Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (71) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mann und Frau intim (Fragen des gesunden und des gestörten Geschlechtslebens), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2008)

Издание:

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София

Преведе от девето преработено немско издание: д-р Ото Златарев

Рецензенти: проф. Илия Щъркалев, проф Христо Христозов,

проф. Христо Големанов, проф. Коста Заимов Редактор: д-р Николай Големанов

Стилов редактор: Николина Георгиева

Немска. I издание.

Лит. група III—3 Изд. № 7951

Художник на корицата: Филип Малеев

Художник на вътрешните илюстрации: Хелмут Фиге

Художник-редактор: Димко Димчев

Технически редактор: Свобода Николова

Коректор: Маргита Николова

Дадена за набор на 24. VII. 1979 г.

Подписана за печат на 20. XII. 1979 г.

Излязла от печат на 25. XII. 1979 г.

Печатни коли 19. Издателски коли 19. Формат: 60×90/16

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

 

VEB Verlag Volk und Gesundheit Berlin, 1977

История

  1. — Добавяне

ВЪЗМОЖНИ ЛИ СА ПРОФИЛАКТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА ОТКЛОНЕНИЯТА?

Най-добото лечение е причинното, т.е. премахването на предизвикващите фактори. Не всички причини е възможно да се открият и да се отстранят. Корените, които достигат назад в детството, едва ли могат по-късно да се изтръгнат. При по-възрастни хора може само да се окършат клоните и издънките, които стърчат от пораслото вече дърво. Това означава симптоматично лечение. Двете форми на лечение срещат една главна пречка — не се касае за зла воля или за липсата на разбиране, а за навик. Известно е колко е трудно на редовния пушач да спре да пуши, макар да вижда, че с това ще подобри здравето си. Но цигарата му е вкусна и той току посяга към нея като по някаква принуда. Той отлага осъществяването на намеренията си за следващия ден, но и тогава се повтаря същото. От пациента се изисква да се откаже от нещо, което наистина не го ощастливява, но все пак му носи наслада, колкото и висока да е цената, която той и близките му трябва да платят. Който има силен зъбобол, отива на зъболекар, защото не издържа болката. Девиантът не е измъчван от страдание или най-малко не го измъчва непосредствено сексуалната му практика. В замяна на отказа му от неговата склонност не може да му се предложи задоволителен „заместител“ поне на първо време. Той ще трябва едва по-късно, по време на лечението, да се научи да цени нормалния полов живот. Вендт сравнява неговото положение с това на едно беззъбо кърмаче, от което се иска да яде шницел, вместо да пие от бутилка. По тези причини в консултацията идват по собствен почин много малко девианти, за да се научат на нормален полов живот, и то когато ги заплашва наказателно дело или по настояване на прокурора. При психотерапевта рядко ги довежда желанието да се лекуват, а по-скоро надеждата да бъдат освидетелствувани, че са направили престъплението в състояние на психично объркване, а не по собствена вина.

Какви лечебни възможности съществуват за този, който иска сериозно да ги използува? Шансовете за успех са благоприятни, ако той не е фиксиран само към абнормните сексуални действия, а е способен или най-малкото желае да се сношава нормално, ако има съпруга и иначе бракът му е нормален. Брачният партньор, най-често жената, често пъти изобщо не знае за скритите склонности на най-близкия си човек, защото не ги усеща на собственото тяло или не ги отгатва по държанието му. Много по-често те узнават едва от следствието на криминалната полиция и са ужасени. Тяхната готовност да сътрудничат в лечението изисква много снизходителност и самоотвержено разбиране.

Успехът не се постига за ден-два; възможни са рецидиви. Пациентът, партньорът му и терапевтът трябва да вложат много търпение, време и добра воля. Никой девиант не може да бъде излекуван с морални проповеди, дори със съвети или приканване да се овладее и да разбере колко е по-хубав нормалният полов живот.

По-добре би било вместо да се борим конвулсивно срещу отклонените желания и вместо в случаите на очертаващ ее неуспех да засилваме комплексите за виновност, да се приеме част от тези пориви. Така най-добре се предотвратява тяхното прогресивно разрастване и е възможно да се канализира девиацията в социално приемлива форма.

Жените, които след дългогодишен относително добър брак разберат например, че мъжът им се възбужда от определени видове бельо или по някакъв друг странен начин и може би мастурбира тайно от тях, не би трябвало веднага да го осъдят на оскърбление и позор и незабавно да поискат развод. Кому е полезно това? Колкото и да са потресаващи тези разкрития, ще бъде от полза и за двамата да се занимаят обективно с тях, за да се помогне на партньора.

Известно съгласие с особените желания на партньора помага те да се реализират в партньорството и с това да се намали девиантният им характер, както и опасността от прогресивно развитие. Например, ако има любов и открито отношение към сексуалността, жената би могла да носи определен вид бельо по време на интимността; при мазохистични отклонения партньорът може да бъде третиран по-болезнено и строго със съзнанието, че това му доставя радост и наслада. Разводът и разпадането на семейството са по-лоша алтернатива, защото имат за последица пълно пропадане в абнормни действия без партньор, а при определени условия — и в криминални престъпления.

Където това е възможно, би трябвало покрай всичко това да се провежда дълготрайна психотерапия. Изгледът за успех при девианти е малък, а загубата на време — значителна. Психоаналитици съобщават за голям брой излекувани случаи, но след третиране в продължение на няколко стотици часове. По-малко време се губи по метода на лечение на поведението и свързаното с него т.нар. аверсионно лечение. Те са показани, когато девиацията има антисоциален характер (педофилия, маниакален ексхибиционизъм, садизъм със склонност към изнасилване).

На пациента се инжектират неколкократно средства за повръщане и успоредно с това му се показват снимки или му се разказват истории, които възбуждат неговите абнормни желания. От такова съчетание могат да се образуват условни рефлекси, които да направят перверзните действия и обекти неприятни и накрая да престанат да привличат. Подобни действия се постигат от хипнотични сеанси, в които посредством нагледни картинни внушения на пациента се внушава отвращение от абнормните и наслада от нормалните сексуални цели. Ако всичко е напразно, пациентът не показва траен интерес към лечението; ако сам не работи достатъчно върху себе си, той трябва да бъде насочен към самозадоволяване, щом поривът започне да става непреодолим. Може да му се препоръча брачно съвокупление с помощта на неговата отклонена фантазия. Това е все още по-добре, отколкото да обременява други хора, като реализира абнормните си склонности.

Ако всяко лечение е безрезултатно, а девиацията води до криминални рецидиви или най-малкото стига толкова далеч, че що-годе уравновесен живот в обществото става невъзможен, тогава може да се пристъпи към прилагане на антиандрогени. Тези хормонални препарати съществуват от няколко години и могат да задушават дозирано влечението така, че да изчезнат отклонените желания. Трябва да предпазим обаче от прилагането с лека ръка на тези препарати, например за овладяването на мастурбация или на повишено либидо. Те не нормализират посоката на влечението, само го намаляват; при високи дози потентността отслабва толкова, че и хетеросексуалното съвокупление става вече невъзможно. Следователно се касае за една степенувана хормонална кастрация, придружена от редица странични действия. Във всеки случай тя е по-хуманна, отколкото прилаганата в редица страни като лечебно мероприятие за рецидивиращите полови престъпници хирургическа кастрация. Последната е винаги пълна и невъзвратима. Въпреки че тя се изтъква като най-успешно лечение, не представлява нищо повече от „лечението“ на един крадец с отрязване на ръцете. Съгласието на пациента не оправдава етично тази мярка. За един полов престъпник, поставен пред избира на дългосрочен затвор или кастрация, решението не е по свободна воля. Профилактиката е не само по-добра, но и по-лесна от лечението. Една закрепена девиация мъчно се отстранява, дори най-често еволюира и в крайния си стадий става асоциална. Как обаче да се предотврати тя?

1. Редовният, приспособен към индивидуалните потребности, нормален брачен полов живот разтоварва от половата свръхвъзбуда и намалява възбудата на перверзни обекти и цели. Особено в периодите на импулсивно неспокойство би трябвало склонният към девиации човек да има по-чести сношения дори ако не се задоволява напълно от тях. Това неутрализира неговото излишно либидо и предпазва него и обществото от непозволени действия. Ако половите потребности биват потискани продължително време, девиацията може да разцъфти.

2. Който достигне зрелост, би трябвало да побърза да завърже здрава любовна връзка. Предбрачните отношения са за предпочитане пред аскетизма, който носи винаги риска подтиснатото либидо да избие по отклонени пътеки, те предпазват и от девиацията, и от честа смяна на партньора. Където е възможно и партньорите се познават от достатъчно дълго време, сключването на брак не бива да се протака твърде дълго.

3. Обществото би трябвало с внимателни съвети и посредничество да намери подходящи партньори и да улесни контактите с тях при физически непълноценните, обезобразените, извънредно боязливите и потиснати хора, които не се осмеляват да търсят контакт с другия пол или чиито усилия в ухажването на партньора винаги пропадат. То трябва да окаже дискретна помощ и на всички самотни хора, които желаят да създадат партньорство. По същия начин би следвало да се помогне и на овдовелите, чиято полова потентност още не е угаснала и на които липсва възможността да създадат нова връзка — освен ако те искат да запазят верността си към починалия съпруг (съпруга) и биха могли да се удовлетворяват с ипсации. Тъй като животът на хората все повече се удължава, относителният дял на старите хора расте. Много от тях прекарват най-хубавите години от живота си при конфликтни житейски условия и недоброволен отказ от партньорство. С това вероятно трябва да се обясни прирастът на старческите престъпления.

4. Функционалните полови смущения — на първо място импотентността — особено когато много често ги е обезкуражавала и е довела до загуба на партньора, изместват сексуалните стремежи към отклонени форми, в които задоволяването не зависи от потентността. Поради широкото им разпространение тяхното лечение представлява важна обществена грижа и е една от главните задачи на брачната консултация, в това число и като профилактика на престъпленията.

5. Неуспехите и разочарованията в професионалния и обществения живот в по-голямата част от случаите усилват девиантното влечение. По тази причина резултатният и успешен живот, отговарящата на способностите длъжност, добрият климат на работното място, квалификацията, правилната почивка и т.н., макар сами по себе си да не са решаващи, представляват важни допълнителни условия за предпазване от отклонен полов живот. Активното спортуване намалява честотата на абнормните актове не поради физическата умора, а преди всичко поради изживяването на успеха и на вграждането в колектива.

6. Най-важните предпоставки за предотвратяване развитието на половите отклонения ние виждаме обаче в следното:

Девиацията не е слабост на характера, както лаиците често мислят, а по-скоро е болестно състояние. Но възпитанието на всестранно развита и отговорна пред околните хора личност още от детската възраст в благоприятни условия на околната среда намалява опасността от израждане на половия нагон. Още в предучилищната възраст детето трябва да расте в атмосфера на родителска любов и да бъде изпълнено от радостни преживявания с други деца. То трябва да познава както щастието и успеха, така и задачите и дълга и да бъде насочено към многостранни интереси. По такъв начин сексуалността може да се изгради в хармонична връзка с цялостното психическо развитие. Касае се за създаването на истински социални отношения. Една стабилна и уравновесена личност е в състояние да формира половия си живот с партньора, да го управлява и да го подреди разумно в цялостния жизнен процес. Обществото е длъжно да направи всичко, което е във възможностите му и което допринася да се посочат пътищата към изпълненото с любов партньорство (сексуалноетично възпитание, подготовка за интимните отношения, брачна консултация).

Целта на лечението е „да се премахне отделянето на сексуалността от личността и от перверзния, похотливия, ограничения и егоистичния сексуален дилетант да се направи напълно способен да изживява, любещ човек“ (Вендт), който по такъв начин „в края на краищата стига до пълноценната любов“ (Бос).