Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (19) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mann und Frau intim (Fragen des gesunden und des gestörten Geschlechtslebens), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2008)

Издание:

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София

Преведе от девето преработено немско издание: д-р Ото Златарев

Рецензенти: проф. Илия Щъркалев, проф Христо Христозов,

проф. Христо Големанов, проф. Коста Заимов Редактор: д-р Николай Големанов

Стилов редактор: Николина Георгиева

Немска. I издание.

Лит. група III—3 Изд. № 7951

Художник на корицата: Филип Малеев

Художник на вътрешните илюстрации: Хелмут Фиге

Художник-редактор: Димко Димчев

Технически редактор: Свобода Николова

Коректор: Маргита Николова

Дадена за набор на 24. VII. 1979 г.

Подписана за печат на 20. XII. 1979 г.

Излязла от печат на 25. XII. 1979 г.

Печатни коли 19. Издателски коли 19. Формат: 60×90/16

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

 

VEB Verlag Volk und Gesundheit Berlin, 1977

История

  1. — Добавяне

ВСИЧКО ЗАВИСИ И ОТ ДВАМАТА ПАРТНЬОРИ

Във всяка фаза на ухажването, на любовната близост, на самия акт и неговия завършек мъжът и жената зависят един от друг, разчитат един на друг, като при това участвува целият им съвместен живот — не само телесният. Именно в това единение, във взаимното отдаване е заложена свързващата сила, истинското щастие и радостта от сексуалното, която се издига над чувственото. Както в една машина само плътният контакт между отделните й части осигурява непрекъснатото пренасяне на енергията, така само взаимното разбирателство, двустранните действия и реакции стимулират изживяването. „Да събудиш едно желание, да го подхраниш, да го развиеш, да го увеличиш и да го задоволиш: съвършена поезия“ (Балзак).

Да си представим, че една жена има желание и е в настроение; тя се приближава до мъжа си и скланя глава на рамото му. Една неуместна забележка от негова страна от рода на „Пречиш ми, имам работа“ или даже „На тебе май ти се иска“ може веднага и безвъзвратно да охлади желанието й за целия ден. Ако обаче той отговори също с нежност, веригата на реакциите няма да бъде прекъсната. Взаимната размяна на дразнения и отговори е ранима във всяко звено на интимността и за двамата — някъде повече, някъде по-малко. За да стане казаното още по-разбираемо, ще дадем един пример: при игра с топка всеки играч се приспособява към начина на хвърляне на партньора си и повтаря вътрешно неговите движения. Тогава той успява да улавя добре топката и да я връща в целта.

Така е и в сексуалния живот: колкото по-добре партньорите познават реакциите, слабостите и силните страни, особените желания, предпочитанията и навиците на другия и повече ги уважават, толкова по-добре могат да им отговорят. Хора, които се обичат, правят това охотно. Всеотдайност означава да се дава, да се подарява на другия това, което той иска „Когато има любов, няма нищо по-хубаво от това да раздаваш всичко — живот, помисли, тяло, всичко, каквото имаш, да чувствуваш, че даваш и всичко да заложиш, за да можеш да даваш все повече“ (Мопасан). Където липсва готовност да се отговоря на желанията на другия, там най-често се проявява погрешно схващане за сексуалността или недостатъчно влечение към партньора, или дори отказ от него, които не винаги си признаваме. Който обаче се съобразява с особеностите в поведението на партньора си и желае да отговори с взаимност на реакциите му, трябва да познава тези особености. Те се научават по различни пътища: по емоционалната реакция при разговор за това и от набирания при често общуване опит. Всичко това изисква време. Затова повечето двойки не постигат веднага пълно взаимно задоволяване в интимните си отношения, дори ако преди това са набрали опит в други връзки. Не само всеки индивид, но и всяка двойка развива свои собствени привички. Те се създават едва в съвместните преживявания. Правят се нови открития. Много хора не са в състояние да схващат интуитивно желанията на партньора; за съжаление фалшив срам ги възпира да ги изяснят на другия с думи, с разбираеми жестове или просто с отговарящи на желанието действия. Брачният консултант постоянно се убеждава, че даже дългогодишни съпрузи не знаят какво точно допада най-много на партньора им, как партньорът очаква акта или подготовката му, какво му е неприятно и колко много грешки спрямо потребностите на най-близкия човек помрачават половия живот.

Това означава в същност, че в брачната консултация по правило трябва да се явят и двамата независимо от това, кого засягат смущенията. Немалко пациенти не желаят изобщо другият да научи, че са ходили в консултацията или да поканят и него. Консултантът не може в никакъв случай да направи това по свой почин дори само заради опазване на лекарската тайна. Той обаче ще се опита мотивирано да убеди пациента, че привличането на партньора му ще бъде много полезно и ще обещае да говорят само по това, за което са се договорили с него. Понякога се оказва, че партньорът има по-голяма нужда от лечение от посетилия консултацията, у когото смущението се проявява и който страда повече от него. Ако някоя жена никога не е получила оргазъм, защото мъжът не взема под внимание желанията и начина й на реагиране, от съвет се нуждае предимно мъжът; обратно, ако мъжът не получава достатъчна ерекция, защото тя подценява усилията му или се подиграва над тях и не използува действено прелестите си, от съвет се нуждае жената.

Партньорите на пациентите (най-често съпругите, чиито мъже имат затруднения с потентността) често отказват да дойдат в консултацията. Този отказ вече дава възможност да бъдат направени някои заключения за нагласата на партньорите и за доверието между тях; в тези случаи заключенията обикновено са неблагоприятни в прогностичен смисъл.

Вниманието трябва да се засили, когато мъжът изпраща жена си или (по-рядко) жената изпраща мъжа си при лекар, но сам (сама) не се явява, защото мисли, че това не е необходимо. Твърде често това е опит да бъде прехвърлена върху другия цялата вина, да бъде потвърдена неспособността на партньора от авторитетно лице и с това да се докаже собствената безпогрешност. „Ти си виновна, че при нас нещата не са в ред“ — може да заяви някой мъж с чувство на превъзходство на жена си и като компенсация за официално потвърдения й недъг да търси разбиране на евентуалната извънбрачна връзка или даже на постъпките за развод. Ако двамата дойдат заедно още на първата консултация, без при това единият да „влачи“ другия, това почти без изключение е признак, че между тях още има чувства и че те желаят да намерят контакт. Въпреки това за препоръчване е консултантът най-напред да поговори с всеки поотделно, преди да ги събере в кабинета. Винаги съществуват някои проблеми, при обсъждането на които присъстието на другия партньор не е за препоръчване. От разговора с партньора се разбира не само интимното му поведение, но и какво значение придава той на половите затруднения. Консултантът го опознава като личност и може да си състави мнение, доколко двойката си подхожда, колко здрава е еротичната й връзка и доколко тя може да бъде насочена в друго направление. Още самото събеседване на тримата, обширният разговор с консултанта, оказва значително психологическо въздействие. Разговорът с партньорите служи преди всичко за създаване на условия за вникване и разбиране на тежненията, затрудненията и смущенията на мъжа, респ. на жената, и довежда консултанта до психологически правилно поведение. По-нататък се дават съвети на партньорите на пациентите относно най-целесъобразното им поведение при интимната среща, как да отговарят на желанията на партньора си, как най-силно да го стимулират и най-малко да го затормозяват. Партньорът има често пъти по-голяма нужда от насочени съвета, отколкото пациента, защото съзнателно организираната или предвзета режисура на половата активност може да отклони вниманието на последния от крайно необходимото за него безгрижно полово желание. Следователно основно правило за лечение е полово по-стабилният партньор да направи коитуса по възможност по-лек, по-сгоден, по-съответствуващ на потребностите на по-несигурния и да снеме от него цялото бреме на техническите проблеми поне дотогава, докато смущението не бъде отстранено.

Коитусът представлява съвместно преживяване. Колкото по-малко той се удава на една двойка, т.е. колкото по-незадоволително протича, толкова по-зависими един от друг са двамата: една-единствена неуместна реакция, дори разочарованието, изписано на лицето на партньора, може да доведе акта до неуспех. Поради това при полови смущения пациентът не е само единият партньор, при който е засегната някоя функция, напр. ерекцията или оргазъмът. Пациенти са и двамата партньори — мъжът и жената — в еднаква степен. Позицията „При мен всичко е наред, при теб нещо не функционира, ти трябва да се лекуваш“ поставя на другия партньор печата на неудачника, обезкуражава го и усложнява затрудненията. Това е погрешна и несправедлива позиция спрямо партньора; същото се отнася и за унизителния за последния аргумент „с други такива проблеми не е имало“. Двойката е единство с характерни белези, които се пораждат от връзката, а не от аритметичното събиране на две отделни личности. Признаването на смущенията и тяхното преодоляване за общ проблем е предпоставка за решаването му.

Ето защо лечението без съдействието на партньора е безнадеждно начинание. Без него то е също така трудно, както опитът да се научим да плуваме без вода.

Съвременните и ефективните лечебни методи се състоят в „лечение на двойката“, което води до подобряване на контактите им в много области.

Груповото лечение на повече брачни двойки или пациенти с еднакви смущения е също така успешно, при условие че всички участници са съгласни с него и че извън този кръг те се задължават да бъдат дискретни. Под ръководството на сексолога във взаимни беседи съпрузите преди всичко научават, че много от половите проблеми съвсем не се обуславят от недостатъци на характера, че такива проблеми има и в други бракове.

Съпрузите узнават, че те само не са разбирали специфично женските, респ. мъжките качества и половите навици на брачния партньор.

В тази книга и преди всичко в следващите глави често ще става дума за коитус и оргазъм. И двете понятия винаги са съчетани, с другите многообразни партньорски отношения и с цялостния живот на двойката. Деловото описание на поведението на партньорите и анализът на най-интимните им привички и потребности или обсъждането на техническите похвати изглеждат повърхностно занимание в сравнение с дълбоките чувства и изживявания, които свързват мъжа и жената, занимание, което не отговаря на същността на най-активната връзка между двама души. Брачният консултант много често вижда как и най-пламенната любов се превръща постепенно в гнетящо разочарование, в блудкаво съвместно съществувание, в равнодушие, когато поради погрешна нагласа, невротични смущения или само от незнание или неумение обичащите се не са в състояние да се разкрепостят душевно и телесно за най-висша всеотдайност. По време на консултацията сексологът постоянно ще има пред вид, че той не борави с партньори, които „осъществяват коитус“, както се казва на студен, трезвен научен език, а с хора (най-често брачни двойки), чийто дълъг жизнен път е минал през радости и през скърби и които са дошли при него със затрудненията в личния си живот.

Консултантът очевидно не може да лекува успешно никое полово смущение само с общи житейски мъдрости и с поетични сентенции върху любовта. Зачитайки личността на пациента и индивидуалната му участ в любовта и в брака, той трябва да разкрие причините, да отдели логично най-интимните процеси, да ги разчлени, за да открие извора на дисхармонията и да потърси заедно с него път за преодоляване на смущението.