Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (20)

17

Оливия разпознаваше бедата още щом я видеше. В случая може да беше предрешена като гореща вана, пълна с ароматни мехурчета, но въпреки това й намирисваше на неприятности. Невероятно, но спа повече от отпуснатия й един час и вероятно щеше да продължи, ако не бе се появил Мат.

Беше чукал на вратата й, докато не бе станала неохотно да я отвори, а после с финес, който говореше за голям опит, я заведе до банята, където я очакваше обещаната ароматизирана вана.

И ето я, потопена в горещата вода с вдигната коса, да похапва пресни ягоди и да отпива от студеното шампанско. Никога досега не беше се чувствала толкова глезена и изпълнена с толкова много подозрения.

Оливия прокара пръсти през водата, лениво наблюдавайки как мехурчетата се плъзгаха по кожата й. Те се разделяха и съединяваха около нея, а топлината я галеше и обгръщаше. Знаеше, че Мат е замислил нещо, несъмнено подклаждано от даренията, които тя получаваше, и скока в гласовете след сутрешното й предаване, но бе трудно да не сваля гарда, когато я бе обзела такава прекрасна летаргия като тази в момента.

Сокът от една особено сочна ягода се стече в ъгълчето на устата й и Оливия го облиза, наслаждавайки се на лепкавата сладост.

Тя прокара леко кесията по тялото си, надолу по единия крак и нагоре по корема, за да мине през втвърденото зърно, отдадена на мисли какво би било да сподели горещата вана с Мат. В безтегловност, с изтръпнало тяло, тя се предаде на топлината. Много бавно прекара кесията по гърдите си и почувства надигането на също толкова силен копнеж някъде дълбоко в нея.

Като затвори очи, Оливия потопи цялото си тяло под водата, сви крака и плъзна леко кесията между бедрата си. Подгизналият от водата плат докосна плътта й и тя се отдаде на усещането, представяйки си Мат във ваната с нея..

На вратата се чу леко почукване.

— Как си, Ливи?

Оливия пусна кесията и седна във ваната.

— Добре.

Тя си представи реакцията на публиката, ако отвореше вратата на банята, протегнеше ръка и придърпаше Мат вътре, за да се отдаде на желанията си.

— Искаш ли още шампанско? Ще да ти сипя още, ако желаеш.

Прииска й се да извика „Напълни я догоре“, при това със съзнанието, че молбата й не се отнася до чашата. Да лежи във ваната гола, само на една врата разстояние от Мат, се отразяваше много странно на вътрешностите й. И на ума й. Това не беше добре.

— Хмм, не, благодаря. След малко излизам.

Водата се стичаше от нея, когато се изправи и се загърна с кърпата.

— Цялата съм гъбясала — оплака се гръмогласно тя. Когато той не отговори, Оливия дръпна тапата на ваната с пръстите на крака си и излезе от нея. Като отвори вратата на банята, тя надникна навън, за да се увери, че теренът е чист, и като видя, че в коридорът е пуст, притича на пръсти до спалнята.

Облече се бързо, но грижливо — вдигна отново косата си в гладък френски кок, сложи си очна линия и спирала и подчерта с руж високите си скули. После оцвети устните си с наситенорозово червило и нахлузи през глава черната рокля с набор на шията, очертаваща съблазнително извивките на тялото й.

Тъкмо се протегна към чекмеджето с бельото, когато погледът й попадна на нощното шкафче и преди изобщо да помисли, тя вече бе взела торбичката на „Виктория Сикрет“, за да се напъха в черните сатенени прашки. О-о!

Като пусна подгъва на роклята, Оливия застана пред огледалата и се завъртя, за да се огледа отзад. Външно нямаше никаква разлика. Отвън изглеждаше като спокойната и съсредоточена доктор Оливия Мур, но отвътре, под черните сатенени прашки се чувстваше секси, палава и съвсем друга личност — опасно съчетание, което едва ли щеше да работи в нейна полза.

Оливия се намръщи на трийсетгодишното си отражение. Кротостта и благоприличието щяха да я преведат през вечерта далеч по-безопасно, отколкото необузданото и невъздържано поведение и ако тя знаеше кое е добро за нея, Мат никога нямаше да заподозре какво носеше под гънките на роклята.

Щом я зърна, очите на Мат грейнаха и той подсвирна одобрително.

— Леле. Тази пяна във ваната прави чудеса.

Оливия се изчерви, като си помисли какви точно чудеса беше сътворила пяната.

— Много беше приятно, Мат. Никога не бих го направила сама.

Той изглеждаше изненадан от признанието, но после се усмихна, очевидно доволен.

— Ето, пийни си още шампанско, докато си взема душ и се преоблека. Попил съм малко повече от миризмата на вечерята, отколкото възнамерявах — погледна я дръзко и й намигна многозначително той. — Не искам да се объркаш кое да сдъвчеш първо.

Оливия му отвърна също с усмивка и се опита да не се главозамайва от начина, по който я гледаше. „Кротост и благоприличие“, повтори си тя, когато галещият плат на роклята докосна голата й кожа отзад. Устните й потръпнаха при тази мисъл.

— Отивай. Трябва ли да разбърквам нещо, докато те няма?

— Не, но можеш да пуснеш музика, ако искаш. Веднага се връщам.

— Добре. Да знаеш, че умирам от глад и не съм сигурна докога ще издържа.

„Не беше ли това самата истина?“

— Разбрано. Няма да се върна преди таймерът да се изключи, а през това време ордьоврите са на твое разположение.

 

Оливия отпи от шампанското и се разходи из стаята. Като махна на камерата, тя коленичи до уредбата и прегледа компакт дисковете, които Мат беше донесъл със себе си, учудена до каква степен вкусът му съвпадаше с нейния.

Снопчетата от черни балони и транспарантът „Отвъд хълма“ все още привличаха погледа й, но с малко повече усилия тя успя да съсредоточи вниманието си върху цветята. Мат беше преместил един от букетите в средата на кухненската маса, подредена за двама.

Останалата част от времето прекара, крачейки напред-назад в опити да пропъди представата как голият Мат сапунисва мускулестото си тяло в съседното помещение. Или изплаква пяната под силните струи на горещата вода. Или как прокарва кърпата по всеки сантиметър от страхотното си тяло. Олеле!

Оливия застана пред малкото огледало във фоайето и се загледа намръщено в отражението си.

— Добре. Хей, ти, повтаряй след мен — нареди си тя. — При никакви обстоятелства не докосвай готвача. Не се доближавай до него повече от необходимото. И каквото и да правиш, не прекалявай с алкохола.

Оливия взе чашата с вино и отпи още една голяма успокоителна глътка. Нервите вибрираха под кожата й и единственото нещо, което спираше треперенето, беше приемането на вино — много временно облекчение, което налагаше често повтаряне, и което провали напълно плана й да запази дистанция.

Досега беше поддържала максимално разстояние помежду им, като се има предвид теснотията, но на няколко пъти беше улавяла развеселеното изражение на Мат, за да заподозре, че той много добре знаеше колко усилия й коства да спазва това положение. Още по-зле, започваше да й става все по-трудно да помни защо точно беше толкова важно да запази дистанцията.

Вече бяха допили втората бутилка шампанско и наченали бургундското, което според Мат щеше да върви отлично с основното ястие. Като приглади ръба на роклята върху коленете си, Оливия седна с изправен гръб на високото столче и започна разговор:

— Това банички със спанак ли са?

Мат си взе едно триъгълниче от многолистното тесто и го лапна.

— Аха. Подарък за рождения ти ден от гръцкия деликатесен магазин до радиото. Всъщност много от рекаламодателите искат ефирно време точно на рождения ти ден.

— Не мога да кажа какъв е ефектът от остаряването пред такава голяма аудитория върху женското его.

— Мисли за себе си като за отлежало вино, Оливия. Ставаш по-пивка, с по-силен букет от аромати.

Странно как гласът му съвсем неочаквано можеше да придобие страстен секси тембър. Оливия вдигна чашата си, пресуши я на една глътка и почувства последвалата топлина да преминава като вълна през цялото й тяло.

— И? — настоя тя.

— Какво и?

Опитваше се да разбере в какво се криеше чарът му, но задачата беше непосилна за ума й.

— Никакви реплики? Никакви шеги за годините ми? Само „Ти си като отлежало вино“?

— Аз? Да се шегувам с възрастта ти? — усмихна се Мат. — Просто ми хрумна, че аналогията с виното е подходяща за случая. На двайсет и една години ти беше много сладка, Оливия, но и трийсетте ти отиват. — Погледът му се плъзна по нея, а тялото й реагира все едно бе прокарал пръсти по него.

В търсене на спасителен изход, Оливия все бутилката от плота и си наля още една чаша.

Омагьосана, тя наблюдаваше как големите му сръчни ръце подреждат платото с медальон от патешки гърди. Пръстите му бяха издължени и фини и за миг тя си позволи да си припомни усещането от ласките им по кожата си, които я принуждаваха да открива непознати за нея територии. Тя отпи от виното, докато го гледаше как гарнира месото с картофи и бланширани бели аспержи.

— Мили боже! — възкликна тя. — Чувствам се като в петзвезден ресторант.

— Само най-доброто за рожденицата — намигна й той и кимна към масата. — Ако донесеш виното и чашите, можем да започваме.

Оливия взе полупразната бутилка в едната си ръка и своята незнайно как празна чаша в другата. Чувстваше се чудесно и все по-комфортно от топлината, която я обгръщаше. Навършването на трийсет години изобщо не изглеждаше така травмиращо, както й се бе сторило тази сутрин.

Тя разгъна салфетката, положи я в скута си и придърпа стола по-близо до масата. Когато погледна към нея, чашата й вече беше пълна, а Мат й подаваше кошница с хлебчета.

— Добър апетит — пожелай той на френски. Тъмните му очи я гледаха топло. Много топло.

Тъй като устата й беше пресъхнала, Оливия отпи едва-едва от виното, за да може да преглътне, а когато той продължи да не сваля поглед от нея, отпи още веднъж.

— Добър апетит и на теб — успя да изрече тя.

Оливия откъсна очи от него и съсредоточи вниманието си върху чинията. Ножът й преминаваше с лекота през крехките патешки гърди и тя приближи към устата си вилицата с набучено парченце месо под погледа на Мат. Изящното съчетание от сос с порто и пушена патица завладя вкусовите й рецептори и за миг тя забрави за Мат, отдадена на усещането.

— Мммм. — Със затворени очи Оливия преглътна идеалното съчетание от аромати, наслаждавайки се на вкуса, който остана в устата й, след като преглътна хапката. — Боже, това беше много вкусно!

После отвори очи, за да го види как грейва от комплимента и не можа да не забележи как пламъкът на свещта добавя дълбочина и светлосенки към и без това поразителните форми и очертания на лицето му.

— Радвам се, че ти харесва. Винаги съм бил пристрастен към патешкото, въпреки че приготвянето му крие рискове.

— Този път със сигурност ти се е удало — отпи още една глътка от виното тя и продължи да го гледа неприкрито.

Очите му бяха с цвят на отлежало уиски, кехлибаренокафяви и бездънни. Оливия усети как коремът й се сви — което нямаше нищо общо с храносмилането — и почувства как неясният пламък се разширява до степен, в която можеше да ги погълне и двамата.

За известно време се храниха в дружеско мълчание, ако не броеше токовите удари, които бушуваха в корема й.

Мат вдигна чаша и отпи. Неговата чаша не се изпразваше толкова често, колкото нейната, и Оливия се запита дали неговият пламък е в синхрон с нейния.

— Какво стана с теб и Джо? — попита той.

— Джеймс.

— Какво?

— Казваше се… имах предвид, че се казва Джеймс.

Тя погледна с копнеж чашата си с вино и недокоснатата кана с леденостудена вода, без да може да избере.

— Добре. Та какво стана с Джеймс?

Оливия посегна към виното.

— От пет дни живеем заедно, Мат. Знам, че четеш вестниците. Със сигурност знаеш цялата долна история.

— Чета предимно новините, не клюкарските колонки. Защо ти не ми разкажеш какво стана?

Тя отпи от виното и дояде картофите си, преди да избърше ъгълчетата на устните си със салфетката.

— Не беше нищо особено. Само обичайната неприятна среща с изневярата.

Наблюдаваше го как я гледа и с изненада не откри и капчица самодоволство по лицето му, нито подигравка в очите му.

— Значи всичко вървеше много добре и изведнъж, бум, той започва да спи с друга?

Интересно, но никой досега не й беше задавал точно този въпрос. Дори тя беше избягвала да се вглежда твърде отблизо в онова, което беше преди неизбежното узнаване за изневярата. Добрият, стар, сигурен, обикновен Джеймс, избран единствено поради факта, че представляваше пълна противоположност на баща й и на Мат, бе излъгал очакванията й.

— Не, аз просто не му обръщах внимание. — Защото беше твърде заета да се затрупва с работа и да не мисли, че предполагаемата безопасна и солидна връзка се оказа еднообразна и отегчителна. — Аз съм терапевт. Помагам на другите да намерят отговорите, но аз самата явно не съм в състояние да сторя същото за себе си.

Тя отпи пак от виното и си каза, че топлотата в очите на Мат е предизвикана до голяма степен от виното. Въпреки всичко, тя чувстваше някаква тръпка помежду им.

— Оказва се, че някак си аз не съм достатъчна на мъжете в живота ми.

— Ах, Ливи. Ти си повече от достатъчна за всеки мъж. Просто имаш нещастието да привличаш към себе си егоистични глупаци, които не те оставят на мира дори когато знаят, че трябва.

— Хмм. — Изведнъж някаква летаргия обзе крайниците й и тя като че ли не можеше да откъсне поглед от лицето му. То беше хубаво лице — добро, открито и силно. И в момента напълно съсредоточено в нея. — Майка ми не е достатъчна на баща ми от почти трийсет години, което ме навежда на мисълта, че може да е наследствено.

Тя примигна и погледна към чашата си, вбесена от истините, които се изплъзнаха от устата й. Освен това не можеше да проумее как чашата й се бе оказала отново празна. Посегна към бутилката, решена да поддържа приятната мъгла, която уютно ги обгръщаше, но Мат сложи ръка върху нейните.

— Не мога да повярвам, че го казвам, Оливия, но може би трябва да я караш по-полека с виното.

Тя пламна при докосването му.

— Мислиш, че прекалих с пиенето?

— Знам, че изпи повече, отколкото си свикнала.

— Никога не съм имала по-голям контрол над себе си — заяви тя. Опита се да му намигне, но лицевите й мускули като че ли вече не работеха независимо. — Трябва да си помислиш дали да не започнеш да се занимаваш с терапия. Приятно е да се говори с теб.

— Сега вече съм сигурен, че си прекалила с алкохола. — Усмивката му накара сърцето й да изпълни задно салто. Чувстваше крайниците си твърде тежки за тялото си, ушите й бучаха, явно кръвта препускаше през мозъка й.

— С изключение на приятеля на Джо-Бет. Голяма каша забърка.

— Така ли? — Мат не изглеждаше разстроен от критиката. Всъщност гласът му беше топъл и приятен като милувка. Оливия взе празната си чаша и започна да си играе с нея, докато се оглеждаше за нещо за пиене. Погледна с разочарование малкото останало вино в бутилката.

— Искаш ли го? — присви очи тя, опитвайки се да изключи от полезрението си втория Мат, който се люшкаше пред очите й, докато бученето в ушите й се засилваше.

Когато вдигна салфетката, за да си избърше устните, тя някак си се оказа отстрани на носа й и Оливия се загледа объркано в нея, а салфетката се изплъзна от пръстите й и затанцува към пода.

— Опа. — Изключено беше този кикот да идва от нея, защото тя мразеше жени, които се кикотят. Като наблягаше внимателно на всяка дума в опит да запази някакво подобие на достойнство, тя каза: — Ще ме извиниш ли за малко? Май изпуснах нещо?

После костите й омекнаха и без предупреждение, тя се хлъзна надолу по стола и се свлече в краката на Мат.