Наистина ли мислиш, че Том ще ти позволи да отритнеш съпругата му и няма да сподели участта ми?

Беше го хванала на тясно и Янси го знаеше.

— Винаги съм смятал, че ти си по-добрата от двете сестри, че само Маргарет беше такава хитра кучка — произнесе с горчивина той. — Сега разбирам, че съм се лъгал.

— О, Янси! Не можеш да мислиш наистина, че го направих нарочно. Кажи ми, че не е така.

— Мисля, че си една умна кучка и залагам всичко, което притежавам, че пълниш с лъжи главата на Сара и че тази малка сцена е изцяло твое дело!

— О, но това не е вярно! — възмутено извика Ан и хвърли поглед към вратата, където внезапно зърна жълтата рокля на Сара. — Аз съм много привързана към Сара и не искам по никакъв начин да я нараня.

— О, така ли? — горчиво се засмя той. — Щом е полезно за теб, всичко си готова да направиш!

Янси се приближи до Ан без да забележи Сара, която стоеше на прага, колебаейки се дали да влезе или не и събираше кураж да се намеси. Застанал с гръб към вратата, той повдигна с пръст лицето на Ан и изсъска:

— Още нещо ще ти кажа, скъпа ми Ан — стой далече от Сара! И ако искаш да бъда и занапред любезен с теб, прави каквото ти казвам! Ако още веднъж приближиш до нея или се опиташ да й обясниш нещо, кълна се, че ще ти счупя прекрасното вратле или ще те изритам от ранчото, а благополучието на Том да върви по дяволите!

Триумфалният блясък в очите на Ан трябваше да го предупреди, но преди той да го долови, Сара ужасено изохка и това го накара светкавично да се обърне. Успя да зърне само жълтата пола, тъй като тя отново бе изхвръкнала от стаята. Янси злобно погледна Ан, изруга през зъби и се спусна навън да я догони.

Нямаше представа къде може да е избягала Сара и известно време усилията му да я намери оставаха безплодни, докато най-после я откри в конюшнята, обвила с ръце врата на Локуела и допряла глава до лъскавата й грива. Тихото й хлипане го прободе в сърцето и в този миг намеренията му към Ан не бяха никак благородни. Инстинктът му бе подсказал да намери веднага Сара, но сега, когато я беше открил, той не знаеше какво да й каже. Забави крачка и я приближи колебливо. Застана зад нея и се загледа измъчено и безпомощно в меднозлатистата й коса. След това, което беше видяла и чула, Сара нямаше да повярва на никакво оправдание и той още веднъж прокле Ан и интригите й. Това, което Ан бе направила, беше без значение — то не променяше нищо, помисли си горчиво той. Днес те все пак щяха да се оженят.

Янси внимателно постави ръка на рамото й.

— Сара, хайде да се прибираме. Нека да се върнем в хасиендата и Мария да се погрижи за теб.

— Не ме докосвай! — извика Сара като се извърна рязко и отблъсна ръката му. — Махни се оттук! Не искам повече да те виждам!

— Това трудно ще се осъществи, скъпа, тъй като само след няколко часа е сватбата ни — отвърна напрегнато той.

— Няма да се омъжа за теб, даже и да си единственият мъж на земята! — с ненавист възкликна тя.

Разгневен на свой ред, Янси я сграбчи за раменете и силно я разтърси.

— Малка глупачке! — изръмжа той. — Решил съм да се оженя за теб и това е по-силно от мен, затова чуй ме — ти ще станеш моя жена! Ан е лъжлива, интригантстваща кучка, също като сестра си и аз ще съм последният глупак, ако й позволя да съсипе живота ми! Точно сега пет пари не давам какво мислиш за мен — всичко, което ме интересува е да застанем след два часа пред падре Кинтеро и да се закълнем във вярност един към друг! С Ан и нейните интриги ще се занимаваме по-късно!

— Няма да се омъжа за теб! Мразя те! — ядосано извика Сара, а страните й порозовяха и очите й се напълниха със сълзи.

Янси злобно изруга и я притегли към себе си, а златистите му очи хищно и свирепо блестяха срещу нея.

— Може да ме мразиш, amiga, но стройното ти нежно тяло ме иска! — мрачно произнесе той. — Спомни си миналата нощ и преди да отхвърлиш моето почтено предложение, помисли за това, че вече може да носиш мое дете. — После хладнокръвно добави: — От сега нататък, Сара, ти ще спиш в моето легло, независимо дали сме женени или не! Ако избереш просто да бъдеш моя любовница и да родиш незаконни деца, вместо да станеш моя съпруга — твоя воля, но ще споделяш леглото ми, даже и да трябва да те вържа за него!

Сара му повярва. Повярва на суровото обещание в очите му, на неумолимата извивка на изящно очертаните му устни и на напрежението в изопнатата му челюст. Той наистина щеше да го направи.

* * *

Даже и ако на някого булката се струваше прекалено бледа и отнесена, а младоженецът — видимо мрачен, хората бяха достатъчно възпитани, за да го отбележат. В този горещ, слънчев следобед на двадесет и шести юни, в лето господне 1867, Янси Кантрел взе за своя съпруга Сара Кантрел, по баща Раулингс, пред погледите на всички развълнувани жители на Ранчо дел Сол. Въпреки очевидната липса на ентусиазъм, младоженците добре изиграха ролите си, усмихваха се и приемаха поздравленията, които заваляха като дъжд върху тях щом излязоха от църквата. Шумните весели гости напълно компенсираха мрачното им настроение и с напредването на тържеството във въздуха се разнесоха смях и китарен звън, а от време на време отекваше по някой изстрел.

В двора пред имението веселбарите усмихнати се бяха нахвърлили върху яденето и пиенето на няколко дълги маси, отрупани с деликатеси — огромни табли с tamales и mole от пуйка, горещи carnitas, внушителни купчини от топли tortillas, кани е огнена salsa de chipotle, чинии със сладка pastel de nuez и fruta de horno, пълнени с конфитюр. Навсякъде разнасяха вино, текила и тъмна, силна бира, приготвена в ранчото. Когато стана късно и се смрачи, хасиендата блесна от светлините на многобройни свещи и фенери, а краят на шумното празненство не се виждаше. Ритмичното дрънкане на китарите и тракането на кастанетите в хладния нощен въздух продължи дълго след като булката скромно се скри в къщата, а младоженецът остана да приема поздравленията на хората си и да пийне още няколко чаши текила.

Сара беше сама в новите си стаи, които щеше да споделя с Янси. Мария я беше завела дотам като се усмихваше и бъбреше весело. Тя нямаше търпение да се върне на празненството и беше сигурна, че нетърпеливият жених скоро ще последва Сара, затова сръчно свали сватбения й тоалет и й помогна да облече изящна нощница от мек бял муселин, богато обшита с дантели и избродирана около врата и по ръбовете с бледожълти розови пъпки. Към нея имаше и широка роба и Сара апатично остави Мария да й помогне да я облече.

С дяволита усмивка мексиканката я побутна в стаята на Янси и я насочи към една широка врата, която Сара предположи, че води към друга стая. Не беше така. Вратата се отваряше към очарователен, уединен вътрешен двор, ограден с високи кирпичени стени, до които се бяха скупчили благоуханни жасминови храсти. Аромат на портокалови цветчета и рози, смесен с този на жасмин, леко се носеше в нощния въздух, а в средата на малкия двор Сара забеляза желязна маса и столове. Точно до нея имаше подвижна масичка за сервиране, затрупана с множество похлупени чинии, в които според Сара бяха сватбените гозби. В средата на масата беше поставена ваза с бели рози, а близо до нея стоеше сребърен свещник, чиито свещи ярко блестяха в нощта. Върху масата грижливо бяха подредени съдове от кристал и китайски порцелан и сребърни прибори и взирайки се в тях, Сара усети как в гърлото й се надига буца.

Всичко беше много интимно, а тихото, възбуждащо и далечно дрънкане на китари само усилваше непреодолимото романтично обаяние на мястото и Сара за хиляден път този ден си помисли колко щеше да е хубаво да бе запазила сладката надежда и нетърпеливото очакване, с които се беше събудила сутринта. Нейният сватбен ден. Буцата в гърлото й сякаш стана по-голяма и тя прогони сълзите, които напираха в очите й.

— Много е хубаво, si? — загрижено се обади Мария, обезпокоена от мълчанието на Сара. — Заедно с mi madre го приготвихме за вас и сеньор Янси. Искахме да ви изненадаме.

Сара прочисти гърлото си и отвърна:

— Това е чудесна изненада, Мария! Толкова е мило и любезно от ваша страна! Сигурна съм, че и на моя с-с-съпруг ще му хареса.

— Мисля, че сеньор Янси изобщо няма да забележи — засмя се тя. — Особено когато го чака такава хубава булка! А сега ще си вървя, преди той да дойде и да ме завари тук.

Мария изчезна и остави Сара сама с нерадостните й мисли. „Защо всичко така се обърка?“ — чудеше се горчиво тя. Струваше й се, че преодолява препятствие след препятствие още от момента, в който срещна Янси Кантрел. Тя непрестанно го извиняваше за поведението му, убеждаваше себе си, че хората, които са настроени против него, бъркат и му приписват погрешни мотиви, но й беше много трудно да повярва, че случката от сутринта е изцяло скалъпена от Ан. Ан беше лукава и коварна, но…

Сара влезе унило в стаята и се отказа да разсъждава повече върху проблема, който й причиняваше такава болка. Беше стигнала до средата на спалнята на Янси с намерението да се върне в старото си самотно легло, когато външната врата се отвори. Когато забеляза тъмната фигура на новия си съпруг на прага, тя занемя от учудване и остана като вкаменена, със спуснали се върху гърдите й меднозлатисти кичури.

Гледката, която Янси представляваше, застанал на прага и загледан в нея от разстоянието, което ги делеше, можеше да развълнува всяка женско сърце. Косата му бе разрошена безгрижно, върху челото му бе паднала една къдрица, а кехлибаренозлатистите му очи с гъсти мигли така блестяха, че изтерзаното сърце на Сара заби учестено, въпреки че не трябваше. Той все още бе със сватбената си премяна и Сара горчиво си помисли, че изглежда прекалено красив и мъжествен в късото черно сако, богато обшито със златен конец и с панталоните от черно кадифе. Външните им шевове също бяха украсени със златни нишки и малки златни звънчета и макар че от коленете надолу те се разширяваха, за да се спуснат към лъснатите ботуши, в горната си част прилепваха плътно до тялото и ясно очертаваха плоския му корем и дългите му, мускулести бедра. На фона на широката, снежнобяла риза лицето му изглеждаше съвсем тъмно, а аленочервеният копринен пояс около кръста придаваше на външността му привлекателно екзотичен вид.

Арогантно изрязаните му устни бяха дръзко извити, а очите му блестяха напрегнато; той лениво се отмести от рамката на вратата и със свойствената му животинска грация се приближи до Сара. При всяка стъпка малките златни звънчета на неговите calzoneras тихо дрънчаха и когато той спря пред нея, в стаята се възцари напрегната тишина.

Зашеметена от едва обузданата страст, която се излъчваше от високото му, широкоплещесто тяло и насищаше въздуха, Сара се стараеше да не го гледа. Упорито беше вперила поглед в една точка някъде над рамото му — мразеше го, но по-силно ненавиждаше предателската тръпка на възбуда, която премина по тялото й в мига, когато го забеляза на прага.

Тя толкова се бе съсредоточила в старанието си да не го поглежда, че когато ръката му докосна брадичката й и той повдигна с пръст лицето й към себе си, тя се стресна и веднага се взря в него. Дивата страст, която гореше дълбоко в очите му я накара да се изчерви и да се засрами, тъй като зърната на гърдите й внезапно се бяха втвърдили.

Погледът му бавно и спокойно обходи лицето й и когато забеляза, че тя въпреки всичко го очаква с напрегнато нетърпение, ъгълчетата на устните му се повдигнаха от иронична усмивка.

— Какво толкова направих, че разсърдих своята невеста така скоро след сватбата? — провлечено попита той, а езикът му леко се преплиташе от солидното количество текила, което беше изпил следобеда и вечерта.

В очите на Сара се появи опасен блясък.

— Не исках да се женя за теб! — решително изрече тя. — Ти ме принуди, но не очаквай да се радвам особено на това положение!

Той сви устни, а жизнерадостното му настроение се поизпари.

— Съжалявам, че така разбираш нещата, мила, но докато си в леглото ми, поне единият от нас ще е щастлив! — отвърна той, стиснал по-здраво брадичката й е пръсти.

— Ах, ти, непоносим негоднико! — кипна възмутено Сара и придружи думите си със звънка плесница върху лицето му, която отекна в стаята. — Мразя те! Не искам да спя с теб!

После Сара вдигна поглед към него, стресната от бурната си реакция и разтреперана от гняв. Изражението на тъмното му, красиво лице изведнъж я уплаши и тя направи безуспешен опит да избяга от него.

Не сполучи — тъкмо се бе завъртяла и дългата му ръка я сграбчи и я прихвана през кръста. В следващият миг тя се намери в прегръдките му, притисната до тялото му и поразена усети, че той бе напрегнат и силно възбуден.

Той се взря в извърнатото й нагоре лице, а очите му блестяха като разтопено злато, изпълнени с мъжка самоувереност.

— Така е, Сара — съмняваш ли се, че копнея да консумирам брака ни още от момента, в който излязохме от църквата? Че от седмици си представям тази нощ? — усмихна се мрачно той. — И мислиш, че след всичко, което преживях, за да те направя своя жена, няма да се наслаждавам на прелестите ти?

Сара се помъчи да се отскубне от ръцете му.

— Не те искам! — извика тя, останала без дъх. — Мразя те! Пусни ме да си вървя!

Янси се засмя, но в смеха му прозвучаха горчиви нотки.

— Съжалявам, но това е невъзможно — ти си вече моя съпруга! А колкото до това, че не ме искаш… — усмихна се развеселено той. — Повярвай, chica, ще ме пожелаеш, щом започна да те любя!

Решена на всяка цена да се изплъзне от неумолимото решение, което прочете върху лицето му, Сара яростно се помъчи да се изтръгне от прегръдките му. Напразно. Той я държеше с едната си ръка притисната към него, а с другата обхвана главата й, която се въртеше настрани, задържа я неподвижна и наведе устните си към нея.

От устните му я лъхна аромат на тютюн и текила, а вкуса им усети върху езика си, когато той я целуна пламенно и властно. Не обръщаше внимание на опитите й да се отскубне; устните и езикът му достигаха дотам, докъдето искаха и той се бе отдал изцяло на безкрайната наслада да я целува, да прониква в тъмната сладост на устата й и да се опива от аромата и вкуса й както от нищо друго на този свят.

Сара отчаяно се бореше с предателското удоволствие, което се събуди в нея, когато се почувства във властта на магическата му сила. Не искаше да усеща тези горещи, зашеметяващи вълни на желанието, които се надигаха в утробата й и изпълваха цялото й тяло, нито да чува забързаните удари на сърцето си, когато сладострастно желание караше кръвта й да препуска във вените и да чувства как гърдите й натежават от очакването на устните му. Не искаше да се отдаде на нито едно от тези чувства; искаше само да помни, че трябва да го мрази, но о, Господи! Тя го усещаше толкова напрегнат, когато се притискаше към стройното му тяло, а непокорната й плът се разтапяше под ласките му, докато жадните му устни възбуждащо търсеха нейните. Споменът за начина, по който я бе любил и мисълта, че отново може да я доведе до райско блаженство разклащаха студената логика на здравия й разум.

Тя се отдаваше на целувките му, младото й тяло пламенно отвръщаше на ласките му, но тя все пак успя да се откъсне от прегръдката му с едно отчаяно движение. Дишайки учестено, тя се дръпна на безопасно разстояние в дъното на стаята, но в очите й прозираше желанието, което не бе успяла да потисне.

Като човек, събуден от дълбок сън, Янси се взря в нея, а златистите му очи не се откъсваха от заруменялото й от страстта лице. Дълго време се гледаха така, а после Янси леко въздъхна и за ужас на Сара започна бавно да се съблича. Събу ботушите си с пестеливи и изящни движения, хвърли настрана късото сако, а после разкопча широката бяла риза и я освободи от аленочервения пояс и черните calzoneras. Като огромен хищник с черна грива той се взираше в Сара без да мигва и колкото повече време минаваше, толкова по-бясно туптеше сърцето й, сякаш щеше да изскочи от гърдите й.

— Сигурна ли си, че искаш да бъде по този начин? — попита предпазливо той.

Сара кимна, без да е съвсем наясно с какво се съгласява.

Той отново въздъхна и преди тя да успее даже да предположи какви са намеренията му, светкавично прекоси стаята. Тя уплашено извика и се опита да избяга в своята спалня, но Янси не й остави никаква възможност и като я обви властно в ръцете си, я повдигна въпреки протестите й и я метна на рамо.

Сара яростно го удряше с юмруци по гърба и бясно риташе във въздуха, но той бързо я занесе до широкото пухено легло. Без ни най-малко да се трогне от борбата й, той я сложи в гостоприемната му мекота. Свали ризата си и тогава за секунда Сара бе изпълнена от страх и диво вълнение, от които дъхът й секна; после той се отпусна до нея на леглото с аления пояс в едната си ръка и тя едва успя да се съвземе навреме и яростно да отскочи далече от него.

Промърморвайки някаква ругатня през зъби, той отново я улови и те яростно се сборичкаха. Борбата приключи едва когато китките на Сара бяха здраво стегнати една за друга над главата й с аления копринен пояс и завързани за махагоновата предна рамка на леглото. И двамата дишаха тежко, а косите на Янси бяха още по-разрошени отпреди; голата му, окосмена и мускулеста гръд се повдигаше учестено, а бедрата му бяха приклещили хълбоците й и той седеше върху нея. Роклята и халатът на Сара се бяха измачкали и събрали под тялото й, откривайки изцяло дългите й, изящно оформени крака, а гръдта й се повдигаше от тежкото дишане, докато тя гневно се взираше в матовото му лице.

Надвесен над нея, Янси не можеше да откъсне поглед от ритмичното движение на гърдите й и Сара прекалено ясно съзнаваше безпомощното си състояние, усещайки топлината на неговата мъжественост. Щеше да умре от срам, ако трябваше да признае че бе странно развълнувана от борбата, от съзнанието, че е безсилна да го спре да прави каквото си иска с нея; даже усещането за аления пояс около китките й бе по-скоро възбуждащо, отколкото ужасяващо и тя се зачуди как е могла да се превърне в такава паднала жена. „Това е по негова вина“ — помисли си истерично тя. „Той ме е направил такава и за това го ненавиждам. Мразя го! Наистина го мразя!“

Като че ли отгатнал вълнението и объркването й, Янси мрачно се усмихна и бавно се отпусна върху тялото й.

— А сега, скъпа, ще ти докажа колко грешиш когато твърдиш, че не ме желаеш! — прошепна той и устните му възбуждащо докоснаха нейните.

Той заглуши протеста й с една пламенна целувка, която като че ли нямаше край. Целуваше я с едва сдържано напрежение и се бе съсредоточил в това да я накара да му отвърне. В продължение на няколко секунди Сара упорито не се поддаваше на настойчивите ласки на езика му, борейки се с непреодолимата страст, която се надигаше в нея и Янси почти се предаде. И тогава, когато вече беше решил, че е загубил играта, устните й омекнаха и езикът й неочаквано докосна неговия.

Тържеството на желанието и победата го накараха да потръпне. Тя беше негова! Негова съпруга. Негова жена. И преди края на тази нощ тя също щеше да го почувства!

Той не разхлаби пояса около китките й, а продължи страстно да я целува като нежно обгръщаше лицето й с ръце и силно притискаше тялото й. Сара му отвръщаше безпомощно — като пролетно цвете на слънце; устните й отчаяно го търсеха, а той се откъсна от тях и продължи да целува лицето й, докато стигна до ухото и нежно го захапа, а топлият му дъх и зъбите му възбудиха плътта й. После споменът за сладките й обещаващи устни го накара да се върне към тях и да ги притисне, а след миг да проникне с езика си в опияняващия мрак на устата й.

Не му беше достатъчно просто да я целува и той с приглушено стенание я привлече към себе си, а тялото й нетърпеливо и умолително се изви към него. Сара се бе уловила в неговия капан, както и в примката на собствените си желания и бе престанала да се бори срещу хипнотизиращото му присъствие. Забравила бе защо така настойчиво му се противопоставяше; знаеше единствено че копнее за него, че устните й жадуват целувките му, кожата й — докосването на ръцете му, а тялото й гори от желание да му принадлежи.

Усетил допира на халата й до голата си гръд, Янси изведнъж се изправи и погледна към линията от жълти розови пъпки, скриваща това, което той съвсем определено имаше нужда да види и почувства. Ръцете му уверено се вкопчиха в малкото деколте на дрехата около врата й и след миг се разнесе резкият звук на разкъсан плат. Отмествайки плата настрани, той доволно се усмихна и замаяно се загледа в появилата се съблазнителна, мека и бяла плът, останала до този момент скрита от погледа му.

С парчетата от разкъсания халат от двете си страни, Сара лежеше пред него като ручей със студена вода пред жаден човек и осъзнал, че наистина е жаден, Янси наведе тъмната си глава и захапа с безкрайна нежност съблазнително щръкналото розово зърно на едната й гърда. Сключил устни около твърдата плът, той реши че никога през живота си не е вкусвал нещо толкова сладко.

Стресната от необузданата сила, с която той разкъса халата й, Сара леко изстена, когато зъбите и езикът му докоснаха гръдта й, а тялото й се разтопи от удоволствието, което избухна в нея. Докато той вкусваше жадната й плът, тя се мяташе, без да може да го погали и да го възбуди така, както той правеше с нея.

Болката, пламнала вътре в нея, бе изпълнила цялото й тяло и Сара мислеше единствено как да я облекчи. Изгаряше от копнеж по него, а тялото й бе влажно и тръпнещо в очакване на неповторимото усещане на неговата твърда плът, проникнала в нея.

Янси обаче не бързаше да слеят телата си и устните му лениво се връщаха отново и отново върху нейните, разгаряйки хладнокръвно огъня, който изпепеляваше и двамата, като през цялото време не спираше нежно и внимателно да изучава меките извивки на стройното й тяло. Даже самото докосване до нея, самото вкусване на опияняващото усещане от това как пръстите му ласкаво се плъзгат по копринената й кожа го довеждаше до екстаз.

Ленивите милувки на Янси бяха безкрайно нежно мъчение за Сара, която чувстваше докосванията на умелите му ръце, но не можеше да задоволи собственото си силно желание да го погали. Освен да отвръща жадно на целувките му когато устните му търсеха нейните, тя трябваше да понася възбуждащите я ласки на Янси, които ставаха все по-нетърпеливи и напрегнати, без да може да му отвърне със същото, тъй като аленият пояс не й позволяваше.

Когато устните му се плъзнаха мъчително бавно между гърдите й и ги покриха с изгарящи, нежни целувки, а после продължиха към плоския й корем, дъхът й секна и тя се вцепени от изненада, без да може да повярва, че те се спускат още по-надолу по тялото й. Затаи дъх, а мислите й объркано се тълпяха в съзнанието й, но той долепи устни до корема й и езикът му изгори нежната й кожа, а ръцете му здраво обхванаха бедрата й и ги разтвориха без усилие въпреки яростния й протест. Той удобно намести тялото си между краката й, наведе глава и устата му се изгуби в твърдите косми на триъгълника между бедрата й.

Приглушен вик на възторжена изненада се изтръгна от гърлото на Сара, когато най-накрая той докосна плътта между бедрата й и плъзна езика си по нея. Тя никога не бе мечтала за това… не си го бе представяла… Чувственото удоволствие от устните му, които я докосваха и открито търсеха вкуса й беше толкова интензивно и толкова мощно, че тя подскочи както бе завързана и извика от насладата която разтърси нежното й тяло.

Опиянен от чувствения сън, в който бе потънал, Янси почти не чуваше приглушените звуци, които Сара издаваше, извивайки се под жадните му ласки. Тя беше толкова сладка, толкова очарователна! Опиянен от аромата и вкуса й, той продължаваше да я открива, а ненаситният му език се плъзгаше все по-дълбоко в нежната плът, която му носеше такава наслада.

Изгубена в същия еротичен сън, в който бе потънал и Янси, Сара дишаше на пресекулки и яростно се мяташе под откровено сладострастните милувки на устните и езика му, стремейки се отчаяно към някакъв непознат за нея връх. В омаята си тя внезапно усети как тялото й се напряга и плътта под езика му се втвърдява, а после без предупреждение в нея избухна най-разтърсващото удоволствие, което бе изпитвала някога в живота си и тя извика в екстаз.

Когато Сара отново дойде на себе си и замаяно се огледа наоколо, тя лежеше в прегръдките на Янси и той нежно галеше с устни меката коса на слепоочията й. Времето течеше и шокът от бурната й реакция попремина, за да отстъпи място на жестоката действителност — тя осъзна, че китките й са все още вързани и Янси се бе надсмял над настойчивите й твърдения, че не го желае. „Той винаги побеждава“ — помисли си уморено тя. „Винаги!“ Заля я вълна на унижение като си спомни как той я бе подчинил и колко пламенно бе отвръщала на изненадващо безсрамните му ласки. Тя откри, че даже и отпуснал се до нея на леглото, той все още е със своите calzoneras и от това й стана още по-неприятно. То като че ли правеше случилото се още по-лошо — бе правил с нея всичките тези възхитителни неща, бе я превърнал в страстна, нетърпелива и полуобезумяла жена дори без да се съблече напълно и това силно я смущаваше, още повече че тя самата беше гола. Внезапно й се прииска да избяга безкрайно далече от него.

— Ти доказа твърдението си… А сега, моля те, пусни ме! — прошепна с измъчен и угаснал глас тя.

Янси се размърда, подпря се на лакът и втренчено се загледа в унилия израз на лицето й.

— Това ли мислиш, че правех — доказвах своето твърдение? — попита той с непроницаемо изражение.

Сара кимна без да го поглежда в очите.

— Моля те, пусни ме да си отида в стаята.

Той въздъхна.

— Сара, нищо не съм доказвал… освен вероятно това, че мога да ти доставя удоволствие.

Сара поклати глава.

— Не. Ти каза, че ще ме накараш да те пожелая и го постигна. Ето, признавам го. А сега ще ме пуснеш ли да си отида?

— Не — хладнокръвно отвърна той и пръстите му се насочиха към гърдите й. — Никога няма да те оставя да си отидеш! — Ръцете му властно обгърнаха гърдите й и приближил се до устните й, той напрегнато повтори: — Никога!

— Да не би да имаш намерение да ме държиш вързана за леглото до края на живота ми? — гневно попита Сара, а зелените й очи ядосано блестяха. — И да ме превърнеш в роб на противните си плътски желания?

Янси се усмихна.

— Не, скъпа, макар че трябва да призная, че идеята има своите добри страни! — Той се претърколи до ръба на леглото, стана и спокойно започна да събува панталоните си. — Това, което възнамерявам да направя е да любя жената, която толкова отскоро е моя съпруга… а ако единственият начин за това е да я вържа — добре, нека бъде така!

Въпреки гнева си Сара не можеше да откъсне поглед от великолепното му, загоряло тяло, което се откри, когато панталоните се свлякоха на земята — от широките плещи, от плоския корем, от силните, мускулести крака и особено от набъбналата и издадена напред мъжественост. Тя преглътна. О, господи, той беше толкова красив! Горд и вълнуващ като езически бог! И тя го обичаше! Мразеше го! Желаеше го…

Янси се приближи до леглото и се наведе към нея. Отпусна тялото си и силната му топла гръд възбуждащо докосна зърната на гърдите й, които внезапно се втвърдиха, докато пръстите му се плъзгаха нагоре по ръцете й, а устните му покриваха с ефирни целувки ъгълчетата на устните й.

— Последният път просто ти доставих удоволствие — дрезгаво прошепна той. — Сега ще ти покажа наистина колко силно ме желаеш.

През дългите часове, които последваха, той стори точно това — любеше я бавно и пламенно, като отново и отново й отказваше сладкото избавление, за което жадуваше тялото й, докато всичките й задръжки се стопиха и във въздуха се разнесоха отчаяните й молби за помощ. Едва тогава той я облада, прониквайки дълбоко в нея и двамата достигнаха до чувствения екстаз, за който копнееха. Сара не помнеше кога той бе развързал ръцете й; знаеше само, че накрая можеше да зарови пръсти в гъстата му черна коса, че ръцете й свободно се плъзгаха по цялото му тяло и обвиваха здравата му шия, докато той я водеше към рая. Беше развързал ръцете й, но в онзи момент това вече нямаше никакво значение.