Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (5) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

РАЗВИТИЕ НА МОРАЛА И НА КУЛТУРАТА В СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА И НА ЖЕНАТА

Всички досега описани реакции на организма и особености на телосложението не са самоцелни. Те имат значение за човешката сексуалност само като физическа основа на нашия емоционален живот. Отреагирването на половия нагон и размножаването са присъщи на животинския свят. В по-малка или по-голяма степен човек съзнателно включва половото влечение в своята цялостна личност, като по този начин и придава присъщ на неговото развитие индивидуален отпечатък.

Развитата в любов полова потребност е придружена от вдъхновение, грижовност, влечение, разнеженост и още много други емоции, които проникват цялото ни същество.

В съвокуплението между двама души винаги намират израз постигнатите или непостигнатите при възпитанието качествени критерии на човешкия, т.е. социалния начин на живот. Във всички обусловени от географската среда и породени от историческото развитие форми на човешкия живот намира отражение онова, което в преходящите поколения благодарение на труда и съжителството е станало част от неговата култура.

Ключ за разбирането на духовните и културните влияния върху сексуалното поведение на мъжа и жената дава степента на развитие на обществената формация. Всеки човек се ражда в определена социална група на обществения строй, расте в нея и се възпитава в духа на господствуващото там съотношение на силите и в съответствие със създадените за неговото съхранение закони. Ако не иска да изпадне в противоречие с този ред, той трябва да се подчини и на моралните норми на социалната група. Когато социалната група, в която той живее, не може да се идентифицира със съществуващата форма на управление (недостатъчно се задоволяват потребностите, обусловени от образованието и от упражняваната професия; идеите прерастват в обществени отношения, които разкриват несправедлива противоречивост в жизнените условия на различните групи и прослойки), тя ще създаде нови, собствени морални норми и ще се стреми да ги реализира поне в своята среда.

Моралните норми не произхождат от един вечно валиден нравствен закон. Те са различни, променят се и служат на интересите на различни обществени групи. По-рано те са служили главно на управляващото малцинство, докато болшинството прозря антагонистичния характер на човешкото битие.

В съзнанието на много хора понятието „морал“ се свързва само със сексуалното поведение. Както обаче видяхме, моралът е съставен от норми за цялостното поведение на човека и неговата социална група. В сексуалната област моралът доскоро поставяше само забрани: „Не смей! — Това е недостойно, разпътно, греховно, неморално!“ Не е чудно, че не една религиозна общност е създавала такива правила, чието съблюдаване противоречи на първичните жизнени потребности на мнозинството. Само по този начин тя е можела да си осигури влияние върху, общо взето, „греховното“ човечество.

Историята показва, че управляващата прослойка никога не се е ограничавала в житейските удоволствия, и най-малко в сексуалните. Поддържана от духовенството, тя е препоръчвала аскетизма, но на бедните. „Моралът или неморалността … е решително класов морал. Господствуващата класа никога не се е опитвала да натрапи своя собствен морал на другите класи, защото това би било отказ от собствените привилегии“ (Левинсон). Лион Фейхтвангер пише: „Никъде другаде бездната между закона и живота не е била по-голяма, отколкото в тази област. Цялото комедийно творчество на епохата черпеше материал от противоречието между естествения нагон и общата практика, от една страна, и законодателството и официалния морал, от друга.“

Всички антагонистични обществени формации допускат в отношенията между половете един „двойствен морал“. На мъжа бе — и все още е — позволено да тълкува свободно сексуалния морал, а от жената се изискваше — и все още се изисква — да го спазва строго. „В почти всички западни култури и до днес съществуват специални сексуални ограничения за жената“ (Гизе, 1968). Някои учени се опитаха да „обосноват“ биологически двойствената нравствена норма. При това, когато е тълкувано особеното положение на жената, не е вземано пред вид общественото й положение. Когато прелестта й съблазняваше, тя бе змията, а мъжът, който търсеше удоволствието — жертвата. Дори Климент Александрийски, считан за свободомислещ теолог, казвал: „Всяка жена трябва да се изчервява при мисълта, че е жена.“ Само преди две столетия били изгаряни „разпътни вещици“, защото били спали с „дявола“; но нито един мъж, лягал с такива „вещици“, не е отишъл на кладата. Дори съвременният език не разполага с понятия от мъжки род, равностойни на понятията „паднала жена“ или „проститутка“.

В сферата на сексуалността моралът винаги е по-консервативен от социалноикономическата структура на обществото, което го е създало. Той крета зад развитието на тази структура, действува дълго време като надживян морал, за да стане най-подир смешен предразсъдък. Често пъти са необходими големи усилия, за да се разчупят традициите и да бъдат създадени нови морални категории, които да ръководят човека и да са в хармония с променените жизнени условия.

Под формата на морални принципи всяко общество създава твърди правила, които поставят половия живот в определени рамки и при необходимост го ограничават. Тези правила не застрашават другите интереси на господствуващите сили в обществото, а ги укрепват. Човек следва нравствените закони с толкова по-голямо усърдие, колкото повече те довеждат до удовлетворяване на индивидуалните му потребности в съзвучие с обществения живот. Ако моралът ограничава или възпрепятствува интимния контакт на партньорите извън това (напр. в брака), той не само ще бъде нарушаван, но ще доведе до такива форми, от които трябва да предпазва: до ненормално или агресивно поведение.

„Двойственият“ морал на съществуващите още антагонистични обществени формации се изявява в отношенията между половете в три характерни форми:

1. В различно морално нормиране и оценка на сексуалното поведение на двата пола: от жената преди брака се изисква непременно целомъдрие, а по време на брака — безусловна съпружеска вярност; на мъжа мълчаливо се позволяват и предбрачни, и следбрачни връзки.

2. В постоянно лавиране между формално признание на официалните морални норми и практическо игнориране на валидността им по отношение на собственото поведение.

3. В противоречие между „теоретичното“ вникване в общественото развитие и свързаните с него необходими норми за поведение, от една страна, и упоритото придържане към надживени вече изисквания на морала.

Нашият социалистически морал трябва да се утвърждава, като преодолява остатъците от непоследователност, неискреност и нечестност на „двойнствения морал“, който в същност е аморалност. При новите форми на общуване между половете ще се изменят съществуващите все още разлики в обичайното сексуално поведение на мъжа и на жената. Енгелс окачестви освободения от експлоатация и потисничество човешки род по отношение на морала му като „поколение от мъже, които никога в живота си не са изпадали в положението да купуват безчестието на жената с пари или с други социални средства за упражняване на власт, и поколение от жени, които никога не са били принудени да се отдадат на мъж не от истинска любов, а от други подбуди, или пък да откажат на любимия си от страх пред икономически последици“.

Високите изисквания на един такъв морал за достойни за човека отношения между половете нямат нищо общо със сексуалния аскетизъм или с прекаленото благонравие. Марксистката етика утвърждава любовта не само като духовна връзка и дълбоко чувство между мъжа и жената, но и като материализирано чувствено изживяване на привързаността при физическата близост. От морал на гледна точка половият живот е оправдан не само като брачна връзка и не само тогава, когато е средство за продължаване на рода, но и като задоволяване на влюбените в една нравствено пълноценна и обществено отговорна взаимна връзка. Удовлетворената любов — тук се включва и половото задоволяване — е съществен елемент на развитието на личността и изява на съществуванието на човека. Тя е една от елементарните потребности на човешкия живот. Бебел е бил на мнение, че „човек би трябвало по нормален начин да задоволява нагона си, който е тясно свързан с неговата най-интимна същност“. „Ако в това му се пречи от обществени институции и предразсъдъци, развитието на неговата природа би било задържано.“ Това утвърждаване на чувствеността и за нас е било и е свързано преди всичко с изискване за морална чистота и чувство за отговорност, за уважение и доверие, sa откровеност и честност. Половите отношения между мъжа и жената съответствуват на положението на човека като обществено същество. Те са изпълнени с много повече взаимна любов, която вижда в партньора не само пола, но го възприема като цялостна личност и търси в него допълнение на собствената личност. Половото сношение съвсем не е само органично съединяване „в една плът“, както е писано в библията, но същевременно е израз на духовната и моралната връзка на две личности.

Такива критерии за достойна по човешки близост между мъжа и жената са в основата на специфичните полови различия в интимното им поведение.

„Мъж и жена“ е едно понятие от две думи, което на пръв поглед съдържа две противоположности. При внимателно разглеждане се вижда, че в същност то съдържа много общи неща. Телесно мъжът и жената се различават много. В това не се съмняват нито лаикът, който разпознава от 100 м разстояние грациозността на женските форми и движения и не може да ги сбърка с мъжкото телосложение и походка, нито изследователят, който може дори под микроскопа да определи дали се касае за тъканни срези от мъжки или женски органи.

На пръв поглед изглежда лесно да се разграничат мъжът и жената по психическите им особености: да се направи това се оказва много по-трудно. Да си представим жена без женско тяло, без женски глас и женски движения. Какво би останало от женското поведение? Чувствата, особеностите на характера, интересите, склонностите се влияят от социалните, културните, възпитателните, т.е. от обществените въздействия несравнимо по-силно, отколкото характерните особености на телосложението, които по размери и развитие не са се променили съществено през последните столетия. Сексуалното поведение на жената и мъжа се подчинява на историческите промени, но същевременно е биологически определено. У съвременния човек някои полови отправления се осъществяват почти по същия начин, както при древния човек. Други пък са по-силно зависими от обществените влияния и понякога са толкова различни от епоха до епоха и от народ до народ, че сравненията са трудни. Интересно е да се знае дали и по какво се различават в наше време жената и мъжът в поведението и чувствеността си в най-интимната област.

Такива различия съществуват и въпреки промените на сексуалното поведение вероятно ще съществуват и в бъдеще. На някои от тях се дължи изцяло взаимното привличане на половете. Други, напротив, могат да се превърнат в източник на затруднения при общуването и на разногласия. Затова би трябвало да познаваме най-важните от тях и да ги вземем под внимание. В случай на необходимост трябва да се опитаме да ги преодолеем или поне да ги смекчим, тъй като възпитанието и житейският опит могат да им влияят. Тъй като не са обусловени от биологични фактори, те се дължат предимно на столетни традиции и нрави. Затова ще се спрем накъсо върху обществените промени през последните десетилетия и особено — на онези, които доведоха до равноправието на жената, и ще видим дали успешната дейност в стопанския и културния живот е променила сексуалното й поведение.

Фактическият материал, с който разполагаме, позволява да се направят следните заключения: общественото положение на половете повлиява решително техния профил (самочувствието, волевите качества, поведението в обществото и др.). Това влияе най-общо и върху отношенията между мъжа и жената в брака им. Интимната близост и чувствеността се променят много по-бавно и по-малко от мирогледа, интересите и потребностите в другите области на живота. Но и в сексуалното поведение и потребностите на половете се очертават вече някои промени. Религиозно необвързаната, политически прогресивната, стремящата се към образование жена клони преди всичко към по-голяма лична инициатива — инициатива не само в избора на партньора и оформянето на любовните отношения, но даже и в сексуалната активност в по-тесен смисъл на думата. Това се отразява благоприятно върху нейните преживявания. Тези тенденции на развитието и техните обществени предпоставки не трябва да се забравят в следващото описание на господствуващото днес сексуално поведение на мъжа и жената. При това, подчертавам изрично, се касае не за взаимно изключващи се противоположности, а само за „типично“, ясно изявено женско, респ. мъжко сексуално поведение. Естествено съществуват индивидуални отклонения и даже аномалии. Те подчертават многообразието на половия живот на човека.

Някои различия в интимното поведение на мъжа и жената са резултат на филогенетично възникналата и закрепена полярност на половете.

Сексуалността е заложена по-пълно в цялостната личност на жената, отколкото на мъжа. В една анкета 81% от жените и само 49% от мъжете са отговорили, че сношението с нелюбим партньор не ги задоволява. При избора на партньор мъжете се повлияват по-силно от физическата красота, отколкото жената, която се ръководи повече от личността и от характера на мъжа. За разлика от много мъже днес повечето от жените са заинтересовани в половия си живот не само от сексуалните отношения. Желанието за здрава връзка, дълготрайни отношения и образуване на семейство е по-силно изразено и стои на по-преден план при жените, отколкото при някои мъже. Смяната на партньора и измяната е по-рядка при жената. Тя по-силно се стреми към внимание и нежен контакт. Разбирателството, взаимното доверие и хармонията в брака са важен фактор за половата стимулация на жената. Голям е процентът на жените, които заявяват, че им липсва полово влечение или че то е слабо. Жените обаче много рядко са лишени напълно от сексуални желания и надежда за задоволяващ ги партньор. Здравите мъже чувствуват отчетливо и откровено признават половите си потребности.

Въпреки че жената узрява полово по-рано от мъжа, потребността й за сношение и способността и да бъде задоволена полово се събуждат по правило по-късно. При това те рядко се развиват спонтанно, както е при мъжа, а едва в хода на половия им живот.

Обикновено жената започва да се стреми към полово сношение едва след по-продължително познанство, което я е подготвило да се отдаде на партньора. Той по-бързо се възпламенява от телесната близост с нея и у него много скоро се появява желание за интимност. Сексуалноетичното възпитание го учи да се съобразява с по-бавно нарастващото и желание за полова връзка. Разбира се, тези мъже, които в продължение на години се държат „прилично“ и не искат „всичко“ от приятелката си или годеницата си, са прекалено стеснителни или сексуално непълноценни.

Мъжът поема много по-често активната, настъпателната роля; той ухажва и търси възможности за полов контакт. Инициативата е негова и при поканата за полов акт, подготовката и изпълнението му. Обратно, жената се отдава, като му предоставя водещата роля, но без да бъде пасивна. По-скоро се касае за специфична женска активност, чиито еротичнополови тенденции тя не винаги осъзнава. Нейното облекло, подчертаващо или отчасти показващо телесните й форми, люлещата се походка, играта с поглед и гримът допринасят за доброто й самочувствие. Това, че с държането си тя стимулира мъжа и подтиква ухажването му, не винаги е преднамерено. Често жената просто иска да се хареса, да бъде привлекателна. Когато тя най-после възнагради мъжа с някой малък успех, т.е. направи „втората крачка“, тя го поощрява за по-нататъшна близост и т.н. Някои мъже изобщо не изчакват втората крачка.

Желанието за нежност е взаимно, макар при много мъже то да е било потиснато поради възпитание в криворазбрана мъжественост. То се изразява в стремеж към съзерцание и тесен контакт с жената. Тези усилия на мъжа допълнително я стимулират и събуждат в нея желанието да го дари с нежност. „Да обичаш, ще рече да изпитваш удоволствие, когато гледаш обичания и обичащ човек, докосваш го и го чувствуваш с всичките си сетива от непосредствена близост.“ Така Стендал дефинира активния стремеж за контакт у двамата. Жената се възбужда от усещанията, които мъжът й носи със своята нежност и с ласките, които й дава. Това й доставя удоволствие. Когато тя затвори очи (много мъже не правят това при съвокуплението), тя се защищава от отвличащи я външни дразнения и се концентрира в преживяваното; тя възприема по-дълбоко насладата от получената нежност. Жената повече от мъжа предпочита половият акт да се извършва на тъмно. Активността на мъжа е насочена навън, към жената; той изживява ескратензивно. Жената приема ласките на мъжа и ги изживява проприоцептивно, т.е. в собственото тяло. Във връзка с това съществува още една разлика: при мъжа чувството на удовлетворение е концентрирано в пениса, който е почти винаги податлив на дразнения. Ерогенните зони на жената са разположени по цялото й тяло. Тя може да почувствува докосването почти на всяко място като удоволствие, но само когато я докосва желаният партньор и ако тя е съответно настроена. В сношението тя участвува с цялото си тяло и с цялата си личност. Това се отнася и за мъжа, но все пак действието на неговите генитали е най-важно за преживяванията му.

Един малко известен факт: цялостната психическа нагласа влияе много по-решително върху потребността на жената от сексуални контакти, отколкото при мъжа. Повечето жени обаче се възбуждат сексуално само от непосредствено физическо дразнение; оргазъмът на жената почти без изключение се достига само при продължително и локализирано въздействие върху гениталите. Мъжете се възбуждат силно само от представата за близостта с любимата жена. Порнографиите снимки и порнографната литература се произвеждат и се търсят предимно от мъже, в съответствие със сексуалния им манталитет. На много жени те действуват отблъскващо. Мъжкото тяло с неговите полови органи предизвиква полова възбуда у жената едва тогава, когато мъжът се докосне до нея и по този начин я стимулира. Разбира се, жените могат да се възхищават на един красив мъж, но видът на добре сложеното му тяло е в състояние да възбуди сексуално много малка част от тях.

Описаните полови различия са толкова по-малки, колкото по-силно са развити либидото и сексуалната възбудимост на жената.

Желанието за полова активност се развива у жените едва след като са започнали полов живот. Това вероятно е една от причините, поради които за тях е по-лесно да се откажат от сношение или да запазят верността в брака. Същевременно това става причина за разочарования, когато първите контакти с техния идол не оправдават очакванията.

Жената се възбужда по-малко, когато се показва пред мъжа гола или облечена в прозрачно бельо. Тя по-скоро прави това, защото знае, че му харесва. Жените, които чувствуват по друг начин, в никакъв случай не са лишени от женственост. Жената обаче се възбужда едва под въздействието на сексуалната активност на мъжа. Понякога мъжът се възбужда от разговори на сексуална тема. У жената еротичната литература или някои сцени в любовни филми събуждат желание за нежност и по-рядко — за сношение.

По-голямата и по-пластичната сексуална фантазия на мъжа допринася покрай другото за това, че още в началото на телесния контакт той започва да се стреми към съвокупление, докато жената по правило копнее за по-продължителни подготвителни ласки, по време на които тя се подготвя за половия акт.

В отговор на разнообразни дразнения мъжът откликва по-често със сексуално желание. Жената (повече или по-малко съзнателно) изчаква ухажването на партньора. Силата на неговия нагон се запазва относително постоянно в продължение на живота му, с тенденция за бавно отслабване. При жената не е така: нейното либидо зависи много от мъжа, с когото е свързана, и до средата на живота й, а често даже далеч във втората му половина то се увеличава.

Жените понасят по-лесно временното въздържание от мъжете. При по-студени жени половият нагон може изцяло да гасне, в случай че са останали по-дълго време без партньор или че са разочаровани от мъжете. При мъжа, обратно, тези обстоятелства без изключение водят до онанизъм^[1], нощни по-люции или до полови извращения. Половите извращения и сексуалните престъпления са рядкост сред жените.

При цялото разнообразие в проявите на половото влечение жената жадува за много и продължителни ласки от страна на един определен партньор; мъжът често не успява да отговори на това изискване и търси промяна на начина за задоволяване или на партньорката.

Женската сексуалност е подложена по-често и по-продължително от мъжката на социални и психически влияния и поради това е по-ранима и по-зависима от външни обстоятелства.

Съществуват големи разлики в оргазъма. При жената той е много непостоянен и често отсъствува, но завладява тялото и физиката на повечето жени много по-цялостно и по-интензивно. Сексуалните усещания на мъжа се локализират повече в половите му органи; личността му не се завладява толкова дълбоко от това изживяване. Сладострастието и чувството на блаженство у жената траят по-дълго. След акта тя се нуждае от още нежност, докато след еякулацията желанието за контакт у мъжа бързо намалява и той временно остава безразличен към половите дразнения. Жената може да бъде задоволена за по-дълго време от един пълноценен акт и да не бъде недоволна, ако случайно не е достигнала до оргазъм.

Понастоящем най-очебийната разлика между двата пола (потвърдена от клинични и анкетни проучвания в миналото и днес) се състои в това, че жената (средно взето, но не и във всеки отделен случай) много по-рядко от мъжа достига до оргазъм. По данни от специалната литература и от собствени проучвания съотношението е около 10:1. Това неблагоприятно за жената съотношение става още по-ясно, ако се вземе пред вид общият брой на оргазмите през целия й живот и следните факти: девойките онанират много по-рядко или никога; жените стигат до оргазъм едва след няколкогодишен брачен живот и дори тогава той често им липсва; жените са принудени да се въздържат по време на бременност, след раждане и при мензис; либидото търпи периодични колебания; много жени са фригидни или рядко достигат до оргазъм; голям е броят на вдовиците и самотните жени.

Тази равносметка изисква изменение на съществуващото състояние. Още в началото на тази част бе казано, че различията в сексуалното поведение на мъжете и жените не винаги са специфични за пола и че те се създават под влияние на възпитанието и общественото мнение. Както показват по-нови проучвания, още сега в по-младото поколение много разлики, считани за типично полови, са намалени. Това се отнася преди всичко до половите потребности, до способността да се отреагира и до половата активност. Ние впрочем не се стремим към уеднаквяване, тъй като психосексуалните различия обуславят привличането на половете. Става дума за това да бъдат напълно разгърнати естествените възможности на жената и мъжа за обогатяване на техните отношения. Поведението на много жени спрямо околните (клюкарството, невъздържаните изказвания по адрес на другите) ги уличава в лъжа, когато твърдят, че са уравновесени и доволни в един брак без полово задоволяване. Поради това нека още веднаж да подчертаем, че съдържание на половия живот е ощастливяването на човека и заедно с това — осигуряването на хармонично, безпрепятствено развитие на личността му в обществото и в съвместния живот с един човек от другия пол. По този начин сексуалността допринася за диференциране на емоционалните и културните потребности и за разгръщане на цялостната личност на човека.