Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (36) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mann und Frau intim (Fragen des gesunden und des gestörten Geschlechtslebens), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2008)

Издание:

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София

Преведе от девето преработено немско издание: д-р Ото Златарев

Рецензенти: проф. Илия Щъркалев, проф Христо Христозов,

проф. Христо Големанов, проф. Коста Заимов Редактор: д-р Николай Големанов

Стилов редактор: Николина Георгиева

Немска. I издание.

Лит. група III—3 Изд. № 7951

Художник на корицата: Филип Малеев

Художник на вътрешните илюстрации: Хелмут Фиге

Художник-редактор: Димко Димчев

Технически редактор: Свобода Николова

Коректор: Маргита Николова

Дадена за набор на 24. VII. 1979 г.

Подписана за печат на 20. XII. 1979 г.

Излязла от печат на 25. XII. 1979 г.

Печатни коли 19. Издателски коли 19. Формат: 60×90/16

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

 

VEB Verlag Volk und Gesundheit Berlin, 1977

История

  1. — Добавяне

ПСИХИЧНИ ОСНОВИ НА СМУЩЕНИЯТА В ПОТЕНТНОСТТА: СТРАХЪТ НА ОЧАКВАНЕТО

Препоръчваме на читателите с колеблива потентност и на жените им да прочетат този откъс особено внимателно. В него те ще намерят много общо със собствения си полов живот, много преживявани от тях самите комплекси, погрешни възгледи и поведение, а с това и ключа за преодоляването им, макар при всеки проблемите да се различават по малко. За по-добро онагледяване на същественото някои неща са казани твърде отчетливо и образно. Описаното тук представлява опит в брачната консултация от стотици мъже със смущения в потентността и от сведенията на жените им. Погрешното поведение е характерно почти за всички тях. При едните то е повече, при другите — по-малко изразено и е толкова по-ярко и многообразно, колкото по-дълго време съществува смущението независимо от причините му.

Да изходим от нормалното сексуално поведение и да приемем, че на някой мъж не се е удал възнамеряваният коитус, защото поради някаква причина не се е получила ерекция. Това може да се случи всекиму. Той се е видял принуден да се оттегли с неуспеха си. Това е крайно неприятно, въпреки че партньорката му не го е упрекнала, а той само е забелязал учудването й. Да предположим още, че той е човек, който не забравя лесно, a приема всичко с болезнена чувствителност, и че е склонен към чувство за малоценност. Той отново е при нея, те си разменят нежности. Те се обичат, щастливи са един с друг. Той я прегръща, усеща кожата й, чувствува копнежа й — неговото желание расте, той получава някаква ерекция. Двамата се разбират без думи, т.е. желаят едно и също. При събличането неговото желание расте, но същевременно се появява съмнението: дано не ми се случи както миналия път! Ще успея ли днес? Ако ли не, какво ще си помисли тя за мен, няма ли да се разочарова, няма ли да ми се присмее? Дали ще ме пожелае повече? Съмненията в потентността и страхът за последствията от неуспеха се увеличават с приближаването на момента, в който ще се разбере дали опасенията са били основателни. Критичният момент настъпва, когато той поиска да вкара члена си във влагалището. Колкото повече го тревожат тези разсъждания и го изпълват със страх пред нов неуспех, толкова повече той забравя за прелестите на партньорката си и толкова по-малко мисли за нея. В крайна сметка ерекцията започва да намалява. Той е потиснат, опитва се трескаво да я възстанови, но не успява. Въпреки това се опитва да вкара пениса; напразно, той още повече омеква. Мъжът е обезкуражен, мисли само за несполуката си, иска да я заличи, събира сили за още един опит; опитът пропада и всички по-нататъшни усилия са напразни и отчайващи. Разбира се, тя вижда всичко. Пот избива на челото му — не от напрежението, а от тревога. Той вече не се държи като мъж, който иска да подари и да получи любов с нежност и копнеж, а като някой, който иска да спечели състезанието на всяка цена. Така еротичното настроение изчезва без остатък. Вместо да върши онова, което в случая би било подходящо и по силите му, именно да не насилва ерекцията, а да бъде особено ласкав и нежен, той едва обръща внимание на жената. Огорчен от въображаемата си слабост, той започва да се оплаква от позора си и да си представя кога ще дойде краят на нейното търпение. По такъв начин той раздува до драма наистина неприятното смущение, което поне временно може да бъде. преодоляно от влюбените хора. Точно в момента, когато половото желание би трябвало да го обземе изцяло, той мисли прекалено много и съвсем неправилно и го прогонва окончателно.

Наред със споменатите мисли, представи и афекти, предизвикващи или задълбочаващи смущенията в потентността, много често съществуват и други психически процеси, които засягат хода на половите рефлекси. Те са много и се явяват едновременно или последователно. Всеки мъж със затруднения в ерекцията е обременен от цяла система затормозващи сексуалността мисли и чувства. Преди всичко той се страхува, че ерекцията няма да настъпи или ще отслабне преди, по време или след вкарването на члена. Към това се прибавя и страхът, че той би могъл да се изложи пред партньорката си, и предположението, че тя ще бъде разочарована и недоволна, защото е останала незадоволена, че тя си мисли за по-потентните му предшественици и го сравнява с тях, че копнее за някой полово по-силен партньор. „Ще бъда ли в подходящо настроение в ситуацията, която води до коитуса, ще намеря ли веднага входа на влагалището, ще бъде ли той достатъчно влажен, ще се запази ли и без това слабата ерекция въпреки презерватива, ще достави ли прекъснатият коитус удоволствие на двамата?“ Такива боязливи мисли минават през ума му. Освен това го измъчва мисълта, че може да се стигне до забременяване или до преждевременно изпразване, че партньорката намира члена му много малък или недостатъчно твърд, че е обезкуражена от досегашните неуспехи и че само от състрадание го оставя още да действува, че тя се чувствува като опитно животно, че напразните му усилия й досаждат и най-важното, че с всеки негов неуспех нейната любов и привързаност намаляват. И той не се осмелява да поиска особено желаните от него начини за полово възбуждане, защото въпреки това би могъл да се провали. При това той със страх наблюдава израза на лицето й.

Естествено импотентният бива сразен напълно от фрази, като „Ако продължава така, ще си намеря домашен приятел“ или ако тя дори само спомене предишния си приятел, който бил съвсем друг мъж. Даже само погледите, които издават разочарование, могат да направят обезеърчението и отчаянието пълни.

С времето у импотентния се оформя устойчив мисловен стереотип, който гласи накратко: „Жените обичат един мъж толкова повече, колкото по-работоспособен (т.е. по-голям и по-твърд) е половият му орган.“ Един поумнял вече пациент нарече веднаж на шега този начин на мислене „теория на бика“. Погрешната сексуална „идеология“ на импотентния мъж не взема под внимание много по-диференцираните и по-фини подбуди на женската психика и на любящата жена и счита, че тя се интересува само от реагиралия член и от половия акт. Затова той вижда във всяка близост с жена покана за извършване на това действие и си въобразява, че благоразположението на жената зависи от работоспособността на неговия фалус.

 

Двадесет и четири годишен, доста чувствителен мъж, се оженил за състудентка. За година и половина преди сватбата коитусът му се удал горе-долу само два пъти, а от месеци насам — никак. Това го потискало все повече и повече. Опитал се да обясни на годеницата си своята немощ с преумора, с редките случаи и лошите условия, при които ставали опитите в дома на родителите й и под постоянната заплаха, че майката ще попречи, ала сам не вярвал много на обясненията си. Дори и в брачната нощ, която очаквал с тревога, той разочаровал себе си и младата си жена. Оправдал се с преумората и с изпития алкохол. Още на следващия ден се оказала възможност да предприемат сватбено пътешествие и да прекарат две медни седмици край морето в бунгалото на техен приятел. Двамата се зарадвали много на първото си съвместно пътуване, което им давало възможност най-после да поживеят сами. Той я уверявал, че там всичко ще бъде наред. Иначе те се разбирали великолепно. Но у него пак се появили съмнения. През цялото пътуване те помрачавали радостта му от мечтаната интимност. Той обаче не дал да се разбере нищо. Тя често го поглеждала влюбено и в очите й той четял радостта от предстоящата денонощна близост. Това го направило още по-несигурен. Пристигнали във вилата. Първият поглед попаднал върху брачното легло. Отдавна били мечтали за това. Прекарали една приятна вечер и скоро тя се оттеглила, за да се изкъпе. Неспокойството му обаче растяло. „Ако днес не успея, както обещах, при такива идеални условия, когато никой няма да ни безпокои, току-що сключеният брак ще се разтрогне. Не мога да изисквам от нея повече да се примирява с положението“ — си мислил той. Дори и периодът бил благоприятен. Не било необходимо да се обременяват с противозачатъчни средства. Върнала се облечена в прелестна нощница, през която тялото й прозирало. Била много хубава. Колко често копнял да я види така, когато мислел за нея и силно я желаел. „Заради мен тя е толкова хубава. Сега вече трябва да успея, иначе тя ще се обиди“ — си мислел той. Претърпял пълен неуспех — усещал смътно влечение, но въпреки всички нежности ерекция не се появила. Това го съкрушило напълно. Надявал се да се реабилитира, позовавайки се на умората след дългото пътуване. В следващите дни не могъл изобщо да се наслаждава на отпуската. Зад всичко, което правел, стояла тревогата за идващата нощ. И всеки ден претърпявал фиаско. За него сватбеното пътешествие се превърнало в трагедия. Очебиещо и доказващо душевните корени на смущението било следното: когато лудували на плажа и той я наблюдавал, без да мисли за потентността си, от време на време получавал ерекции. Когато настъпили последните дни на отпуската, менструацията и дошла и сношението станало невъзможно, но при прегръдка ерекциите станали по-силни и по-мъчителни. Когато отпаднала вътрешната необходимост да извърши сношение, ерекционните рефлекси протичали нормално. Това се наблюдава много често при импотентни мъже. Впрочем брачната консултация помогна на двойката да преодолее без остатък затрудненията.

 

Колкото по-дълга става поредицата на преживените неуспехи, толкова по-рано настъпват и по-сигурно действуват гореспоменатите опасения и размисли за предстоящия акт; вместо да го очаква безгрижно, човек вече се страхува от него. В крайна сметка благодарение на тях гениталната възбуда угасва или изобщо не се явява. Някои мъже не успяват предимно тогава, когато последното успешно сношение е било по-отдавна; те мислят, че непременно трябва пак да „предложат нещо“ на жената. Същите мъже обаче могат за известно време да се сношават почти всеки ден с повишаваща се увереност, ако не вземат толкова сериозно риска от неуспех; те даже смятат, че сега могат да си позволят и някой неуспех. Успешният акт стимулира и честа води след себе си редица други успехи. Но само един-единствен неуспех може така да обезсърчи, че да повлече след себе си цяла серия от провали.

Предстоящият полов акт обременява импотентния по същия начин както един решаващ изпит. Лесно разбираемо е, че поради тези страхове естественото желание пресъхва изцяло. Така след дълговременна импотентност у много мъже угасва и влечението, което в началото на психогенното смущение е запазено. Потискащите фактори все повече и повече изместват възбуждащите. Всичко тревожи импотентния така интензивно, че той загубва способността да откликва на прелестта на партньорката си и вместо това следи загрижено онова, което става с половия му орган.

Еротичната поезия се загубва. Вместо да излее, да отдаде себе си и да се наслади на многообразните варианти на любовната игра, той се бори трескаво за коитус на всяка цена. Колкото по-настойчиво импотентният иска да го постигне, толкова по-сигурно това не му се удава. Резултатът е депресия, примирение, чувство за малоценност, а те са предпоставки за по-нататъшни неуспехи. Такива мъже идват в брачната консултация съвсем отчаяни. С течение на времето много от тях стават покорни, податливи, прекомерно старателни и загрижени, като че ли искат да обезщетят жените за половото удовлетворение, което не могат да им дадат. Някои жени наистина компенсират принудителното отричане от полово задоволяване с властолюбие и потискане на мъжа. Влошаването на отношенията между съпрузите е по-често следствие, отколкото причина за импотентността.

Нощните мъчения около едно действие, което има връзка с еротиката само доколкото е предизвикано от спонтанно влечение, в много бракове се превръща действително в страшна драма. Тя без съмнение постепенно умъртвява телесните и душевни любовни пориви у жената, превръща ги в отвращение и в последна сметка може да доведе до аноргазмия.