Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (26)

23

Оливия не само показа какво може, ами и отгоре. Ако Мат си мислеше, че тя ще се оттегли от борбата, след като й беше спасил хубавия задник, жестоко грешеше. Също така, ако си мислеше, че тя е разстроена заради отношението му към случилото се между тях, е, тук също грешеше.

Всъщност той изпита облекчение, когато тя обяви случилото се за еднократна авантюра. Като майстор на краткотрайните връзки, той побърза да се възползва от шанса да я ядоса и отблъсне. Някак си тази жена бе успяла да му влезе под кожата и да стане важна част от живота му. Отново.

Можеше да й каже, че не сексът мътеше водите между тях. Това, което разваляше всичко между тях, бе съвсем непознатата и напълно неприемлива потребност да я закриля. Разбира се, тя изобщо не се беше държала така, както бе очаквал. Мислеше, че ще реагира със сълзи, упреци или все някак си. Вместо това тя не спря да крачи важно из дневната цяла вечер, без да се крие от него или от интернет публиката сякаш нищо друго не я занимаваше, освен как да си вдигне рейтинга и да спечели повече гласове.

В десет без петнайсет двамата разговаряха с продуцента му, за да уточнят подробностите около воденето й на „Мъжки разговор“.

Тя се държа съвсем хладно и професионално, без да показва с нищо, че е същата онази жена, която миналата нощ му се бе отдала без задръжки. Съсредоточена и компетентна, Оливия явно беше готова за четиричасовото предаване на живо пред потенциално враждебна публика, докато той седеше на дивана и си фантазираше за нея като някакъв тийнейджър, влюбен в учителката си.

— Здравейте на всички. Слушате „Мъжки разговор“. Аз съм доктор Оливия Мур и съм готова да разговарям с вас и да приемам даренията ви. Номерът е 1–555-МЪЖКИ-РАЗГОВОР. Позвънете.

Тя пусна сигнала на предаването и щом зазвуча с пълна сила, го намали до фонова музика.

— Добре, момчета. Можете да забравите за бейзболните резултати и любимите ви автомобили. Тук съм, за да помогна и съм готова да разговарям с всеки, който е готов да сподели чувствата си.

Мат потисна смеха си. Като че ли слушателите му искаха да разкрият най-съкровените си чувства пред една непозната! Той се настани, уверен, че или ще бойкотират предаването, или ще се обадят и ще я направят на пух и прах. Всяка от възможностите си имаше своите добри страни.

— А, добре — чу гласа на Оливия. — Виждам, че имаме няколко слушатели, чакащи реда си да ги включим в ефир.

Хубаво, значи щеше да се случи второто. Потисна още една широка усмивка, когато Оливия включи първия слушател.

— Здравей, Мартин — поздрави го тя. — Кажи ми какво ти тежи.

— Става въпрос за жена ми.

— Да?

— Иска да се откажа от голфа, а аз не мога да го направя, дори и заради нея. Няма да стане.

Мат си помисли, че Мартин звучеше малко истерично и нищо чудно, горкият човек се бе оженил за жена, решена да го лиши и от последния извор на радост.

— Тя помоли ли те да се откажеш?

— Още не, но усещам, че скоро ще го направи. Казва, че отнема твърде много от времето ми.

— Колко време прекарваш в игра на голф?

— Не чак толкова много.

— Колко, Марвин? Един път седмично, два пъти?

— Нека да сметна. В събота редовно играем по двойки. В неделя обикновено играя на девет дупки. Във вторниците след работа се случва да излизам и да поиграя. И, разбира се, в сряда, когато излизам по-рано от работа, за да играя, но всички го правят.

— И това не ти се струва прекалено?

— Не, че защо?

— Добре. Да погледнем на нещата от друг ъгъл. Канил ли си някога съпругата ти да играе с теб?

— Ами, играехме заедно в събота, понякога и във вторник, но тя някак си загуби интерес.

— Защо?

— Защото имаме тризнаци на една година.

Мат видя как Оливия присви очи и започна да подозира, че не доктор О ще бъде разбита на пух и прах.

— Имаш три едногодишни бебета вкъщи?

— Да. Две момчета и момиче. Много сладки. Жена ми чудесно се справя с тях.

— И ти се чудиш защо съпругата ти негодува заради времето, което прекарваш в игра на голф?

— Ами…

Мат почти виждаше как мъжът се върти неспокойно на стола.

— Марвин! Порасни! Запиши се на терапия. Имаш късмет, че не си бил убит, докато спиш, или че топките ти за голф не са били откъснати.

Мат се ухили. Оливия изглеждаше като ангела на отмъщението, готов да се спусне надолу и да нанесе челен удар на Марвин с ореола си.

— Марвин. Съпругата и децата ти заслужават да им отделяш повече време от досегашното между две игри на голф.

— Вече смених поршето си за петместна семейна кола и намалих участията си в голф турнири до два пъти годишно. Един мъж трябва все пак и да се забавлява понякога.

— Марвин, чу ли какво ти казах?

— Аз…

— Марвин, направи промени! Постарай се. Моля те! Или следващото предаване, в което ще участваш, ще бъде „Бракоразводен съд“.

После тя прекъсна обаждането. Впечатлен по свой начин, все пак на Мат му се искаше да потрие доволно длани. След като чуха как Оливия направи на бъз и коприва Марвин, деветдесет процента от чакащите включване щяха да се откажат. Още малко и щеше да види как сама се насажда на пачи яйца с тези си феминистки изстъпления. Мъжете не обичаха да слушат такива неща.

— Колко много слушатели чакат включване! — възкликна ликуващо Оливия. — Имайте малко търпение, приятели — каза тя, докато се готвеше да пусне рекламите. — Искам да разговарям с всеки един от вас.

Оливия се обърна към Мат.

— Боже, че то било много забавно! Може би досега съм се занимавала с погрешната страна от връзката.

Тя се изправи и се протегна, като привлече погледа му към източения си торс, върху чудесните гърди и нагоре, към издължените, жилави ръце. Оливия застрашаваше всичко, на което той държеше: предаването му, душевното му спокойствие и в момента, егото му — и въпреки това не можеше да откъсне очи от нея.

Оливия занесе една кутия диетична кока-кола на пулта и отпи от нея замислено, напълно пренебрегвайки присъствието му, докато се подготвяше да приеме следващото обаждане. Изпитваше огорчение, че тя можеше да се съсредоточи върху нещо друго, докато единственото, за което можеше да мисли той, беше самата тя. Още повече го дразнеше желанието, с което слушателите му разговаряха с нея. Предатели!

Следващият слушател беше младият Джейсън от прословутия необитаем остров. Мат наостри уши.

— Здрасти, доктор О. — Гласът на Джейсън го предаде на „о-то“, превръщайки го в болезнено съчетание от звуци.

— Здрасти, Джейсън. Сигурен ли си, че ти е позволено да стоиш толкова до късно?

— Разбира се. — Гласът му секна по средата на думата и Мат потисна напушилия го смях.

Оливия припряно прикри своя под формата на покашляне.

— По какъв повод е обаждането ти, Джейсън? Надявам се, няма да има повече морски фантазии.

— Не, госпожо. — Очевидно родителите на Джейсън вярваха в добрите обноски. — Много съжалявам за това. Майка ми казва, че е заради пубертета. Аз… винаги си представям жените голи.

— Боже! — възкликна сухо Оливия. — Сигурно ти е трудно. А сега, какво мога да направя за теб?

— Ами — прочисти гърлото си той, но гласът му отново го предаде. — Това е проблемът ми.

— Моля?

— Всеки път, когато видя хубава жена, дори по-стари жени като теб, аз…

Оливия примигна и за сетен път Мат се сдържа да не се разсмее.

— Става ми, ааа, хубаво, ако ме разбирате. Понякога една успявам да ходя. Прекарвам много време в криене зад разни неща, докато прогоня картината от съзнанието си, ако ме разбирате.

— Добре, Джейсън. Мисля, че…

— Искам да кажа, дори си представям неделната си учителка без дрехи. Става ми много трудно в часа по религия.

Без да може да се въздържа повече, Мат се разсмя на висок глас, докато си припомняше собствените си юношески фантазии. В една от най-горещите участваше Виктория Рамсфелд, местната библиотекарка.

Оливия го погледна кръвнишки, но запази спокоен тон:

— Джейсън, мисля, че…

— Освен това се чудя за друго нещо. — Гласът на момчето премина в шепот. — Наистина ли човек може да ослепее от прекалено много…

Оливия отвори уста да отговори, докато Мат отново бе застигнат от спомени. С Адам бяха дванайсетгодишни, когато откриха чудесиите на женската анатомия в „Плейбой“. Ако онова, което се говореше, беше вярно, на петнайсет щеше да му трябва куче-водач.

— На колко години каза, че си? — поинтересува се Оливия.

Настана издайническо мълчание, през което Джейсън очевидно се мъчеше да измисли колко точно години да каже.

— Седемнайсет. На седемнайсет съм.

— Добре — каза тя. — Тогава… — Оливия още веднъж се опита да увери слушателя, че няма опасност за зрението му, но изведнъж и без това припреният тон на Джейсн стана трескав:

— Съжалявам, трябва да затварям. — После добави с цялата мъка на пубертета: — Мисля, че майка ми идва.

Оливия се разсмя:

— Не се предавай, Джейсън. Уверявам те, че това, което изпитваш, е съвсем нормално. Накрая всичко ще, хм… си дойде на мястото.

Все още усмихната, Оливия прие следващото обаждане. И по-следващото. И по-по-следващото.

Усмивката на Мат от умелото й справяне с момчето започна да угасва, докато слушаше как неговата аудитория поглъщаше всяка нейна дума като манна небесна. Обаждаха се невиждан досега брой слушатели, даряваха огромни количества храни, а после търпеливо изчакваха реда си, за да излеят душата си пред нея, като накрая благодаряха за мъдрите й съвети.

Същите тези мъже, които искаха кожата й, когато съветите й засягаха любовния им живот, сега нямаха търпение да ги получат. Предатели, мислеше си Мат. Дай им красива жена с докторска титла пред името и те щяха да се изтрепят да споделят най-интимните си тайни.

Други пък се обаждаха, за да я свалят. Като Бо от Бюфорт, Южна Каролина, който прекали с обясненията си колко му е да скочи в мерцедеса и да дойде в Атланта. Този тип явно нямаше друг проблем, освен да сподели страстното си желание по Оливия.

— Е, доктор О, — гласът на Бо беше южняшки и ласкателен, — от това, което виждам на монитора си, тази вечер изглеждате прекрасно. По-добре ли се чувствате?

— Защо питате? Чувствам се много добре — отвърна кокетно Оливия с меден глас. — Мога да кажа, че се възстанових напълно от неразположението, което ме връхлетя снощи. — Тя хвърли победоносен поглед към Мат. — Има ли нещо, което искате да обсъдите с мен?

— По-скоро бих искал това да стане на вечеря.

— Е, това вече е прекалено. — Мат скочи от дивана. — Какво е това? Игра на срещи?

Оливия не му обърна внимание.

— Имате ли въпрос, Бо, или само се опитвате да разтуптите сърцето ми?

— Искам да знам дали има нещо между вас и Рансъм. Защото ако няма, бих искал да ви поканя на вечеря.

— Оливия? — Разгневен, Мат отиде до контролния пулт, като взе разстоянието на две крачки. — Наистина ли мислиш, че това е подходящо поведение за един радиоводещ?

Оливия заговори във микрофона, но погледът й остана върху Мат.

— Между мен и колегата ми няма нищо, заслужаващо внимание. Само че не се срещам със слушатели, както не излизам с пациенти. Това би било непрофесионално.

— Разбрах. Да му се не види! — възкликна Бо и Оливия прекъсна връзката. Очевидната й липса на интерес към слушателя развесели значително Мат.

Това продължи до след полунощ, като раздразнението на Мат нарастваше с всеки ласкаещ Оливия слушател. Той се нажежаваше при всеки опит за флирт и любовни намеци. За мъж, който вярваше, че е опериран от ревност, реакциите му бяха повече от смущаващи.

В два без петнайсет се обади Доуг. След полунощ Оливия беше минала на кафе, но Мат виждаше умората, която беше започнала да се изписва на лицето й. Изпита странното желание да я вдигне на ръце и да я занесе в леглото. Трябваше му цяла минута, за да се отърси от тази фантазия и да се съсредоточи в последния й за тази нощ разговор.

— Добре, Доуг. В ефир си. Нямах търпение да науча какво става с теб и Джо-Бет.

— О, много неща и нито едно добро.

— Кое те кара да го кажеш?

— Днес Джо-Бет излезе на среща със старо гадже — онзи, за който родителите й мислеха, че може да ходи по водата.

— И защо това те тревожи? Когато тя ти каза, че има нужда от обвързване, ти й отказа. Какъв е проблемът?

— Аз я обичам, доктор О. Казах й го. Бях пределно ясен.

— И?

— И дори й обясних защо не искам да се женя. След като жена ми ме напусна, когато животът и кариерата ми се скапаха, си казах „Никога повече“.

— Мислиш ли, че Джо-Бет е като бившата ти съпруга?

— Не.

— Можеш ли да си представиш да се отнесе по този начин към теб? Да си тръгне, да те остави сам в беда?

— Не, разбира се. Тя гледа до последно родителите си, и двамата, в продължение за две години, а аз не бях срещал по-зла и неблагодарна двойка.

— Доуг, не виждаш ли? Ти мериш Джо-Бет с аршина на бившата си съпруга. Страхът ти отново да бъдеш наранен, е причина да загубиш жената, която обичаш. Ще допуснеш ли това да се случи?

Мат се вслуша в настойчивия тон на Оливия, която се опитваше да накара Доуг да проумее гледната й точка. За първи път Мат разбра, че тези думи можеше да се отнасят и за него. Доуг поне беше имал съпруга. Той никога не беше допуснал до себе си друг човек след смъртта на Адам. Дори Оливия, макар че тя направи най-големия пробив в сърцето му.

Той погледна към нея, забеляза изненаданото изражение на лицето й и се запита зали съветът й към Доуг не съдържате някакво специално послание към него. Нежеланото връщане към миналото развали настроението му. Също като мечка със заклещена лапа в буркана с меда, той не можеше да се сети как да се освободи.