Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (64) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ПОКАЗВАНЕ И ЕКСХИБИЦИОНИЗЪМ^[1]

Разголването на гениталиите пред други като източник на собствената сексуална наслада е значително по-голямо отклонение от нормалното сексуално поведение, отколкото по-меките фетишистки склонности. По такива мотиви показват половите си органи почти изключително мъже. За жената това не е възможно по анатомични причини. За да спасим честта на мъжа, ще посочим, че в същност жената излага на показ цялото си тяло и че дамската мода често показва повече, отколкото закрива, давайки винаги на мъжкото обкръжение някаква възможност да поразгледа. Въпреки всичко това не е ексхибиционизъм, защото жената не се възбужда по този начин, а прави впечатление на мъжете. Ако жената съзнателно или не влага еротични мотиви в начина, по който се облича (или по-точно в начина, по който се разголва с помощта на дрехите), те са насочени да привличат^[2], както женската природа изисква. Мъжът ексхибиционист желае с разголването си преди всичко да възбуди и задоволи себе си.

В съдебната практика се явяват много ексхибиционисти, защото публичното разголване се преследва от наказателния закон. Техните действия са винаги еднакви почти до най-малката подробност, включително и мястото, където изиграват сцената. Като тласкани от някаква принуда, те застават до някой храст, край път или пред отворен прозорец, и то по време, когато могат да разчитат на минувачки от предпочитаната възраст (в края на работния ден, след занятията в училищата, при пристигане на някое превозно средство). Някои са по-предпазливи и действуват по-обмислено. Те се обличат например в спортен костюм, представят се за чистачи на прозорци или се правят, че искат да уринират. Между другото аз имах възможност да наблюдавам един, който всеки път, щом видеше, че идва подходящо изглеждаща жена, влизаше в клозета на жилището си в партера, отваряше широко прозореца и се покачваше с разголен член на специално приготвено столче.

Напоследък мнозина се разголват в кола: спират уж да попитат за пътя и бързо потеглят, след като са постигнали целта си.

Това сексуално действие протича съвсем еднообразно: виждане на партньорката или чуване на стъпките й, разголване на гениталиите, ерекция, поглед на жената към гениталиите, възприемане реакцията на жената или на детето, спонтанен или мастурбантен оргазъм (не във всички случаи и не винаги). С това мизерното сексуално преживяване на ексхибициониста свършва, докато новият порив на абнормното желание не го тласне отново към улицата.

Какво в същност възбужда ексхибициониста? — Той си въобразява, че минаващата жена изпада в полова възбуда от погледа към неговия разголен пенис. Трагикомичното у тези девианти е това, че те дължат съмнителната си наслада на заблуда, на непознаване на женската психика. Някои се възбуждат от ужаса на жената при съзиране на фалуса и ги стимулира още очакването на този ефект. На ексхибиционисти е било препоръчвано да отидат на плажа на нудистите, където е позволено безнаказано да се събличат. Те били разочаровани — никой не обръщал внимание на гениталиите им и по такъв начин отпаднала тъкмо тази възбуда, която ги пришпорва в техните девиантни действия.

Непосветените биха могли да сметнат, че ексхибиционистът се опитва да приканва към полово сношение, като показва члена си. Случаят не е такъв. Ако жената приеме това предложение, неговата възбуда ще изчезне и той най-вероятно ще се окаже импотентен. Той и не мисли да създава истинска взаимност. Цел на неговите желания е да предизвика, да шокира и да се възбужда в анонимна необвързаност. По тази причина разголването пред собствената жена не го възбужда особено. Неговите интереси много рядко са насочени към определен индивид; най-често те засягат обособен тип: дете, млада жена или жена в средна възраст.

Какви са тези мъже, които се държат така отблъскващо? Много лаици си представят нарушителя на нравствеността като разпуснат, асоциален и морално пропаднал насилник. Това не отговаря на истината за много от девиантите — дори и за онези, които изживяват своята абнормна сексуалност с наказуеми действия и най-малко — за ексхибиционистите. Това са предимно млади мъже и мъже на средна възраст, социално устроени и поне половината доста способни. Повечето от тях са женени и водят наглед с нищо небиещ на очи семеен живот. Изглежда, че съществуванието им, монотонно и бедно на събития, благоприятствува избиването в тази противна на реда девиация. Мнозина са силно потиснати, те са всичко друго, само не агресивни; напротив, те са боязливи, страдат от пониженото си самочувствие, а някои от тях, колкото и парадоксално да звучи, са прекалено срамежливи. Много от тях са изостанали в развитието на личността си. Те не се решават с бойка, мъжка активност да ухажват една жена, но искат да демонстрират мъжественост, като показват фалуса си — и, разбира се, не осъзнават как стигат до тази гротеска. Те въобще не са в състояние да разкажат за своя вътрешен живот и за участието на чувствата им в него. Когато ги обземе безпокойствието и ги отведе на мястото, където застават в поза, те стоят като на екзекуция. Всичко се разиграва сякаш автоматично.

С това достигнахме въпроса за наказателната отговорност на ексхибиционистите. В повечето случаи тя трябва да бъде утвърдена. Има обаче и единични хора, които при импулсивна възбуда не са в състояние съзнателно да управляват действията си. В отделни случаи това може да се реши само с психологопсихиатрично изследване.

Лишаването от свобода обаче нито предпазва от рецидиви, нито потиска порива към ексхибиране. Необръщането на внимание от страна на „жертвата“ е една по-резултатна профилактика на такива действия, които за щастие никога не вредят поне на възрастните. При някои юноши, които още нямат партньорка, може да се стигне до разголване по механизма на късото съединение. На тях може да им се помогне с откровени разговори и съвети, но не и с опозоряващи наказания.