Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (8) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

МОДЕЛИРАЩАТА ФУНКЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНАТА СРЕДА

Единството между организма и околната среда и във връзка с това ролята на средата за изявяването на особената същност на човека бяха изтъкнати неведнъж. Самият човек нарекохме продукт на обществената среда. От кибернетична гледна точка съзнанието на човека може да се разглежда като вътрешен модел, върху който обкръжението в неговата цялост упражнява определящо, моделиращо влияние. Без съмнение в началото на живота атмосферата в дома на родителите представлява главната част от средата на малкото дете. За децата от яслите светът вече става много по-широк. Но да се върнем в родителския дом. Когато характеризираме климата в семейството, трябва да изтъкнем, че често у бащите и у майките са възпитани коренно различии модели на поведение. В зависимост от преобладаващите в тяхното възпитание елементи (например повече или по-малко изразеното признаване на равноправието на половете, надменността на мъжа, подчинената роля на жената или нейната вътрешна съпротива срещу неговите господарски навици) от децата, все едно дали са момчета или момичета, се изисква съвсем различно поведение. От тези противоречия в собствения дом и от поведението на родителите те създават пример за подражание, който отнасят със себе си в своите социални групи (напр. в детската градина или училището). Успоредно с това децата незабелязано наблюдават как родителите им се отнасят помежду си. Те долавят различията в поведението на бащата и майката. Бащите с удоволствие поощряват в синовете си, а майките — у дъщерите си това, което те считат за целесъобразно на основание на своя опит. По такъв начин децата от двата пола често постъпват в своята социална група в детската градина или училището със съвсем различни представи за ролята на мъжа и жената.

Би било много погрешно да вярваме, че в една общност от момчета и момичета на една възраст се формира еднородна социална група, изграждаща и формираща по един и същ начин характера на децата. Тъй като на всяко стъпало на развитието и във всяка възраст човек е продукт на своята среда, то и в една такава група във всяко отделно дете си дават среща различаващите се резултати от възпитанието в семейството. Децата заедно изживяват влиянието на възпитателите. То произтича, от една страна, от изискванията на обществото към възпитателя, а, от друга — от поведението на самия възпитател. По този начин децата в своето поведение са изложени на оценки и влияния, които те сами ще преработят на базата на възпитания от родителите идеал. Където влиянието на родителите, детската градина и училището се покриват, децата преодоляват влиянията безконфликтно. Съпротива се наблюдава там, където влиянията са противоречиви. Децата в относително ранна възраст се нуждаят силно от признанието на връстниците си, защото от това зависи хармоничното им включване в социалната група. Затова те се стремят да отговорят на господствуващите в групата качествени критерии. Съпротивата срещу родителите се явява тогава, когато те не разбират стремежа на децата да се изявят.

Усилията, които децата полагат, за да постигнат социален престиж, са многообразни. Те могат да се проявят в стремеж към модно и елегантно облекло, което родителите не винаги могат да им осигурят. Тези претенции трябва да се посрещат с разбиране, но и да се насочват правилно.

В същото време върху децата действува и опитът, който те добиват от околната среда. Те виждат първите нежни контакти между по-големите момчета и момичета и си мислят по своему за тях. Те виждат, а и чувствуват, че хулиганското поведение, надменното самохвалство или „смелостта“ да пушиш в междучастията могат да компенсират подронения от слаби спортни прояви авторитет пред другарите. Така децата набират извън своя тесен житейски кръг ценности и заблуди, които от своя страна могат да повлияят върху техния идеал по най-различен начин. Затова, като имаме пред вид моделиращата функция на околната среда, не трябва да се учудваме, че държанието на мъжете (напр. на бащата към майката) или на непълнолетните (напр. на ученика към приятелката му) оформя поведението и на момчетата към момичетата в училището. Под влиянието на снимки на голи тела или на еротични филмови сцени, които подчертават женските форми и осакатяват индивидуалния и обществения профил на жената, ограничавайки го само в рамките на половите й особености, поведението на някои непълнолетни момчета принизява момичето до обект на полово задоволяване. Причината за това е в родителския дом с неговото престорено благочестие, покриващо сексуалността с тайнственост. На всичко отгоре по време на семейни празненства децата често научават, че в дома им съществува диалектичната противоположност на това „благочестие“, когато в тяхно присъствие бащата и майката под влиянието на алкохола разказват или жадно слушат цинични анекдоти или намеци от сферата на половия живот. Подобни примери се пренасят в приятелския кръг в училището или в завода: те се придружават от преувеличени и най-често измислени разкази за собствени „подвизи“. Поведението на такива самохвалци събужда полово желание в съзнанието на неопитните. Сексуалността и жената като носител на женските полови белези стават обект на копнежи и фантазии или, когато „гроздето е много кисело“ — на пренебрежителни разговори. Така жената се превръща в обект за задоволяване на половото влечение и с нея се разговаря и постъпва съответно — защото от разказите на самохвалкото ясно е проличало, че жените и момичетата се третират и покоряват тъкмо по този начин.

Средата влияе върху съзнанието и на младото момиче и това влияние също може да бъде положително или отрицателно. Вследствие на развитата си сексуалност то неволно действува възбуждащо върху фантазията и поведението на своите съученици. Достигнало същата степен на развитие, но станало вече обект на ухажване, момичето няма правилни критерии за избора на партньор. В него обаче вече говорят заетите от романите и филмите идеали и идолите на мъже и жени. В стремежа си да им подражава момичето подчертава своите провокиращи прелести и си навлича последствия, които не може да предвиди, нито е желало. Когато някой започне да я ухажва, девойката под влиянието на своя мъжки идол понякога не съумява да скрие симпатията си и може да повярва, че е влюбена. Често тя става жертва на настойчивостта на мъжа и се вижда принудена да докаже „любовта“ си, като му се отдаде.

От юношите не оставя скрит и фактът, че болшинството от възрастните са имали предбрачен полов живот и че много от тях поддържат извънбрачни полови връзки. Осемдесет процента от брачните двойки, сключили брак през 1960 г., са заченали първото си дете преди брака. В това число не са включени извънбрачно родените деца. Според нашата анкета 40% от омъжените и неомъжените жени от всички възрастови групи са имали един партньор; 40% са имали интимни връзки с двама до четирима мъже, а 20% — с петима или повече мъже. При мъжете броят на партньорките, с които те са поддържали предимно предбрачни полови връзки, е значително по-голям.

Най-новите проучвания на Централния институт за изследване на младежта показват, че в Лайпциг 98% от младежите са имали полово сношение преди брака, при 60% от младите хора първото полово сношение е осъществено преди 18-годишната възраст; болшинството от тях по това време не са и мислили да създават семейство. При 20% от младежите сношението е станало през първия месец след запознаването, при други 30% — през първите три месеца. Половината от младите двойки са се познавали повече от три месеца, преди да стигнат до полово сношение, само при една от осем двойки този срок е бил по-дълъг от една година.

В почти всички страни е установено, че началото на половата активност се измества към по-младата възраст. Би било неправилно в това да се вижда опасност или по-слабо развито чувство за отговорност у младите. Днес любовта много по-често е причина за половия контакт, отколкото в миналото. Преобладаващото мнозинство от младите хора се стремят към брак и семейство, към постоянство и вярност в съвместния живот. Така че и днес все още първият партньор в интимния живот при повечето от младите хора става и брачен партньор. Това се отнася и за мъжете, и то по-често, отколкото по-рано. Следователно сексуалността си остава ориентирана към брака, макар да е практикувана преди него.

Посочените цифри характеризират обективно климата, в който младите хора могат днес да намерят мярка за избора на партньор и идеал за ощастливяващата полова близост. Върху тях действуват, разбира се, и наложените от двойствения морал традиции на различните социални прослойки. В някои състоятелни кръгове съставна част на „половото възпитание“ е било натрупването от синовете на предбрачен „опит“, и то с прислужничките или с момичета от по-нисък съсловен произход. Същият този син обаче очаква от девойката, която е избрал за жена, да е девствена; самият израз вече показва подчинената роля на жената. В желанието на мъжа да бъде първият проличават остатъци от мъжкото право на собственост върху жената, макар да е възможно някои мъже да се страхуват, че при сравнение могат да се окажат в неблагоприятна позиция. Те обаче не поставят за себе си същото условие. За мнозина публичните домове са били учебен плац за полова „любов“; там младият мъж е получавал първите си впечатления от жената като сексуално същество. В Италия например и днес все още се случва бъдещият тъст да дава на годеника пари за публичен дом, за да не би той да пожелае полово сношение с дъщеря му преди венчавката. Всичко това става „в името на морала“.

Надяваме се, че стана достатъчно ясно какво означава човек да се роди в един свят, където общественоикономическите условия са прекалено сложни, за да може той да ги преодолее сам, без помощта на обществото. Разгледаните фактори зависят много от степента, до която човек в дадена обществена формация е принизен до вещ или до която неговото достойнство е защитено. Конституцията на Германската демократична република създаде обществени предпоставки за хуманистично развитие на човешката личност заедно с другите нормативни актове, като Закона за семейството, Кодекса на труда и др. Но те и социалнополитическите мероприятия са едната, официалната страна на този процес. Обществото трябва да го продължи. Във всеки индивид трябва да действуват идеали, които да го водят към достойни за човека отношения между всички хора, затова преодоляването на тези останали от миналото фактори и заместването им с един хуманен морал на междучовешки отношения трябва да стане за всекиго съставна част от неговата съзнателна отговорност пред бъдещето.