Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (17) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mann und Frau intim (Fragen des gesunden und des gestörten Geschlechtslebens), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2008)

Издание:

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София

Преведе от девето преработено немско издание: д-р Ото Златарев

Рецензенти: проф. Илия Щъркалев, проф Христо Христозов,

проф. Христо Големанов, проф. Коста Заимов Редактор: д-р Николай Големанов

Стилов редактор: Николина Георгиева

Немска. I издание.

Лит. група III—3 Изд. № 7951

Художник на корицата: Филип Малеев

Художник на вътрешните илюстрации: Хелмут Фиге

Художник-редактор: Димко Димчев

Технически редактор: Свобода Николова

Коректор: Маргита Николова

Дадена за набор на 24. VII. 1979 г.

Подписана за печат на 20. XII. 1979 г.

Излязла от печат на 25. XII. 1979 г.

Печатни коли 19. Издателски коли 19. Формат: 60×90/16

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

 

VEB Verlag Volk und Gesundheit Berlin, 1977

История

  1. — Добавяне

СЕКСОЛОГИЧНА АНАМНЕЗА[1]

 

Всеотдайното усилие на жената и на мъжа взаимно да се разбират и при сношение не може да бъде заменено от никакво лечение. На онези двойки, които не могат сами да се справят с интимните си проблеми, трябва да се препоръча опитен лекар сексолог или клиничен психолог. Най-добре е обаче те да се насочат към брачната консултация, тъй като понякога зад тези смущения се крият органични заболявания или неврози. Кое все още пречи на повечето хора, страдащи от полови смущения, да потърсят лекарски съвет така естествено, както при други увреждащия на здравето? Най-важните причини са:

1. Мнозина изобщо не знаят, че съществуват компетентни специализирани консултативни центрове, на които те могат да се доверят, където могат да се посъветват и да им бъде оказана помощ.[2] Повечето от тях идват на консултация, след като са били изпратени.

2. Някои считат, че трябва да се справят сами с личните си проблеми, заедно с интимния си партньор; в такива деликатни положения според тях трети човек не би могъл да помогне или да даде отговорен съвет. Това мнение е и оправдано, и погрешно. Както лекарят и акушерката не могат да родят вместо родилката, но облекчават раждането с психопрофилактика и обучение, така и специалистът от брачната консултация не може да реши интимните проблеми на хората; той обаче може да им помогне с компетентен съвет да се справят с тях.

3. От позициите на психологията по-важно е, че много хора (особено някои жени, които нищо не усещат) не са наясно за своите смущения; те често не страдат от тях; партньорът им вероятно също не ги забелязва или ги приема. Те идват при лекаря заради съвсем други, най-често нервни оплаквания или заради чувство за малоценност; едва след задълбочен, насочен към личността разговор се откриват смущенията в интимния живот.

Някои от тях са доволни, че психотерапевтът засяга първо вътрешно потискащия ги проблем. Те дори са очаквали възможността да разкажат подробно за своите интимни проблеми, които дотогава са таили в себе си и не са се решавали сами да започнат. Те са облекчени, когато намерят компетентна и пълна с разбиране подкрепа. Други на това място се отклоняват, сменят темата, казват, че това не е предмет на разговора, че интимните затруднения не са във връзка с техните оплаквания. Често пъти те имат право; това може да се прецени едва след основно клиничнопсихологично изследване. Когато интимните проблеми наистина се окажат странични, нещата не бива да се раздуват и комплексът от въпроси трябва да се изостави — но не преждевременно! Сексуалната сфера на човека е изпълнен с множество „табу“[3], със забранени представи, с мъчителни преживявания. Погрешното сексуално поведение, неуспехът или разочарованието най-често нарочно се премълчават, прескачат и омаловажават. Нещо повече, те могат да бъдат изтласкани от съзнанието, защото споменът за тях гнети. С това обаче те, още не губят значение за отношенията между партьорите. Това е така само привидно. Ако не бъдат превъзмогнати, те могат да предизвикат болест, и то такава, каквато неспециалистът, включително и пострадалият, не би свързал с половия живот. Медицинската наука е доказала, че смущенията в афективно no-първичната сексуална сфера могат наистина да предизвикват поредица от смущения на телесното и душевното здраве (неврози). При всеки пациент е необходимо да се изясни дали такова заболяване е вече настъпило.

Това изместване на сексуалните потребности е равносилно на неволна защитна реакция. Който е почувствувал, че не се е създала пълна полова хармония с партньора, но не намира смелост активно да промени състоянието и да поеме, ако трябва, дори някакъв риск за това, той охотно се измъква от неприятното положение, като „счита“ сексуалността за маловажна и „не и придава значение“; такъв човек поставя на преден план духовните форми на партньорството, като че ли едното изключва другото и го прави излишно. Тогава изглежда така, сякаш вече не съществуват сексуални проблеми. Към такива реакции по-често са склонни жените. Но когато се престорим, че не забелязваме нещо или само го преместим, защото вече не ни радва, то продължава да съществува въпреки това. Вече само не го виждаме, може би дори го забравяме временно или постоянно. Тогава не е ли разбираемо, че човек реагира отрицателно, дори нападателно, ако някой се опита да издири като че ли добре скритата „вещ“? Психотерапевтът е застрашен да се сблъска с мълчание и съпротива, ако пристъпва недостатъчно предпазливо и се опита да проникне грубо в интимната сфера. Половият живот се оказва сериозно смутен точно у онези хора, които се затварят в себе си, щом като разговорът се насочи към най-интимната тема. Точно те най-малко го допускат и при това често лъжат съзнателно.

Сексуалността е елементарна съставка на човешкото; тя не може просто така да се постави в глуха линия или да се преобрази в друга форма на съществувание, напр. — в нещо духовно. Това преобразяване често е било декларирано, но никога — безспорно доказано, освен на сексуално непретенциозни хора, които никога не са имали мотиви да „сублимират“[4] или да крият нещо за своята сексуалност. Даже и в тези случаи то може да доведе само до относително благополучие, и то ако партньорът приема недостатъците на другия със същата примиряваща разногласията липса на потребности или е способен задълго да се откаже от полов живот.

Впрочем това са изключения. Но какво е правилото? Рано или късно партньорството навлиза в остра, открита криза, която излиза извън обсега на истинската причина: неясната сексуална проблематика се явява под формата на невротичен симптом, на нервно заболяване с най-различни оплаквания, за чието изходно огнище лаикът не може да се досети. В двата случая би било погрешно да затворим очи пред корена на злото и да се скрием от истината, колкото и болезнена да е тя. Дори ако съществуващото положение и е може да бъде променено из основи, понякога само осъзнаването на истината може да предизвика корекция на вътрешната нагласа и лечебно въздействие.

4. Да се върнем към онези хора, чиито полови затруднения още не са се разразили в неврозата. Те са наясно по своите интимни проблеми или чувствуват, че в тази област нещо не им достига — чувствува го най-малко единият от двамата, жената или мъжът. Защо на мнозина е толкова трудно да потърсят компетентен съвет, макар дисхармонията да им носи страдание? Запитаме ли тези, върху чийто иначе добър брак е тегнала години наред сянката на сексуалната дисхармония, защо не са дошли по-рано при мас или защо не са се доверили на своя лекар, отговорът (предимно от страна на жените) винаги е: стеснявали се, срамували се да говорят за това; не един път си изумявали при следващото посещение при лекаря да засегнат този въпрос, но после решавали, че всичко ще се оправи от само себе си. Пък й това не било от жизнено значение в края на краищата. Разбира се, по тези въпроси не се разговаря с всекиго. Умерената сдържаност при разговор за интимните навици предпазва нежните чувства от нараняване и се очаква от тактичния човек. Това качество обаче може да стане безполезно и нелепо, когато е пресилено и неуместно. Както жената върши умишлено престъпление спрямо здравето си, когато занемарява здравето на половите си органи от неуместна срамежливост пред гинекологичния преглед, така с никакви доводи не може да бъде оправдано пренебрегването на разговора със сексолога поради очаквания разговор за интимни неща. Точно тези преувеличени задръжки, неуместната срамежливост и другите черти на характера, които възпират човека да разговаря със специалиста за половия живот, са онези фактори, които смущават сексуалността.

И тъй кой идва в брачната консултация? За съжаление по собствено желание идва само този, когото затрудненията са довели до остра криза: опасността партньорът да го напусне или бракът да се разпадне. В някои случаи липсата на полово удовлетворение може да предизвика страдание, което е по-силно от задръжките и колебанията. В този момент смущенията обикновено са станали много сериозни. Двамата партньори са се вече отчуждили; решено е вече да се разделят; създадени са извънбрачни връзки и т.н. Всичко това усложнява и затруднява диагнозата и лечението. Затрудненията са могли да бъдат избягнати при своевременна консултация. От време на време се случва и обратното: развълнуван мъжки глас моли по телефона да бъде приет за консултация — по възможност още същия ден. След това се оказва, че предната вечер той за първи път не е успял да извърши полово сношение и вече си е представил най-страшните причини и последствия. Това обаче трябва да се предпочита пред дългото изчакване. Такива хора понякога след един-единствен успокоителен разговор се излекуват завинаги.

Повечето хора идват в консултацията по препоръката на своя лекар или по съвета на познати; някои от тях трудно са се преборили със свенливостта и идват със смесени чувства, плахи и развълнувани; други — с влажни ръце и със сълзи в очите; но всички разчитат на помощ, очакват с напрежение и с надежда по-нататъшните събития.

Обстановката в консултацията не е без значение. В уютно подредена стая с плътно тапицирани врати, на четири очи човек говори по-лесно и по-свободно, отколкото в претрупана с медицински апарати стая, с отворена към съседното помещение врата, през която по време на разговора влизат и излизат други хора. Разбира се, най-важното е дошлите за съвет да имат доверие в консултанта, което той трябва да завоюва. Те с право разчитат на пълно опазване на тайната, както законът предписва, и очакват срещата не само със специалиста, но с нещо повече — със зрелия, разбиращ човек, комуто са готови да поверят несподеляни с никого желания, грижи и помисли, пред когото могат всичко да кажат, без да се изложат на опасност от несериозно отношение, насмешка или презрение. Атмосферата на взаимно доверие е предпоставка, че ще бъдат разкрити всички факти и мисли, чието обсъждане в хода на консултацията може да се окаже необходимо и полезно. Тъкмо онези, които поради задръжки или прекомерна сдържаност не могат да се справят с половия си живот, трябва да положат големи усилия, за да преодолеят себе си и да освободят душата си от най-съкровените мъки.

За какво се беседва? — Не съществува твърда схема. Това завист до голяма степен от този, който е дошъл за съвет. След като го уверим, че тайната му ще бъде запазена, го питаме какво желае и го молим откровено и открито да изложи проблемите си; обясняваме защо е необходимо това. Понякога пациентът не разбира (или дава вид, че не разбира) някои от въпросите на консултанта или отговаря на ясно поставени въпроси с общи, нищо незначещи или уклончиви изрази. Тъкмо това често насочва консултанта към частния проблем и хвърля светлина върху него.

Разговорът съвсем не се ограничава само в сексуалната тема, тъй като половият живот е тясно свързан с много други междучовешки интереси. Ако корените на смущенията бъдат открити в извънсексуалната сфера, разговорът трябва да се насочи към нея. Половите затруднения могат да бъдат както причина, така и следствие на други разногласия в брака — и не само на тях. Понякога се налага да се проследи и огледа за кризисни точки целият живот. В задълбочения разговор специалистът ще открие множество важни за сексуалността конфликти и напрежения, които пациентът не винаги осъзнава. Омразата, ревността, леността и другите отрицателни прояви в поведението, чувството на превъзходство или на малоценност в много други психологични моменти често остават неосъзнати във всекидневния живот, не предизвикват остра криза в брака, но понякога вредят на сексуалността.

Наистина в болшинството от случаите не може да се избегне подробното обсъждане на сексуалното поведение. Впрочем кому би било от полза да заобиколи тези въпроси? Консултантът трябва преди всичко да знае съвсем точно в какво се изразяват и откога са се появили смущенията, при какви обстоятелства те се появяват и при кои — не. Стеснението се преодолява най-добре чрез делово и прямо събеседване. Превзетите описания и недомлъвките по-скоро нараняват свенливостта, отколкото да я уважават. Те предизвикват недоразумения между двете страни и въпреки голямата загуба на време консултантът получава само смътни сведения, от които лечението има малка полза. За него също така е от значение да познава мислите, представите, чувствата, страховете, опасенията, желанията, подозренията, съмненията и съображенията, които смущават хода на половия акт. Така консултантът ще може правилно да прецени вътрешното състояние на пациента. В задълбочената анамнеза сексологът трябва да получи подробни сведения и за досегашното полово развитие, по-раншните връзки с другия пол, използуваните методи за предпазване от нежелана бременност и още много неща.

След като преодолеят първоначалните задръжки, пациентите се чувствуват видимо облекчени, че могат да разискват върху най-съкровените си грижи свободно и делово. Те чувствуват, че за това може да се говори откровено, без да бъде засегнато човешкото достойнство в най-интимната му област. Събеседването протича без нравоучения, но винаги със съзнание за моралната отговорност. Мнозина — преди всичко стеснителните жени — разбират още след едно такова събеседване, в което за чувственото се е говорило сериозно, че радостта от сексуалната чувственост не е нещо нечисто.

Стеснението, с което не един пациент влиза в кабинета и отговаря на първите въпроси, бързо изчезва и никой не съжалява, че е разкрил душата си; всички обаче съжаляват, че това не е станало много по-рано и че най-хубавите години от живота им са били помрачени от сексуалното несъвършенство, което не е могло да бъде превъзмогнато без помощта на специалиста.

Бележки

[1] Анамнеза (лат.) — спомен; предисторията на една болест, получена чрез разпитване на самия болен или на неговите близки (б.ред.).

[2] У нас нуждаещите се могат да получат компетентна помощ в семейните консултации на Научния институт по акушерство и гинекология — София и на акушеротинекологичните клиники в Пловдив, Варна и Плевен (б.ред.).

[3] Табу (полинез.) — забрана да се изговарят някои думи и да се докосват някои предмети, считани от религиозния култ за неприкосновени. Нарушението на забраната се свързвало с нещастие или смърт (б.ред.).

[4] Сублимация — възвишаване, облагородяване (лат., прен.). Пренасяне на биологичните, инстинктивните пориви в съзнателно мотивирани действия (б.ред.).