Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (10)

7

Мат избърса изпотеното огледало в банята. Като продължаваше да си тананика мелодията, която не можеше да си избие от главата, той насапуниса лицето си и го избръсна в такт с нея. Напръскване с дезодорант, афтършейв и беше готов.

С омотана около кръста хавлиена кърпа, той излезе от банята. От коридора видя Оливия зад плота в кухнята с нож в ръка и за момент си представи какво би могла да си приготви с извадените пред нея продукти.

Оливия продължи да работи с наведена глава, но сковаността на раменете й и неестествено наклонената глава му подсказаха, че усеща, че я наблюдава. Почти му дожаля за нея, принудена да търпи присъствието на мъж, добре запознат с горещия й темперамент, прикрит под хладнокръвно държание.

Един джентълмен би й позволил да се преструва на безразлична. Ала никой досега не го бе набеждавал, че е такъв.

Той захвърли кърпата в спалнята си, облече се набързо и отиде бос в дневната.

Оливия го погледна от мястото си на кухненската маса.

— Какво ядеш?

Оливия престана да дъвче. Той я изчака търпеливо да преглътне хапката си и да отпие от диетичната кока-кола. Тя попи деликатно ъгълчетата на устата си със салфетката, сякаш вечеряше в петзвезден ресторант.

— Фъстъчено масло и конфитюр. Направих сандвич и за теб, в случай че си гладен.

— Това ли ти е вечерята?

— Аха.

— Фъстъчено масло и конфитюр!

— Точно така.

— За вечеря?

— Да. — Тя пъхна в устата си последната хапка, сдъвка я старателно и преглътна. — Проблем ли е за теб?

— Не. Просто не съм срещал човек, да не говорим за дете, който да смята това за истинска вечеря.

— Говориш като гастроном.

— Да, знам разликата между намазана с конфитюр филийка и… вечеря. Но щом вкусовите ти рецептори са готови да я приемат, кой съм аз, че да те критикувам?

— Кой си, наистина?

— Значи с това се храниш всяка вечер или понеделнишкото меню е специално?

— За какъв се мислиш? Да не си от хранителната полиция? — Тя избърса още веднъж устата си, после стана и хвърли салфетката, заличавайки всички следи от вечерята.

Мат сви рамене.

— Не мога да допусна да си вредиш така на стомаха, когато аз съм дежурен по кухня.

Оливия отиде до килера и извади голяма опаковка с шоколадови бисквити. Той проследи как извади един пакет, отвори го и извади три бисквити. Върна опаковката на мястото й и отиде до плота, дъвчейки доволно.

— На нищо не си вредя. Сигурна съм, че дори ти си чувал за храна, която действа успокояващо. Много хора обичат да ядат храна, която им напомня за детството.

— Не и аз. Предпочитам нещата, които ми действат успокояващо, но да са за възрастни. И без шоколадови парченца — погледна я той похотливо, в случай че не е разбрала намека му.

Тя отхапа деликатно от бисквитата и не му обърна внимание. Преднамерено.

Без да се впечатлява, Мат започна да приготвя продуктите за вечерята. Извади от хладилника опаковки с нарязани на тънко телешки пържоли и гъби. От кашона с виното избра „Бароло“ и извади две чаши от шкафа.

Оливия дояде последната шоколадова бисквита и седна на едно от високите столчета.

— Да ти налея ли?

— Ще пиеш преди предаване?

— Определено.

— Ами…

— Но какво? До началото има три и половина часа, не се налага да шофирам до работата и не възнамерявам да работя с режещи машини.

— Но…

— Тук няма никакви режещи машини, нали?

Тя го изгледа изпод извитите си мигли. Имаше хубави зелени очи, изпъстрени с лешникови точици. В момента обаче не изразяваха благоразположеност.

След като не бе получил категоричен отказ, Мат, наля щедро по чаша вино за двамата и сложи едната пред нея. Разклати тежката червена течност и я помириса оценяващо, преди да отпие глътка. После започна да приготвя вечерята.

Само за минути оваля пържолите в брашно и сложи масло в нагорещения тиган.

Оливия го изгледа с недоверие.

— Какво правиш?

— Приготвям вечеря.

— Вечеря?

— Аха.

— Ти готвиш?

— Точно така. — Без да откъсва очи от нея, той изсипа гъбите в сгорещеното масло.

— Но ти използваш брашно и… — Тя надникна над плота, за да огледа продуктите. — И гъби, и… и кухненско оборудване… — Последното бе произнесено сякаш беше на чужд език и бе трудно за изговаряне.

— Ами да. — Той си позволи да се усмихне леко, като едва се сдържа да не се разсмее. — Жалко, че вече се нахрани. Приготвям телешко с вино марсала, само за познавачи.

— Телешко с марсала? — почти прошепна тя. — Готвиш телешко с марсала?

Оливия погледна така, все едно току-що бе открила, че Земята все пак беше кръгла, а той не устоя да не поднесе към носа си тигана с идеално запържените гъби, преди да го остави настрани. Тя също подуши въздуха, което му подсказа, че сигурно нямаше да му откаже, ако повтореше поканата си.

Което го изпълни със самодоволство и усещане за власт и пълен контрол. Това трая, докато Оливия не облиза устни и той не проследи с възхищение как връхчето на езика й се стрелна навън и измина целия път през извитата й горна устна. Апетитът му се изостри, макар че нямаше нищо общо с ястието, което приготвяше.

Тя отпи още една глътка от чашата, после отново прекара език по устните си. Те бяха мокри и навлажнени от виното и Мат се изкуши да предложи да ги изсуши със своите. Хвърли поглед към нея, но не долови намек за злонамереност или сексуални помисли в очите й. Все пак там се четеше глад и страстно желание — съсредоточени обаче единствено върху телешкото с марсала.

Мат пусна спагетите в тенджера с вряща вода и разчупи италианския хляб. В продължение на няколко минути той се занимава мълчаливо с готвенето, докато обмисляше ситуацията. Колкото и да го привличаше Оливия, без значение какво изпитваше, докато я гледаше как облизва устни, тя му бе конкурент. Само един от тях щеше да излезе от този апартамент като водещ на радиошоу в Ти Ел Кей. И макар че се съмняваше, че ще остане на улицата задълго, нямаше намерение да му се случи точно сега.

Да нахрани Оливия, беше като да помага на врага. Искаше да я изкара от равновесие и да я смути. Дали вечерята и виното щяха да му помогнат?

Той прецеди спагетите и ги сипа в голяма чиния до тази с телешкото, а после поля пържолите със соса с марсала. Ароматът го накара да преглътне.

Мат плъзна чинията през плота, допълни двете чаши с вино и се премести от другата страна, за да седне на столчето до Оливия. Цялото й тяло се наклони едва-едва към чинията му, а погледът й не се откъсваше от резултата на кулинарните му усилия.

— Боже, не ми е удобно да ям пред теб по този начин — опита се да придаде искрено съжаление на тона си той, но му бе трудно да се преструва, когато тя имаше вид, все едно всеки момент щеше да завре лице в чинията му с телешко.

Очакваше тя да каже нещо. Някаква любезна реплика за начало и втората порция щеше да бъде нейна, но тя само затвори очи и вдъхна дълбоко, без съмнение, за да запомни уханието на телешко с марсала за следващата си фантастична вечеря с фъстъчено масло и конфитюр.

— Не, не. Не ставай глупав — отвърна тя. — Аз, ааа, тъкмо се канех да изпия виното си и малко да погледам храната, исках да кажа… телевизия. Продължавай с месото… исках да кажа, да се храниш.

Мат чукна чашата си в нейната и отпи една стабилна глътка, наслаждавайки се на червенината, която плъзна по бузите й заради явната фройдистка грешка на езика. Не откъсваше очи от нея, докато лапна една голяма хапка телешко с гъби и със задоволство видя как тя примижа от завист. Готвенето му я извади от равновесие точно както искаше той. Нямаше съмнение, че разполагаше с достатъчно средства, за да държи постоянно Оливия извън строй. Само трябваше да разбере кои са те.

Зелените й очи помръкнаха. Тя отпи от виното, преглътна и погледна крадешком към чинията му, сякаш искаше да се увери, че не й се привиждат разни неща.

— Докато беше в Чикаго, можеше ли да готвиш?

— Извинявай, не те чух?

— Когато бяхме заедно в Чикаго, можеше ли да готвиш така?

Мат не си спомняше да се бяха хранили заедно, въпреки че сигурно го бяха правили. Спомняше си само младежката й невинност и радостта, с която му се бе отдала.

— Тогава имах ли кухня?

От червенината, която обхващаше страните й, и начина, по който се намести на стола, можеше да познае, че спомените й бяха свързани с храна толкова, колкото и неговите.

Наблюдаваше я как хапе долната си устна и осъзна, че е бил сляп за очевидното. За да провери все пак предположението си, Мат се наведе близо до нея и устните му едва-едва докоснаха ухото й.

— Не мога да ти кажа къде или какво сме яли в Чикаго, но съвсем ясно си спомням твоя вкус, Оливия.

Той замълча в очакване на реакция и не пропусна да забележи потрепването на клепачите на притворените й очи. Добил смелост, той продължи:

— Никога няма да забравя приятното усещане от гладката ти кожа ти под езика ми.

Протегна се и погали с кокалчетата на юмрука си извивката на страната й.

— Спомням си също звуците, които издаваше, когато бях в теб. И как впиваше нокти в гърба ми, когато бе готова да свършиш.

Той използва истината и общите им спомени, за да проникне под маската на хладнокръвие, като се надяваше да открие под нея жената, която бе познавал някога.

— Спомняш ли си?

Оливия застана нащрек. Без да знае дали тя ще подвие опашка или ще се нахвърли върху него с оголени нокти, Мат се обърна и погледна монитора. Това, което видя, отначало го накара да се вцепени, но после го изпълни със задоволство. Той повдигна глава и се загледа в сцената на монитора, обмисляйки възможностите.

Кадърът показваше полупразната бутилка вино, двете чаши, него и доктор О, потънали в интимен разговор. Обикновеният зрител щеше да види само онова, което показваше камерата, а то не включваше заплашителната извивка на устните й и предупредителния блясък в очите й.

— Добър опит, Мат.

Тя разкръстоса дългите си крака и седна изправено на столчето си. Стоманеният й поглед го накара да се почувства признателен, че майката природа се бе въздържала да я надари със защитни механизми като на скункса или на бодливото прасе. Без да забравя за камерата и подвеждащата картина, която предаваше, Мат продължи да поддържа илюзията за интимност, като остана в същата поза.

— Не мислех, че ще използваш онова, което беше между нас преди години, Мат. Вече съжалявам, че сме се познавали, и ще направя всичко по силите си да не се сближаваме в бъдеще.

Той отново протегна ръка и я положи отзад на тила й, като погали още веднъж бузата й с палец. Тя се скова при докосването му, но той пренебрегна реакцията й, като нарочно запази позата на интимност и продължи да й говори съвсем тихо.

— Нищо, продължавай в същия дух, Оливия, но аз все още помня всяка възхитителна подробност за теб и както може би вече си забелязала, през последните осем години съм понаучил това-онова за добрата храна.

— Ти наистина мислиш, че си всичко, за което една жена може да мечтае, нали? Прекалено дълго си слушал собственото си предаване. Не се изкушавам ни най-малко.

— Лъжкиня. — Дори за собствените му уши думата прозвуча като милувка. Мат се усмихна, когато Оливия се изплъзна от ръката му. Не можеше да не се възхити на гледката, която представляваше при оттеглянето си — прекосяваща с решителна крачка дневната, с високо вдигната глава и изправен гръб. Седна на ръба на дивана с осанка на кралица и взе дистанционното на телевизора, все едно поема скиптъра си. Много внимателно включи Си Ен Ен и както подозираше той, изключи Мат Рансъм.

Мат не се впечатли от пренебрежението й ни най-малко. Беше забелязал начина, по който Оливия откликва.

Ако искаше да излезе в края на седмицата победител, подкопаването на самоконтрола на опонента със сигурност щеше да му осигури предимство.

Време беше да извади тежката артилерия и да обсади крепостта на доктор Мур, за да срине до основи самообладанието й. Благодарение на своя съюзник, камерата, знаеше как точно да пробие защитата й.

Трябваше само да се погрижи миналото да се повтори.