Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (28)

25

В десет часа Оливия облече пижамата на овчици и се пъхна в леглото. Изпитваше смъртна умора, която нямаше нищо общо с недоспиването и твърде много общо с думите, които по-рано тази вечер си размениха с Мат.

Бяха прекарали следобеда в пълна бойна готовност, и двамата готови да нанесат удар при евентуално нападение. Вечерята мина в напрегната обстановка, толкова различна от дружеската атмосфера, която бе започнала да очаква с нетърпение. Трудно й бе да повярва, че Мат Рансъм, срещу който се изправи днес, беше същият мъж, който я качи на седмото небе само преди ден.

Тя пусна радиото и се зачуди каква ли тема щеше да извади от шапката си Мат за последното си предаване. Знаеше, че никога не излиза в ефир, без да има за цел да стопи водачеството й, но не се тревожеше кой знае колко. След гласовете, които бе събрала в събота вечер, щеше да му е необходимо чудо, за да постигне нещо повече от изравняване. Щеше да му мисли за консултанта и за рейтингите, когато му дойдеше времето. В момента искаше само седмицата да приключи и да се махне от този апартамент. И от пътя на Мат.

Сигналът на предаването на Мат зазвуча с пълна сила и Оливия изгаси нощната лампа, като се настани удобно, за да слуша. Не й трябваше много време, преди гневът й съвсем да отстъпи място на умората.

— Добре, момчета — каза Мат. — Това е последното предаване от последния ден на пленничеството, което означава, че имате последна възможност да гласувате за „искрено вашия“. Получихме купища пари и храни, благодарение на вас. Утре сутрин при освобождаването ни ще обявим резултатите. Ааа, каква великолепна дума. Освобождаване!

Чу се друга мелодия като фон на думите му, но Оливия не можеше да се сети точно коя е.

— Всъщност освобождаването е важен аспект от нашата тема тази вечер. Както и свободата.

Сега вече разпозна музиката. Беше „Сватбеният марш“, звучащ с пълна сила и цялото си величие. Не ти трябваше въображение, за да си представиш жени в бели сватбени рокли да се носят тържествено по пътеката към очакващите ги с нетърпение младоженци.

— Тази вечер ще чуем разказите за някои страхотни измъквания. — Музиката не спря изведнъж, а със стържене, все едно някой беше прокарал игла през плочата. — Точно така, господа. Тази вечер ще чуем от първа ръка показания на мъже, които почти са се поддали, но — още една драматична науза и барабанни удари — са успели да се измъкнат в последния момент с риск за живота си.

Чуха се ръкопляскания и мъжки одобрителни възгласи. Оливия седна в леглото и кръстоса ръце пред гърдите си.

Мат се показваше повърхностен както винаги. Оливия почти чуваше кискането му и почувства неудържим импулс да отиде там и да го хване за яката, да го натъпче в сандък и да го хвърли от някой много висок мост.

— Добре, господа. Поздравете Бари, който е намерил уникален начин да се освободи от веригите. Бари, разкажи ни историята си.

— Седях си на репетицията за сватбеното тържество в навечерието на сватбата.

— Да?

— Ям си аз коктейла от скариди, оглеждам се наоколо и забелязвам, че нито един мъж на масата не разговаря. Присъстват всички мъже, които са влезли в рода на годеницата ми чрез брак и те само кимат и повтарят: „Да, скъпа. Не, скъпа.“

— Ужасяващо — вметна Мат.

— Ужасяващо? Казвам ви, направо започнах да се задушавам.

— И какво направи?

— Трябваше да мисля бързо, нали разбирате. Искам да кажа, не можеш просто да отведеш жената настрани и да й кажеш: „Съжалявам, но не искам да стана като всички тези дървеняци, оженили се за твоите роднини.“

— Не, едва ли щеше да се получи.

— Та значи, седя си аз и кимам като останалите, нали разбирате, сливам се с тълпата. И си мисля, добре, какво да поправя, за да я накарам да отмени сватбата.

— Много добре, Бари.

Личеше си, че Мат поглъща жадно всяка негова дума. Оливия мислеше само за горката жена, която щеше да види мечтата си, разбита на парчета.

— Затова поканих по-малката й сестра на танц.

— И това стана повод да бъде отменена сватбата?

— Не и отначало, но съвсем скоро започнахме да танцуваме в края на дансинга точно до масата на бъдещите ми тъст и тъща.

— Да?

— И започнах да я целувам, наистина да я целувам, нали разбирате?

Мат се засмя и пусна звуков ефект на ахване от ужас. Добил смелост, Бари продължи:

— И тогава, за да се погрижа да не го изтълкуват неправилно, отърках интимните си части в нейните — същински Елвис!

— Боже, Бари. Какво стана после?

— Виждам, че тя се готви да се отскубне и никой няма да види какво става, затова плъзнах ръка надолу по роклята й.

Мат нищо не каза.

— После сестра й се разпищя, в помещението се възцари тишина, а годеницата ми изтича до мен и ми хвърли годежния пръстен в лицето. — Бари звучеше като истински щастливец.

— Останалите просто се изправиха и ви наблюдаваха мълчаливо, или какво?

— Не точно.

— Какво имаш предвид?

— Чух, че било голям цирк, но не останах, за да го видя с очите си.

— Тръгна си просто така?

— Не, не съвсем.

— Тогава?

— Бях в линейката на път към болницата.

— Боже, Бари! — възкликна Мат. — Това не ми прилича на най-лекото измъкване, за което съм чувал.

— Ами, баща й ме съдра от бой.

— Оу, Бари…

— Но знаеш ли, дори сега след пластичната операция и физиотерапията, винаги се сещам за тези безгласни мъже, копнеещи за свободата си, и се смятам за късметлия.

— Господа, това беше измъкване номер едно.

Чуха се ръкопляскания и скандирания „У, у, у“.

— Следващият ни слушател се е измъкнал без кръвопролития, но неговата история също си има своите върхове и ладения. Ще чуем нашия младоженец беглец само след минута.

Оливия прекара рекламния блок в кръстосване на стаята. Мат беше избрал печеливша тема за финалното си предаване. Слушателите му несъмнено се превиваха от смях точно както беше възнамерявал. Оливия обаче не можеше да спре да мисли за публичното унижение на годеницата на Бари, за проваленото тържество, за парите, пръснати на вятъра от семейството й за една несъстояла се сватба. Кой знае каква грозна история щеше да разкаже младоженец номер две.

Ако се нуждаеше от още доказателства за отношението на Мат към обвързването и за вероятността да сподели живота си с някого, сега ги имаше. За него всичко беше една голяма шега. Какво не би дала, за да му влее малко разум в главата!

— Добре, следващият обадил ни се слушател е Майкъл. Неговата история е малко по-различна от последната, която чухме, макар че крайният резултат е същият. Майкъл, в ефир си.

— Здрасти, Мат.

— Майкъл. И твоето измъкване ли те отведе в болницата?

— Всъщност ме отведе в Мисури.

Майкъл замълча и Мат се засмя.

— Целите сме в слух.

— Ами, с Мередит вземахме уроци по скачане с парашут. Говорехме си, че някой ден ще сключим брак и докато се усетя, вече крояхме планове как да се оженим по време на скок с парашут.

— Това е един от начините, да ограничиш списъка с гостите.

— Да, щяхме да сме само двамата. Един приятел, нотариус, щеше да ни венчае във въздуха.

— Нали не се каниш да ни разкажеш как нечий парашут не се е отворил?

— Не, всички се приземихме живи и здрави. Аз обаче отлетях.

— Какво значи това?

— Ами, щом самолетът започна да набира височина, мен ме обзеха съмнения.

— Относно скока ли?

— Не, относно женитбата.

— Опа!

— Да, това си помислих и аз. Започнах да се паникьосвам лекичко, нали разбирате. Наближавахме височината за скока и самолетът задържа на това ниво, а аз си мислех, че не мога да го направя. Само че нямаше време да го обсъдим. Почти бяхме над мястото за скока, а Мередит и нотариусът тръгваха към вратата.

— И ти какво направи?

— В самолета беше твърде шумно, за да говоря, а да изкрещя, че не искам да се оженя ми се струваше, не знам… ами това не е нещо, което човек би извикал с пълно гърло. Та значи, намирах се на три хиляди и петстотин метра височина, Мередит се откачи от водещото въже, усмихна ми се и скочи. Приятелят ни, нотариусът, скочи веднага след нея. Аз стоях на вратата все едно краката ми бяха заковани за пода на самолета.

— Господи, човече! Остави я да се рее във въздуха сама?

— Беше някак си нереално. Видях как парашутите им се отвориха — на нейния имаше нарисувано червено сърце в чест на сватбата — те погледнаха нагоре, но вече беше твърде късно. Платих на пилота да ме остави на едно малко селско летище в съседния щат и за известно време се покрих.

— Мили боже!

— Да. Измъкнах се на косъм.

— Видя ли се с Мередит след това?

— Не точно. Тя не искаше да ме види. По-късно чух, че се омъжила за инструктора ни по парашутизъм. Очевидно той не е имал проблем със скоковете.

Мат се засмя.

— Момчета, виждате, че никога не е твърде късно. До момента, в който трябва да кажете „да“, винаги можете да решите обратното. Не забравяйте да се обаждате и да дарявате храна. Слушате „Мъжки разговор“, където мъжът може да бъде мъж.

По-нататък беше същото — всяка история по-лоша от предната. Един слушател беше скочил от кораб, направо се бе хвърлил с главата напред във водата от кораба, нает за сватбата му. Друг беше избягал по пътеката в църквата с годеницата и шаферката, държащи го за задната част на фрака му.

Раздразнението на Оливия бавно започна да нараства. Насили се да слуша всяка дума, да възприема всяка язвителна забележка, всяко кискане — всички те шамар в лицето на жената, която някога е очаквала нещо от мъжа, когото обича.

Тя се запита дали той наистина мисли, че жените са безсрамни сметкаджийки, чиято единствена цел е да подлъжат мъжа да се ожени. Прииска й се да отиде при него, да го измъкне от стола и да му покаже що за жалко създание е той.

Когато най-сетне обяви края на предаването, все още славословейки страхотните измъквания на слушателите си, Оливия скочи от леглото и започна да крачи из стаята. И така цели двайсет минути, опитвайки се да изпусне достатъчно пара, за да не обръща внимание на обидите към себе си и към целия женски род. Разбираше, че е по-добре да си легне, но колкото повече превърташе предаването в ума си, толкова повече се ядосваше.

Когато потребността да му каже в лицето всичко, което мислеше за него, стана нетърпима, тя отвори вратата и се втурна в дневната.

— Как смееш! — поиска му сметка тя.

— Моля?

Оливия отиде при него в средата на стаята.

— Какво ти става? Нямаш ли уважение към никого? Не се ли интересуваш от чувствата на другите?

— Оливия, облечена си в пижама на овчици и крещиш като търговка на пазара. Какво ще си помислят хората, които ни гледат?

Не на себе си от гняв, тя не обърна внимание на основателното му предупреждение. С ръка на гърдите му, Оливия взе да го блъска назад извън обсега на камерата, докато гърбът му не се опря във френските прозорци, които водеха към балкона.

 

В контролната зала на радиото Чарлс Кранкоуър, супер-паякът, плетящ мрежите си, измъкна дългото си тяло от стола, където бе прекарал последните шест и половина часа. Тихо, така че да не бъде забелязан от продуцента на Мат, който прибираше материалите след предаването, Чарлс насочи обектива към ъгъла, който бе открил по-рано. Сърцето му подскочи от радост при гледката, която се откри.

Мат стоеше с гръб към балконската врата, а Оливия с гръб към камерата. Виждаше се лицето на Мат и изненаданото му изражение. Отначало езикът на тялото и на двамата беше враждебен, сковани пози и едва сдържано напрежение. Но докато ги наблюдаваше, Оливия се приближи към Мат и преди Чарлс да се усети, вече го целуваше страстно.

Като отправи едно голямо благодаря на пиар-боговете, от които почти се беше отказал, Чарлс провери дали камерата записва.

В този момент би продал душата си за звук към картината, но не посмя да помоли Бен да включи микрофона, от страх че продуцентът би предупредил двамата, уловени съвсем ясно от обектива на камерата. Докато се настаняваше, за да гледа, той съжали, че не вижда лицето на Оливия. После си напомни, че паяците все пак не бива да са придирчиви.