Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (61)

61

Когато се върнах в хотела, на гласовата ми поща беше оставено твърде лаконично съобщение:

„Корсети. Чакам те при Фарнсуърт.“

Реших, че мога да отида пеша по-бързо, отколкото с такси. Когато излязох на „Сентръл Парк Уест“, видях полицейски коли — общо пет-шест, включително и комбито на съдебния лекар. Пред кооперацията стояха няколко униформени ченгета и строго гледаха минувачите. Портиерът се мотаеше на входа, обзет от териториална нерешителност.

— Детектив Корсети ми каза да дойда — обърнах се към един як униформен полицай, който стоеше до входа.

— Така ли? Как се казваш? — попита той.

— Спенсър.

— За какво иска да те види?

— Не уточни.

Полицаят изглеждаше раздразнен от този факт. Обърна се, отвори малката месингова вратичка и извади домофона. Погледна го, после се обърна към портиера.

— Ей ти — нареди. — Набери номера на апартамента, попитай за Корсети и го повикай на телефона.

— Дадено — отвърна портиерът и го направи.

— Обажда се детектив Фланаган. От входа. Тук има един тип… — Полицаят ме погледна. — Как каза, че ти е името?

— Спенсър.

— Спенсър — повтори полицаят по телефона. — Добре, детектив.

Той върна телефона на портиера и се обърна към мен:

— Влизай.

Звучеше така, все едно не му се искаше да го каже.

Когато слязох от асансьора, в коридора пред апартамента на Фарнсуърт имаше още двама униформени полицаи.

— Корсети? — попитах.

— Ти ли си Спенсър?

— Аха.

Единият полицай кимна към вратата на апартамента и аз влязох вътре.

Наоколо работеха криминалисти, а няколко детективи стояха до стените с бележници в ръка. Единият беше Корсети. На пода между тях беше проснато тяло, а до него беше приклекнал някакъв специалист и го изследваше.

— Фарнсуърт? — попитах.

— Най-вероятно — отвърна Корсети. — Нали ти го познаваш, погледаш.

Приближих трупа и го погледнах. Не беше убит скоро.

— Да — казах. — Това е Фарнсуърт.

— Чистачката идва веднъж в седмицата — обясни Корсети. — Тази сутрин дошла и го намерила.

— Кога е убит? — попитах.

Корсети хвърли поглед в бележника си.

— По някое време вчера. С малокалибрено оръжие. С няколко изстрела. Ще разберем точно с колко след аутопсията. Не намерихме гилзи.

— Значи сигурно е револвер — предположих.

— Или голям чистник — каза Корсети.

— Хладнокръвен стрелец и чистник — уточних аз. — За да стреля няколко пъти в жилищна сграда и после да се забави, докато събере гилзите.

— Очевидно е успял — отвърна Корсети.

— И ти си прав — съгласих се.

— Знаеш ли нещо за това? — попита Корсети.

— Не.

— Къде е малката ти приятелка?

— Ейприл? Не знам.

Технически погледнато, не лъжех. Наистина не знаех със сигурност къде се намираше тя в момента. Корсети кимна.

— А Патриша Ътли?

— Еха — възкликнах. — Помниш и нея?

— Естествено, че я помня. Как мислиш, че съм станал детектив?

— Честно казано, и аз това се питах — отвърнах.

— Според теб има ли някаква причина да смятаме, че тя е застреляла Лайънел?

— Не знам нищо повече от теб — отговорих. — В този проект има някакъв конфликт с фамилията Денучи. Но не и нещо, което да я накара да го убие.

— Разкажи ми го пак отначало — каза Корсети.

Така и направих, включително и за това как Ейприл беше ударила Патриша Ътли.

— Може да не е била Ейприл — каза Корсети. — Може би Фарнсуърт е пребил Патриша Ътли. И тя му го е върнала.

— Не ми се струва в неговия стил — отвърнах. Корсети кимна.

— Освен това е било малокалибрено оръжие — добави той. — Дамско.

— Да бе, да — казах аз. — И двамата знаем, че повечето хора използват каквото оръжие им попадне, а не най-подходящото.

— Просто си го помислих — отвърна Корсети. — А някой от фамилията Денучи?

— По-скоро не — казах аз. — От разговора с Арни Фишър останах с впечатлението, че ще се заемат с проекта при техните условия или изобщо няма да го направят, но не им пука особено какво ще стане.

— Поне така ти е казал Арни.

— А аз съм доста наивен — отвърнах.

— Всички сме такива — съгласи се Корсети.

— Лайънел е пуснал убиеца да влезе, така ли? — попитах.

— Така изглежда — отвърна Корсети. — Няма следи от влизане с взлом. Нито от някакъв социален контакт — използвани чаши или нещо подобно. Леглото е било оправено. Чистачката каза, че Лайънел обикновено го оставя неоправено в деня, в който идва, така че да смени чаршафите и да го оправи.

— Значи последната нощ не е спал в леглото си — казах аз.

Корсети кимна, загледан в трупа.

— Като гледам, май последната нощ е бил на пода — каза той. — Ако попаднеш на Ейприл, обади ми се.

— Дадено — отвърнах аз.