Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (33)

30

Джо-Бет се протегна през Доуг, за да изключи алармата на часовника, преди да се е включила. Гърдата й се докосна до ръката му и видя как той се усмихна неволно в съня си.

Не знаеше защо беше нагласила алармата, след като нямаше намерение да спи. В три часа през нощта, когато той най-накрая заспа след поредното любене, тя се подпря на лакът, за да го погледа, защото не искаше да изпуска нито миг от последната си нощ с него.

— Мммм. — Доуг протегна едрата си ръка и я прокара по извивката на ханша й.

Очите му останаха затворени, но нейните не се откъсваха от познатите черти на лицето му и златистата набола брада, която го покриваше.

Погледът й обходи масивния му гръден кош с килимче от къдрави златисти косми. Доуг беше топъл, внушаваше чувство за сигурност и миришеше на любовна нощ. Тихичко, тя вдъхна уханието му, запечатвайки този мъж и този момент завинаги в паметта си.

Когато повече не можеше да пренебрегва часовника, Джо-Бет лекичко се измъкна от леглото, като внимаваше да не го събуди и отиде в банята, като затвори вратата след себе си.

Приглушеният шум от душа проникна през сънната завеса в мозъка на Доуг, но картината на росното й апетитно тяло беше тази, която го разсъни напълно. Като се претърколи по гръб и протегна с наслада, той се замисли дали да не се присъедини към нея.

Вместо това остана да лежи усмихнат. Господи, чувстваше се толкова добре. Беше уморен и малко понатъртен тук-там от креватната гимнастика, но дълбоко в себе си бе задоволен и щастлив.

Тъкмо бе стигнал в града след пътуване на североизток, когато прие съобщението от Джо-Бет. Бяха изминали много дни, без да я види, твърде много самотни дни в кабината на камиона, през които не мислеше за нищо, освен за отношенията им. Дни, през които се бе опитал да обмисли чувствата си. За първи път беше готов да обсъди бъдещето с нея.

Но за първи път от много време Джо-Бет нямаше желание да обсъжда бъдещето. Всъщност тя явно изобщо не се интересуваше от разговори.

Доуг легна по гръб и положи ръцете си като възглавница. Чуваше как Джо-Бет си тананика под душа и се ухили отново, когато си спомни изминалата нощ.

Беше го посрещнала на входната врата с черното боди, което й беше подарил за рождения ден. Когато се бе опитал да й каже какво мисли за отношенията им, тя сложи пръст на устните му и седна в скута му. Изведнъж цялата кръв нахлу в главата му, не и в тази с бейзболната шапка на нея.

Тя започна да го дразни с бельото с дупка отдолу, докато той не полудя от желание по нея. Свали си панталона и първия път я облада, докато тя се бе навела пред хладилника, като се правеше, че търси бутилка вино. Вторият път беше на пода в дневната, след като тя го съблече на светлината на свещи.

Докато успеят да стигнат до спалнята, единствените звуци, които се чуваха, бяха на стенания от екстаз. Нямаше да забрави тази нощ, докато беше жив.

Доуг примигна и седна в леглото, осъзнавайки колко странно беше поведението на Джо-Бет. Тя винаги беше проявявала охота в леглото и си бяха прекарвали страхотно, но не си спомняше да е била толкова агресивна. И защо не искаше да разговарят?

Той спусна крак на пода и се изправи. След като почука на вратата на банята, той отвори.

— Джо-Бет, защо не дойдеш да си поговорим за нас?

Тя се загърна с бялата хавлиена кърпа и подви крайчето й над гърдите си.

— Не мога, Доуг. Вече съм закъсняла за работа.

Той присви очи.

— Ами ако имам нещо да ти кажа? Ами ако искам…

Тя пристъпи към него и сложи пръст на устните му точно като миналата вечер.

— Не, Доуг. Да не разваляме момента. Не мислиш ли, че това беше най-страхотната нощ?

— Да, разбира се, аз…

Тя взе четката от рафта в банята и я прокара през късите си къдрици. Лицето й сияеше, а устните й изглеждаха само за целувка.

— Няма какво да обсъждаме — каза тя. — Все още съм на седмото небе след тази любовната нощ.

Той чу думата любовна и понечи да й каже какво си бе мислил, но тя сложи пръст на устните му и мина покрай него на път за спалнята.

Той я последва, опитвайки се да разбере какво ставаше и стигна точно навреме, за да я види как пуска кърпата на земята и се пъхва в дантелени бели бикини и сутиен.

— Наистина трябва да тичам. Норийн никога няма да се оправи със сутрешната навалица без мен.

Тя си облече униформата и се обърна с гръб, за да й помогне с ципа. Той се подчини, а после сложи ръце на раменете й, като си мислеше, че ще я обърне, за да поговорят, но тя се освободи от ръцете му и забърза към гардероба, откъдето извади белите си работни обувки с равна подметка.

— Но, Джо-Бет, опитвам се да ти кажа, че аз…

— Съжалявам, че си тръгвам така, Доуг. В шкафа има кафе и няколко кексчета в кутията за хляб — усмихна се мило тя, но той започваше да си мисли, че нещо не е наред. — Ще затвориш ли хубаво вратата на тръгване? Не ти трябва ключ.

— Джо-Бет, защо не се обадиш и не кажеш, че си болна? Имам да ти казвам нещо.

— Съжалявам, но не мога.

Тя се повдигна на пръсти, целуна го лекичко по бузата и почти изтича навън.

Доуг изгледа как вратата се затръшва и промърмори в празната дневна:

— Предполагам, че днес няма да ми се наложи да коленича.

Ала не изпита облекчение.

 

В девет часа сутринта Оливия започна обнадеждена предаването си.

— Добро утро на всички — поздрави тя. — Слушате „Лив на живо“, след освежителната почивка на плажа, отново съм на седлото, готова да се заема с проблемите ви. Но преди да започнете с въпросите си, бих искала да направим нещо различно.

Оливия пусна музиката, приготвена от Даян — компилация от утвърждаващи женствеността песни от седемдесетте и осемдесетте. „Аз съм жена“ на Хелън Реди, преля плавно в „Ще оцелея“ на Глория Гейнър, докато Оливия подготвяше слушателите си.

— Неотдавнашните ми преживявания ме накараха да се вгледам отблизо в мъжката психика и мога да ви кажа, че картината не е розова. Според мен жените търсят отговори, докато мъжете — поне този тип мъже, които живеят в Нийделенд или на измислен необитаем остров — са заети да избягват тези въпроси. Днешното предаване е посветено на справането с живота — от страна на жените.

— Моите признания миналата седмица и липсата на реакция от страна на Мат Рансъм са показателен пример по колко различен начин мъжете и жените възприемат живота си. Не можех да не се запитам колко мъже биха оцелели дори един ден като жени. — Оливия остави думите си да висят във въздуха в продължение на няколко секунди, после продължи: — Затова днес, за забавление, и защото наистина имам нужда да изпусна парата, ще си създадем собствена версия на „Сървайвър“… за мъже. — Тя намигна на Даян и се облегна на стола. — Ето каква е задачата — десет мъже се оказват в предградията и трябва да се справят с ежедневието на една жена. Всеки от тях има семейна кола, три деца — всяко от които се занимава поне с един вид спорт и взема уроци по музика или танци — и малко или никаква помощ от половинката си. Задачата ви е да измислите с какви препятствия трябва да се справят.

Оливия пусна силно инструменталното парче на „Ще оцелея“, после го намали. Проверката на монитора й показа, че слушателките се редяха на опашка за включване в играта.

— Добре, Миранда е в ефир — обяви Оливия. — Какво друго според теб трябва да имат нашите състезатели с тях?

— Домашен любимец — куче — изчурулика Миранда. — Тя е разгонена, носи памперс и децата задават въпроси.

— Боже, това беше наистина добро предложение, Миранда. Други идеи?

— Мисля, че трябва да си бръснат краката и да се гримират.

Следващата слушателка се казваше Дона.

— Лятото е в разгара си, но те трябва да носят чорапогащници — от онези, които струват дванайсет долара чифта и се късат точно в най-неподходящия момент. И високи обувки с остри върхове.

— Знам какво е — усмихна се Оливия. — И защо не стигнем по-далеч и не забраним готовата храна? Мисля, че нашите състезатели ще трябва да приготвят всяко ястие, което сервират — усмихна се отново тя, когато бройката на обажданията се удвои. — Здрасти, Тина. Слушаме те.

— Здрасти, доктор О. Мисля, че трябва да ги накараме да изперат и да почистят, когато на някое от децата му стане лошо в два през нощта. Мисля, че не бива да им позволяваме да гледат телевизия, докато децата не заспят и не свършат с домакинската работа.

— Страхотно — усмихна се злорадо Оливия. — И да се погрижим телевизорите да нямат дистанционно.

Даян пусна звуков ефект на ахване от ужас и намали музиката.

— Това е вашата фантазия, дами. Проявете я на воля — каза Оливия, докато приемаше следващото обаждане. — Твой ред е, Кармен. Кажи ми какво си намислила за участниците ни.

— Иска ми се да ги видя на родителска среща, а после да докладват за резултатите. Или да направят макет на Везувий от брашно и вода в нощта, преди да бъде предаден. Още по-добре — да накарат тригодишно дете да изяде лъжица грах.

Оливия примигна.

— Боже, става страшно!

Кармен се засмя.

— Да. Истинският живот изисква много повече от теб, отколкото австралийската пустош или черния континент.

Оливия не можа да сдържи усмивката си, докато се подготвяше да пусне рекламите.

— Ако включим и приучването на гърне и се опитаме да накараме противоположния пол да признае чувствата си, нашите участници ще ни молят на колене да ги признаем за победени.

Оливия вмъкна „Ние сме семейство“ на „Систър Следж“, като остави песента като фон, докато насочваше разговора към рекламната пауза:

— Ако ме питате, ще се получи хитово телевизионно предаване. Блягодаря, че ми помогнахте да се разсея, дами. Мисля, че е време да минем на нашите проблеми. Обадете ми се, ако нещо ви измъчва. Готова съм да ви помогна да живеете живота си… на живо.

 

Мат стъпи на предната веранда на дома, в който беше израснал. Къщата беше ниска и обширна, построена в популярния някога прериен стил и също като по-впечатляващите викториански къщи или тези в стил от епохата на Тюдори-те, разположени сред зеленината на този чикагски квартал, тя бе грижливо поддържана.

Той натисна звънеца и през цветното стъкло на дървената врата видя как майка му се приближава. Още помнеше виковете й „Не я затръшвай, ще счупиш стъклото!“, но не си спомняше с Адам някога да бяха обръщали внимание на предупрежденията й.

Вратата се отвори и майка му застана на прага. Преди да му се усмихне, за части от секундата погледът й се премести от дясната му страна, където винаги стоеше Адам. Дори след трийсет и три години тя винаги изглеждаше-изненадана от липсата му.

В миналото би го подминал, би се пошегувал, не би обърнал внимание, но благодарение на проклетата намеса на Оливия, напоследък беше мислил твърде много за това и раната беше разчоплена.

— Погледнала ли си ме някога, без да си пожелаеш Адам да беше тук.

Усмивката замръзна на устните й и се видя, че иска да отрече, но кафявите й очи, които беше предала и на двамата си синове, я издадоха.

— Не — призна тя. — Не съм.

Мат отвори уста, за да изтърси обичайната шеговита реплика, но изрече единствено:

— А аз се опитвах да живея и за двамата, но не съм сигурен, докога ще издържа.

Не беше сигурен кой от двамата беше по-изненадан.

— Господи, Матю. Какво му има на доброто старо „здравей“?

Маргарет Рансъм се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.

Видя, че в очите й заблестяха сълзи и тя примигна няколко пъти, за да ги спре, преди да се обърне и да го въведе в кухнята. Мат се почувства като пълен негодник.

— Сестра ти и децата са тук. С Дан току-що се върнаха от Италия и тя приготвя новия си специалитет — сос за плоски спагети.

Мат пусна сака в коридора и последва майка си в „сърцето“ на къщата. Странно, че го определи по този начин, когато той и Сандра бяха причината това сърце да продължи да бие. Пристъпи в кухнята и помириса въздуха одобрително, решен да остави миналото и да стъпи на по-позната емоционална почва. Храната му беше хоби и обичаше да готви, но сестра му беше превърнала готвенето от детските им години в невероятно успешен италиански ресторант.

— На какво ми мирише? Домати? Доматен сос с чесън? Мирише ми на нещо невероятно.

Племенниците на Мат влетяха и се хвърлиха върху чичо си, докато по-голямата му сестра ги гледаше умилително.

— Невероятно? Мисля, че някой е бил твърде дълго на юг.

Мат разроши косите на близнаците.

— Мислите, че имам странен акцент?

Кайл и Кени се изкикотиха и се опитаха на свой ред да разрошат косата му.

— Ей, внимавайте как се отнасяте с чичо си, който има билети за едни от добрите места за утрешния мач на „Кюбс“.

Близнаците запищяха от радост, когато Мат извади доказателството.

— В първи сектор. Седем вечерта. Имайте късмет да не дойдете.

— Мат Рансъм, утре е учебен ден. Момчетата имат…

Той се приближи до сестра си и й лепна целувка по бузата.

— Спокойно, Сан. Когато си на девет и чичо ти идва на гости, бейзболът е задължителен. Ако се държите прилично, вие с Дан също можете да дойдете.

Той се протегна и повдигна капака на най-голямата тенджера, за да види какво има вътре.

— Помислих си, че си научила нещо ново и екзотично от пътуването си, но виждам, че все още разчиташ на старото рагу.

Сандра дръпна капака от ръцете му и го бутна настрани.

— Ха! Да не чувам споменаването на тази дума в мое присъствие. А сега отвори бутилка вино, моля. Искам да опиташ ястието.

Тя го изгледа от глава до пети.

— А после искам да науча, какво, по дяволите, става между теб и доктор О.