Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (8)

5

— Не ти ли се струва студено тук?

Оливия бе прекрачила прага на апартамента и се опита да не обръща внимание на изщракването на вратата зад нея. Или на езичето на ключалката. Или на стъпките на Кранкоуър, отекващи по празния коридор към асансьора, който щеше да го изведе на свобода.

Протегна се към термостата и усили отоплението, макар да знаеше, че обзелият я студ няма нищо общо с температурата — по-скоро се дължеше на паниката, която я бе обхванала.

Като пристъпи предпазливо напред, Оливия остави куфара си на пода и огледа дневната. Това, което видя, не й помогна да успокои нервите си.

Отляво имаше Г-образен кухненски кът в различни нюанси на бежово. Плотът бе разположен с гръб към входната врата, а до него имаше кът за хранене. Прозорчето над мивката с размери на пощенски плик пропускаше много малко светлина.

В дъното на коридора, който започваше от най-широката стена на дневната бяха спалните и банята. Отдясно на портала две заоблени кафяви диванчета бяха поставени под ъгъл около семпла ниска масичка и гледаха към шкафа с уредбата, върху който бе монтирано кръглото око на камерата, което щеше да документира всяко тяхно движение.

Снопчета дневна светлина се прокрадваха през френските прозорци в дъното на стаята, а до тях стоеше миниатюрна боксова круша с карикатура на лицето на Мат, изрисувано върху нея.

Сместени между входната врата и уредбата бяха бюрото с компютъра, пултът, а телефонът беше инсталиран като временно аудиотабло. Мат се пресегна и натисна няколко клавиша на компютъра и няколко секунди по-късно образът в обсега на камерата се появи върху телевизора и на компютърния монитор.

— Усмихни се, Оливия. Време е за шоу. — Устните на Мат се докоснаха до ухото й, а топлият му дъх погъделичка врата й.

Решена да не му обръща внимание, Оливия се втренчи в телевизионния екран, на който на преден план се виждаха двамата с Мат, а в дъното — кухненския кът и спалните. Заради широкоекранния обхват фините движения и подробностите не можеха да се видят. За да се увери, тя вдигна ръка и размърда пръсти пред камерата. Мониторът потвърди надеждата й — въпреки че се виждаше вдигнатата ръка, онова, което правеше с нея, се губеше.

Отсъствието на звук беше другата благословия. След като звукът щеше да бъде излъчван само по време на предаванията, не се налагаше да внимават какво говорят, за разлика от действията им. Оливия се отдръпна от Мат.

— Ще си прибера нещата. Имаш ли предпочитания за спалнята?

Устните на Мат се разтвориха и Оливия осъзна, че наистина трябва да подбира думите си.

— Позволи ми да перифразирам. Коя спалня избираш за себе си?

Тъмните му очи заблестяха.

— Няма значение. — Оливия вдигна куфара си и се насочи към първата врата отляво. — Избирам тази. — След което се шмугна през вратата.

Спалнята, както и останалата част от апартамента, бе решена в минималистичен стил. Което ще рече, че беше малка и семпло обзаведена. След като сложи куфара си на скарата, тя седна на леглото с кралски размери и се загледа в плика с фирмения знак на „Виктория Сикрет“, сложен по средата. Петнайсет минути насаме с Мат и тя вече не знаеше какво говори, а добавянето на бельо в уравнението определено й изглеждаше… чиста провокация.

Предпазливо, тя се протегна към розовата опаковъчна хартия и извади най-оскъдната черна сатенена нощница, която беше виждала. Лека като перце с повече изрязани части, отколкото плат, тя бе в комплект със също толкова оскъдни прашки. Тъкмо бе вдигнала предпазливо с два пръста миниатюрния сатенен триъгълник, когато чу гласа на Мат на вратата.

— Оливия… — Каквото ида се канеше да каже, застина на устните му при вида на прашките, които висяха във въздуха.

Тя напъха припряно хлъзгавия сатен в плика и се обърна към него.

— Явно си избрала точната стая — отбеляза той.

Оливия реши да не показва неудобство.

— Какво, нищо ли не са оставили в твоята? — попита тя.

— Одеколон и зелена карирана пижама. — Той се облегна безгрижно на касата на вратата. — Спонсорите се канеха да изпратят и на теб същото, но аз им казах, че ти приляга или черен сатен… или нищо. Май са изпратили най-доброто от двата варианта. — Погледът му се плъзна по тялото й. — Жалко, че нямаш куража да го облечеш по време на излъчване.

— Не съм направила кариера, разхождайки се в черен сатен.

— Наистина жалко. Щеше да забиеш два, може би три пункта в рейтинга си с тези прашки, Оливия, и не мисля, че бих имал нещо против.

— Много спортсменско от твоя страна, но имам намерение да те бия напълно облечена. — Тя отвори чекмеджето за бельо на нощното шкафче и пъхна вътре розово-белия плик. — От личен опит ще ти кажа, че повечето хора предпочитат техният психоаналитик да е облечен.

Тъмната му вежда се изви нагоре.

— Да, бе. Тези голи терапевтични сеанси са наистина непоносими! Толкова е трудно да гледаш човека в очите.

Оливия не можа да са сдържи и се разсмя. Беше забравила колко на място можеше да се шегува Мат. И колко хубав ставаше, когато усмивката му се разлееше по цялото лице и запалеше искрици в очите му. Смехът й постепенно заглъхна под погледа му. Време беше да се махне от тази стая и да се върне към професионалните им отношения. Тя се изправи и тръгна към него.

Мат не се помръдна, когато тя спря на няколко сантиметра от мястото, където стоеше той. Вместо това я погледна оценяващо.

— Има ли нещо, от което се нуждаеш? — попита Оливия.

— Ммм-хмм — не помръдна той.

Пулсът на Оливия заби ускорено. Нямаше как да не забележи широките му рамене, изпълващи рамката на вратата и мускулестия гръден кош, опънал черната фланелка. Устоя на импулса да спусне погледа си по-надолу, под сребърната тока на колана и надолу по изтърканите сини джинси, които обгръщаха тесния му ханш.

— Дошъл си в стаята ми, защото…

Ако тонът иго бе изненадал, той с нищо не го показа.

— Имаш — погледна той към часовника си — около десет минути до началото на предаването. Даян иска да регулирате нивата на звука.

— О, така ли? — По-малко от трийсет минути в компанията му и вече забравяше защо беше тук. — Ще ме извиниш ли?

С театрален поклон той отстъпи назад, за да й направи път. Оливия седна зад микрофона и си сложи слушалките.

— Тук съм, Ди. Кажи ми, когато се получи това, което ти е необходимо.

Мат продължаваше да стои облегнат на касата на вратата й с чаша кафе в ръка и да я гледа с интерес. Всичко в този апартамент беше прекалено близо едно до друго и твърде интимно, включително Мат Рансъм. Очевидно, от нея зависеше да запази дистанцията помежду им.

— Проба, проба. Слушате Оливия Мур, която излъчва предаването си от най-малкия апартамент на земята. — Тя откъсна мислите си от Мат. — Какво става с диетата, Ди?

— Страхотно. Току-що избрах диета, състояща се само от суши. Казват, че изгаря всички мазнини в тялото.

— Нали знаеш, мога да ти помогна за проблема с храната. Тези крайни диети не са…

— Да, да, благодаря, шефе. Убедена съм, че тази ще свърши работа. Звукът е настроен. Имаш ли нужда от нещо?

— Какво ще кажеш за нов съквартирант и сто-двеста квадратни метра в повече?

Даян се засмя.

— Де да можех да ти помогна!

— Ще се задоволя и с прозорчето на студиото с теб от другата страна.

С Даян бяха заедно още от първото предаване „Лив на живо“ в Тампа и оттогава много вода беше изтекла.

Тя погледна към Мат, който продължаваше да стои облегнат на вратата на спалнята й и се запита кого заблуждава. Истинският душевен покой изискваше много повече от присъствието на Даян. Един-два континента, поставени помежду им, биха свършили работа.

 

Мат наблюдаваше как Оливия започна предаването си, докато в ума си рисуваше картини на тази сериозна в момента жена, облечена в оскъден черен сатен. Докторката можеше да се надува и да го отбягва колкото си иска. Накрая състезанието щеше да бъде спечелено от този, който успееше да обуздае и контролира високоволтовия ток, който протичаше между тях. Щом искаше, Оливия можеше да отрича, но той предпочиташе да признае истината, че привличането помежду им съществуваше — всъщност двамата седяха върху буре с барут и ръката го сърбеше да палне фитила.

Той отиде в кухнята и започна да рови из шкафовете, докато слушаше как Оливия съветва слушателките си. Надникна в килера и се увери, че Кранкоуър бе доставил обещаното от спонсорите. Съдовете за готвене бяха от „Уилямс-Сонома“, продуктите от „Дианджело“, вносните храни — от „Гурмей ту гоу“. Каса с любимото му вино бе поставена на плота и чакаше да бъде разопакована, а два стека с „Нюкасъл“ вече се охлаждаха в хладилника. Накратко, всичко, от което един мъж се нуждаеше за едно цивилизовано съществуване.

Съквартирантката му явно имаше по-непретенциозни вкусове. От онова, което видя, тя имаше намерение да кара на сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр, разнообразени с до някоя шоколадова бисквитка. Нейният дял в хладилника се състоеше от два пакета полуфабрикати от сирене, литър обезмаслено мляко и стек с диетична кока-кола. Ако беше поръчала нещо, поне малко напомнящо на плод или зеленчук, то той не го бе видял. Всъщност, като лекар, тя изглеждаше изненадващо незаинтересована от здравословното хранене.

Мат прекоси обратно дневната, за да наблюдава Оливия по-отблизо. Когато тя се наведе, за да вдигне паднал лист хартия, не можа да не забележи колко съблазнително й стояха джинсите. Краката й бяха дълги, а задните й части идеално оформени. Когато се настани на стола, погледът му се плъзна по стройното й тяло до високите й гърди, които бяха опънали кремавата фланелка. Ако организмът й бе недохранен, то това бе скрито под доста впечатляващи форми.

Мат отиде до къта за сядане и се пльосна на дивана с крака върху ниската масичка. Не му трябваше много време, за да реши, че Оливия Мур не страдаше от липса на витамини, нито от нищо, което имаше значение. Напротив, приятно бе да я гледаш и Мат се отдаде на това удоволствие.

Белите й зъби хапеха плътната й долна устна, а зелените й очи излъчваха загриженост, докато изслушваше проблема на слушателката. Когато се навеждаше, за да запише нещо в бележника пред себе си, русата й копринена коса падаше напред и закриваше лицето.

Удоволствието му трая кратко. Ръцете на Оливия застинаха и тя спря да говори. После вдигна очи и в продължение на цели десет секунди го гледа как я наблюдава. Когато накрая заговори, беше, за да обяви рекламната пауза.

— Какво правиш, по дяволите!

— Кой, аз ли? — посочи гърдите си той и огледа стаята, сякаш търсеше някой друг.

— Ти, кой друг! Защо си седнал тук? Предаването ми още не е свършило.

— Къде другаде да отида, Оливия? Изпих твърде много кафе, за да легна да дремна, а не ми се прекарват три часа в банята.

— Добре, но не можеш просто да си седиш там и да ме наблюдаваш.

— Защо?

— Защото не ми харесва.

— Разполагаме с шейсет квадратни метра. Нямам голям избор. Ще ти се наложи да го приемеш.

— Хубаво, но ми пречиш да се концентрирам.

— Тогава се постарай повече. — Той погледна към телевизионния монитор и видя себе си и Оливия, заели отбранителна позиция. Камерата може и да не излъчваше звук, но всеки, който ги наблюдаваше, щеше да забележи езика на тялото, който говореше за неприязън.

Оливия свали слушалките си и се изправи.

— Не се шегувам, Мат. Не можеш просто така да си седиш там и да ме зяпаш втренчено, докато работя.

— Добре. Ще чета. — Той взе дипломатическото си куфарче от съседния стол и започна да рови из него, като накрая извади един опърпан брой на „Спортс Илюстрейтид“ с модели на бански, което бе взел нарочно само за да я дразни. Извади също собствените си слушалки, онези с дългия кабел, с които можеше да се разхожда навсякъде из дневната, пъхна ги в контролния пулт и отново седна на дивана, като вдигна с преднамерен жест списанието пред лицето си. Когато не получи ответна реакция, той свали надолу списанието и погледна иззад него. Оливия продължаваше да седи, хванала слушалките, с отворена от изненада уста.

Беше много сладка, когато бе смаяна.

— Мисля, че чувам сигнала на предаването ти, Оливия. — Той посочи слушалките си. — Време е да започнеш да говориш с онези хора, които се обаждат и задават въпроси. Нали се сещаш… слушателите ти?

Той й намигна по възможно най-похотливия начин, на който беше способен.

— Ако не се захванеш за работа, ще изостанеш толкова много след мен, че в края на седмицата ще ти се наложи да обуеш онези прашки. — Убеден, че е измислил идеалния стимул, Мат отново вдигна списанието пред очите си.

Как успя да потисне напушилия го смях и да се преструва на погълнат от списанието до края на предаването й, един бог знаеше. Оливия преднамерено се правеше, че не го забелязва, което той разтълкува като знак, че се интересува от него. Само че на тези му мечтания бе сложен край от треперещия глас на последната обадила се слушателка.

— Доктор О? Направих каквото ми казахте.

— Какво по-точно, Джо-Бет?

Мат наостри уши. Приятелката на Доуг се казваше Джо-Бет.

— Казах на Доуг за втори път, че искам да се оженим. А той ми отвърна, че развалям една идеална връзка.

— После какво? — Тонът на Оливия беше спокоен и утешаващ за разлика от тихото страдание в гласа на Джо-Бет.

— После той поиска, ъъъ, мляко и аз му казах да си намери друга крава.

— Браво на теб, Джо-Бет. Правилно си постъпила.

— Вътрешният ми глас обаче ми говори точно обратното.

— Защо, какво стана?

— Той каза, че не разбира и думичка от онова, което му казвам, и ако не съм искала да съм с него, никой не ме насилвал.

Мат прелисти страницата на списанието, но вниманието му бе приковано върху драмата, която се разиграваше в ефир. Оливия замълча продължително, после каза:

— И ти какво направи?

— Изнесох се. Напуснах го. — Гласът на Джо-Бет затрептя от съжаление и Мат използва възможността, за да погледне крадешком Оливия иззад списанието. Тя седеше съвсем неподвижно и тържествуващата усмивка, която очакваше да бъде изписана на лицето й, отсъстваше.

— Обичам го, доктор О. Мислех, че ще прекараме остатъка от живота си заедно.

— Знам, Джо-Бет. Понякога боли, когато постъпваме както повелява разумът. — Оливия затвори очи за миг, после ги отвори и пролича, че мислите й са някъде много далече. — Сега трябва да се държиш много твърдо. И ако на Доуг не му дойде ума в главата, трябва да се огледаш и да намериш човек, който да те оцени достатъчно, че да бъде готов да се обвърже. Това е съветът ми. Обаждай се. Искам да ме държиш в течение, разбра ли?

— Да.

Оливия засъбира бележките си, докато изричаше заключителните реплики:

— Всички вие, които ни слушате, продължавайте да дарявате храни. Можете да ги изпращате чрез уебсайта на радиостанцията, докато гласувате за предпочитания от вас водещ, или да се обаждате в радиото за даренията си. Благодаря, че ни слушахте. Аз съм доктор Оливия Мур, която ви напомня, че трябва да живеете живота си… на живо.

Оливия свали слушалките, пъхна бележките в една папка и се изправи. Знаеше точно как се чувства Джо-Бет. Не беше лесно да напуснеш някого, когото обичаш, а още по-трудно бе да се разделиш с някой, който искаш да те обича.

Замислена, тя отиде в кухнята, за да потърси нещо за ядене и се сепна, когато почувства ръката на Мат върху китката си.

— Доволна ли си?

— Моля?

— Как се чувстваш след съвета, който току-що даде на горката жена?

— Не знам за коя горка жена говориш, освен ако нямаш предвид една от голите жени, които оглеждаше похотливо през последните четирийсет и пет минути.

— Говоря за Джо-Бет и глупостите за кравите и безплатното мляко.

— За теб може и да са глупости, но за тази жена е въпрос на самосъхранение. Нямам никакви угризения относно съвета, който й дадох. Ако нямаше такива безотговорни мъже като теб и Доуг, в когото е влюбена, запазването на самоуважението нямаше да е толкова дяволски трудно нещо.

Те се изгледаха неприязнено, като никой от двамата не искаше пръв да отклони поглед и да се признае за победен. След известно време Оливия си пое дълбоко дъх и издърпа китката си. Още отпреди знаеше, че единственият начин да оцелее през тази седмица бе да запази дистанция помежду им. Тя му обърна гръб, вдигна дипломатическото куфарче от пода до рафта с техниката и извади сноп листа.

Застана пред него и ги развя пред лицето му.

— Позволих си да нахвърлям някои предложения за времето, което ще прекараме заедно.

Забеляза как той потисна желанието си да се разсмее и видя обидното весело пламъче в погледа му.

— Ако е необходимо, няма проблем да ти ги прочета. Е, няма толкова картинки като в обичайните ти четива.

Тя започна да му подава страниците една по една, като на практика ги приковаваше към гърдите му с показалец.

— Това е разписанието за ползване на банята. Сутрините съм запазила за себе си, защото ставам рано, тъй като предаването ми започва в девет. Не знаех по кое време на деня си вземаш душ, затова не съм попълнила твоята част.

Когато той не каза нищо, тя продължи:

— Обикновено хапвам сандвич на крак, но съм готова да правя и за теб и да го оставям в хладилника, така че можем да ядем на смени. Така няма да се прескачаме в кухнята.

Той я стрелна преценяващо изпод дългите си мигли, за които повечето жени биха дали мило и драго, за да ги имат.

— Смятам, че който се храни последен може да се заеме с почистването. Очевидно, в таблицата ти си „М“, а аз „О“.

— Очевидно.

— Би трябвало да си направим също разписание за гледането на телевизия. Аз следя само няколко програми. — Тя му подаде лист с непопълнена таблица и прочисти гласа си: — По-нататък съм разделила дневната на две части, за да има всеки от нас място за сядане, без да си пречим един на друг.

Мат направи три крачки до хладилника и си извади бира. Занесе я в дневната, взе схемата, която му подаде Оливия — тази с разделения през средата с пресечена линия диван, — отпи голяма глътка бира и седна точно по средата на нейния участък. После вдигна крака върху нейната „половина“ на ниската масичка и я погледна право в очите.

— Кажи ми, Оливия, какво има в мен, което толкова те плаши? — Отпи още една глътка от бирата, докато я наблюдаваше примижал.

— Не се възгордявай, Мат. Просто искам да съм сигурна, че разбираш кое е допустимо. Например обличането и събличането.

— Да нямаш намерение да ми казваш кога да се обличам и събличам? — Той остави бирата си и прелисти листата. — Нямам търпение да видя тази схема.

— Не е онагледено, защото има само едно правило: ако не си облечен, трябва да си стоиш в стаята. С една дума, никакво показване на голота. Никакво притичване без дрехи. — Бог й бе свидетел, че нямаше нужда от подобно изкушение.

— Добре, явно си положила доста усилия, докато измислиш всичко това, Оливия. Много… любезно от твоя страна. — Той замълча. — Ще разгледам предложенията ти с цялото дължимо внимание.

Той сгъна купчината листа на четири и ги мушна в задния джоб на джинсите си. После посочи с глава към нея и каза:

— Предполагам, че и дума не може да става да обуеш онези прашки сега?