Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (66) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ПРИЧИНЯВАНЕ НА БОЛКИ И САДИЗЪМ

Регистрите на любовта се простират от нежното, спокойно галене на ръката или косата до диво, грубо обладаване на цялото тяло. Когато двойката бъде обзета от бурята на страстта, всичко се върши все по-буйно; случва се да се щипят, драскат или хапят до болка. Всеки дава на любовта си различен израз, но почти у всички темпераментни хора чувствата от време на време вземат тази форма. Садизъм ли е това? — Естествено не. В горещината на своето любовно сражение пламенните партньори могат да се пораздърпат и дни наред след това да носят драскотини и синини като любовни белези, които говорят за часове на бурна страст. Повечето жени искат от мъжа известна агресивност, т.е. охота за нападение. Съвършено правилно те я считат за доказателство, че са желани.

А какво е садизъм? — Когато измъчването, причиняването на болка, унижаването, малтретирането на партньора е висша наслада и замества коитуса. По-голямата част от садистите не се интересуват от оргазъма. Психичната наслада да покори някого и да се радва на възбудата от това, за садиста е по-силно удоволствие от него.

Терминът „садизъм“, който се е наложил в говоримия език, произлиза от името на френския благородник маркиз дьо Сад (1740–1814). Девиантната кариера на Сад започнала, като примамил от улицата едно момиче във вилата си. Там го завързал и заклал. По-късно той убил две проститутки, като им дал големи дози отровно, полово възбуждащо средство. Това му струвало 27 години затвор. По това време той написал серия романи (без литературна стойност), в които описал почти всички ужаси, родени от отклонената му фантазия, които развратният полов живот може да поднесе, и особено жестокости. Садистичните актове съществуват във всички възможни нюанси и степени. Често пъти те са така умело прикрити, че е трудно стоящите зад тях сексуални мотиви да бъдат прозрени дори от самия актьор. Малтретирането на деца и поведението на някои педагози побойници от старата школа често пъти не е нищо друго освен плод на садистични пориви. Други отреагират с измъчване на животни.

Преминаващата всяка граница на здравия разум крайност на тази девиация е сексуално мотивираното убийство. Става дума не за убийство на жертвата на изнасилване, за да се отстрани свидетелят, а за убийство с цел полово задоволяване. Иначе садистите не са нито властни, нито брутални; някои загубили човешки образ роби на страстите водят даже порядъчен семеен живот. Криминалните престъпления, извършени по девиантни садистични мотиви, са сравнително редки, вероятно поради това, че причиняването на физически болки не е главна цел на садиста, а само средство за постигането и. Той изпитва наслада от духовното унижение, „хвърлянето в калта“ на „партньора“, комуто налага своята воля и когото желае да види безпомощен и зависим от милостта си. Съществува и един чисто душевен садизъм, който се състои в съчиняване на опозоряващи анонимни писма, съдържащи оскърбления и клевети.

Спрямо себе си често пъти садистите са мекушави, сантиментални, чувствителни, лишени от твърдост и издръжливост. С унижаването на партньора те се опитват да си създадат чувство за превъзходство.

Въпреки че садизмът се среща предимно у мъже, не са изключени и жените. Много такива жени са фригидни; някои от тях намират удовлетворение, когато възбудят мъжа до крайна степен и след това не му се отдадат. Неудовлетворената сексуалност на жената може да се превърне също в омраза, отмъстителност, жажда за разруха, дори до садизъм.