Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (20)

20

Списъкът с редовните партньори на Ейприл беше доста изчерпателен. Съдържаше около петнайсет имена с датите на посещенията, начина на плащане, координатите и сексуалните им предпочитания. Изпитах известно облекчение, когато установих, че сексуалните им предпочитания бяха в рамките на обичайното.

Помислих си, че директният подход сигурно няма да свърши работа. Здравейте, аз съм частен детектив от Бостън. Бих искал да ви задам няколко въпроса за продължителната ви връзка с една елитна проститутка.

Ето защо реших да се свържа с професионалист от Ню Йорк. Знаех точно на кого да се обадя.

Двамата с детектив Юджин Корсети се срещнахме за обяд в едно кафене на Мадисън Авеню, на няколко пресечки от моя хотел. Седнахме в едно тясно сепаре до лявата стена. Сепарето беше тясно дори за човек с моите габарити, а и Корсети беше едър, но тежестта му беше разпределена на ширина. Приличаше на топка за боулинг. Но значително по-корава. Поръчах си кафе и сандвич от ръжен хляб с телешки език. Корсети си поръча сандвич с телешка кайма.

— Как можеш да ядеш език? — попита той.

— Нали знаеш колко съм неустрашим.

— А, вярно, бях забравил — каза той.

— Повишиха ли те? — попитах.

— В старши детектив ли? — изсмя се Корсети. — Ти имаш по-големи шансове.

— Аз вече дори не работя в полицията — изтъкнах.

— Именно — каза той.

Донесоха ни кафето. Корсети си сипа около шест лъжички захар и шумно го разбърка.

— Дали причината не е в особената ти дарба да дразниш хората? — полюбопитствах.

— Естествено — отвърна той. — Имам я по рождение.

Донесоха ни и сандвичите с гарнитура от кисели краставички и зелева салата. Корсети се вторачи в моя.

— Наистина ли ще го ядеш? Щастливо кимнах.

— Искаш ли малко?

— Пфу! — възкликна той с отвращение.

— Спомняш ли си как се запознахме? — попитах.

Корсети беше отхапал от сандвича си. Кимна, без да спира да дъвче. Преглътна, попи устата си със салфетката и каза:

— Ти търсеше някаква изчезнала проститутка.

— Ейприл Кайл — казах.

— Аха — кимна той. — И някакъв тип, който беше замесен в това, беше убит на няколко пресечки източно оттук, доколкото си спомням.

Кимнах на свой ред.

— Аз бях арестувал доносника — продължи Корсети. — И ти се появи.

— А няколко години по-късно, в Рокфелер Сентър?

— Господи — каза Корсети. — Тогава доста ме даваха по телевизията. Какво стана с онзи тип, когото беше пипнал?

— Разбрахме се — отвърнах.

— Обикновено така става — отбеляза Корсети. — А сега какво искаш?

— Да подновя запознанството ни.

— Да бе, да. А не искаш ли да се държим за ръце и да ме изпратиш до вкъщи?

— Пак работя за Ейприл Кайл — обясних аз.

— Същата проститутка? Пак ли е изчезнала?

— Не — отвърнах. — Но има проблеми.

— Тази симпатична млада дама? — каза Корсети. — Как е възможно?

— Имам списък с имена и се питах дали не можеш да ги провериш. Да видиш дали някои от тях не са някъде в системата.

— Откъде взе този списък?

— Всичките са бивши клиенти на Ейприл Кайл.

— Значи сигурно много ще се изкефят, че ги проверявам — отбеляза Корсети.

— Надяваме се да не разберат — отвърнах.

— Кои сме ние в случая?

— Аз и мадам, която ме снабди със списъка.

— Аз не съм от нравствения отдел — напомни ми Корсети. — Не се интересувам от проститутки. Какво точно търсиш?

Беше изял сандвича си. В моята чиния беше останала само половин кисела краставичка. Изядох и нея.

— На бара има черешов пай — отбелязах. — Под стъклото.

— Аха — отвърна Корсети. — Забелязах го още на влизане.

— Но няма да си поръчам от него — заявих решително.

— И аз — отвърна Корсети. — Ще ми кажеш ли какво точно правиш?

— Добре — отвърнах и му разказах всичко.

Докато говорех, сервитьорката дойде да прибере празните чинии. Замълчах.

— Искате ли нещо друго? — попита тя.

— Още кафе — отвърна Корсети. — И две парчета от черешовия пай. И сирене.

— Готово — каза тя и се отдалечи.

Докато привършвах с разказа си, двамата с Корсети здравата се натровихме с черешов пай и сирене. Когато свърших, той протегна ръка.

— Дай списъка. Ще ти се обадя.