Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (9) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ОСНОВНИ ПРАВИЛА И МЕТОДИ НА ПОЛОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Ще започнем с това, че общото начало на господствуващите сред различните народи и племена морални норми се корени в тяхната целесъбразност за сегашния и бъдещия живот на дадено общество.

Много родители и педагози и до днес считат, че поради удължаването на времето между биологичното полово съзряване и създаването на възможност да издържат самостоятелно брака си, младите хора трябва да отложат началото на половия живот. Прогресивното развитие на обществото и овладяването на производствените процеси изискват от човека усъвършенствуване на квалификацията му в продължение на целия живот. Завършването на средното или висшето образование в никакъв случай не означава край на обучението. Освен това трябва да се помни, че по време на професионалното си образование като ученици и студенти младите хора извършват обществено полезен труд. Резултатът от този труд е толкова по-ефективен, колкото по-малко те са били поставяни пред морални ограничения, които ги довеждат до конфликти. Трябва ли да изискваме от тях въздържание, което биха последвали много малка част от тях? Да им препоръчаме ли мастурбацията? Трябва ли да предпочетем отклоненията към абнормни форми на задоволяване? Трябва ли да поощряваме брака в една възраст, в която поради незавършеното развитие на личността липсва житейски опит и критерии за избор? Всички тези алтернативи на предбрачния полов живот са незадоволителни. Няма сериозни причини да се отблъскват младите хора от него. Опитът да се постигне въздържание чрез насилие е бил единственият метод на грижа за „морала“ в миналото. По този начин обаче сексуалните контакти не са били предотвратявани, а само затруднявани и обременявани със страхове, конфликти и неискреност спрямо родителите. Забраната не е в полза нито на бъдещия брак, нито на емоционалното богатство, нито на развитието на личността. Тя само увеличава вредата от ограниченията и от моралната анатема.

Вместо да се издига бариера от предупреждения и заплахи, вместо сексуалността да се представя като нещо осъдително и по този начин в същност да се повишава привлекателността на забраненото, много по-добре е младите хора да бъдат подготвени да внесат сексуалното в близостта си по начин, че тя да бъде обогатена и да не бъдат причинени вреди. Преди всичко тук спадат: разумен избор на партньора, взаимна любов и уважение, взаимопомощ във всичко. С това е свързана увереността, че връзката ще бъде трайна. Защото раздялата е толкова по-болезнена за всеки от двамата, колкото по-интимни са били отношенията им. Това означава и чувство за отговорност пред партньора, проявено в предпазване от бременност, докато раждането на дете се счита преждевременно.

Подготовката за брака не може да се провежда само като педагогическа мярка. Най-добра подготовка на децата за среща с другия пол, задоволяваща високите морални изисквания, дава образцовият във всяко отношение семеен живот на родителите. Това е възможно само в едно общество с безупречен морал, освободено от експлоатация и подтисничество. Когато децата бъдат научени да се отнасят към всеки човек с уважение и отзивчивост и да се събразяват с интересите на другите, те ще се държат така и в брака. Правилното полово възпитание трябва да бъде насочено към свързване на сексуалността с еротиката при съблюдаване на нормите на поведение, отговарящи на научните знания и на закономерностите на съвместния живот. Това означава, да се приведат в съзвучие насочените към другия пол физически и духовни потребности, защото само тяхното единство води до човешкото щастие.

Затова изкуството на подготовката за брака се състои в способността да се споят сексуалните отношения със своеобразието на всички други социални връзки на партньора. Сексуалната култура и съзнанието за възможната ценност на интимната среща на двама души могат да се преподават и да бъдат възпитани. Те не се различават от всички други знания, които също имат винаги като резултат нови способности, нови умения и и нови норми на поведение. За да дадем сексуални знания и възпитание на децата си, би трябвало да преодолеем собствените си задръжки. Обществеността също така все повече и повече взема участие в тези начинания. Тя създаде брачната консултация, въведе половото възпитание в образователната програма, организира семейни школи и лекции. Родителите не бива да възпират децата и младежите, у които с възрастта са възникнали и съответните въпроси, да използуват тези образователни възможности поради опасения, че там децата ще бъдат изправени пред проблеми, които ще предизвикат у тях „глупави мисли“. Такива мисли се явяват само тогава, когато възрастните занемаряват възпитателния си дълг. Съществена предпоставка за успешното сексуално възпитание на детето е никога да не се премълчава, че съществуват два пола с различна физика и психика, които могат да създадат една изпълнена с любов общност.

Фактът, че майката и бащата, жената и мъжът са различни, трябва да бъде за нашите деца част от тяхната обичайна среда. По времето, когато в мозъка му се фиксират първите възприятия — основа на по-късните процеси на познанието, — детето трябва да свикне да вижда понякога родителите си необлечени; тогава то ще може безконфликтно да категоризира всички наблюдавани впоследствие разлики във външността и поведението на родителите си, като следствие на вече „известните“ му различия. Подбраните от родителите случаи да се покажат на децата си необлечени имат голямо значение за възпитанието им. Те ще свикнат, че е съвсем естествено да си гол, ако искаш да се измиеш добре, че преди да легнеш да спиш, трябва да се съблечеш изцяло и да направиш кратка въздушна баня, преди да облечеш пижамата. От примера на родителите си те ще се научат, че сутрин след ставането от топлото легло и преди измиването се правят някои гимнастически упражнения без дрехи. Те обаче запомнят, че през целия ден и винаги, когато могат да срещнат чужди хора, трябва да бъдат грижливо облечени. Срещата с голотата в ранната детска и юношеска възраст премахва любопитството към нея и отдалечава момента на първите желания за полова близост, които най-често са предизвикани тъкмо от това любопитство.

Ако съвсем непринуденото разкриване на половите разлики бъде допълнено с чувството за пълно доверие между родителите и към техните деца, нежността ще стане естествена и необходима част на всички отношения между партньорите. Към нея ще се прибавя и постепенно изграждащата се представа за същността на половото сношение. При такива семейни условия не само се запазва доверието на децата към родителите, но се избягват конфликтите и разочарованието на децата от това, че не могат да вярват на родителите си. Избягват се сложните прояви на протест от страна на младия човек по време на половото му съзряване.

В стремежа си да запази детето си „чисто“ майката може да възпита у него с постоянни (макар и нежни) упреци за изцапаното бельо чувство на отвращение от „продуктите“ на половата област. Ако родителите реагират с възмутен вик, удар или заплаха с наказание при всяко случайно докосване на половите органи от страна на детето, докато то седи на гърнето, това става причина всяко усещане от тази област да бъде свързано в съзнанието му със страх от наказание. Благодарение на подобни грешки някои хора до края на живота си изпитват отвращение от всичко, свързано с половата област. Противоречието между полученото по пътя на възпитанието отрицателно отношение към сексуалността и надигащото се дори по време на сън влечение е ставало многократна причина за конфликти, които могат по-късно да се разразят в полова немощ. С оглед на правилната подготовка за щастлив съвместен живот на двама души в брака е необходимо да им предадем с обикновени и разбираеми думи информация за свързаните със сексуалността възможности и за необходимостта от взаимно ощастливяване. Това трябва да стане постепенно, понякога изпреварвайки въпросите им, но във всеки случай дълго преди съзряването на половите им рефлекси. Тези сведения трябва да отговарят на истината, тъй като по-късно волно или неволно те ще бъдат проверени от юношите.

Много родители разбират и схващат половото възпитание само като просвещаване на юношите относно продължението на човешкия род. Голям напредък ще бъде, ако не се срамуваме повече да обясним на децата на разбираем език как се развива в тялото на майката и как се ражда новият живот. Мнозина все още не смеят да разкрият на децата истината за ролята на бащата и за половото сношение. Но да твърдим, че сексуалността играе роля само или главно за зачеването, е заблуда, лъжа. Никой не може да оспори, че хората се сношават стократно по-често, отколкото това е необходимо за продължаването на рода, поради потребността взаимно да си доставят удоволствие и радост. Ако премълчим това, не бихме могли да обясним на децата, защо са необходими противозачатъчните средства и защо възрастните се сношават, когато няма да създадат дете. Неудобно ли е да признаем съществуването на любовното удоволствие? Или се опасяваме, че с това признание бихме тласнали юношите към твърде ранни контакти? Обективно и двете опасения са неоснователни. Такава информация не крие подобни опасности, ако бъде поднесена смислено и включена в цялостното възпитание за успешен живот в човешката общност. Децата трябва да се научат да се радват ежедневно на здравата и хармонична атмосфера на родителския дом и на добрия си успех в училище. Това обаче не е достатъчно. Родителите трябва ежедневно да създават у децата чувство за щастие. Тогава радостта на родителите и щастливият смях на децата ще се излъчва извън този тесен кръг и ще намира своето потвърждение в отношенията с връстниците им. Колкото по-щастливи бъдат нашите деца в срещата си с обществената действителност, толкова по-добре се изгражда у тях човешкото достойнство. Така ние поощряваме в кръга на родители, учители и връстници естествената им потребност да се съобразяват и с достойнството на другите. Тогава в настроението им ще се отрази нашето собствено поведение. Техните разочарования са непроизнесена критика към нас. Резултатите от нашите усилия ще се проявят no-късно както в избора на партньора, така и в поведението към него.

Подготовката за брака трябва да създаде и способност да се изживява сексуалността щастливо. Получената в детството нежност тренира в известен смисъл сетивните нервни окончания. В подготовката за щастлив полов живот без неуспехи и разочарования партньорите трябва да познават още преди първите си срещи физиологията и психологията на сексуалната чувственост.

Но щастливото единение на половете в брака не зависи от богатството на предбрачния сексуален „опит“, а от правилната нагласа на младежите и девойките към тяхната сексуалност и от познаването на предпоставките за изпълнена с щастие общност. Пълната липса на такъв опит може да въздействува вредно, особено ако е усложнена с напредваща възраст и с психична несигурност, обусловена от мастурбация. Затова възпитателят трябва да разбира и насочва правилно истинското приятелство или любовта към партньор от другия пол в младата възраст и да не забранява абсолютно еротичните игри при половото сношение. Забраната би довела до загуба на доверието у децата и те биха били изправени пред опасността от лекомислени и мимолетни полови отношения. Доверието е и най-доброто средство това да бъде избягнато и да се отдалечи моментът на първата интимна среща. То се съхранява най-добре, ако и в юношеската възраст бъде запазено създаваното още към детето истинско другарско отношение; откритото разглеждане на половите проблеми означава уважение към съзряващата в детето личност, без доверието му да бъде разклатено от нетърпимост. Опитът, придобит от съвместното възпитание на деца от двата пола, показва, че изградените върху взаимно уважение отношения към другия пол са благоприятна основа за бъдещия брак. При това на младежкото приятелство трябва да бъде дадено такова съдържание, което да води до изпълнение на важни обществени функции.

Познаването на физиологичните и социалните особености на сексуалността и на възможностите за предпазване от бременност е само един от основните камъни на трайното щастие в брака. Освен това е известно, че в брака оформените по-рано индивидуални (често индивидуалистични) черти на характера се изменят. Човек влиза в живота на друг човек и е винаги на негово разположение само ако се е освободил от егоизма, надменността и надценяването на собствените привички. Тук може да бъде отнесена и подготовката на двамата партньори за отглеждане и възпитание на децата, която от своя страна изисква добро познаване на обществените отношения.

От различни места се изказва мнението, че моногамният брак бил остарял; позовават се на големия брой несполучливи бракове и разводи. Запазването за цял живот на любовта към един и същ партньор било по-скоро изключение, отколкото правило. Поради това принудата на трайния брак ограничавала свободното разгръщане на личността и принизявала интимния живот до изпълнение на дълг. В капиталистическите страни са разпространени разнообразни опити да се отмени бракът или да се направи той необвързващ. Такива са: „бракове до отказ“, определени форми на „големи фамилии“, „групови бракове“, „групов секс“, „размяна на партньори“ и т.н.

Ние искаме да запазим брака не от страхопочитание пред традицията. Възможно е някога при определени обществени условия бракът да бъде заменен с други форми на сексуалните отношения и на семейната структура. Доказано е обаче, че нито един от възхваляваните модели не е по-добър от моногамния брак, ако се вземат под внимание всички аспекти. Всички те имат много повече недостатъци, отколкото предимства. С малки изключения днес жените и мъжете предпочитат трайното съжителство. Така ще бъде вероятно и в обозримото бъдеще. Тази общност ще служи на първо място не за задоволяване на половите потребности (за което не е необходимо семейство), а за отглеждането на децата, което изисква постоянство на родителските отношения. Всеки зрял човек желае да има партньор, който при всички несгоди на живота да стои до него, свързан посредством съвместната им житейска история; партньор, който се е превърнал в част от собственото „аз“, комуто по всяко време можеш да се довериш и с когото може да посрещнеш спокойно залеза на живота си.

Наясно сме, че дадените напътствия са съвсем недостатъчни, за да улеснят намирането на правилното решение за всеки проблем и всяка фаза от развитието на децата. Меродавно остава правилото, че отглеждането на децата в едно примерно семейство е първата предпоставка за хармоничното им развитие. Само тогава ще можем да дадем решителен отпор на отживелиците от миналото. Ако върху основите на научното знание възпитаваме нашата младеж в активно съвместно изграждане на достоен за човека живот, ще гарантираме на мъжа и жената щастлива близост за цял живот и не на последно място ще предотвратим смущенията в интимния им живот.