Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (39) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mann und Frau intim (Fragen des gesunden und des gestörten Geschlechtslebens), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2008)

Издание:

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София

Преведе от девето преработено немско издание: д-р Ото Златарев

Рецензенти: проф. Илия Щъркалев, проф Христо Христозов,

проф. Христо Големанов, проф. Коста Заимов Редактор: д-р Николай Големанов

Стилов редактор: Николина Георгиева

Немска. I издание.

Лит. група III—3 Изд. № 7951

Художник на корицата: Филип Малеев

Художник на вътрешните илюстрации: Хелмут Фиге

Художник-редактор: Димко Димчев

Технически редактор: Свобода Николова

Коректор: Маргита Николова

Дадена за набор на 24. VII. 1979 г.

Подписана за печат на 20. XII. 1979 г.

Излязла от печат на 25. XII. 1979 г.

Печатни коли 19. Издателски коли 19. Формат: 60×90/16

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

 

VEB Verlag Volk und Gesundheit Berlin, 1977

История

  1. — Добавяне

ЗАВИСИ ЛИ ПОТЕНТНОСТТА ОТ ЛИЧНОСТТА НА МЪЖА?

Що за мъже са тези, които имат смущения в потентността? С много малко изключения те не са нито по-слабохарактерни от другите, нито са органично болни. Някои от тях от край време не са имали силно полово влечение, обаче много от тях не могат да поберат в главата си, че изведнаж са изправени пред такива проблеми, които по-рано за тях са били изобщо немислими. Някои се хвалят какви „юначаги“ и „женкари“ са били по-рано. Отговорът не трябва да се търси в големите мускулни „пакети“ и в половите органи. Все пак се натрапва въпросът, дали случайните неуспехи, страхът на очакването, нежеланата или малко желаната партньорка в достатъчна степен могат да обяснят тази немощ. Съществуват все пак много мъже, които съвсем не се смущават от такива пречки или въпреки тях могат да извършват съвокуплението. Това трябва да е свързано някак с мъжа, с характера, с развитието му, с неговата нагласа.

Без съмнение това е така. Пита се само какво е било решаващо, за да се оформи смущението — гореспоменатите фактори или структурата на личността на мъжа. Ако центърът на тежестта на комплекса, който обуславя смущенията на потентността, се намира във външните условия, в потискащите, оскърбяващи преживявания или в цялото поведение на партньорката, тогава говорим за сексуални невротични реакции. Ако той е в личността (вж. глава 4), употребяваме термина сексуални неврози. При реакциите причината и следствието по-лесно се разгадават, следват хронологически, непосредствено едно след друго. При неврозите без продължителна психотерапия причинната връзка най-често остава скрита за самия пациент. Реакциите се лекуват по-лесно, често пъти изчезват спонтанно или благодарение на разумното поведение на партньорката. Сексуалните невротици, напротив, имат затруднения още в началото на партньорските си отношения, които често пъти се провалят и в друга насока. Мъжете с реактивни полови смущения, общо взето, са общителни и способни да се приспособяват. При определени злополучни ситуации обаче те не са се справили с половия си живот и вследствие на верижна реакция от затруднения са затънали в своята немощ; други се разстройват много силно и за дълго време, лесно се отчайват, боязливи са, чувствуват се засегнати в най-чувствителното място на самочувствието си и отчаяно търсят изход, който не могат да намерят от силно вълнение и от страх пред последиците на неуспеха.

Наистина импотентните невротици са по-малобройни, но те се лекуват по-трудно, защото трябва да преодоляват последиците от неправилното си възпитание и досегашния си начин на живот. Още по време на краткия разговор много от тях се разпознават веднага по неправилното им психическо поведение, по бедното им на афекти държание, по недостатъчната им сърдечност и контактност. С някои от тях е възможно да бъде създаден необходимия за лечението контакт само след значителни усилия.

Особена форма представляват високомерните, всезнаещи, егоцентрични, самовлюбени мъже, които нямат антена за другия, за човека, който е до тях; те не са в състояние да създават съзвучие на чувствата с партньорката си, те не са способни да се раздават и да бъдат щастливи, когато живеят за някого другиго и да виждат в това човешко щастие. Мъжете с такъв характер не страдат много от импотентността си. Те идват в консултацията по друг повод и само покрай другото говорят с неудоволствие за непълноценния си полов живот. Задоволяването на жената не им е толкова присърце, колкото собственото удоволствие и значимост. Те са твърде много ангажирани със себе си. Между тях има не един неспособен за любов особняк, който не може да даде нищо на жената. Такива мъже често избягват психотерапията, когато това им струва усилия и свободно време, макар че точно тя им е необходима. Някои от тях временно играят ролята на донжуани, наслаждават се на евтини успехи с жени и се опитват пред себе си и пред мъжкото обкръжение да прикрият липсата на чувство с големия брой на победите. В основата си това са само разновидности на импотентността. На първо място тези мъже са неспособни за изживяване, вътрешно празни и чувствуват по някакъв начин несъдържателността на беглите си познанства, разминаването си с щастието, за което не са дорасли и дозрели. На второ място те са лишени и от физиологичното състояние на потентността. Само симптомът се е променил, но не и основата му — незрялата личност. Те с удоволствие заемат позата на горещи любовници, за каквито се представят, и се мъчат да влязат в тази роля. Опитват се да обкръжат с неестествен патос своите редуващи се любовни връзки и излизат от тях необогатени, защото сами са неспособни да дадат нещо. Трябва да споменем и свръхстрахливите, неуверени, затормозени пациенти, които свиват знамена пред всяка трудност и изобщо не могат да се оправят от неуспехите си.

Известно е, че мъжете, при които половата зрелост е настъпила по-късно, имат по-често смущения в потентността от нормално и рано преминалите през пубертета.

Друга, още по-често срещана форма на обусловена от личността импотентност се открива редовно при ананкастни[1] характери. Това са хора, които като че ли се чувствуват заставени от някаква вътрешна принуда постоянно да проверяват, да се съмняват и да премислят. Те не са в състояние да прогонят определени мисли, които непрекъснато им се натрапват, макар те самите да ги считат за излишни и безсмислени. Като се има пред вид описанието на страха на очакването, става ясно, че ананкастните мъже попадат по-лесно от другите в смущения на потентността. Тези мъже най-често са прекалено точни, даже педантични, прекалено много разсъждават, мислят за сексуалната си функция, за евентуалния неуспех, за реакцията на жената и за всички възможни смущения и проблеми, така че сексуалните им пориви не могат да се разгърнат — те се задушават от размишления и съмнения. Такива мъже са заети изцяло с разсъждения даже в онези моменти, когато би трябвало да се радват, да обичат, силно да желаят и да се наслаждават.

Ако към натрапливото мислене и умуване се прибави свръхчувствителност към всичко, което се отнася до собствената личност, тогава заплахата за потентността става пълна.

 

Тридесет и седем годишен служител идва по настояване на жена си в консултацията. Той неочаквано поискал да се откаже от запланувано пътуване през отпуската си, защото негова колежка имала нещо против него. Това го занимавало денонощно и той бил на мнение, че не може да замине до окончателното изясняване на случая. По подобен повод той вече сменял службата си един път, но на новото място пак се появили причини за непрекъснато умуване. От 3 години насам бил напълно импотентен, след като и в предшествуващите години на брака половото сношение му се удавало много рядко, и то горе-долу. Всевъзможни мисли минавали през главата му дори когато се опитвал да осъществи сношение. Поради често преживявания неуспех той дълго умувал дали да се осмели отново да опита. Най-често се отказвал. Решавал ли се на това, предвиждал жалък изход. На пациента липсваше емоционален заряд. С часове наред измъчвал много разбраната си съпруга със своите натрапчиви мисли. От тези мисли той страдаше повече, отколкото от импотентността си. Самотността на жена му не го засягаше.

 

Някои мъже с такава структура, на които на всичко отгоре липсва и жизнена свежест, обичат да убеждават себе си и партньорките си, че са се издигнали над плътската любов и че в лицето на жената виждали преди всичко духовната спътница. Те правят от бедата добродетел, назовават немощта си „аскетизъм“ и очакват да им се възхищават. Такъв мъж може да се свърже с подобно структурирана жена и да образуват съвсем добра и в никакъв случай малоценна двойка, която живее като брат и сестра, без да познава страстната любов.

За невротичен избор на партньор се говори, когато той е мотивиран именно с неправилното поведение на личността. Така покорният мъж привидно случайно намира властолюбива жена, а властолюбивият мъж — на всичко съгласна, непретенциозна жена (или той я моделира, за да стане такава).

В практиката от време на време се срещат мъже, които са потентни само при жени с определена въшност и характер (напр. при стареещи или съвсем млади, с момински вид, съпротивляващи се или податливи, при жени, които ги превъзхождат или са превъзхождани, и др.). Други пък са способни за коитус, когато половият акт е забранен или е незадължаваща и необвързваща предбрачна или извънбрачна връзка. Тези видове ограничена потентност могат по правило да се обяснят с грешки във възпитанието, на фона на господствуващ в семейството погрешен идеал за жената. Подобен е примерът, даден по-долу. При по-добро, съответствуващо на новите условия на живот сексуалноетично възпитание, те постепенно изчезват.

 

Четиридесет и осем годишен ерген с висше образование живее заедно с майка си. Бащата отдавна е починал. Майката пази единствения си син като зеницата на окото си. Винаги се е грижила и все още се грижи за телесното и духовното му благополучие. Ако някога той не се чувствува добре, тя е много загрижена и прилага всички съответни средства на народната медицина. Тя го държи настрана от всички житейски грижи. Той не счел за необходимо да се ожени и не искал да отнеме на „мамчето“ възможността да се грижи за него. Имал много приятелки, сношавал се с тях. Въпреки богатите възможности, които професията му предлагала, не успял да намери жена, която да отговаря на предствата му, създадена по образа на грижливата майка и същевременно отговаряща и на другите му изисквания. Най-често той имал едновременно няколко приятелки: една майчински загрижена, друга за духовен контакт, трета, която предпочитал полово. За женитба никога не е мислил. У всяка жена намирал недостатък. Най-после се запознал с жена, която притежавала всички предимства. Той бил по-продължително време във връзка с нея, вярвал, че ще бъде щастлив с нея и за пръв път се замислил за женитба. Когато тя също настояла за брак, той станал импотентен в продължение на месеци с изключение на едно сношение при бегла среща с друга жена. Страхът от брака, т.е. от личната отговорност, от мисълта, че ще трябва да се откаже от майчината грижа, страхът от задълженията като съпруг предизвикал импотентност у този негоден за живота мъж. Въпреки възрастта и образованието си той останал на детско стъпало в развитие и импотентността, която наистина го измъчила, снела от плещите му бремето на едно важно решение в живота. Той останал под майчиното покровителство. „Наистина исках да се оженя. Само импотентността ми попречи.“ Така той маскира пред себе си и пред изоставената си годеница истинските причини за сексуалния му банкрут.

 

Хипохондрични[2] мъже, които смятат, че при сношение губят сили и се омаломощават, понякога стават импотентни поради мисълта, че трябва да се „пазят“.

 

38-годишен неврастеник, който въпреки липсата на болест се мислел за толкова болен, че претендирал за пенсия по инвалидност, през почивните дни бил горе-долу потентен, но едва веднъж в месеца. Ако в този интервал все пак се стигало до сношение, след това той се чувствувал така отпаднал, че искал да взема по два дни отпуск по болест. Мъчил се да възстанови привидния преразход на сили с витамини и продължителен сън.

 

Освен това съществуват апатични и търсещи само удобство мъже, които се задоволяват повече с ядене, пиене и други удоволствия, отколкото с един любовен час, и вследствие на флегматичността си и липсата на пориви много рядко искат и могат да извършат полов акт. Те също така рядко посещават консултацията заради импотентността си, както и равнодушните саможивци. За тях узнаваме само от нещастните им жени. Изобщо изглежда, че мъжете страдат от импотентността си толкова по-малко, колкото по-малко са способни на дълбока любов към жените си.

Много отклоняващи се и хомосексуални мъже (вж. глава 9 и 10) са импотентни спрямо жените, защото те не отговарят на наклонностите им и поради това не са привлекателни за тях.

Дълбоките причини за сексуалните неуспехи на мъжете от характерологично и невротично естество са многообразни, рядко се осъзнават от тях и се откриват едва при психотерапията. Понякога жените на такива мъже ги чувствуват. Ако личността на мъжа е зряла и всестранно, хармонично развита, опасността от неуспех в сексуалната област е минимална, но не и обратно. Половата мощ далеч не е доказателство за зрелост на мъжката личност. За нея с необходимо повече.

Бележки

[1] Ананкастен (гр.) — склонен към натрапливи мисли (б.ред.).

[2] Хипохондрия (гр.) — страх от въображаема, несъществуваща болест (б.ред.).