Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (52) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

СТЕРИЛИЗАЦИЯТА И ПРЕКЪСВАНЕТО НА БРЕМЕННОСТТА КАТО СРЕДСТВО ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА

Накрая ще бъдат засегнати накратко два метода, към които трябва да се пристъпи само в краен случай.

Стерилизацията до днес е практически необратима. Либидото, потентността и способността за оргазъм, напротив, се запазват, но способността на жената да забременява и на мъжа — да опложда е загубена завинаги. Стерилизацията не трябва да се бърка с кастрацията, при която половите жлези се отстраняват оперативно. При мъжа стерилизацията се извършва относително лесно, като се превързват семепроводите. При жената операцията е малко по-сложна. Съществуват различни хирургически методи, които в крайна сметка се свеждат до преграждане на пътя на яйцето през яйцепроводите. Те са показани само тогава, когато при бременност жената или очакваното дете могат да получат сериозно увреждане на здравето, ако тази опасност не може да бъде отстранена по друг начин и когато другите противозачатъчни средства не могат да предотвратят със сигурност бременността. В ГДР молбата за стерилизация, която жената може да подаде, след като е била всестранно осведомена за последиците от нея, трябва да бъде придружена от грижливо клинично изследване и от решение на лекарска комисия на равнището на окръжна болница.

При по-възрастни жени с по няколко деца решението за стерилизация естествено се взема по-лесно, отколкото при млади жени без деца.

В някои страни относително млади хора, предимно мъже, се подлагат все по-често на стерилизация само защото не желят да създават повече деца и не искат да прилагат никакви други противозачатъчни средства. Така например в САЩ стерилизацията е станала мода. Камбъл установи още през 1964 г., че в 10% от браковете на белите единият партньор е стерилизиран. В някои страни с висок прираст на населението стерилизацията се пропагандира от държавата и подлагащите се на стерилизация получават премии. Така в Индия за 10 години на стерилизация са се подложили 1,5 милиона мъже.

От време на време и у нас някои пациенти питат в брачната консултация или лекуващия си лекар за възможността да бъдат стерилизирани. Ние можем да препоръчаме почти на всички тях сигурни, удобни и безплатни възвратими противозачатъчни методи, които отговарят на техните индивидуални интимни навици. А и тези, които вече имат достатъчно деца и мислят, че никога вече няма да пожелаят да имат други, не могат да предвидят дали няма да попаднат в такава жизнена ситуация, че да съжаляват за желаната сега стерилност, която може да им създаде конфликти и комплекси.

Някои хора се отнасят лекомислено към предпазването от зачеване, тъй като в случай на нежелана бременност в ГДР съществува възможност тя да бъде прекъсната. Тази безнравствена нагласа за съжаление се среща преди всичко у млади хора и главно — у някои млади мъже, които мислят, че могат да се отърват от отговорност, като очакват от парньорката си да взема хапчето или при нужда да поиска прекъсването на бременността. С един закон, посрещнат с одобрение от населението и утвърден през м. март 1972 г. от Народната камара на ГДР, на нашите жени се даде правото през първите дванадесет седмици на браменността да решат сами дали да я запазят или да я прекъснат. Прекъсването на бременността в ГДР се извършва безплатно в гинекологична клиника, когато не е противопоказано и ако по време на последните 6 месеца не е имало друго прекъсваме. Като алтернатива на криминалните аборти, които всяка година отнемат здравето и живота на десетки хиляди жени в други страни, този закон е един действително хуманен акт.

Но и легалното прекъсване на бременността си остава неприятна и крайна мярка, която може да бъде избягната с предпазна антиконцепция и която би трябвало да стане рядко изключение при наистина основателни възражения срещу момента на забременяването. Дори и извършената от специалист операция не е съвсем лишена от рискове (наранявания, възпаления и инфекции), които могат да увредят способността за зачеване тъкмо при млади, още нераждали жени.

След влизане в сила на споменатия закон броят на поискалите прекъсване на бременността, както се очакваше, най-напред силно нарасна. Това бе установено и в други социалистически страни. В последно време обаче този брой приблизително се изравнява със сумата на предишните легални и нелегални аборти.

„Равноправието на жената в образованието, професията, брака и семейството — гласи законът — изисква жената сама да решава съдбата на бременността и нейното износване. Осъществяването на това право обаче е неразривно свързано с растящата отговорност на социалистическата държава и всички нейни граждани за постоянното подобряване на здравеопазването на жената, за укрепването на семейството и любовта към детето.“