Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (18) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

БРАЧНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

Личността, съдбата и интимният живот на всеки човек са единствени по рода си и неповторими. Ето защо всеки случай е различен и от това зависи какво и как ще бъде казано, как и с какво ще бъде проведено лечението.

Ако лекарският преглед установи органично заболяване, напр. болестни изменения в половите органи, хормонална дисфункция или други заболявания, обясняващи сексуалните смущения задоволително, то се лекува с подходящи медицински средства.

Тъй като сексуалните смущения са най-често психически обусловени, преобладават психотерапевтичните методи, респ. съветите. Често исканите от пациента медикаменти в най-добрия случай играят спомагателна роля. Обикновено те нямат ефект, а могат и да вредят, когато приложението им не е медицински обосновано или подхранва погрешното убеждение на пациента, че е органично болен. Лекарят е този, който трябва да прецени целесъобразността им. Пациенти, които се надяват, че само лекарствата ще им помогнат, често се нуждаят от по-дълготрайно събеседване, за да се убедят, че задръжките и чувството за малоценност, неправилното поведение и някои други психически фактори преграждат пътя към сексуалната хармония. Това убеждение е предпоставка за успеха.

Необходимо е преди всичко заедно с пациента да бъде коригирана нагласата му към сексуалността, ако тя е неправилна и е в основата на смущението. Тя се формира, без винаги да го осъзнаваме, под разнообразните влияния на социалната среда, на възпитанието, на личните преживявания и знания. При възрастните тази нагласа не може да се промени само от оценката, че е погрешна или странна и само с няколко обосновани аргумента. Но коя в края на краищата е правилната сексуална нагласа? Изучавано ли е това в училището? Днешното възрастно поколение със сигурност не го е изучавало. Пипнешком, следвайки собствените пориви и наблюдавайки другите, сме разбрали какво означава сексуалността; само чрез забрани и морални проповеди са ни учили как да се отнасяме към нея.

На пациента в никакъв случай не трябва да се предписват готови рецепти за поведение. Те не биха го ползували. Той трябва сам да ги намери, като при това доведе своите лични потребности в съзвучие с интересите на обществото и преди всичко — с тези на своя партньор. В това трябва да му се помогне. Ако той не стигне до утвърждаване на сексуалността в рамките на една здрава дружба, тогава сексуалното лечение едва ли е възможно. В разговора бързо ще стане ясно, че не съществува нито един разумен довод срещу сексуалността, но разумните доводи срещу отричането й са много. Ако пациентът омаловажи смущението, позовавайки се на иначе доброто разбирателство или със забележката, че в живота съществуват по-важни неща, в такъв случай няколко въпроса го подтикват към размисъл: Считате ли сексуалната хармония в брака за недостатък? Доволни ли сте от това, че не намирате удовлетворение? Отговорът ще бъде отрицателен; смущението ще бъде признато за недостатък. Впрочем щастието не бива да се натрапва на никого, ако той не се стреми към него; но който дълбоко в себе си не желае промяна на съществуващото положение, не би посетил консултацията. По правило консултантът се изправя не пред установени възгледи, а пред заблуди, влачени години наред и вкоренени като привидни истини за половия живот.

Щом преодолее стеснението, пациентът със силно вълнение и често със сълзи на очи излива своите душевни мъки и грижи. Самият факт, че е споделил и че е изслушан с разбиране, е вече лечение. В крайна сметка жените се изказват по-свободно от много мъже въпреки първоначалните задръжки.

По-нататъшното лечение се определя според симптомите, подбудите, причините и предпоставките на смущението, според личността на засегнатия и неговия партньор. Консултацията не трябва да се схваща като раздаване на добри съвети. Във важни житейски въпроси, като смяна на партньора, развод и т.н., би било дълбоко погрешно с предложения и препоръки да се снеме от пациента личната отговорност за вземането на решение, дори ако консултантът с голяма сигурност знае кое е най-добро за него. Това би приличало на опекунство. Невротичните пациенти често се колебаят нерешително между две възможности, които им изглеждат равностойни и не могат да се решат нито на едната, нито на другата стъпка; иска им се да направят и двете и загубват и двете възможности. Те очакват от психотерапевта да снеме от тях отговорността за решението. Не тръгне ли добре, вината е негова. Други вече са взели решение, напр. за или против определен партньор и искат консултантът само да потвърди правилността му. И в двата случая изходът е един и същ. На личността ще бъде оказана истинска помощ, ако с това тя стане по-зряла и по-решителна.

Методите и продължителността на лечението зависят не толкова от това, колко сериозно е смущението и колко тежко е предизвиканото от него страдание, колкото от причините му. Колкото повече то се дължи на външни влияния, незнание и погрешна техника, толкова по-благоприятна е прогнозата. Ако смущението се корени повече в личността, лечението е по-трудно, но не и безнадеждно. Колкото повече разстройството е израз и проява на дисхармонична, невротична структура на личността, толкова повече тези хора се нуждаят от компетентна психотерапия. В такъв случай лечението само на сексуалните симптоми би представлявало кърпеж и евентуалният успех би бил краткотраен.

Когато между партньорите има напрежение и конфликти, те трябва по възможност да бъдат отстранени. Обстановката при коитуса, поведението, интимните навици (включително и на партньора), които потискат влечението още по време на любовната игра или затормозват потентността, трябва да бъдат променени коренно.

Онези ситуации, при които половият живот досега е доставял най-голямо удоволствие (външна среда, поведение на партньорите, похвати на любовната игра, поза при коитуса и т.н.), напротив, трябва грижливо да се пазят и да се поощряват по взаимно съгласие.

Ако поне най-съществените пречки бъдат отстранени успешно и се помогне на стимулиращите фактори да действуват безпрепятствено, тогава повечето пациенти са получили вече достатъчна помощ.

В случаите на невротично вкоренени полови смущения е необходима често продължителна корекция на структурата на характера, която затруднява правилното отношение към сексуалността и към партньора. Смущението на сексуалната приспособимост обаче рядко изчезва от само себе си с излекуването на причинилата го невроза. Неправилните навици и непохватните техники са така фиксирани, че могат да бъдат преодолени само стъпка по стъпка, чрез постепенна промяна на поведението.

Повечето от пациентите идват на консултация с очакването да получат ефикасно лекарство или солидна „рецепта“ — какво да направят, за да се нормализира интимният им живот. Мнозина са разочаровани, когато тези надежди не се сбъднат, и от това вадят заключение, че е невъзможно да им се помогне. Посоченият по-труден, но в много случаи водещ до целта път, т.е. промяната на нагласата, на поведението и на отношенията между партньорите, те съвсем не признават за лечение. Често пъти пациенти ми пишат, че вече са посетили брачната консултация, но състоянието им не се подобрило, т.е. не са могли да им помогнат. След подробна проверка обаче се оказва, че партньорите не са осъществили необходимите препоръчани от лекаря промени в брачния си живот и че повтарят предишните си грешки, ката не коригират решително определени навици и форми на общуване. Дори най-добрият терапевт и консултант не може да снеме от плещите им тази задача и да я замени с някой лесен метод на лечение.