Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (37) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА СЕКСУАЛНИТЕ НЕСПОЛУКИ НА МЪЖА

Току-що се запознахме с типичния модел на възникването и фиксацията на смущенията в ерекцията и нейните последствия за партньорството. Ето че възникват и други въпроси: Преди да се появи страхът на очакването, трябва да са се случили един или няколко неуспеха. На какво се дължи това? Не всеки мъж реагира толкова сериозно на случайния неуспех. Как да си обясним такова поведение при някои мъже?

Без съмнение тук се касае за много сложен комплекс от причини и следствия, които пък могат да станат причина за понататъшни затруднения. Освен това трябва да се вземат под внимание и непосредствените поводи. Тях импотентният осъзнава най-често, тъй като те са свързани пряко с неуспеха (външни отклоняващи влияния, неудобно легло, позив за отиване по малка или голяма нужда, студ, преумора, яд, скарване преди акта, обида, морални скрупули, житейски грижи или просто липса на желание в момента). Когато такива и други причини много често и много лесно осуетяват половото сношение, това означава, че зад тях са скрити други, не толкова повърхностни и по-малко осъзнати фактори. Пациентът мисли най-напред за органични страдания и лекарят ще се опита да ги открие или изключи. (По-късно ще споменем някои по-важни болести, свързани със смущения в ерекцията.) Самото им наличие обаче трябва да се счита за истинска причина само тогава, когато патофизиологията на основното заболяване обяснява пряко импотентността. Констатацията, че се е появила по време на телесно заболяване или след него, е недостатъчна за тази цел. В много случаи импотентността се свързва психогенно със заболяването. Мъжът забелязва загубата на либидо и потентност, става несигурен и поради това коитусът не му се удава и по-нататък. Той мисли, че болестта го е направила импотентен. Обективно погледнато, тя е само повод. По-нататъшното съществуване на смущението, след като болестта е била излекувана, се дължи на погрешна психическа нагласа, а не на отминалото заболяване. В същност според единодушното мнение на всички специалисти органично обусловени са само от два до десет процента от случаите на импотентност. Броят на мъжете, които считат смущенията си за причинени от телесно заболяване, е обратно пропорционален на действителното разпространение на органичните сексуални смущения.

Мъжете с органични смущения на потентността (в противовес на психогенните случаи) загубват всякакво влечение към полова активност, загубват еротичната си фантазия, нямат стремеж за самозадоволяване; ерекцията при тях е много слаба или липсва съвсем.

Лекарят трябва да бъде същевременно сексолог и психолог и да не изказва предположения, които ще засилят убеждението на пациентите, че импотентността им е органично обусловена. Въпреки това трябва да се проведе точно изследване, за да не бъдат пропуснати възможни органични причини (смущения в производството на хормони в половите жлези, хипофизата и кората на надбъбрека). Те засягат либидото първично и увреждат ерекцията. Според медицинската наука в хормоните далеч не се крие магическата сила, приписвана им от много мъже (вж. глава 1). От Ориента е известно, че кастрираните пазачи на харемите^[1] не винаги са били така безобидни, както се е очаквало от тях. Потентността може да бъде смутена при тежка хипертиреоза^[2], при много високо и много ниско кръвно налягане. Някои наранявания на пениса могат да повлияят на ерекцията, особено ако се затруднява кръвонапълването на пещеристите тела. Подобни явления са наблюдавани при стари мъже с напреднала артериосклероза. Възможни са и механични препятствия при тесен препуциум (фимоза). Прекъсването или изключването на нервните пътища, които предават импулси на гениталиите чрез гръбначния мозък, прекратява ерекцията; то може да настъпи при травматично прекъсване на гръбначния мозък или при „изсъхването“ му.^[3]

При болните от захарен диабет нивото на тестостерона в кръвта е понижено. Затова понижената потентност е по-често явление сред диабетиците, отколкото сред здравите мъже. Изглежда, че постоянното приемане на приспивателни и упокояващи средства и други медикаменти, които потискат възбудата, влияе върху потентността. Известна е импотеността на много наркомани, напр. морфинистите. Макар да липсват достатъчни и точни изследвания по този въпрос, за препоръчване е при всеки пациент да се изясни въпросът за евентуалната злоупотреба с такива лекарства.

По-малко известно, но по-широко разпространено е намалението на либидото и на потентността у алкохолиците. Опитите показаха, че еднократната консумация на алкохол временно, но силно понижава тестостероновата концентрация у мъжа и увеличава агресивността му. Множество хронични пияници, станали импотентни, на всичко отгоре измъчват жените си с ревност, тъй като мислят, че те намират полово удовлетворение с други мъже.

Не съществуват неврологични или други органични заболявания, чийто единствен симптом е импотентността. Постоянното недохранване през военните и следвоенните години много често е било считано като причина за проявите на импотентност. „Импотентността на завърналия се“ у мъже, които са били дълги години в плен, е обсъждана многократно в специалната литература; тя много рядко се дължи на изменения в обмяната на веществата с изключение на тежките дистрофии. Причината е по-скоро отвикване от контакта с партньорката и затруднения при възстановяването на отношенията с другия пол. Противно на популярното схващане импотентността не е страдание на слабоватите и невзрачните мъже. В приемния час на сексолога идват — разбира се, не без изключения — добре изглеждащи, представителни мъже, правещи впечатление по-скоро на донжуани. Никой не би предположил, че те биха могли да имат такива затруднения. Никак не е задължително „супермените“^[4] с големи мускулни пакети да са сексуално по-способни от своите събратя с по-малки бицепси.^[5] Разказват, че някои жени, омъжени за известни атлети, са преживели в брачното ложе такива силни разочарования, каквито никога не са очаквали. Модният и превъзнасян от търговската реклама в капиталистическите страни култ към красивото тяло (bodybuilding-култ) — мъжки антипод miss Rurnmel^[6], трябва да се счита просто за форма на перченето с потентност. Фактически тези юначаги не се отличават с особено висока потентност, нито разбиват сърцата на жените със здрав разум, особено ако интелектът и характерът им са изостанали далеч зад прекомерно развитите мускули. Това, разбира се, не се отнася за онези мъже, които се занимават с физическа култура в интерес на здравето си.

Впрочем някои спортни деятели и треньори все още мислят, че половият живот намалява, а половото въздържание увеличава спортните постижения. Те твърдят, че коитусът изсмуквал силите, необходими за състезанието. Наскоро в Парижкия университет бяха проведеш изследвания с изтъкнати спортисти. Резултат: При 31% от спортистите и 24% от спортистките телесната и умствената работоспособност се повишавали, когато имали възможност да водят редовен полов живот. Само при 3–4% от тях тя намалявала. Разбира се, изнурителната любовна нощ преди състезанието не е подходящо средство да се увеличат шансовете за победа.

Не един мъж, който не може да удовлетвори жената, вижда причината за това в анатомическите качества на своя член, който най-често му се вижда много малък. Тази „хипотеза“ предизвиква чувство за малоценност, което от своя страна потиска ерекцията. По такъв начин и без това считаният за много малък пенис не може да достигне даже възможния за него размер. Това още повече засилва предположението, че жената не е доволна от члена му. Влиза в действие механизмът на страха и ерекцията става наистина недостатъчна за акта. Сред мъжете е широко разпространено погрешното мнение, че колкото по-голям е членът, толкова по-силна била половата възбуда на жената (фалическа заблуда). Размерите на фалуса не са решаващи за силата на реакцията у жената. Това зависи от други фактори, за които стана дума в предишната глава. Освен това при ерекция по-малкият пенис пораства по обем и дължина относително повече, отколкото по-големият. По такъв начин до голяма степен първоначалните разлики в големината се изравняват. Най-после влагалището и преди всичко предната му третина рефлексно се нагажда към големината на пениса.

От време на време в консултацията идват импотентни мъже, от които след дълъг разговор се разбира, че са прекарали венерическо заболяване и сега мислят, че не са били напълно излекувани; като следствие на младежките прегрешения или като „наказание“ за тях сега били станали импотентни, а може би дори са заболели от прогресивна парализа.^[7] Такива опасения (луофобии^[8]) се оказват почти винаги обективно необосновани при щателно изследване; независимо от това между т.нар. венерически болести и потентността не съществува пряка връзка. Потентността се смущава само от мисловната преработка на действително прекарана или въображаема болест, както и при страх от зараза по време на сношението.

Подобна психологическа оонова има импотентността при онези мъже, които под влиянието на стара популярна литература мислят, че поради честа мастурбация в миналото са загубили мъжката си сила и сега трябва да изкупуват вината си. Заблудата, че загубата на сперма при мастурбация или при сношение може да изсмуква силите, нерядко е неосъзната, скрита причина за смущенията на потентността.

Много млади хора в началото на любовната си връзка, а понякога и в началото на брака, просто не знаят как трябва да „го правят“. Ако фазата на неуспешните опити не бъде преодоляна скоро чрез размяна на знания и сръчности или с консултация, дефектният любовен акт може да загуби еротичната си поетичност. При загубилите вяра в себе си мъже всичко това води до истинска импотентност с всичките описани по-горе психични механизми.

Двадесет и две годишен работник специалист бил сгоден от 7 седмици. Преди това двамата не били имали сексуални отношения с други партньори. Когато били заедно и никой не ги безпокоял, се опитвали да извършат коитуса, след като момичето преодоляло първоначалния си свян. Той имал силно желание и получавал ерекция, но не му се удавало да намери входа на влагалището. Не искал да й причини болка чрез разкъсването на химена, за което бил чел; мислел, че девствената ципа е голямо препятствие. Проучил предпазливо с ръка. Въпреки това не му се удало да вкара члена — просто не улучил. Не се осмелил да поиска съдействие от нея, въпреки че тогава се надявал на успех. Понякога след такива неуспешни усилия еякулирал между бедрата й. Това го поставяло в неловко положение, а на нея и било неприятно. За да избегне тези конфузни положения, той изоставил по-нататъшните опити и мастурбирал от време на време. Понякога се опитвал да извърши акта, но не стигал до пълна ерекция вследствие па очаквания неуспех. Коитусът се удаде за пръв път на младите хора само след две консултации.

Много мъже оправдават намалението на потентността си със служебна претовареност. Това е напълно вярно в редки случаи. Във всеки отделен случай трябва да се провери дали по време на отпуск или на друг вид разтоварване настъпва редовно подобрение, което не се дължи, на други причини (като смяна на средата, необезпокоявана взаимност, повече време и по-голяма потребност за любов у жената и др.). Умственото натоварване намалява потентността само когато мъжът изцяло е погълнат от работата си, всецяло се е отдал на творчеството си или когато високите изисквания го доведат до пълно изтощение. Това обаче предизвиква винаги и други симптоми (обща слабост, смущения в съня, главоболие и т.н.). При мъже на ръководна и отговорна работа многообразните дневни задачи само в редки случаи предизвикват функционални оплаквания и смущения в потентността. Те се дължат по-скоро на напрежението, неприятностите и на конфликтите. Тези душевни натоварвания редуцират най-напред либидото и едва след това — способността за ерекция.

Голямата отговорност, напрегнатата умствена работа, натискът на сроковете, страхът от професионални неуспехи или от изпити предизвикват доминантни огнища на възбуда в мозъка, които затормозват активността на центъра на съвъкуплението.

Страхът да се загуби любовта на жената може още повече да изостри тези тъй неблагоприятни за потентността констелации^[9] на нервните процеси. Силното физическо натоварване обикновено потиска нагона повече от умственото и понякога дори е за препоръчване като временно средство за регулираме на засиленото полово влечение. (Механизацията и автоматизацията на работните процеси и скъсяването на работното време водят до нарастване на сексуалните потребности на човека.) Ако споменатите тук причини и условия се наслагват върху по начало по-слабо либидо, потентността без съмнение е особено застрашена.

Във всяка класификация по причини същността на смущенията в потентността малко се пресилва. Структурата на факторите, обуславящи импотентността, е много по-сложна. Те се преплитат един с друг; първият, който е задвижил нещата, може да загуби значение, когато смущението трае дълго и някой друг фактор увеличи болестотворната си сила. Това се отнася и за други смущения на потентността, свързани с партньорката или с личността на мъжа.