Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (49) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

МЕХАНИЧНИ И ХИМИЧЕСКИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА

А. Презерватив (кондом). След прекъснатия коитус в много страни презервативът бе и все още е на второ място сред прилаганите противозачатъчни средства. Във века на „хапчето“ и на вътрематочния песар (вж. следващите глави) мнозина считат кондома за отживелица. Преди всичко мъжете мислят, че не е необходимо да се връщат към него; за тях е по-удобно, ако жената взима хапчета, ако носи песар; ако все пак „нещо се случи“, бременността може да бъде прекъсната. Макар да е изработен от тънка гума, кондомът има недостатъци: той трябва да се постави на пениса преди акта и изключва непосредствения допир на гениталите. Мнозина мислят, че презервативът причинява намаляване на усещанията. В същност той е много тънък и обективно няколко секунди след вкарването на члена едва се усеща.

Във всеки случай пред споменатите по-нови средства кондомът притежава предимството, че жената не трябва да се примирява със странични явления, както при другите обичайни методи (прекъснат коитус, избор на времето), че е далеч по-сигурен, особено при постоянна употреба, и че налага малко ограничения на интимния живот.

Ако се удаде да бъдат съществено намалени споменатите неприятни явления чрез усъвършенствувана производствена технология и техника на прилагането и ако освен това на кондома бъдат придадени стимулиращи ефекти, които липсват на другите противозачатъчни средства, той би станал почти идеално противозачатъчно средство. Най-малко обаче трябва да се подчертае, че той съвсем не е станал старомоден, и както показват международните тенденции, ще се търси отново и по-силно. Кондомът е напълно безвреден за здравето. Затова кръгът на потребителите му трябва да се разширява, като се осигури отговарящ на всички изисквания асортимент и подходящи, дискретни форми за предлагането му.

Във VEB Plastina, гр. Ерфурт, се произвеждат с най-модерна технология много видове презервативи.

Най-употребяваните видове се предлагат със или без резервоар. Той представлява малък придатък към предния край на презерватива и служи за поемане на спермата. За мъжа е по-приятно, когато спермата се впръска в кухината на резервоара; освен това опасността от спукване на кондома вследствие налягането още повече се намалява. Кондомите без резервоар не трябва да се изпъват силно върху пениса.

Кондомите, намазани отвън с безвредно масло, премахват неприятното триене или усещането за чуждо тяло особено при жени и с недостатъчна влагалищна секреция. Същият ефект може да бъде постигнат, макар и малко по-трудно, при намазване на обикновения кондом с фино кожно масло или крем.

Обикновено кондомът се поставя на члена преди началото на коитуса. В зависимост от опита и желанията сношението може да се започне без кондом и той да се постави едва тогава, когато еякулацията наближи. Прекъсването на сношението може обаче да доведе до безвъзвратна загуба на възбудата на жената, особено когато тя е близо до оргазъма. То трябва да стане преди връхната й точка. За тази цел кондомът трябва да бъде предварително приготвен и да е под ръка. Опитни партньори могат да продължат коитуса след 3–5 секунди.

Ако сношението трябва да се повтори след еякулацията, членът трябва да се почисти от спермата.

Половото сношение с кондом се препоръчва:

1) когато и двамата партньори не усещат презерватива като чуждо тяло, използуването му не ги смущава и не намалява изживяването на контакта; при това трябва да се изчака определено време, докато се привикне към него и евентуално се изпробват различни кондоми;

2) когато срещу хапчето и вътрематочния песар съществуват възражения или ако тези методи са непоносими и предизвикват странични явления;

3) когато двойката се сношава рядко, напр. поради отдалечена месторабота на единия партньор, военна служба, следване и др.;

4) на начинаещи партньори, докато сексуалните контакти още са нередовни, и особено на млади мъже, чиито приятелки още не са имали сношение;

5.) когато ерекцията е добра и не отслабва при слагането на кондома;

6) при склонност към преждевременна еякулация, за да се притъпи свръхвъзбудата и се удължи актът. За случая е уместно да се подбере по-плътен кондом;

7) когато същевременно е желателна защита от венерическа зараза; от нея не предпазва никое друго противозачатъчно средство, но и кондомът не е абсолютно сигурен.

Б. Песар (диафрагма, калпаче). По начин на действие песарите съответствуват приблизително на кондомите с тази разлика, че се вкарват от жената във влагалището. Те също са направени най-често от гума и имат еластичен, пръстеновиден ръб. Предназначението им е да закрият устието на матката, за да възпрепятствуват навлизането на спермиите в нея. Съществуват песари с най-различна форма, които закриват или само отвора на матката (калпачетата на шийката) или голяма част от влагалището.

Днес много малко жени употребяват традиционните песари. Когато прилягат добре, те имат предимството, че не се усещат като пречка; само представата, че във влагалището има чуждо тяло, може психогенно да намали изживяването. Недостатък представлява сложната им употреба. Поставянето трябва да се извърши от лекар. Някои песари се слагат от жената преди половия акт и след това се отстраняват; калпачето за навлизащата във влагалището шийка на матката остава по време на цикъла на мястото си, но преди менструация трябва да се извади от лекар. Ако не стоят добре, песарите може да раздразнят лигавицата или да се изместят, поради което без допълнителни химически средства те не могат да бъдат причислени към най-сигурните противозачатъчни методи (квота на отказ — 15).

В. Вътрематочни песари. Употребата на съвременни вътрематочни песари расте скокообразно. Предшествениците им бяха създадени през двадесетте години. От 1959 г. насам с тези методи отново започнаха да се занимават и да ги изследват. Засега съществуват над 20 различни вида вътрематочни песари (ВМП), изработени от недразнещи изкуствени материали. ВМП и особено новите модели с медно покритие стоят вече на второ място сред надеждните противозачатъчни средства; само „хапчето“ ги превъзхожда.

Лекарят ги вкарва в матката в края на менструационния цикъл със специален инструмент. В ГДР се употребяват предимно внасяните от ЧССР песари Дана-Супер, които се доставят в четири размера.

Изследването на начина на действие на ВМП още не е приключено. Между другото се приема, че чуждото тяло в матката осуетява по механичен и химичен път оплождането и загнездването на яйцето в матката.

ВМП не са за препоръчване при жени със склонност към възпаление на гениталите, с по-обилни или по-продължителни менструации; при жени, които още не са раждали, те се поставят само в изключителни случаи.

Предимствата на ВМП:

1) мъжът и жената вече не се тревожат от евентуално зачатие; отпадат всякакви противозачатъчни мерки преди коитуса, по време на коитуса и след него;

2) ефектът на ВМП не се влияе от субективните фактори, намаляващи надеждността на всички други методи (забравяне, лекомислие, незнание, грешки в пресмятането и начина на приложението) ;

3) плътният контакт на гениталите на партньорите е неограничен; нито мъжът, нито жената усещат намиращия се в матката ВМП;

4) в противоположност на хапчето ВМП не влияе на хормоналния регулиращ механизъм.

Евентуалните усложнения, които могат да се появят вследствие поставянето на ВМП, са: обилна, удължена или нередовна менструация, в единични случаи — възпаления и течения, както и изхвърляне на песара. Понастоящем тези неприятни явления могат в много голяма степен да бъдат избягнати с грижливото изследване на жената за поносимост към песара, избора на най-подходящия модел и чрез оптималната техника на поставянето му.

ВМП е прост, удобен и необременяващ противозачатъчен метод и е за препоръчване на жените със здрави полови органи, които в следващите няколко години не желаят да имат други деца; един и същ ВМП може да остане средно до 5 години в матката, докато бъде заменен с друг.

Г. Химически средства, убиващи спермиите. Съществуват кремове, желета, разтворими таблетки, свещички, пулверизатори, чието вещество убива спермиите или ги уврежда така, че да не могат вече да оплождат. Много от средствата възпрепятствуват навлизането на спермиите в отвора на матката посредством образуване на пенеста тапичка. Те трябва да се вкарат с ръка или с приставна тръбичка във влагалището своевременно, преди половото сношение. Тази процедура, разбира се, може да провали еротичната романтика. Когато химическите антиконценпционни средства се прилагат неправилно (твърде рано или твърде късно) и същевременно не бъдат взети други предпазни мерки, квотата на отказ става сравнително висока, още повече че убиващото спермиите действие е доста различно и ограничено по време. То най-често започва 10 минути и завършва 30 минути след поставянето на средството.

Все пак самостоятелното им прилагане не е за отхвърляне, когато:

1) начинът на приложение не смущава двамата партньори и те не усещат на гениталиите си неприятни странични явления като парене, сърбеж, дразнене на лигавицата и т.н.;

2) от здравословна гледна точка са поносими и от двамата партньори (да се консултира с гинеколог!) и

3) се поема известен риск за забременяване.

Търговията в ГДР предлага влагалищни свещички Нонагел, крем Тутус и желе Инаид. Последните две средства действуват веднага след поставянето им.

Промивката на влагалището с хладка преварена вода, подкиселена с оцет или лимонов сок в съотношение 20:1, когато не са предприети други противозачатъчни мерки, е само полумярка дори когато се извършва непосредствено след акта. Тя трябва да остане само като много рядко изключение, тъй като не е безопасна, а противозачатъчното й действие — много ненадеждно. Поради вредното им действие върху лигавицата на влагалището трябва да се избягват промивките със сапунен разтвор, както и душовете под налягане поради опасност от проникване на течността в матката и яйцепроводите.