Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (68) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ВЛЕЧЕНИЕ КЪМ ДЕЦА И ПЕДОФИЛИЯ

Положителна черта в характера на възрастния е да обича децата. Всеки счита потребността да погали и прегърне с обич малкото дете за нормална. Ако родителите и най-близките роднини не се отнасят с нежност към децата, настъпва отчуждаване. Знаем също, че нежното отношение към децата помага да се възпита у тях способността да обичат.

Днес е общоприето, че нежността към детето се превръща в криминално престъпление в момента, когато се докоснат гениталите му с цел да се постигне сексуална възбуда у възрастния или да се пробудят сексуални усещания у детето. И в тези случаи въпросът за абнормността и наказуемостта не може да се изясни без познаване на общественоисторическия фон. Имало е култури, в които подобни явления са принадлежали към нормалните взаимоотношения. Представата за детето като чисто и асексуално същество, както вече бе споменато, е създадена от възрастните илюзия, тяхна неосъзната защитна реакция.

Нека се опитаме да анализираме по същество този въпрос и да отговорим. Факт е, че от всички наказуеми полови деяния съдилищата най-често се занимает със сексуални действия, извършени на деца или с тях. Броят на действително извършените престъпления обаче е много по-висок, тъй като само една част от тях се явяват пред съда.

За щастие при повечето от правилно възпитаните деца, живеещи при благоприятни педагогически условия, един такъв инцидент (ако не е много шокиращ) не се отразява неблагоприятно върху по-нататъшното им развитие. За съжаление понякога разпитите, очните ставки и съдебните процедури вредят психически на децата повече от самия инцидент и стават причина споменът за него непрекъснато да се връща. Някои момичета в пубертета започват с удоволствие да кокетират с това сексуално преживяване. В тази възраст живата фантазия често измисля и представя за истина най-различни неща.

По-зле може да се отрази многократното въвличане на детето в такива действия, които събуждат сексуалните пориви преждевременно и в уродлива форма. Дали и как е увредено детето от подобни действия, може да се определи само поотделно, във всеки конкретен случай.

Педофилът малко се интересува дали се касае за момиче или за момче. Него го възбужда всяко още недоразвито дете (което не изключва мъжът педофил да търси по-често момичета), ако не е с хомосексуална склонност. Детето престава да го интересува, щом като достигне полова зрелост. Педофилите дебнат най-често 8–13-годишните; но някои от тях търсят само съвсем малки момиченца. Това възрастово предпочитание води до честа смяна на партньора и застрашава много деца, защото те растат.

Сексуалните деяния с полово узряващи момичета са многобройни и трябва да се предотвратяват с всички възможни средства. Те са неморални, но не и педофилни деяния, защото влечението е насочено към една развита личност от другия пол. Дали мъжът се впуска в такива отношения или ги търси, е въпрос на характер, а не сексуална патология.

Но да се върнем към истинските педофили. На някои от тях не могат да се отрекат истинска любов към децата и сериозни педагогически усилия. Голяма част от педофилите работят в областта на образованието, но само в изключителни случаи се насочват натам по девиантни сексуални мотиви. За тях работата с децата представлява един непрекъснат експеримент. Те се пренасят напълно в света на детските изживявания, мислят, чувствуват заедно с тях и знаят как да ги въодушевят, да бъдат напълно приети поради неуморната си и изпълнена с разбиране работа.

В края на краищата възрастният се идентифицира напълно с дете, влиза в нереалната роля на „партньор“ и се залавя за нея, преди всичко когато детето откликва. Такива мъже никога не предприемат насилие. Повечето се задоволяват с опипване на детето или му показват члена си. Често педофилни действия се извършват и от недевиантни мъже, които не са в състояние да създадат нормално партньорство поради характерови особености или житейски обстоятелства. Много педофили могат да водят нормален брачен живот въпреки абнормните си склонности.

Как педофилът ще се доближи до детето и какво ще прави с него, зависи от професионалните условия и от мястото. Вариантите обикновено са малко: извършителят прилага винаги своите любими и изпробвани трикове. Детето бива прегръщано „приятелски“, притискано, галено по краката, вземано в скута. Някои учители педофили твърде усърдно помагат с ръце при гимнастика, преглеждат гениталите им „от хигиенни съображения“, къпят и мият децата лично преди влизането в плувния басейн. Имал съм случаи да наблюдавам престъпници, които са се съвокуплявали редовно с момичета и даже със собствената си дъщеря и които са се опитвали да заблуждават не само своите жертви, но и съда, че правели това с намерението „да им покажат нагледно“ и да ги предпазят от морални опасности. Някои такива мъже предлагат на заети майки услугите си да наглеждат и се грижат за децата им и биват хвалени години наред за готовността им да помагат. С малки подаръци те привързват децата към себе си и им стават все по-близки. Някои ги омотават в разговори със сексуално съдържание, събуждат любопитството им, показват им анатомични или порнографии снимки и накрая — собствения си член. Те мастурбират пред децата, карат ги даже да извършват такива действия на тях и уж случайно докосват половите им органи. До опит да се извърши съвокупление се стига рядко, но почти винаги след грубо развратни действия те учат децата, особено по-големите, да не казват никому и ги заплашват: ако нещо издрънкат, ще бъдат изпратени в приют. Две трети от пострадалите деца не са оказали съпротива, а още по-голяма част от тях не намират смелост да се доверят на родителите си или на други възрастни. Без съмнение това е „заслуга“ на възпитателите, които са били неспособни да създадат необходимата основа за доверие и са останали слепи за духовните процеси у своите деца. Между децата, с които е било злоупотребено и които всичко са позволявали и са го скривали или дори активно са съдействували, се намират много повече сексуално непросветени деца, отколкото между онези, които са разказвали преживяното на родителите си. Деца на разстроени семейства, на които им липсва необходимата любов и емоционалната топлина на дома, също попадат по-лесно в ръцете на „чичото“, който предлага заместител на липсващата родителска ласка. Това поставя важни задачи пред сексуалното възпитание. Защо децата да не бъдат предпазени по подходящ начин от домогванията на педофилите? Само биологично обоснованото опровержение на приказката за щъркела не е достатъчно като сексуална просвета преди пубертета.

Как изглеждат тези мъже и кои са те? Те не излизат изпокъсани от гората и не носят разчорлена брада, която кара децата да бягат. Те не приличат на злобно плашило. Почти без изключение това са любезни, мили, контактни хора — поне когато са замислили нещо. Много малко деца са родени психолози, които веднага ги виждат през маската им. Твърде малко родители предпазват децата си, като ги просвещават своевременно и правилно.

Колкото поразително и малко известно да е, по-голямата част от половите деяния с деца и непълнолетни се извършват не от чужди хора, а от членове на семейството: от чичото, доведения баща, от собствения баща. Този кръг от хора има най-голямата възможност да си осигури съучастие поради непрекъснатия контакт с детето, познаването на особеностите му, поради доминиращото си положение, със заплахи или чрез облагодетелствуване. Затова тези деяния се разкриват (ако изобщо се разкрият) твърде късно, случайно или при скарване. Те стават навик и често клонят към редовни полови сношения.

Съдените за полови престъпления с деца се делят на три групи: преди всичко — младежи до 25 години без сексуален опит, посредствени, безволни, неуверени, търсещи контакт с незрели момичета; на второ място — педофили в зряла възраст (25 до 50 г.), най-често средно интелигентни, социално не съвсем добре вградени, несигурни, потиснати, сексуално незадоволени, невротични личности; на трето място са педофилите над 50-годишна възраст — дотогава безукорни и доста способни, но сега оглупяващи поради мозъчна атеросклероза, бедни на пориви, унили и потиснати мъже, с крехко либидо и намаляваща потентност.

При цялото разнообразие на предпоставките трите групи (в които естествено не могат да се вместят всички педофили), имат едно общо нещо: липсва им способността да установят и да поддържат с необходимата енергия партньорство със зряла жена. Тогава те престъпно посягат на слабото дете, с което могат да се задоволят, без да е необходимо да бъдат потентни или мъжествени. Повечето от мъжете, които посягат на деца, са напълно способни да извършат съвокупление и с жена. Мнозинството са женени и само 35% (Понделискова, Недома) имат нехармоничен брак, само че за тях децата представляват по-силен дразнител.

Немного различна от педофилията е геронтофилията — половото влечение към старци, т.е. към хора с изявени белези на телесен и духовен упадък (бяла коса, сбръчкана кожа, изтощение, болнавост и т.н.). Ако се изключат остарелите в любов брачни двойки, в основата на това отклонение е страхът от връзка с по-взискателен партньор от по-млада възрастова група.