Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (34) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

КАКВО Е СМУЩЕНИЕ В ПОТЕНТНОСТТА?

Думата „потентност“ означава мощ, способност за действие, вътрешна сила. Тя няма непосредствено отношение към сексуалността. Най-често обаче тази дума се схваща като понятие за сексуалната мощ на мъжа. Обстоятелството, че неутралното по начало понятие за сила навлезе в разговорната реч с това тясно значение, не остана без психологически последствия. В мъжката душевност сексуалната потентност стана емоционално затвърден символ на мъжествеността изобщо. В резултат на това у много мъже се създаде представата: колкото съм по-потентен, т.е. полово по-мощен, толкова по-съвършен съм като мъж. Жените изобщо не бяха запитани за мнението им. Тяхното гледище за истинския мъж не се покрива напълно с онова, което мъжът мисли за своя пол. Той трябва да знае, че за жената — а въпросът засяга именно нея — голямата сексуална мощ далеч не прави от мъжа мъж. Тя може дори да бъде съпътствувана от жалка слабост на характера, мекушавост към себе си и много други съвсем не мъжки черти, напомнящи героите от типа на Казанова. Удивително е обаче, че мъжът е толкова чувствителен към слабостта в сексуалното.

И тъй под сексуална потентност ние разбираме способността на мъжа да осъществява половото сношение.

Мъжът е импотентен или има смущения на потентността когато не е в състояние:

1) да изпитва полово влечение към жена;

2) да получава задоволителна ерекция;

3) да вкарва пениса във влагалището;

4) да извършва фрикции известно време;

5) да предизвика еякулация по този начин;

6) като при това изживява оргазъм. (Обръщаме внимание на читателя, че тази дефиниция е валидна за ситуации, при които мнозинството от мъжете биха били в състояние да осъществят полово сношение, и за жени, с които то може да бъде осъществено от тях.)

Смущението на потентността може да настъпи в кой да е от отделните пунктове на тази дефиниция, но колкото по-рано в шестстепенния сексуален цикъл се явява, толкова по-тежки последици има; нормалният ход на всяка фаза зависи от правилното протичане на предидущата.

Няма правилно без изключения. В единични случаи ерекцията може да се получи без влечение и половият акт да се осъществи; нерядко еякулацията настъпва без фрикции. Среща се и оргазъм без еякулация. Но нека да се придържаме към обичайните явления и да разгледаме отделните им степени.

1. Липсата на полово влечение се среща рядко у мъжете. Ако е трайна, тя обикновено се дължи на органични причини и съответствува примерно на несравнимо по-широко разпространената фригидност у жената. Поради това няма да се спираме на импотентността поради липса на либидо. В такива случаи съветваме да се прибегне до основано изследване от лекар специалист.

2. Сексуалният порив на нормалния мъж се предизвиква при съответно настроение от контактите му с партньорката, от зрителните му възприятия или от сексуални фантазии. Чрез многобройни превключвания в централната нервна система той води до кръвонапълване на половия член, който се уголемява и изправя; това е свързано със стремеж към по-нататъшни стимулиращи действия. Повечето смущения у мъжа се проявяват в този момент; въпреки силното желание за сношение и за полово задоволяване, необходимото за акта втвърдяване на члена не настъпва. На това най-разпространено смущение трябва да посветим още няколко специални раздела.

3. Ако в необходимия, момент членът поне малко не се втвърди, вкарването му във влагалището е невъзможно и гениталният контакт не може да се осъществи. По причини, за които ще говорим по-късно, членът често пъти омеква тъкмо в този решителен момент.

4. Когато мъжът вече е проникнал с пениса във влагалището и усеща неговата влажна топлина, заедно с други сетивни възприятия и с чувството за сливане с партньорката се появява желанието за фрикции. Това може да бъде осуетено, ако непосредствено след проникването на члена, ерекцията внезапно започне да отслабва или изчезне изцяло, ако след няколко фрикции (или без тях) настъпи еякулацията (преждевременна еякулация) и пенисът омекне. Преждевременното изпразване също така е извънредно широко разпространено, поради което се налага да бъде разгледано подробно.

5. С фрикциите, чиято скорост и честота са различни при различните мъже и в отделните сношения, в крайна сметка се предизвиква рефлексът на еякулацията; веднаж започнал, той не може да бъде задържан волево и за секунди довежда до изливане на спермата. Това явление се смущава извънредно рядко; в единични случаи то може да се прояви с пълна липса на изпразване, с екстремно забавяне (понякога до часове) или с намалено количество на спермата.

6. Еякулацията обикновено е свързана със силно сладострастно усещане и с чувство на удовлетворение, но може да протече и без тях. В тези случаи изтичането на спермата едва се усеща и липсва сладострастното изживяване. Причината често е силното въздействие на алкохол или бързо следващи едно след друго сношения. Еякулацията не носи пълно удовлетворение, когато отношенията между партньорите са обтегнати, когато поведението на жената е неправилно, когато позата при коитуса е неудобна, когато членът е останал относително мек, когато влечението е слабо, когато изпразването е настъпило прекалено бързо или след мъчително удължавате на акта, когато в момента на еякулацията вниманието е било отклонено от странични въздействия. Понякога чувството на неудовлетвореност се появява след сравнително пълноценна еякулация под формата на лошо настроение, на раздразнителност или на депресия. Причините за това най-често се коренят дълбоко в личността или в контакта между партньорите (чувство за вина, скрито отхвърляне на партньора, неправилна сексуална нагласа и т.н.). След акта свързаната с любов двойка е изпълнена с удовлетворение, което далеч надхвърля последействието на чисто чувствената наслада. Телесно здрави мъже, които не могат да достигнат до оргазъм нито в коитус, нито при мастурбация или друга практика, в противовес на многото фригидни или страдащи от аноргазмия жени се срещат изключително рядко.

Ограничаването на нашето понятие за импотентност върху „провала“ в ситуации, при които и при жени, с които повечето мъже биха били в състояние да осъществят коитус, не бива да се подценява. От време на време в консултацията идват мъже, които се считат за импотентни, защото не са могли да се справят по изключение в дадена ситуация или с определена жена, макар никога по-рано да не са имали затруднения в тази област. Съществуват обстоятелства, при които неспособността да се извърши полово сношение е съвсем нормално явление, т.е. не може да се тълкува като импотентност в общия смисъл на думата. Такива са например случаите, когато присъствуват други хора, при смъртта опасност, пред тежък изпит, преди съдебен процес и т.н. Малко са мъжете, още по-малко жените, които могат да се сношават при тези или подобни условия. От цивилизования човек дори се очаква да е в състояние да обуздава сексуалните си функции, а при определени условия — и напълно да ги изключва.

Половото влечение на мъжа зависи от известен минимум сексуални дразнители, изхождащи от жената. Всеобщо валидни правила обаче не съществуват. Някои мъже не изпитват потребност да общуват с жена, която има значителни външни недостатъци или която просто не съответствува на „техния тип“, която е нечистоплътна или се държи съвсем неприемливо. Други могат да бъдат потентни с всяко женско създание. Колкото по-мощно е либидото, обусловено от еротични възприятия и мисли, от предварително въздържание и т.н., толкова по-слаб е необходимият за разгръщане на потентността стимул от страна на партньорката. Мнообразните интимни отношения, които свързват мъжа с жената, също са от голямо значение. Наистина половото желание на мъжа се разпалва много по-силно от телесните особености на партньорката. Но силната любов и здравите, устояли на всички жизнени ситуации привички в интимната сфера на един добър брак дават сили на мъжа да се сношава със застаряващата или белязана от болест жена; често той не може да го направи с друга, която има подобни недостатъци. Една пословица гласи: „Най-красивата жена е тази, която обичаме“; фразата „Красотата е в очите на съзерцаващия“ изразява тази истина още по-поетично.

Впрочем красотата на една жена не съвпада непременно със сексуалната й привлекателност, наречена още сексапил^[1]. Въпреки някои различия в индивидуалните вкусове красотата като естетична категория е все пак нещо общовалидно. Идеалите за красота поне за дадена обществена прослойка се оформят от културата на цялата общност или епоха. Общо взето, ние намираме за красиво оптималното от биологична гледна точка телосложение. Ето защо и днес все още харесваме античните статуи. Според едно определение на Кант от гледище на естетиката красотата предизвиква у нас „безкористна наслада“.

Мъжът може да намира някоя жена красива заради телосложението и чертите на лицето, но да желае друг тип жена за сексуална партньорка. Предпочитаните от различни мъже телесни особености (поединично или вкупом) са далеч по-многобройни от вариантите на представата за женска красота. Това е от особено значенние при избора на партньор. Затова желанията на мъжете се съсредоточават не само върху онези жени, които олицетворяват до съвършенство общия идеал за красота. Към това се числят и много по-диференцираните и по-важни качества на характера, от които зависят любовта и привързаността и към които трябва да се ориентираме при избора на партньор.

В научната литература се споменават понякога още две форми на импотентност. Едната от тях е неспособността за продължаване на рода (безплодие). Тя не бе включена в дефиницията, тъй като се дължи на заболяване или вродено недоразвитие, засягащо структурата, качеството и количеството на семенните клетки, а не на функционално смущение. Тя изисква изследване на способността за оплождане и в случая ни интересува по-малко, защото не уврежда половия акт, освен когато жената за нещастие знае за безплодието на мъжа, а детето е желано от двамата (вж. и глава 7).

Някои мъже разбират под потентност и способността да задоволяват жената. Ако не могат да го направят, макар и само понякога, те се чувствуват „импотентни“, неудачници — дори, ако това не им се удаде само от време на време. Неспособността за задоволяване на партньорката бе включена дори от някои специалисти в номенклатурата на смущенията на потентността. Това изопачаване на понятието „потентност“ отива много далеч и би предизвикало комплекси у много мъже. Задоволяването на партньорката говори наистина за способността на мъжа да извърши коитуса, но не е достоверно мерило за потентността му; за нея не може да се съди по способността на жената да достигне до оргазъм. Ако следваме тази „теория“, би трябвало да приемем един мъж с добре развита сексуална мощ за импотентен, ако жена му реагира зле или е фригидна, а друг полово по-слаб мъж — за по-потентен от двамата, ако партньорката му стига до оргазъм лесно и бързо. Истинското задоволяване на жената е много сложно душевно и телесно явление. За да задоволи жената, макар и само сексуално, мъжът трябва да притежава много повече качества, а не само добре ерегирал член и издръжливост при сношението (много мъже с простодушието на петли обичат да се убеждават взаимно, че работата е точно в това).

Изобщо за импотентност би трябвало да се говори само при наличие на пълна и трайна неспособност на мъжа за сношение. Във всички други случаи е по-правилно да се говори само за смущения в потентността, макар и по психологически съображения. Мъжът с диагноза „импотенност“ се чувствува безвъзвратно белязан от безсилие (латинската дума impotentia може да се преведе и така) и е отчаян. Той би я понесъл по-лесно и би се справил с нея, ако я схваща като временна криза у здрав мъж. Отказващата понякога потентност е все още нормална реакция. Тя дори е социално необходима при някои обстоятелства, напр. когато осуетява някое неприсъщо на човека действие, което в същност вътрешно се порицава и противоречи на нагласата му.

Разграничаването на „потентен“ от „импотентен“ е изкуствено. Половата потентност е форма на приспособяване на човека към най-интимните ситуации на контакт между партньорите. Като всяка друга форма на приспособяването, която животът налага, то се удава веднаж по-добре, друг път — по-зле.

Повечето мъже измерват мъжествеността си със своята полова потенция под влиянието на изградената от самите тях душевност. Затова те обичат да премълчават слабостите си в тази област или да ги прикриват с възхваляване на въображаемата си полова мощ. Някои мъже и днес понасят по-леко упреци за недостатъци в характера, отколкото съмнение в потентността им. Някои мъже даже се страхуват, че ще загубят дори и пред лекаря, ако му признаят затрудненията си. Ако не дойдат в консултацията специално заради сексуалните си проблеми, те говорят за тях по-нерешително от жените. Поради тази причина, както показва нашата анонимна анкета, броят на мъжете със смущения на потентността е по-голям, отколкото обикновено се приема (табл. 2). Сигурно границите между нормалните колебания в половата способност и болестните смущения на потентността до абсолютната неспособност за извършване на коитуса са много подвижни. Според опита на сексолозите пълната хронична импотентност у мъжа е далеч по-рядка от тоталната фригидност и аноргазмията у жената. Временните затруднения се срещат в еднаква степен и у двата пола.

От какъв характер са смущенията в потентността? По данните от табл. 2 две трети от анкетираните са имали някакви затруднения при сношение (често, понякога или рядко); 42% от анкетираните са посочили преждевременна еякулация; 32% — недостатъчна ерекция; само 3% — други смущения; останалите 3% не са отговорили.

Импотентните мъже страдат от недостатъка си далеч по-силно от жените с аноргазмия и с фригидност. Поради това те много по-често се обръщат за съвет към лекар или към брачна консултация.

Импотентният мъж е потиснат по-малко от това, че е лишен против волята си от полово удовлетворение, а защото неспособността му да задоволи жената ще я разочарова или най-малко ще я остави незадоволена и с това ще предизвика верижна реакция от сексуални конфликти.

Поради това ние не споделяме гледището на някои сексолози, които виждат във фригидността, респ. в аноргазмията, женския антипод на импотентността (създадено бе дори понятие „женска импотентност“). Макар да има някои общи причини и условия за появяването на смущенията у двата пола, разликите в психологическите особености, в динамиката и възникването на дефектните механизми са по-съществени и изискват съвсем различни лечебни мероприятия. Така при полово студената жена ние срещаме пълната липса на либидо, което почти никога не липсва на телесно здравия импотентен мъж. Той най-малкото има сексуални мечти и търси под някаква форма заместител на задоволяването. Импотентният мъж би искал да може да осъществи сношението, а фригидната жена го отклонява под най-различни претексти. Да помислим и за това, че при липса на оргазъм у жената сношението поне формално може да бъде извършено, дори е възможно зачеване. На тази жена оргазъмът много често не й липсва и не особено чувствителните мъже в опиянението на собственото си удоволствие не усешат никакво несъвършенство. Импотентността на мъжа, напротив, осуетява изобщо половия акт, а с това и удовлетворението; вместо него остава блудкаво разочарование, ако в течение на времето не се създаде задоволителен компромис на духовна основа. Партньорите са застрашени да изгубят взаимната еротичносексуална привличаща сила.

С увеличаване на неуспехите у мъжа се появява нарастващо чувство за малоценност. То води до възникване на страховете на очакването, които в тази форма са много редки при половите смущения у жените. Всичко това обяснява бремето на страданието и чувството на импотентния, че е болен за разлика от относително слабото преживяване за малоценност на много жени с аноргазмия и на почти всички фригидни жени.