Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (27)

27

Този път реших да приложа друга техника на Лайънел Фарнсуърт. Номерът с адвоката и парите сигурно нямаше да мине втори път — нито пред него, нито пред портиера. Така че в един слънчев хладен ден в Ню Йорк просто започнах да се разхождам близо до сградата, в която живееше. Късно следобед той излезе от входа, облечен с палто от камилска вълна с колан и широки ревери, и зави надясно по „Сентръл Парк Уест“ към Кълъмбъс Съркъл. Настигнах го и закрачих до него.

— Разходките са хубаво нещо — казах. — Нали? Той ме погледна и едва не се върна обратно.

— Пак ти — каза.

— Аз.

— Ъъъ… човекът от адвокатската кантора, нали?

— Общо взето — отвърнах.

— Как така „общо взето“?

— Излъгах — обясних. Той спря.

— Излъга?

— Да — потвърдих. — Всъщност съм детектив.

— Детектив?

— Точно така.

Пак закрачихме по тротоара.

— От полицейското управление в Ню Йорк ли? — попита той.

— От Бостън — отвърнах.

Той ме погледна, отвори уста да каже нещо и размисли. Беше започнал да върви малко по-бързо. Аз не изоставах.

— Оли Демарс си каза всичко — продължих.

— Оли Демарс?

— Аха.

— Не мисля, че го познавам.

— Познаваш го — отвърнах. — Били сте заедно в „Алънуд“. Преди шест месеца ти си го потърсил и си го наел да притеснява Ейприл Кайл. Казал си му да не убива никого. И да не прави нищо лошо на самата Ейприл, но да не прекратява натиска, докато не му кажеш да спре.

— Той лъже — заяви Фарнсуърт. — Коя е Ейприл Кайл?

— Не мисля, че лъже — отвърнах.

— Лъже — настоя Фарнсуърт. — Можеш ли да вярваш на всичко, което ти казва бивш затворник като него?

— А да вярвам ли на всичко, което ми казва бивш затворник като теб?

— Беше съдебна грешка — каза Фарнсуърт. — Бях напълно невинен.

— Тогава защо те изпратиха в „Алънуд“?

— Прокурорът искаше да направи кариера.

— Като осъди човек от висшето общество като теб?

— Абсолютно — потвърди Фарнсуърт.

— Значи все пак познаваш Оли? — казах аз.

— Сега си спомних кой беше — отвърна Фарнсуърт. — От „Алънуд“. Почти не се познавахме. Не знам защо е решил да твърди такива неща за мен.

— Сигурно от завист — предположих. — Между другото, имам доказателства, че си се възползвал от професионалните услуги на Ейприл поне двайсет пъти в годината, преди тя да се премести в Бостън, и че винаги си я търсил по име.

— Той ли ти го каза?

— Не. Научих го по друг начин.

— Както вече ти казах и пак ти казвам, не познавам никаква Ейприл Кайл.

— Лайънел — казах аз. — Имам свидетели, които ще потвърдят, че често си прекарвал доста време в компанията на Ейприл Кайл, като всеки път си поръчвал точно нея по име. Разполагам и с показанията на Оли Демарс, който може да потвърди, че си го наел да тормози Ейприл Кайл, като отново си я посочил изрично по име. Оли каза, че си му изпращал парите всяка седмица. Въпрос на време е да разберем от коя банка, така че да получим копия от банковите преводи.

Фарнсуърт гледаше право пред себе си, докато вървеше по тротоара. Известно време повървях мълчаливо до него. Стигнахме до Кълъмбъс Съркъл и зачакахме да светне зелено.

— Ти не си основната ми цел в този случай — казах аз. Фарнсуърт не откъсваше поглед от светофара.

— Мога да те изтормозя, но мога и да те пусна — продължих. — В зависимост от това доколко си готов да говориш с мен. И какво точно ще ми кажеш.

Светофарът светна зелено. Тръгнахме да пресичаме.

— Да отидем в Таим Уорнър Сентър — каза Фарнсуърт. — И да поговорим.

— Идеално — заявих въодушевено аз.