Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (1)

РАДИОБИТИЕ

Мат вдигна очи от пулта и застина от изненада.

— Здравей, Ливи.

Гальовното име, с което я нарече както някога, я накара да се вкамени.

— Искам да поговорим за това, което става помежду ни.

— Помежду ни? Да не съм пропуснал нещо? — усмихна се той и кафявите му очи грейнаха. — Не, определено щях да знам, ако има нещо между нас.

Тя изопна тяло.

— Очаквам да престанеш да ми се подиграваш в ефир. Освен това очаквам, че владееш аудиторията си. Не ми е приятно да ставам за посмешище дори в радиошоу с безплатен телефон за връзка.

— Щеше да си далеч по-непривлекателна мишена, ако не се приемаше толкова на сериозно. Това е само радио, Оливия, не мозъчна хирургия. И както и да се самонавиваш, всичко опира единствено до забавление и рейтинг.

— Това не оправдава поведението ти.

— За предаването ми ли говориш или за представата ти за моя сексуален живот? Доколкото си спомням, някога ти се нравеха и двете.

Напомнянето имаше въздействието на шамар.

— Просто не мога да повярвам, че все още живееш в Нийделенд. Не е ли време да пораснеш?

Той се хвана за сърцето, тонът му остана подигравателен, но в тъмните му очи се долавяше нещо, което не можеше да се разчете.

— Ох, Оливия! Нарани ме.

— Съмнявам се. Макар че бих искала.

Тя се обърна и напусна студиото… Вече се мъчеше да измисли оръжие, достатъчно мощно, за да разбие на пух и прах егото на Мат Рансъм.