Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (6)

3

Джо-Бет Нейми сортира дрехите от коша с мръсно пране на пода в пералното помещение. Пусна водата и отвори капака на пералнята, после добави чаша от течния препарат за пране и се загледа как водата се разпенва, преди да започне да пълни пералнята със съдържанието на коша дреха по дреха.

Фланелките на Доуг бяха огромни като притежателя си, същото се отнасяше и за късите панталони. Джо-Бет размаха над пяната чифт бели боксерки и се изчерви, като си спомни как припряно ги бе свалила миналата нощ. От устните й се отрони въздишка при спомена за любенето му и задоволството, с което се сгуши в прегръдките му после — задоволство, което се изпари, след като се събуди и без да иска, го чу как я обсъжда в ефир с Мат Рансъм.

Джо-Бет почувства нова вълна от унижение и също толкова нежелан пристъп на отчаяние. Ърл Уейн Ролинс Втори не беше първият мъж, с когото бе имала връзка, но се надяваше да е последен. Жестоката истина бе, че го обичаше, а той неведнъж бе казвал, че я обича. Само че тиктакането на биологичния й часовник беше започнало да заглушава любовните признания.

Тя чакаше… Господи, колко искаше деца и свое собствено семейство. Не лишената от съдържание фасада на семейството, в което бе израснала, а истинско семейство, топлено от искрени чувства и емоционална близост. Принудата да се домогва до женитба я караше да се чувства като преоценена дреха, определена за коша с намалени стоки.

Джо-Бет пусна капака на пералнята и се наведе, за да извади джинсите, с които бе заредена сушилнята.

— Джо-Бет, долу ли си?

Тя продължи да вади мълчаливо дрехите от сушилнята и да ги сгъва една по една, като внимателно редеше своите и тези на Доуг в две отделни спретнати купчинки.

Доуг се приближи изотзад и обви ръце около нея. Докосването му както винаги бе изненадващо нежно за едър мъж като него.

— Добро утро, слънчице.

При други обстоятелства тя щеше да се обърне, да се изправи на пръсти и да се притисне към солидните гърди на Доуг Ролинс, но не и днес.

— Какво има? — Той зарови лице в тила й и сключи ръце под шията й. Всеки момент щеше да плъзне ръце под горнището на пижамата и да я накара да потръпне от удоволствие. — За никъде още не бързаме. Защо не се върнеш в леглото?

Без да се разнежва, тя се освободи от прегръдката му, обърна се и се вгледа в грубо изсеченото му лице. Беше по-висок от нея с цели двайсет и пет сантиметра и почти четирийсет и пет килограма по-тежък, но тя отказваше да се чувства по-незначителна. Във вените й кипеше справедливо възмущение, освен това й достави удоволствие изненадата му, когато постави ръка на гърдите му и го накара да отстъпи крачка назад.

— В теб има повече кураж, отколкото в цял Тексас.

Страните на Доуг бяха покрити с набола златисто-прошарена четина, а сините му очи искряха засмени.

— Снощи се обади в радиото и каза пред цяла Атланта, че не искаш да се ожениш за мен.

Усмивката му се стопи.

— Как мислиш, че се почувствах аз?

— Ами, аз…

— Това беше риторичен въпрос, Доуг. Не очаквам да ми отговориш.

— Ама, Джо-Бет, аз…

— Влюбена съм в теб. Ти също все повтаряш, че ме обичаш.

— Обичам те, Джо-Бет! Знаеш, че аз…

— Не. — Тя вдигна пръст, за да го накара да замълчи. — Да не си посмял да ми го казваш. Омръзна ми от приказки, които не водят доникъде.

— Ама, Джо-Бет, захарче…

Тя го възпря с поглед.

— Аз съм на четирийсет и една, Доуг. Не мога повече да си губя времето, докато ти се чудиш. Кой знае колко яйцеклетки са ми останали?

Доуг отвори уста, но сега, когато тя очакваше отговор, думите му бягаха. Двамата просто се гледаха в спарения въздух на пералното помещение, а звуците от пералнята и сушилнята правеха още по-напрегнато мълчанието помежду им.

Сините му очи придобиха извинително изражение при вида на нещастното й лице. Усещайки, че всеки момент ще се разплаче, тя се мушна под ръката му и изтърча към горния етаж. Облече набързо джинси и фланелка и избърса очи, докато разсъждаваше върху иронията на собственото си положение. Преди четири години бе отхвърлила предложение за женитба, защото не можеше да се омъжи за мъж, който не караше сърцето ида учестява ритъм.

Сега пулсът й се ускоряваше и сърцето й туптеше по-силно от всякога, но явно беше необходима намесата на природна стихия, за да накара мъжа, когото обичаше, да се ожени за нея.

 

След като приключи с понеделнишкото предаване, Оливия тръгна да търси Мат. Подготвена за сблъсък, тя се отправи към студиото, където Мат записваше реклами, решена да установи принципни правила за оставащото им време заедно в Ти Ел Кей.

Сбърка, като пренебрегна случилото се помежду им в Чикаго. Въпреки че нямаше намерение да огласява публично миналото им, това че остави проблема да тлее мълчаливо помежду им се оказа лоша идея. Не беше предполагала колко трудно ще й бъде отново да работи с Мат, но сега знаеше и просто трябваше да намери начин да оправи нещата.

Червената светлина над вратата на студиото говореше, че микрофонът на Мат е включен, така че тя се спря отвън и аапочна да изучава врага си през правоъгълното стъкло.

Докато го наблюдаваше, той седеше приведен към микрофона, разпределяйки вниманието си между листа с текста, дигиталния таймер до него и четенето на глас. Езикът на тялото му показваше, че е хем съсредоточен, хем спокоен. Нито едно от двете не важеше за Оливия, защото дори зад стената на звукоизолираната стая, Мат Рансъм все така имаше властта да я изважда от равновесие.

Тя беше двайсет и една годишна стажантка, когато сексапилният диджей на следобедния блок в Зет Ен я свали. Той беше обигран, тя — болезнено чувствителна и неопитна. Тойй предложи единствено добро прекарване, а тя се влюби дълбоко и безнадеждно. И макар да не бе готова за започване на такава връзка, то се оказа още по-неподготвена да се справи с внезапния й край.

Това преживяване бе белязало сърцето й и я бе променило завинаги. Никога вече след това тя не се отдаде безрезервно някому и не се довери така сляпо. Дори изборът й на съпруг носеше белега на наученото от Мат.

Сега, осем години по-късно, бе трудно да проумее как бе могла да се влюби така силно в мъж, когото едва познаваше. Още по-трудно беше за разбиране защо една част от нея продължаваше да вярва, че в Мат Рансъм се крие нещо повече от секси усмивка и непринуден чар.

Докато го гледаше как работи, тя си каза, че изпитва само презрение към мъжа, който преминаваше през жените, както фермерът преорава полето, но все още помнеше всяка подробност от часовете, прекарани заедно в леглото. Както помнеше и какво беше усещането да владее цялата сила на личността му, съсредоточена единствено върху нея.

Червената лампа изгасна и Оливия протегна ръка към топката на вратата. Бързо, преди да е загубила кураж, тя я завъртя и отвори вратата.

Мат вдигна очи от пулта и застина от изненада.

— Здравей, Ливи.

Гальовното име, с което я нарече както някога, я накара да се вкамени. Необходими й бяха няколко безкрайни секунди, за да се окопити и огромна сила на волята, за да не сведе очи. Тя пристъпи напред и затвори вратата зад гърба си, опитвайки се да не обръща внимание на тясното пространство, което Мат изпълваше изцяло.

— Искам да поговорим за това, което става помежду ни.

— Помежду ни? Да не съм пропуснал нещо? — усмихна се той и кафявите му очи грейнаха. — Не, определено щях да знам, ако има нещо между нас.

Тя почувства как червенината запълзява от шията към бузите и и се пребори със желанието да отстъпи назад.

— Невероятно е, като се има предвид с какво си изкарваш прехраната, Оливия, че споменаването за секс все още те кара да се изчервяваш. — Той не изчака отговора й. — За секс говорехме, нали?

Очевидната подигравка в гласа му я накара да изпъне гръб.

— Ти може и да си, но това ти е стандартната тактика, нали? Не съм дошла да играя двойни игрички, Мат, и нямам интерес да си губя времето със сексуални намеци.

— Не, хайде да не си губим времето. Нито да се забавляваме твърде много. Не бихме искали да проличи, че сме хора все пак.

Жегна я силен гняв. Вдигна брадичка и каза:

— Докато Ти Джей не изясни положението, трябва да се постараем да се държим професионално. Надявам се, не си забравил какво означава тази дума.

— Да съм забравил? Та аз те научих на професионализъм заедно с доста други неща.

Оливия се изчерви от безочливото напомняне. Отвори уста да отговори, но трябваше да преглътне отговора си, защото на вратата се почука. Обърна се, когато вратата се отвори и на прага застана някаква млада и много красива жена.

— Надявам се, че не ви прекъсвам. — Момичето огледа Оливия. — Обеща ми да обядваме, Мат. Готов ли си?

— Оливия, това е Чери. Току-що започна работа в търговския отдел. Чери, доктор Оливия Мур.

Лицето на Чери грейна от нескрито обожание. Към Мат, разбира се.

— Приятно ми е да се запознаем, доктор О. Аз съм ваша голяма почитателка. — Респектът в тона й направо постави Оливия в категорията на застаряващите матрони, които не представляват конкуренция — място, където една трийсетгодишна жена не би искала да бъде.

Оливия се насили да се усмихне.

— Благодаря ти, Чери. И на мен ми е приятно да се запознаем, само че още не съм свършила с Мат.

След като си повтори наум, че не е направила от онези грешки на езика, които подсъзнанието ни скроява понякога, тя изчака младата жена да затвори вратата. После се обърна отново към Мат, въоръжена с прозрението, че Мат също като баща й, винаги ще бъде заобиколен от Черита.

Тя изопна тяло. Мат Рансъм не беше нищо повече от колега — според Ти Джей само временно. От него искаше само професионална любезност и малко уважение.

— Очаквам да престанеш да ми се подиграваш в ефир. Освен това очаквам, че владееш аудиторията си. Не ми е приятно да ставам за посмешище дори и в радиошоу с безплатен телефон за връзка.

Закачливата искра изчезна от погледа на Мат.

— Щеше да си по-непривлекателна мишена, ако не се приемаше толкова на сериозно.

— Моля?

— Това е само радио, Оливия, не мозъчна хирургия. И както и да се самонавиваш, всичко опира единствено до забавление и рейтинг.

— Това не оправдава поведението ти.

Късно се усети, че погледът й се е спрял на младата жена, която чакаше пред стъклената врата. Мат проследи погледа й.

— За предаването ми ли говориш или за представата ти за моя сексуален живот? Доколкото си спомням, някога ти се нравеха и двете.

Напомнянето имаше въздействието на шамар. Голяма грешка бе да се опитва да го убеждава.

— Пет пари не давам за сексуалния ти живот. Вече не съм една от бройките ти, Мат, и не мисля, че всяка дума, която се отронва от устата ти, е злато. Просто не мога да повярвам, че все още живееш в Нийделенд. Не е ли време да пораснеш?

Той се хвана за сърцето, тонът му остана подигравателен, но в тъмните му очи се долавяше нещо, което не можеше да разчете.

— Ох, Оливия! Нарани ме.

— Съмнявам се. Макар че бих искала.

Тя се обърна и напусна студиото, като отмина чакащата Чери и тръгна надолу по коридора. Вече се мъчеше да измисли оръжие, достатъчно мощно, за да разбие на пух и прах егото на Мат Рансъм.

 

— Добро утро на всички. Вторник е и вие слушате поредното издание на „Лив на живо“. Днес ще направим нещо малко по-различно.

Улови изненаданото изражение на Даян и вдигна палци нагоре. В стомаха си усещаше пърхане като от пеперуди, но не се остави това да й попречи.

— Вместо да започнем с частните ви проблеми, както обикновено, ще поговорим за проблем, който засяга много връзки. Той е малко от мъжко естество — нарочно замълча тя. — През осемдесетте Дан Кайли написа книга за него, но съм убедена, че проблемът продължава да съществува и през новото хилядолетие.

Даян прие първото обаждане, докато Оливия обясняваше:

— Синдромът „Питър Пан“ се отнася до порастването на мъжете. Също като митичния Питър и те искат да се носят през живота като волни птици, без да поемат отговорностите на възрастните.

Оливия се усмихна.

— Ще ви опиша типичното поведение на Питър Пан, а вие ще ми кажете дали познавате подобен мъж. Много искам да чуя как този тип поведение се отразява на живота ви.

Оливия погледна към записките си, въпреки че нямаше нужда от тях. Можеше да опише този мъж и насън.

— Той е привлекателен, забавен и знае как да накара една жена да се чувства добре. Вероятно излиза с много жени и остава с всяка дотогава, докато тя не започне да говори за обвързване. При него това е доведено до изкуство. Нали се сещате, приказки от сорта „още в началото изясни какво може да очаква“, с които оправдава неспособността си да поддържа дълготрайна връзка. Най-важното е, че този мъж има много предимства, освен ако не се интересувате от „и заживели щастливо“… Когато партньорката му поиска да обсъдят чувствата си, той започва да търси по-безопасна тема за разговор. — Тя замълча, за да подчертае думите си. — Като футбол или кола на изплащане вместо такава, купена в брой. Последното нещо, което би искал, е сериозна дискусия в личен план.

Оливия срещна погледа на Даян през правоъгълното стъкло и двете жени се усмихнаха, когато Оливия прие първото обаждане.

— Здравей, Джо-Бет. Познаваш ли Питър Пан?

— О, да! Живея с него. Доуг, приятелят ми, отговаря на описанието. Както и неговият герой, Мат Рансъм.

Оливия не можеше да повярва на късмета си. Не бе очаквала, че ще попадне на златна жила толкова бързо.

— Мат Рансъм? — опита се да се направи на изненадана, но едва ли можеше да се нарече голяма актриса. — Кое те кара да смяташ, че приятелят ти и Мат Рансъм са питърпановци? — Изпита вина, задето остави слушателката да й свърши мръсната работа.

— Ами, Доуг мисли, че Рансъм може да ходи по водата. Особено откакто Мат бе обявен за „Ерген на годината“, вероятно за стотен път. Винаги, когато видя негова снимка във вестника, той е с различна жена и мисля, че досега не съм чула нещо повече от слухове за обвързване и брак. Това не ви ли говори достатъчно?

Страхотно.

— Господи, Джо-Бет, предполагам, че да.

— Просто не го разбирам. С Доуг имаме толкова общо помежду ни. Смятах, че желаем едно и също, но когато му казах, че искам да се оженим, той ме погледна все едно съм му казала, че съм чумава или нещо подобно. Защо той реагира по този начин, доктор О?

Май трябваше да назначи тази жена на заплата.

— Ами, Джо-Бет, според Кайли всичко опира до страха. Тези мъже се чувстват неспособни — тя натърти на думата — и изпитват смъртен страх от нас, зрелите жени, и от това да пораснат. Ще приема още няколко обаждания, после ще обсъдим стратегия за справяне с тези питърпановци.

— Тя ще включва ли употребата на физическа сила. Не съм убедена, че мога да я приложа на Доуг.

— Не се тревожи за Доуг, Джо-Бет. Ще се опитаме да приложим по-твърд подход към това момче. Но нека първо да видим какво имат да ни кажат другите слушателки.

Сутринта отлетя неусетно. Нищо чудно, всяка познаваше или бе имала връзка с мъж от страната Нийделенд. Името на Мат Рансъм се спомена задоволителен брой пъти. Като коронования „Ерген на годината“ в Атланта и водещ на отявлено мъжкарското предаване „Мъжки разговор“ той беше най-очевидният пример. Оливия продължи да се преструва на изненадана винаги когато името му прозвучеше в ефир, и въпреки че се въздържаше да говори против мъжете, се чувстваше отмъстена.

В заключение предложи допълнителен анализ на синдрома и покани всички, засегнати от проблема, да посетят уебстраницата й и да разгледат оригиналния въпросник на Кайли.

За да не си криви душата, тя лично се съмняваше, че с целия успех, който беше постигнал, Мат отговаряше на профила на Кайли, но не се чувстваше задължена да го сподели със слушателите си.

Както обеща, в последните минути от предаването Даян включи отново Джо-Бет. Оливия предполагаше, че Доуг и неговият идол биха възразили срещу съвета, който тя даде.

— Джо-Бет, без да знам причините за нежеланието на приятеля ти да се обвърже, мога да дам някои предложения, основаващи се на поведението му. Ако обичаш Доуг и искаш да се омъжиш за него, то тогава трябва да го накараш да разбере, че отказът му да се ожени за теб може да стане причина да те загуби. Това не е заплаха или ултиматум, макар че сигурно той би го нарекъл така. Това е упражняване на права и отстояване на позиция. Ако ти искаш брак, а той не, в такъв случай си длъжна да потърсиш човек, който мисли като теб. Изнеси се, ако откаже да определи дата.

— Да се изнеса?

— Да, и за бога, спри да правиш секс с него!

— Да спра?

— Старата поговорка важи и до днес: повечето мъже не биха купили кравата, ако млякото им е безплатно.

Оливия забеляза стреснатото изражение на Даян и й намигна.

— Говорим за спиране на безплатното мляко, Джо-Бет. Нито капчица повече.

Оливия погледна дигиталния часовник и се изненада колко бързо бе минало времето. Чувстваше се невероятно добре, все едно бе свалила планина от плещите си.

— Благодаря на всички, които споделиха с нас разказите си за питърпановците. Време е да поискате своето и да го получите, дами. Постигането на щастието не става като в приказките. Джо-Бет, дръж ме в течение какво става с теб и Доуг. Ще чакам да се обадиш.

Сигналът на предаването днес прозвуча особено приятно за ушите й. Докато заглъхваше, тя се усмихна още веднъж и се сбогува със слушателите.

— Благодаря ви, че бяхте с мен днес. Аз съм доктор Оливия Мур, която ви напомня да живеете живота си… на живо.