Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (25)

25

Последният ми сериозен разговор с Ейприл не беше завършил добре, така че този път се срещнахме в салона, като присъстваха и Хоук, и Теди Сап, за да не се опита да ме съблазни отново. Откакто я отблъснах, тя се цупеше и явно още не й беше минало.

— Открих Лайънел Фарнсуърт — съобщих аз. Тя не реагира.

— Нали го познаваш? — продължих.

— Не.

— В годината, преди да дойдеш в Бостън, той е бил с теб двайсет и три пъти — казах.

Ейприл сви рамене.

— За мен всички клиенти са еднакви. Кимнах и продължих:

— Говорих и с Оли Демарс.

— С кого?

— С господина, който предизвика проблемите в къщата ти — обясних. — Той ми каза, че за това му плаща друг господин, с когото са се запознали в затвора „Алънуд“. Другият господин е от Ню Йорк и се казва Лайънел Фарнсуърт.

— Не беше ли някакъв тип с офшорна сметка? — попита Ейприл.

— Това си го е измислил Оли — отвърнах. — Всъщност е бил Лайънел, старият му приятел от затвора.

Ейприл замълча.

— Налице е забележително съвпадение — продължих. — Човекът, който те изнудва, е същият, когото си обслужвала професионално поне двайсет и три пъти.

Тя отново сви рамене.

— Убедих Оли да те остави на мира — добавих.

— Смяташ ли, че ще го направи? — попита Ейприл.

— Да.

— Значи вече нямам нужда от теб — каза тя.

— Зависи колко е честен Лайънел — свих рамене аз.

— Казах ти, че не познавам никакъв Лайънел.

— Ейприл — възкликнах аз. — Какво става, по дяволите?

— Нищо — отвърна тя. — Този Оли вече то спряхте. Благодаря ти. Това е всичко, от което имах нужда.

Хоук се изправи и се обърна към Теди Сап.

— Мисията е изпълнена. Сап се ухили и отвърна.

— Оли е сразен.

После той се обърна към Ейприл.

— До един час ще си събера багажа и си тръгвам. Беше ми приятно да работя за теб.

— Кажи „довиждане“ на дамите — добави Хоук. Ейприл кимна. Не каза нищо. Хоук и Сап излязоха. Двамата с Ейприл останахме сами. Мълчанието се проточи.

Сюзън беше казала:

„При живот като нейния със сигурност е претърпяла сериозни травми. А травмите обикновено излизат наяве, когато човек е под напрежение.“

— Нищо не може да е толкова лошо, че да не го споделиш с мен — опитах се да я убедя аз.

Тя кимна.

— Нищо не може да е толкова лошо, че да не ти помогна да го преодолееш — добавих.

Ейприл продължи да кима. Изправих се.

— Добре — казах. — Няма да те уча какво да правиш. Ако решиш, че пак имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.

— Да — каза тя.

Отидох при нея, наведох се и я целунах. Ейприл леко се стегна. Отстъпих крачка, престорих се, че стрелям по нея с пръст, обърнах се и излязох от къщата.