Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (7)

4

Мат обяви началото на предаването във вторник, решен да избягва даването на съвети на всяка цена. Планираше да прави онова, което умееше най-добре — да вдига на крак момчетата, да ги шокира малко и да насърчи разгорещена дискусия. Винаги беше губил повече време, отколкото искаше, в мисли по Оливия Мур. Но нямаше да й позволи да се намесва в неговото предаване. Поне така си мислеше, преди да приеме първото обаждане.

— Здравей, Питър. — Слушателят беше мъж, гласът — непознат.

— Извинете?

— Вие ли сте неспособният да се обвързва Питър Пан? Онзи, който понастоящем живее в Нийделенд?

Мамка му! Може би все пак слушателите му имаха нужда от психологическа помощ.

— Аз съм Мат. А вие се обаждате в ефира на „Мъжки разговор“. Каква е тази работа с Питър Пан?

— Трябва да започнете да слушате сутрешния блок на радиото. Бяхте звездата в „Лив на живо“ тази сутрин.

— Аз? В „Лив на живо“?

— И още как!

Мат погледна през стъклото към Бен, който вдигна нагоре аудиокасета, все едно беше бомба. Продуцентът му напечата съобщение: „Адресирано е до Питър П. Беше в пощенската ти кутия.“

Следващите няколко обаждания бяха в същия дух, но никой не му даде обяснение, докато не се обади Доуг.

— Здрасти, Мат. Тежък ден, а?

— Не и допреди малко. Какво става, Доуг? Явно само аз не знам.

— Тази сутрин в „Лив на живо“ се занимаваха най-обстойно с теб. Доктор О говори за нещо, наречено синдром „Питър Пан“ и после помоли хората за опишат питърпановците, които познават. Цял куп жени описаха теб — мисля, че някои от тях бяха бивши твои гаджета, които не са приели съвсем добре твоето предварително предупреждение, противно на това, което ти си мислиш.

Явно дори Доуг не можеше да се въздържи да не хвърли камък тази вечер.

— Джо-Бет ме описа. Каза името ми и всичко останало — чух част от предаването на път към Монтгомъри — после остави съобщение на мобилния ми, че ако искам повече мляко, трябва да купя кравата. Гръм да ме тресне, ако знам какво означава това.

— Жените могат да са крайно загадъчни.

— Също и подли. Да беше чул какви неща изрекоха по твой адрес.

Мат не знаеше дали да се смее, или да се ядосва. От една страна, не му се нравеше особено да го сравняват с измислен герой като Питър Пан. От друга страна, какво, за бога, й ставаше на почтената и благовъзпитана, спазваща стриктно правилата Оливия Мур? Нямаше търпение да изслуша записа от предаването й. Нищо не правеше играта по-интересна от един достоен противник.

 

Една седмица след това чертата беше теглена и залаганията за победителя приключени. Макар малцина в радиостанцията да смятаха, че е изчерпала темата с Питър Пан, всеобщо бе мнението, че Оливия е свалила белите ръкавици и е забила копието право в целта.

Мат на свой ред реализира няколко попадения, включително предаването, посветено на видовете мании, които карат хората да изберат професията на психолога. Далеч от научна дискусия, обсъждането се бе изродило в комично шоу на свободна тема, по време на което имаше опашка от чакащи да ги включат в ефир.

Днешното общо събрание на персонала на „Лив на живо“ и „Мъжки разговор“ беше първото по рода си, а онези, които вече бяха седнали около конферентната маса определено изглеждаха нащрек. Когато влезе, без да бърза през оставащите няколко минути до началото, Мат избра да седне на свободния стол до Оливия и направи цяло представление, докато се настаняваше удобно.

Когато всички погледи бяха насочени към тях, той кимна приятелски, придърпа стола си още по-близо и взе ръката й в своята.

— Мисля, че пропуснаха да ни представят. Казвам се Питър, но можете да ме наричате Пан. А вие сте… Уенди?… Тинкър Бел? — Той я дари с усмивка, едновременно нагла и момчешка.

Засрамена, Оливия се опита да освободи ръката си. Когато не успя, тя се усмихна също толкова нахакано:

— Не, само загрижен специалист по душевно здраве, който се опитва да помогне на заблудилите се момчета да намерят пътя към дома.

Той се усмихна одобрително и обърна ръката й с дланта нагоре, изучавайки я отблизо.

— Няма капан, въпреки че съзирам няколко оголени нокътя. — Той се наведе и целуна галантно дланта й, като прошепна, така че само тя да го чуе: — Можеш да ме заведеш у вас по всяко време.

Устните му върху кожата й се сториха топли и близки. Оливия се отказа от изтънчеността и издърпа ръката си. Щом я освободи, тя съсредоточи цялото си внимание върху изпълнителния директор, който изглеждаше учудващо щастлив за човек, изправен пред бюджетна криза.

— Добре — каза Ти Джей. — Сега, когато ръцете ни са свободни, можем да започваме. — Той прочисти гласа си и се наведе напред. — Както ви е известно, от Детройт е дошъл консултант на компанията, който ще следи за реакцията на слушателската аудитория на предаванията ви.

Всички простенаха. Ала когато Ти Джей продължи, причината за доброто му настроение стана явна. В радиото, както и в телевизията, колкото по-голяма е аудиторията, толкова повече пари получава радиостанцията за рекламно време и за правото други радиостанции да излъчват програмите й.

— Няма да разполагаме с цялостната картина, докато не получим окончателните резултати от рейтингите в края на периода, но от това, което се вижда, „дърленето“ ви вече оказа значително въздействие.

Ти Джей поглади плешивата си глава.

— Всеки път, когато говорите един за друг в ефир, рейтингът скача до тавана.

— Няма що, страхотно — промърмори Оливия. — Защо да не посветя предаванията си на психологическите проблеми на Мат? Със сигурност ще имам материал за няколко години напред.

— Кой го казва. — Смехът на Мат не беше ласкателен. — Докато слушах слушателите си да те обсъждат, не мога да кажа, че ми беше особено забавно. За човек, който се предполага, че трябва да помага на другите, имаш доста трески за дялане. Не, че — побърза да уточни — умирам от желание да губя още ефирно време, за да ги споменавам.

— Деца, запазете го за ефира. — Ти Джей се облегна на стола си и се втренчи в Мат и Оливия. — Не се шегувам.

Мат поклати глава с отвращение.

— Да, бе! Как смяташ да го направиш? Да ни пуснеш в ефир и да ни оставиш да решим проблема с физическа сила? Ние не сме дресирани животни, Ти Джей, и нямам намерение да участвам в двубой с Оливия.

— Така ли? — Ти Джей продължи да ги гледа изпитателно. — Много лошо, защото отдел „Промоции“ е измислил начин да извлече изгода от личната ви „вражда“ и в същото време да допринесете с нещо добро за обществото.

Мат се излегна на стола до нея, но небрежната му поза бе в разрез с енергията, която вибрираше от него. Един път да бъдат в синхрон. Тя също имаше лошо предчувствие за посоката, която поемаше разговора.

Ти Джей се обърна към директора по промоциите, новоназначен от дъщерната радиостанция в Бостън.

— Чарлс, защо не запознаеш всички с идеята си?

Чарлс Кранкоуър прокара издължените си пръсти през идеално подстриганата си руса коса. В обкръжение, известно с небрежността си, той беше прекалено безупречен и скован. Онези, на които не им пукаше от него — а броят им постоянно нарастваше, — изразходваха значително количество енергия, за да видят бастуна, който според тях бе забит в задника му. Досега никой не беше успял да го съзре или да го извади.

— Всъщност идеята е поразително проста. — Чарлс кръстоса крак върху крак, обути в панталони с остри като бръснач ръбове и допря върховете на пръстите си с грижливо оформен маникюр, като подпря лакти на масата. Гласът му бе плътен баритон с обработено произношение. — Както вероятно знаете, Асоциацията провежда ежегодна кампания за набиране на средства, наречена „Затвор и гаранция“.

Всички кимнаха предпазливо, опитвайки се да разберат накъде бие Чарлс.

— Ами, хранителна банка „Трета жътва“ се обърна към нас с подобно предложение, макар че гаранцията ще бъде плащана в храни, а не в пари. Имат нужда да попълнят хранителния си резерв.

— Значи искат да се преструваме, че сме затворени някъде и да караме слушателите да даряват храни, за да ни измъкнат? — Тонът на Мат бе открито скептичен. — Не виждам какво общо има това с мен и Оливия.

— Да, да. Ние измислихме малко по-различен вариант.

Мат постави лакти на конферентната маса и се усмихна. По-оживен Оливия не го беше виждала досега, но ни най-малко не бе впечатлена.

— Искаме да ви затворим заедно — от сорта на „Биг Брадър“ или „Сървайвър“. За една седмица. — Дори Кранкоуър да бе забелязал шокираните им изражения, той избра да не им обърне внимание. — Идеята е да го направим така, че и двамата да можете да излъчвате предаванията си от мястото. Ще монтираме и интернет-камери, за да могат слушателите да ви наблюдават на живо в мрежата по всяко време. През тази седмица те могат да гласуват за любимия си водещ и да допринасят за плащането на гаранцията ви във вид на храни. Който събере най-много храни и гласове, печели.

— Печели какво? — Тонът на Мат бе сух като Сахара.

Чарлс се намести внимателно на стола, но не трепна.

— Ти Джей ще го обяви след малко, но крайната награда, разбира се, е повече ефирно време и по-висок рейтинг.

Настъпи продължително мълчание, преди Чарлс да продължи:

— Като се има предвид аудиторията ви поотделно, предполагаме, че даренията ще се разделят по пол. Най-общо казано, очакваме истинска битка между половете. — Чарлс се усмихна и наклони леко глава все едно очакваше аплодисменти.

— Това е шега, нали? — Мат премести очи от Чарлс към Ти Джей, почти без да поглежда Оливия.

— Не, не е.

— Нека да видя, дали съм те разбрал правилно. Искаш да ни затвориш заедно за една седмица и да видиш кой ще оцелее? — Тонът на Мат все още бе леко невярващ, но докато Оливия го наблюдаваше, в тъмните му очи се прокрадна палава искра и ги накара да заблестят. — Предполагам, че не можем да гласуваме един против друг?

Ти Джей се изсмя.

— Не, без такова гласуване. Без ядене на плъхове. Апартаментът ще бъде напълно обзаведен с всички удобства на цивилизацията. Всъщност спонсорите вече се състезават помежду си чии стоки да бъдат предпочетени. Това е една невероятна възможност за реклама.

Оливия най-накрая излезе от вцепенението.

— Говорили сте със спонсорите, преди да говорите с нас?!

Чарлс преглътна, но не се притесни.

— Искахме да видим дали идеята ще набере скорост, преди да ви занимаваме с подробностите. — Отново се усмихна. По стандартите на Кранкоуър, той сияеше. — На практика всички са „за“. Всички прегърнаха идеята.

— Защото никой не им предлага да прекарат седмица с този тук. — Тя посочи с палец към Мат. — Няма да го направя, Ти Джей! Няма да се оставя да ме затворят на едно място с този маниак, и то за седмица, докато цялата страна ни гледа през ааа… през шпионката. Мъченията са забранени в тази страна.

Мат се ухили.

— Засягаш чувствата ми, Оливия. Само си помисли каква възможност ще имаме да се опознаем още по-добре.

— Не искам да те опознавам по-добре. И без това съжалявам, че те познавам.

— Не преставаш да пускаш стрели, а? Мразя да се правя на нескромен, Оливия, но има жени, които биха убили да са на твое място. Освен ако не те е страх, разбира се, да останеш насаме с мен?

— Да ме е страх от теб? — Беше ужасена, но не от него. — Не се ласкай. Просто смятам идеята за глупава. — Оливия се обърна към Даян за подкрепа, но продуцентката й примирено вдигна рамене.

— Не ми е приятно да го кажа, Оливия, но идеята е много добра. Видя какво стана с темата за Питър Пан. Тук става дума за рейтинги до небесата, също и за голям шум в пресата.

Продуцентът на Мат беше на същото мнение.

— Всички печелят в този случай. Хранителната банка получава храни и бива популяризирана, вие двамата получавате по-високи рейтинги — никой не губи. Трябва само да направите шоу за публиката. Да се посдърпате малко. — Бен се ухили. — Това едва ли ще представлява проблем за вас.

Даян нахвърля няколко реда на един лист, после се обърна към Чарлс:

— Ще има лични сектори, които няма да бъдат снимани от камерата, нали?

— Да. — Чарлс измъкна план на един от най-малките апартаменти, които Оливия беше виждала. — В двете спални и банята няма камери, въпреки че коридорът между тях ще се вижда. Така че, ако на някой от вас му се прииска да убие другия, има къде да се оттегли и да охлади страстите. Очевидно е, че се надяваме на известна враждебност.

— Враждебността не е проблем. Само че аз по-скоро бих дарила парите, отколкото да се подложа на този абсурден фарс.

Беше намесено твърде много от миналото и твърде много сърдечна болка. Оливия потръпна от представата да бъде затворена за седмица с мъжа, когото не можеше да понася… и на когото не беше сигурна, че може да устои. Фактът, че щеше да навърши трийсет през седмицата по време на промоцията й се струваше жестоко и необичайно наказание.

Тя се загледа в профила на Мат, силен и уверен, и се замисли с каква лекота я изкарваше от равновесие. Погледът й се спря на самодоволната му усмивка и всяка клетка от мозъка й започна да пиука предупредително.

— Съжалявам, Ти Джей, но не виждам как мога да го направя.

Ти Джей погледна Оливия право в очите, без да мига.

— Имаш пълната свобода да откажеш, Оливия. Не бих си и помислил да те карам насила да участваш в промоцията.

Въздишката на облекчение застина на устните, когато той продължи:

— Разбира се, ако не участваш, Мат ще направи сам едноседмичното си дистанционно предаване.

Оливия мълчаливо претегли възможностите. Да остави Мат да получи преднина, й се струваше много по-разумно от прекарването на една седмица сама с него в апартамент с размерите на кутийка. Но в този случай почти всичко би било по-разумно от това. За жалост Ти Джей явно не бе приключил с нея, защото добави:

— И разбира се, имам намерение да използвам това дистанционно излъчване, за да реша кое от двете предавания да остане. Гласовете на публиката и даренията от храни ще бъдат най-красноречивият показател за популярност, но шефовете се интересуват повече от отношението на публиката.

Паузата, която последва бе повече от многозначителна.

— Консултантът, който ще дойде през седмицата на дистанционното излъчване, ще направи серия групови анкети и телефонни проучвания, за да добие по-ясна представа какво е реалното отношение на нашите слушатели към вас. Първо ще уточни броя на слушателите, които смятат Ти Ел Кей за предпочитана радиостанция. После, тук се крие ключът, ще установи броя на слушателите, за които Ти Ел Кей стои на второ място. Преминаването им към първата група ще е същинската победа.

Приличаше й на лоша игра на бинго, но Оливия разбираше, че предпочитанията на аудиторията са от първостепенно значение.

— В края на седмицата — завърши Ти Джей — ще разполагам с необходимото, за да взема обективно решение. Ако не участваш, играта няма да е равностойна.

Оливия се облегна на стола си, слисана и онемяла, докато около нея всички се разприказваха. Почувства погледа на Мат и се обърна към него. Както винаги, очите му грееха, а усмивката му бе многозначителна.

Ако се съгласеше с предложението на Чарлс, щеше да извърши огромна грешка. Ако беше поне наполовина толкова решителна, колкото съветваше слушателите си да бъдат, щеше да стане и да си направи харакири преди изобщо да допусне мисълта за тази нелепа промоция, предложена им от Чарлс.

Мат се наведе към нея и кръвта забушува във вените й със силата на цунами. Колкото по-скоро кажеше не, толкова по-добре.

Нямаше значение какво мислеха Мат или другите. Когато се съгласеше на този потенционално опасен план, зимните олимпийските игри щяха да се провеждат в ада.