Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (30)

27

В понеделник сутринта в осем часа сутринта Ти Джей, Кранкоуър и двама яки служители от охраната се видяха с Мат и Оливия в апартамента. Ти Джей донесе сутрешния вестник, в който беше публикуван кадър, свален от записа в интернет под заглавие „Секси терапевтка се поддава на мъжки приказки“ и започна да се суети около тях, опитвайки се да ги подготви за истерията, която ги очакваше, щом излязат навън.

За разлика от него Чарлс буквално се носеше над земята, обзет от възторжено очакване, докато единият служител от охраната изгледа похотливо Оливия, а другият намигна по мъжки на Мат, от което на Мат му се прииска да ги просне на пода.

Напускането на апартамента не му донесе очакваното задоволство, а видът на Оливия, докато вървяха по постлания с пътека коридор на път към асансьора, говореше, че тя също е твърде погълната от собственото си падение, за да се зарадва на свободата си.

В лобито отново се спряха за последни инструкции от страна на Ти Джей, които се свеждаха до насърчаване Оливия да не обръща внимание на грозните въпроси и умоляване на Мат да не наранява никого.

— Да се съсредоточим върху приноса на слушателите ни за хранителната банка и да се опитаме да се измъкнем сухи от станалото.

Всички кимнаха, като че ли беше възможно, после Ти Джей, Чарлс и двамата охранители излязоха през вратата и шумната тълпа ги обгради.

Мат искаше да предложи помощта си, но откакто Ти Джей се обади в три и половина през нощта, Оливия беше отхвърлила всеки опит да обсъдят положението. Малко след това се бе прибрала в стаята си, откъдето се чуваха стъпките и й чак мо шест сутринта, когато тя се шмугна в банята, за да си вземе душ, а после се облече.

Сега стояха един до друг в очакване да излязат навън и да се изправят пред медиите, а изражението й го караше да й предложи… какво?

— Оливия, всъщност никой нищо не е видял. Ще кажа, че съм припаднал и ти си ми направила дишане уста в уста.

— Да, да — отвърна с горчив тон тя. — И съм ти разкъсала ризата, за да можеш да дишаш по-добре.

— Виж, Оливия, и двамата сме свободни и пълнолетни. Случилото се е малко неудобно, но Клинтън преживя нещо още по-лошо и оцеля.

— Имам новина за теб, Мат. За твоите слушатели това може да е още едно незначително прегрешение — от теб се очаква подобно поведение. Само че аз съм терапевт. Моите слушатели имат нужда от човек, когото да уважават и на когото да се доверяват. Случилото се не е нищо.

— Съжалявам, Лив. Ако си решила да отричаш, аз ще те подкрепя.

— Не ти искам подкрепата. Не искам също да лъжеш заради мен. Всъщност нищо не искам от теб.

Оливия се отдръпна и излезе навън. Мат я последва на крачка зад нея.

Имаше по-малко от секунда, за да отбележи какъв хубав ден е навън, преди да избухне шумотевицата.

— Имате ли връзка?

— Какво стана през нощта?

— Кой от двамата изключи камерата?

— Как беше тя, Мат?

Мат почувства как Оливия се напрегна цялата и нищо чудно, тълпата репортери приличаше на глутница побеснели кучета. Продължиха да изстрелват въпросите си, нищо че те оставаха без отговор, като питаха само за едно — какво се бе случило, преди камерата да спре да излъчва.

Чарлс пристъпи напред и вдигна ръка за тишина. Море от видеокамери се насочи към него, а микрофоните бяха вирнати нагоре. Зад тълпата двама журналисти излъчваха репортаж на живо.

Мат беше изненадан от присъствието на толкова много от кабелните оператори. Денят сигурно беше беден откъм новини или историята за терапевтката, отдала се на първичните си инстинкти, беше по-значима, отколкото бе предполагал. А може някой да им бе подшушнал новината.

Когато тълпата замълча, Чарлс обяви добрите новини — безпрецедентното количество храни, събрани за хранителната банка, и ненадминатата досега активност на слушателите. Но докато говореше, погледите бяха вперени в Мат и Оливия — очите на репортерите ги издаваха, че се мъчеха да си представят какво се бе случило в заключения апартамент.

До него Оливия започна да трепери. Инстинктивно, той се приближи, за да й предложи опората си. Искаше му се да я прегърне през раменете и да я отведе или поне да каже нещо и нейна защита, но всеки бърз отговор, който му хрумваше, застиваше на устните му, защото не можеше да измисли нищо, което да не навреди на Оливия по един или друг начин. Загрижеността му за нея заглуши нормалните му инстинкти за самосъхранение до степен, в която не можеше да се познае.

Чарлс приключи с многословния преглед на успеха от промоцията и застана отзад до Ти Джей. Отново заваляха въпроси и тълпата се люшна напред. Лимузината, която ги чакаше до тротоара, сякаш беше на километри, не на няколко метра, тъй като трябваше да си проправят с лакти път между морето от репортери.

Оливия пристъпи напред и Мат видя как изпъна рамене и се прокашля. Той се стегна за онова, което щеше да последва.

— Няма начин да дам задоволително обяснение за това, какво се случи в апартамента и няма да се опитвам. — Чуха се протестни възгласи и нови въпроси, но Оливия не се поддаде. — Ще кажа само, че съм доволна от събраните дарения и съм развълнувана от щедростта на слушателите ни — усмихна се насила тя. — Всяка жена би била докарана до отчаяние, ако я заключат една седмица с Мат Рансъм.

Тя се обърна към него. Напрежението, струящо от тялото й, опровергаваше усмивката и шеговития й тон. После зачака удара му.

Мат почувства пристъп на гордост от смелостта й. Тъй като искаше и понеже знаеше, че тя няма да го отблъсне пред очите на всички, той пристъпи и преметна ръка през раменете й. После й намигна, така че всички да го видят. Оливия се напрегна, но не помръдна и запази усмивка, когато той каза:

— Ако вие можете да се позовете на временна невменяемост, предполагам, че аз също мога. — Той обърна поглед към чакащите репортери и забеляза изписаното на лицата им любопитство. — Е, това е всичко, което мога да кажа.

Разочарована, тълпата завика за още. Един млад репортер с пригладена с гел коса и хищна усмивка си проби път напред. Мат разпозна сътрудника на списание „Атланта Лейджър“.

— Вярно ли е, че вие двамата сте имали връзка преди осем години в Чикаго? — попита той.

Без да дочака отговор, той изстреля следващия въпрос:

— Наистина ли сте се хванали на бас с екипа си, че ще свалите доктор Мур, преди седмицата да е изтекла?

Мат видя как изражението на Оливия се промени. Той й прошепна:

— Не е така, Оливия.

Обидата премина в отвращение. Тя го изгледа все едно беше разплута нисща форма на живот, после се освободи от ръката му и заслиза по стълбите.

Също като играчи от нападението, пазещи защитниците, якото дуо се хвърли в действие. Единият настигна Оливия, а другият се залепи за Мат. Със задружни усилия, двамата им проправиха път до колата. Мат чуваше бръмченето на камерите, забързаните стъпки, които ги следваха, и едни и същи въпроси, отекващи във въздуха.

Мат се пъхна в колата след Оливия. Кранкоуър и Ти Джей седнаха на срещуположната седалка, вратата се затръшна след тях и колата потегли.

Колкото и да си блъскаше главата, Мат не можа да измисли какво да каже и в колата настъпи мълчание, докато лавираха през сутрешното движение. Не можеше да се оправдае, нито желаеше да обяснява истинските си намерения пред Ти Джей и Чарлс. Оливия седеше с извърната глава, загледана упорито в бързо изчезващата гледка на градинката отсреща. Когато се обърна към своя прозорец, Мат видя как блокът се смалява и се изгубва от полезрението му, докато се питаше кой захранваше с вътрешна информация репортера от „Атланта Лейджър“.

Чарлс наруши мълчанието.

— Видяхте ли журналистите от „Фокс“ и Ен Би Си? Телевизиите ще се редят на опашка за интервюта. Може би трябва да започнем с „Добро утро, Америка“.

Мат и Оливия продължиха да се взират навън. Оливия се стараеше да седи далече от Мат, като внимаваше да не се опира до него на завоите. Гняв и болка струяха на талази от нея.

— Добре. Според мен едно любезно и приятелско „без коментар“ ще свърши работа в ситуация като тази — каза Ти Джей.

Оливия продължи да гледа през стъклото, без да им обръща внимание.

— Каквато и да е тя — поправи се Ти Джей.

Ти Джей и Чарлс зачакаха реакция, но Мат и Оливия продължиха да мълчат.

— Добре тогава — продължи Ти Джей. — Може да не ви се иска да говорите за това сега, но трябва да изработим стратегия за справяне с отзвука. Днес няма да излъчваме „Лив на живо“ и „Мъжки разговор“. Ще оставим слушателите да се поуспокоят. Утре всичко живо ще ни слуша. — Той се обърна към колегата си: — Чарлс, свържи се с Даян и Бен по телефона и им кажи днес да пуснат най-доброто от излъчванията досега. Ще оставим Оливия и Мат по домовете им, за да си починат, и по-късно следобед ще се съберем всички в радиото.

Лимузината навлезе в квартала на Оливия и отби на нейната улица. Двигателят заработи безшумно на място.

— В светлината на… хм… драматичния край на промоцията, помолих консултанта да направи последните проучвавия сред групата слушатели, както и допълнителни измервания на слушателския интерес. Днес следобед на срещата ни вече ще имам доклада му, както и резултатите от отзивите в Детройт.

 

Първият човек в радиото, на който се натъкна Оливия, беше Мат. Без да го поздрави, тя зачака мълчаливо асансьора. В асансьора пътуваха с още трима колеги, които едва сдържаха любопитството си. Двамата мъже потупаха окуражително Мат по гърба и ако не беше Оливия, със сигурност щяха да го поздравят. Жената само я погледна със съжаление, преди да отклони поглед. Това й напомни за реакциите, когато слуховете за изневярата на Джеймс се разнесоха, и за начина, по който тя самата гледаше майка си, когато тя безволево се оставяше бащата на Оливия да я тъпче.

Двамата с Мат прекосиха безкрайния коридор до кабинета на Ти Джей през море от критични погледи. Разговорите секваха и движенията застиваха, когато всеки, край когото минаваха, преставаше да клюкарства и започваше да изучава двата обекта на слуховете.

Въобразяваше ли си или Мат ставаше все по-висок с всяка измината стъпка, а тя се смаляваше все повече от неудобство? Вече обхваната от гнева Оливия се опита да не обръща внимание на хората и затърси думите, с които щеше да излезе пред слушателите си, за да им даде обяснение. Дано след края на срещата все още да имаше слушатели.

Пред вратата на Ти Джей Мат я хвана за ръка и я дръпна към себе си. Зяпачите замлъкнаха и наостриха уши.

— Не съм ти поставил капан, Оливия. Също като теб и аз се изненадах, когато видях, че камерата ни снима.

Оливия отскубна ръката си от хватката му.

— Добре. Това решава всичко, нали? Искаш да кажеш, че цялата ти кампания да ме накараш да се отпусна не е имала друг мотив, освен да ми помогнеш да подобря качеството си на живот? Стига, Мат! Това съм аз, Оливия, май си забравил?

— О, много добре си спомням. Може би по-добре от теб. Признавам, наистина мислех, че би ми било от полза да те извадя от равновесие за малко. Ала това беше само в началото, преди…

Мислите на Оливия се пренесоха към ястията, които й готвеше и сапунените опери, по които я запали, към духа на забава, който внесе в пленничеството им, е всичко това с едничката цел да му осигури печелившото място.

— Преди да решиш да ме — как се изрази репортера… — да ме свалиш?

— Оливия, не съм…

— Предполагам, че не ти си разтръбил на всички за Чикаго? Каза ли им как там също ме свали, преди да решиш, че си приключил с мен?

— Повярвай ми, Оливия, не съм…

— Трябва да съм пълна глупачка, за да повярвам и на една твоя дума. И независимо от всички доказателства за противното, не съм глупачка. — Тя му обърна гръб и влезе с решителна крачка в кабинета на Ти Джей.

Ти Джей, Чарлс, Бен и Даян вече ги чакаха. Оливия седна до продуцентката си, а Мат до Бен, с което двата враждуващи лагера бяха очертани. Никой не продумваше, докато Ти Джей прелистваше папката в скута си.

— Е — поинтересува се между другото той, — успяхте ли да си починете?

— Трудно е да почиваш, когато пресата лагерува на моравата ти — оплака се Мат. — После допуснах грешката да проверя гласовата си поща — обърна се той към Оливия. — Имах обаждания от „Пийпъл“, „Сапунена опера“ и от някои долнопробни таблоиди, за които никога не бях чувал. Всички искаха да изляза публично и да си призная всичко.

Ако можеше, Оливия би го убила с поглед.

— Не се притеснявай, изкушен съм, но съвсем слабо — равнодушно заключи Мат.

— Да, добре. Мисля, че на този етап няма нужда да се впускаме в подробности — намеси се Ти Джей. — Според мен двамата постъпихте много добре, като запазихте мълчание тази сутрин. Защо не ги оставим в неведение, докато Чарлс не изработи план за реклама.

Оливия се опита да си представи как слушателите й биха се примирили с това. Сърцето й всеки път се свиваше, когато си помислеше за реакцията им на цялата тази грозна каша.

Шумът в медиите само влошаваше положението. Дори резултатите им да се окажеха почти равни, Оливия знаеше, че ще се превърне в изкупителната жертва. Тя беше съветникът, който не можеше да контролира собствените си действия, радиотерапевтът, който не можеше да се оправя с мъжете.

Даят и Бен се размърдаха на местата си и Оливия им завидя на енергията. Чувстваше се твърде уморена и натежала, за да помръдне, въпреки че умът й работеше на бързи обороти. Мат изглеждаше спокоен и равнодушен, макар че достатъчно го познаваше, за да знае, че това е само поза. Кранкоуър бе още по-изряден от обикновено.

Ти Джей затвори папката и започна:

— Най-важното е, че промоцията пожъна огромен успех.

Чарлс се наду като паун. Изправи се и направи лек поклон, преди Ти Джей да продължи:

— Мат и Оливия вече привлякоха вниманието на националната аудитория. Освен това знаем, че цифрите ще са повече от добри, което означава, че рекламодателите ще се избият да рекламират при нас.

Оливия се приведе напред на стола.

— Ами проучването? Няма начин слушателите ми да са приели добре онова, което се случи между… Е, случилото се.

— Не, не са го приели. Доверието в теб е намаляло и основните ти слушатели са разгневени — поясни Ти Джей. — Още не са се отказали от предаването, но се чувстват предадени и ядосани. Шейсет процента от основната ти група слушатели не одобряват поведението ти.

Оливия стисна юмруци. Умираше да се изправи и да започне да крачи.

— И ти смяташ това за успех?

— Да. — Усмивката на Ти Джей беше ослепителна. — Евентуалната загуба на слушатели ще бъде многократно компенсирана с нови. Вече си набрала основни слушатели, които досега не са следили предаването ти, но вече предпочитат Ти Ел Кей, а деветдесет и пет процента от нередовните слушатели са проявили значителен интерес към „Лив на живо“. Няма да ти трябва много, за да ги превърнеш в редовни.

— Ами „Мъжки разговор“? — попита Мат.

— Излизаш от промоцията с блестящ резултат. Редовните ти слушатели са изцяло с теб, а осемдесет и пет процента от нередовните вече те харесват.

— Как ще се отрази всичко това на решението кой ще остане? — настоя да научи Бен.

Ти Джей се наведе напред с опрени на коленете лакти.

— Тук идва най-хубавото. Преди малко говорих по телефона с Детройт. — Той приглади косата си. — Като се вземат предвид резултатите от проучването, очакваните стойности и разширението на слушателската аудитория, и двамата печелят. Компанията реши, че може да си позволи и сладко, и кисело.

— Какво? — Мат, Бен и Даян извикаха в един глас като древногръцки хор.

— Мат е сладкото, аз съм киселото — поясни Оливия, — но грешиш, Ти Джей. — Тя погледна към Мат. — Независимо какво сочат цифрите, ако съм загубила доверието и уважението на слушателите си, аз губя. Точка.

Чувствайки се предадена и ядосана също като верните си слушатели, Оливия заметна чантата си на рамо и се изправи.

— Това те прави победител, Мат. Поздравления. Спечели си победата с много труд.

Ти Джей също стана.

— Пропускаш най-важното, Оливия — каза той. — Ти и Мат вече не сте местни знаменитости. Детройт е убеден, че публиката ви ще остане с вас. Искат да пуснат „Лив на живо“ и „Мъжки разговор“ и по другите радия на компанията — това са още деветнайсет пазарни ниши на човек.

Оливия впери поглед в Ти Джей.

— Ти си този, който не разбира. Редовните и нередовните слушатели не са само статистика за мен. Това са хора с проблеми и вътрешни борби, а аз ги разочаровах. Сега трябва да измисля как да ги накарам да разберат нещо, което аз самата не разбирам — поклати с отвращение глава тя. — В момента не ме интересуват намеренията на Детройт. Агентът ми ще се свърже с тях, когато съм готова.

— Оливия, моля те — извика Ти Джей, но тя прекоси стаята и излезе от кабинета, без да се обръща.

За момент никой не проговори, после упреците заваляха. Даян изгледа ядно Мат.

— Всичко щеше да е наред, ако се беше борил честно.

— Аз ли?

— Всички чухме хвалбите ти как си щял да я свалиш. Никога не съм предполагала, че ще успееш. Трябваше да я предупредя — закърши ръце Даян.

Мат поклати глава.

— Това бяха само приказки. Не аз разтръбих, че предаванията ни са застрашени и не аз бях инициатор да ни затворят в апартамент с размерите на грахово зърно за една седмица. — Той се изправи и се надвеси над Ти Джей и Чарлс, осъзнал истински. — Всичко е било въздух под налягане, нали? Използвали сте бюджета, за да ни накарате да се съгласим.

Само Чарлс прояви глупостта да не се шокира от обвинението.

— После включихте камерата и ни оставихте да ви свършим мръсната работа. — Гневът на Мат нарастваше и той го съсредоточи изцяло върху Чарлс. — Бен ми каза, че непрекъснато си бъзикал камерата, Кранкоуър. Трябваше да обърна внимание на думите му. Просто си чакал шанса си, нали? Предполагам, че ти си казал на пресата за Чикаго?

— Не е държавна тайна. Пише го в автобиографиите ви — заяви самодоволно Чарлс.

— Господа — започна с помирителен тон Ти Джей, но Чарлс явно не предусещаше опасността.

— Ти си едно голямо лайно, Кранкоуър.

— На твое място не бих бил толкова самодоволен, Рансъм — подигравателно каза Чарлс. — Ние само ви вкарахме в апартамента. Случилото се вътре е твое дело.

Съприкосновението на юмрука му с брадичката на Чарлс му донесе някакво удовлетворение и спря злостните му думи. За жалост, помисли си Мат, докато прескачаше отпуснатото тяло на Чарлс на път към вратата, това не ги правеше по-малко верни.