Харлан Коубън
Гората (14)

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

След като Флеър Хикъри привършва с Шамик, аз се срещам с Лорън Мюз в кабинета си.

— Мръсна работа — казва тя.

— Залови се здраво за имената.

— Кои имена?

— Разбери дали този Брудуей се казва Джим или, както твърди Шамик, Джеймс.

Мюз бърчи вежди.

— Какво има?

— И мислиш, че това ще помогне?

— Във всеки случай няма да навреди.

— Продължаваш ли да й вярваш?

— Пълна мъгла е цялата работа.

— А така.

— Твоята приятелка Сингъл научи ли нещо?

— Още не.

— Съдебното заседание за днес приключи, Слава Богу. Флеър ми отряза главата. Знам, че всичко трябва да се прави в името на истината, че това не е състезание или нещо подобно, но нека бъдем реалисти. Кал и Джим се завръщат по-силни от всякога.

Мобилният ми телефон звъни. Поглеждам екрана. Отсрещният номер ми е непознат. Вдигам апарата към ухото си и казвам:

— Ало?

— Рая е.

Рая Сингх. Хубавата индийска сервитьорка. Гърлото ми пресъхва.

— Как сте?

— Чудесно.

— Измислихте ли нещо?

Мюз ме наблюдава. Опитвам се да й внуша с поглед, че става дума за нещо лично. Тя реагира бавно за следовател. Или го прави нарочно.

— Може би трябваше да ви кажа нещо — съобщава Рая Сингх.

Аз чакам.

— Но вашето внезапно появяване… Стреснах се. И пак не съм сигурна дали трябва да го сторя.

— Кое, госпожице Сингх?

— Викайте ми Рая, моля.

— Добре, Рая — казвам аз, — нямам представа за какво ми говорите.

— Става дума за това, защо ви попитах за причината на вашето посещение, спомняте ли си?

— Да.

— Знаете ли защо ви зададох този въпрос — какво точно искате?

Замислям се и решавам да бъда откровен:

— Заради непрофесионалния начин, по който се пулех във вас.

— Не е това.

— Добре, предавам се. Защо попитахте? И като говорим по този въпрос, откъде накъде ви хрумна, че е възможно аз да съм го убил?

Мюз вдига вежди. Хич не ми пука.

Рая Сингх не отговаря.

— Госпожице Сингх — казвам аз. И след това: — Рая…

— Защото — обажда се тя — той спомена вашето име.

Мисля, че не съм чул правилно и задавам съвършено глупав въпрос:

— Кой спомена името ми?

В гласа й се прокрадва нетърпелива нотка:

— За кого говорим през цялото време?

— Маноло Сантяго спомена моето име?

— Точно така.

— И не сте убедена, че е трябвало да ми съобщите това в самото начало?

— Не знаех дали мога да ви се доверя.

— И какво ви накара да промените становището си?

— Проверих в Интернет. Наистина сте областен прокурор.

— Какво ви каза Сантяго за мен?

— Каза, че сте излъгали за нещо.

— За какво?

— Нямам представа.

Продължавам да настоявам:

— На кого го е казал?

— На един човек. Не му знам името. Освен това държи вестникарски изрезки за вас в жилището си.

— В жилището си? Нали казахте, че не знаете къде живее?

— Това бе, когато ви нямах доверие.

— А сега имате?

Тя не отговаря направо.

— Вземете ме от ресторанта след час — казва Рая Сингх — и ще ви покажа къде живееше Маноло Сантяго.