Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
7 days and 7 nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 220 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

22

Човек на трийсет бе твърде стар за махмурлук. Оливия зарови лице във възглавницата и сви краката си в поза на зародиш. Когато се протегна, за да се завие презглава, видя гола плът и се спря изненадана. Със затворени очи затърси опипом пижамата си и откри, че не я носи. Нито каквото и да е друго. По дяволите! Споменът за трийсетия й рожден ден се върна с ярки подробности и тя потръпна. Човек на трийсет би трябвало да е твърде стар за глупости. Но очевидно действителността я опровергаваше.

За щастие явно беше сама. От другата страна на леглото не се чуваше хъркане, нито беше затоплено от друго човешко тяло, което означаваше, че Мат си бе отишъл.

С пулсираща от болка глава, Оливия отлепи клепачи и смело се опита да фокусира стаята. Забеляза затворената врата, черната рокля на топка в края на леглото (изруга отново) и накрая погледна часовника.

Тя присви очи, опитвайки се да разбере какво й показват римските цифри. Нямаше как да беше толкова часът!

— По дяволите! — примигна отново, но голямата и малката стрелка продължаваха да сочат четири и половина.

Оливия се претърколи по гръб и обърна лице към прозореца, откъдето през завесите проникваше ярка слънчева светлина. Ако беше четири часът следобед, ругатнята й едва ли беше достатъчно силна.

Опитвайки се да не изпада в паника, Оливия напипа мобилния телефон до леглото и натисна копчето за бързо набиране. Устата й беше суха като Сахара, а главата й пулсираше като бетон под въздушен чук, но преди да потърси аспирин и най-голямата чаша с вода, която можеше да намери, трябваше да узнае най-лошото.

— Даян?

— Мммм. — Чу се преглъщане, последвано от шума от смачкване на целофан — всички знаци, че Даян е прибягнала до старата си диета с кексчета.

— Оливия! Ти ли си?

— Аз съм.

— Какво стана? Добре ли си?

— Добре съм, само че аз би трябвало да задавам въпросите — хвана се тя за пулсиращата си глава със свободната ръка и се приготви. — Защо не си ме събудила тази сутрин?

— Опитах.

— Но?

— Но Мат вдигна твоя телефон и не ме остави да говоря с теб.

Парна я силно разочарование. Очевидно той бе съзрял възможност за реванш и веднага се бе възползвал. Откога беше започнала да очаква нещо повече от Мат Рансъм?

— Какво стана с предаването ми?

— Защо…

— Не мога да повярвам, че го допуснах. Това е краят на дистанционното излъчване, нали? О, господи! В програмата се е получила дупка по моя вина. Ти Джей сигурно е бесен от яд.

— Оливия…

— Искам да кажа, колко по-непрофесионално поведение бих могла да покажа. Трябваше да си прегледам главата, преди да се съглася да ме затворят тук с…

— Доктор О…

— Какво! — троснато отговори Оливия.

— Нямаше дупка.

— Какви ги говориш?

— Мат води предаването ти.

— Не е хубаво да се подиграваш с жена на ръба на нервна криза, Даян. Какво каза?

— Ами, Мат каза, че си болна, вероятно хранително отравяне и че днес сте решили да си размените предаванията като ефектен трик с рекламна цел.

— Мат е водил „Лив на живо“?! — не можа да повярва на ушите си Оливия. — Казваш ми, че Мат Рансъм е излязъл в ефир и е водил предаването ми?

— Аха.

— Сигурно жив са го изяли.

Даян се засмя:

— Не споменавай пред него, че съм го казала, но по някакъв си негов дързък начин той беше доста добър.

— Давал е съвети? На жени?

— Да. От мъжка гледна точка, а после срази всички обадили се слушателки с потресаващия, макар и вероятно точен начин, по който разсъждават мъжете.

Оливия се усмихна.

— Шегуваш се.

— Напротив.

— Значи не съм напълно посрамена при напускането си.

— Е, всички разбраха, че пийна малко повече. Освен това интернет камерата неизвестно как се изключи точно посред нощ. Разбира се, нямаме доказателство за нищо и по някаква никому неизвестна причина, Мат Рансъм мълчи.

Невероятно! Оливия затвори телефона, облегна се на възглавницата и се зави до брадичката. Мат Рансъм, какъвто го познаваше в Чикаго, щеше да включи камерата направо в спалнята, ако това щеше да го изстреля напред в кариерата му, но по някаква причина се бе въздържал да я изложи на показ. В буквалния смисъл.

Пулсирането в главата й се притъпи вероятно защото нямаше достатъчно място за махмурлук и объркване едновременно. Споменът за любенето им се опитваше да ги изтласка, но тя се отърси от него, защото не искаше да затормозява горкия си мозък и с това.

Докато се обличаше набързо, Оливия претегляше явното противоречие между мъжа, когото познаваше, и поведението, което беше показал, но двете й изглеждаха несъвместими. Или Мат беше обърнал нова страница, или замисляше нещо още по-ужасно от професионалното й дискредитиране.

Завари го в дневната, легнал на дивана със затворени очи. Бейзболният мач, който вървеше на екрана беше към края си, но Мат не беше в състояние да го забележи.

Оливия отиде в кухнята, намери два тиленола и ги преглътна с огромна чаша вода.

След като жаждата й беше утолена, тя изключи телевизора и седна на другия диван. В продължение на няколко минути го наблюдава как спи спокойно, докато се опитваше да подреди противоречивите си чувства.

В съня си Мат Рансъм изглеждаше такъв, какъвто не беше — а именно, сладък, уязвим и поддаващ се на влияние. Всъщност, ако не беше тъмната му набола брада, можеше да мине за момченце, заспало след изморителна игра. Ако не се броеше привлекателното окосмяване, което започваше точно под шията му.

Оливия плъзна погледа си надолу по стегнатия му торс с леко изразени мускули, като се спря за миг на колана на джинсите му, преди да продължи към онази част, с която се бе запознала отново.

Той не беше дете. И ако сега беше изморен, то бе, защото цяла нощ не спа и я люби. Когато беше с Мат, тя се превръщаше в съвсем друг човек. Щеше й се да го мрази за това, но само при мисълта за изминалата нощ, на устните й се появи усмивка.

Не, ядът нямаше да я изтрие. Нямаше кого да обвинява. Той не я беше накарал да пие, не беше я принудил да му се отдаде, напротив, а тази сутрин, когато бе имал възможността да я злепостави пред слушателите й, не го стори. Мат Рансъм просто не спираше да изскача от кутийката, в която тя все се опитваше да го напъха.

Когато обърна отново поглед към лицето му, Мат беше отворил очи.

— Добро утро, поспаланке — поздрави я той.

— Де да беше утро!

Усмивката му я накара да пожелае да се сгуши до него на дивана. Пребори се със слабостта си, като си припомни, че една почтена кавалерска постъпка не означаваше, че може да му има доверие.

— Нима? Не проумявам как можеш да проявяваш такава загриженост сутрин. Ако ме питаш, всички тези жени са твърде…

— Мат — прекъсна го тя, — опитвам се да ти благодаря.

— О, за нищо. Аз също се забавлявах, Ливи — повдигна многозначително вежди той.

— Говоря за това, че ме замести. Даян ми каза какво си направил.

— О… предаването ти. Е, и то беше забавно по свой начин, но не може да се сравнява с…

— Мат — предупреди го тя.

— Ти се изчерви, Лив — заиграха очите му. — Много си сладка, като се изчервяваш.

— Не съм в настроение за шеги и комплименти, Мат. Още не съм разбрала какво си намислил, но повече няма да ме хванеш така беззащитна. — Тя почувства как топлината се плъзна отново по страните й и отклони поглед.

— Ааах. — Мат протегна ръце настрани, после ги кръстоса под главата си вместо възглавница. — Може ли да си по-конкретна?

— Снощи си остава само за снощи. Няма да се повтори. — Тя се взря внимателно в лицето му, за да улови признаци на съжаление, но усмивката му не се промени.

— Предполагам, че не говориш за храната.

— Прекрасно знаеш за какво говоря.

— Е, защо тогава не продължиш и не изплюеш камъчето. Ние, мъжете, понякога можем да бъдем ужасно недосетливи.

Тя се прокашля.

— Съжалявам, че така ти се нахвърлих, хмм, под кухненската маса.

Той кимна със сериозно изражение, но трапчинката на бузата му почти разсече лицето му на две.

— Не трябваше да го правя — продължи тя. — Не трябваше да правим секс. Беше неуместно и погрешно — това ще размъти водите между нас.

Мат кръстоса краката си в глезените и се настани по-удобно на дивана.

— О, Ливи. Ето пак започваш да усложняваш нещата повече, отколкото е необходимо. Водите са си идеално бистри.

— Моля?

Той сви рамене.

— Правихме секс. Беше страхотен, наистина страхотен, но нищо повече.

Оливия се скова.

— Това е само секс, Ливи. Излишно е да го мислиш толкова.

Тя застана с изпънат гръб.

— Колко съм глупава. Забравих, че за теб е просто гимнастика — погледна към него с празен поглед, решена да отвърне на равнодушния му тон. Би си прехапала езика, преди да признае колко дълбоко я бе наранила липсата на интерес от негова страна. — Предполагам, че в такъв случай сме постигнали съгласие. До понеделник сутринта ни остават три предавания. Време е да свалим ръкавиците и да покажем какво можем.