Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Грийн Таун (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Farewell Summer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

Рей Бредбъри. Сбогом, лято

Американска, първо издание

ИК „БАРД“, София, 2008

ISBN: 978-954-585-894-9

Превод: Владимир Зарков

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Десислава Господинова, ИК „БАРД“

Формат 84/108/32

История

  1. — Добавяне
  2. — Оправена грешка в първото изречение - Грион->Грийн.

16.

В зеления парк, под мраморната сянка на съда, в подножието на грамадната часовникова кула чакаха масите за шахмат.

Сега под сивкавото небе, леко намирисващо на дъжд, до дузина маси се опираха старчески ръце. Над черно-червените бойни полета се навеждаха две дузини старчески глави. Пешките, офицерите, конете, топовете, царете и цариците тръпнеха и се местеха, рухваха цели разгромени монархии.

Листата хвърляха шарени сенки върху ходовете на старците, които засмукваха хлътналите си бузи и примижаваха един срещу друг студено или понякога присмехулно. Разговаряха сред шумолене и стъргане на фигури на няколко крачки от паметника на загиналите в Гражданската война.

Дъг Споулдинг се примъкна, опря рамо на паметника и тревожно погледна движещите се шахматни фигури. Неговата дружина се прокрадна подире му. Очите им се впериха за малко в местените фигури, после те един по един се отдръпнаха и полегнаха сънливо на тревата. Дъг се взираше в старците, които дишаха тежко като кучета над дъските. Те потръпнаха. Ето, пак.

Изсъска през рамо към армията си:

— Погледнете! Онзи офицер си ти, Чарли! А онзи цар съм аз! — Дъг подскочи. — Господин Уибъл ме мести сега… ох! Някой да ме спаси!

Протегна вдървено ръце и замря. Момчетата се ококориха. Опитаха се да го хванат за ръцете.

— Дъг, ние ще ти помогнем!

— Някой ме мести. Господин Уибъл!

— Този проклетник!

Тогава се стрелна мълния, последва гръмотевица и заваля проливен дъжд.

— Еха-а! — възкликна Дъг. — Вижте.

Дъждът заливаше площада пред съда, старците наскачаха, забравили за събаряните от пороя фигурки.

— По-бързо, сега е моментът. Всеки да отмъкне колкото може! — извика Дъг.

Всички се хвърлиха като глутница към шахматните фигури.

Пак удари мълния, отново изтрещя гръм.

— Сега! — кресна Дъг.

За трети път блесна мълния, момчетата се разтърчаха между масите да докопат плячката.

Шахматните дъски се опразниха.

Момчетата осмяха старците, които се криеха под дърветата.

А после, досущ ято пощурели прилепи, се втурнаха да намерят подслон.