Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (21) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ПРИЧИНИ ЗА ПОЛОВАТА СТУДЕНИНА

Силата на сексуалните потребности е съвсем различна у всяка жена и у всеки мъж. Тя би могла да се определи само косвено по честотата и пламенността на влечението, сравнени със сексуалното поведение на повечето хора. Тези характеристики обаче са твърде недостоверни, тъй като зависят до голяма степен от партньора. Не една жена, която е мислила, че изобщо няма полово желание, се е преобразявала спрямо мъжа, комуто е отдала цялата си благосклонност. Външни влияния, като лоши условия на живот, неспокойствие, грижи и т.н., потискат влечението за дълго време.

Различава се първична и вторична фригидност. Първият вид е налице, когато жената никога в живота си не е имала полово влечение, вторият — когато след период на задоволителен полов живот настъпи полова студенина. Причините и на двете форми, които те обективно имат, не винаги могат да бъдат недвусмислено установени дори при основно медицинско и психологическо изследване. Често пъти трябва да се задоволяваме с хипотези и да наблюдаваме дали отстраняването на предполагаемите причини води до подобрение. Когато не открием приемливи причини, сме склонни да обвиним „предразположението“, особено ако жената при иначе благоприятните условия на задоволяващо партньорство и след дългогодишен съвместен живот (дори в повече бракове) никога не е познала подобни пориви. При всички случаи обаче трябва да бъдем крайно предпазливи към заключението „предразположение“, да не забравяме градивното влияние на възпитанието, на личния пример и на социалната среда.

Без съмнение и при иначе напълно еднакви условия на живот и опитност в съвместния живот някои жени са по-студени и реагират по-слабо, а други имат силно влечение и са лесно възбудими. Такива разлики между хората се срещат във всички области на темперамента, на интелигентността и на други качества на личността, без да можем да си ги обясним задоволитно.

Във връзка с това възниква въпросът, дали половото влечение е възможно да изчезне напълно вследствие на телесни недъзи, на аномалии в развитието или на заболявания. Някои остри и хронични заболявания без съмнение могат покрай други симптоми и оплаквания да имат такова действие — преходно или по-трайно. Ако жлезите с вътрешна секреция не функционират правилно, е възможно в единични случаи да се стигне до хормонално предизвикана недостатъчност на либидото. Също така общото недоразвитие на вътрешните полови органи на жената може да окаже влияние, без да се прояви по същия начин. Само лекарят специалист, и то след основно изследване, може да определи дали съществува връзка между тези заболявания и аномалии, от една страна, и половото влечение, от друга.

Лаиците (неспециалистите) най-често надценяват влиянието на хормоните върху либидото, както и последиците от заболявания в долната част на корема за половия живот на жената. Половото влечение е свързано само косвено с органи като матката, яйцепроводите, яйчниците и др. Тяхното заболяване потиска половото желание само в изключителни случаи, и то ако болките надделеят над надигащия се сексуален порив. Гинекологичните заболявания засягат по-рядко сексуално чувствителните въшни полови органи, които участвуват в сношението (клиторът, срамните устни и входът на влагалището). Изключение прави само възпалението на влагалището.

Опитните сексолози и гинеколози постоянно се убеждават, че жените, които избягват коитуса дори при леки заболявания на органите на малкия таз, се оплакват по-често от по-силни болки при сношение, отколкото жените със същите заболявания, но с нормален полов живот. Отвращението от половите сношения може да предизвика или да усили оплакванията при коитус. Фригидните жени извиняват отказа си да изпълнят желанията на мъжа охотно и задълго със състоянието на гениталите си. В тези случаи би трябвало гинекологът да прецени доколко е необходимо „предпазване“ заради здравословното им състояние. Ако съществува спадане или други промени на матката, е целесъобразно той да препоръча друга поза или психотерапия.

Понякога смущенията в обмяната на веществата, вътрешните болести, дълготрайната употреба на някои лекарства могат да причинят фригидност. Тя може да се появи след гинекологична операция с отстраняване на матката, на яйчниците или и на двата органа; хормоналният фактор обаче играе съществена роля в много малко случаи.

Някои жени съобщават, че след раждането не усещат влечение и предполагат наличието на причинна връзка. Тя обаче възниква най-често косвено — когато жената се отдаде изцяло на майчината си роля и остави мъжа си на заден план.

Половият нагон не е даден на човека още в люлката; тогава съществува само биологичната предпоставка за по-късното му развитие. Кога и как ще се развие той, е не само въпрос на възраст. При достатъчно хранене растежът представлява предимно едно определено от конституцията съзряване на организма; половите пориви — дори ако не засягат само гениталиите — веднага биват поставени под социален контрол. От страна на близките и особено на родителите и възпитателите те биват търпени или (което е по-често) отклонявани, презирани и дори наказвани, напр. играта с половите органи. По такъв начин в кората на детския мозък, отначало мъгляво и несъзнателно, всички усещания и представи за пола се свързват с някакво, често отрицателно оцветено чувство. По-късно под въздействието на разнообразни други духовни или морални влияния възниква утвърждаващата или отрицателната нагласа към сексуалността. Тя зависи от това, как са се формирали тези влияния и на какви индивидуални особености на оформящата се личност ще се натъкнат. В реалния живот тези влияния и взаимоотношения между различните фактори на околната среда върху възпитанието на отделния индивид са много сложни. Не може току-така да се каже, че антисексуалното възпитание би затормозило непременно сексуалността, но измежду „строго възпитаните“ жени фригидните са три пъти повече, отколкото тези с нормално либидо.

Половата студенина на не една жена може да бъде обяснена с цялата история на живота й, напр. с отношението към бащата и майката, с техния брак, с особеностите на детската и девическата й възраст, понякога с душевни сътресения, като претърпяно сексуално насилие, и т.н. Само задълбоченото психологическо изследване би могло да разкрие доколко околната среда, ударите на съдбата и други психични шокове са поощрили погрешното полово поведение или кои характерни особености на личността са го породили.

Половото влечение на много жени се развива постепенно в продължителната интимна връзка с любимия мъж. Младото, неопитното момиче не чувствува в началото никакво желание за полово сношение. Разбира се, то се целува с удоволствие с приятеля си, ако е влюбено в него. Но когато му се отдава, то следва неговия, а не собствения си порив. Възможно е желанието му да не се появи през целия живот, ако не се намери партньор, който да съумее да го разгори; но това са редки изключения, които се срещат само при по-студени жени и при масивно потискане на половото влечение от прекарана в детството тежка невроза. Също така рядка е пълната липса на либидо вследствие на горчиви разочарования, претърпяно изнасилване или други житейски несгоди. Психически здравата личност рано или късно превъзмогва тези инциденти без остатъчни сексуални смущения. У нея половата потребност се проявява под някаква форма, макар и късно.

В единични случаи половата студенина е признак за отклонение в структурата на личността (психопатия) или за психично обусловена промяна на характера (невроза).

Много по-често в брачната консултация срещаме жени, които съобщават, че половото им влечение постепенно или внезапно, временно или трайно е намаляло или напълно изчезнало, така че чувствували отвращение, което по-рано не са познавали. Не винаги е възможно да се открият причините за тези промени. Ако съпругът е станал нелюбезен и груб или ако жената се възхищава повече от някой друг мъж, то поведението й е разбираемо и в същност не е израз на истинска фригидност.

Половото влечение може да изчезне постепенно, ако вследствие на смущения на потентността или грубо неумение на мъжа не е било задоволено никога. С охладняването на чувствата тя същевременно се предпазва от по-големи разочарования.

Макар че професионалната дейност не потиска половото влечение (ние доказахме това със статистическа достоверност), има случаи, когато постоянно преуморената в професията и в домакинството и потиснатата от грижи и конфликти жена губи всякакъв интерес към половия контакт. По време на отпуска и след разтоварване тя често отново става нежна съпруга, ако половото отвращение не е траяло с години и не е станало хронично.