Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (13)

13

Бях качил краката си на бюрото и говорех по телефона с Патриша Ътли, която си беше вкъщи в Ню Йорк. Днес Пърл беше при мен, в офиса, на канапето, и се забавляваше, като лежеше по гръб с увиснала глава и изплезен език. Лежейки така, тя изглеждаше, все едно че няма кости и нерви, а времето и напрежението нямат значение и всичко е само игра.

— Когато ми я доведе, тя беше едно изплашено дете — каза Патриша Ътли. — Аз се заех с нея и започнах да я обучавам. Цялата първа година изобщо не съм я карала да работи.

— Операция „Чисто сърце“ — казах аз.

— Е, не съвсем. Все пак се занимавам с бизнес. Но и собственото ми детство беше доста бурно, така че проявих съчувствие.

— И може би си по-мека, отколкото си признаваш — добавих.

— Намерил се кой да го каже — отвърна тя. — Във всеки случай тя беше почти пораснала и напредваше добре, когато реши да избяга с онзи идиот Рамбо.

— Който не беше по-мек, отколкото си признаваше.

— Никак — съгласи се Патриша Ътли.

— Всичко в замяна на любовта?

— По-скоро „нещо в замяна на любовта“ — уточни тя. — Не всичко. Но когато ти ми я върна, се наложи да започнем почти отначало.

— Животът й не е бил лесен.

— С повечето хора е така — каза Патриша Ътли. — Особено в този бизнес. Ние се опитваме да бъдем изключение.

— Всички се опитваме да бъдем изключение — изтъкнах аз. — Но ти наистина успяваш.

— Това имитация на Хъмфри Богарт ли беше?

— Щом се налага да питаш, явно не.

— Виж фактите — каза Патриша Ътли. — В крайна сметка успяхме да я вдигнем на крака и Ейприл стана едно от най-успешните ми момичета.

— Кажи ми за бизнеса, в който си я вкарала.

— Бизнесът не е върхът. Но все пак й дава възможност да управлява нещо според възможностите си и да печели прилично. Направих го най-вече заради нея.

— Получаваш ли процент?

— Да. Десет процента.

— От приходите?

— От чистата печалба — отвърна тя.

— Значи го правиш за Ейприл, а?

— Да. Прибирам малко над седем хиляди и петстотин долара годишно.

— Значи целият бизнес носи на Ейприл около седемдесет и пет хиляди?

— Общо взето — отвърна Патриша Ътли. — Има много текущи разходи.

— Наем за къщата, мебелите, осигуровки за момичетата и служителките?

— Както и разходи за бара, трапезарията, подкупи за полицията, таксата за мистър Маркъс, почистването, сериозна сметка за пране, медицински прегледи за момичетата, разходи за облекло.

— А заплати за момичетата? — попитах.

— Проститутките? Те получават аванс от бъдещите постъпления. Ако не излязат на печалба в сравнително кратък срок, ги заменят.

— Как върви бизнесът на Ейприл в сравнение с твоя в Ню Йорк? — попитах.

— По отношение на печалбата?

— Да.

— Джобни пари — отвърна тя. — Прекалено малък оборот и прекалено много разходи. Вероятно никога няма да успея да си върна първоначалната инвестиция.

— Очаква ли се изведнъж да потръгне по-добре?

— Не — отвърна Патриша Ътли. — Съмнявам се. Не съм се замисляла специално, но ми се струва, че пазарната ниша вече е запълнена.

Пърл изведнъж скочи от канапето и бързо обиколи офиса ми, докато не откри една мръсна и прокъсана плюшена играчка, която представляваше животно от неопределен вид. Вдигна я в зъбите си и стисна, така че играчката изквича, после ми я донесе.

— Какъв е този звук, за бога? — попита Патриша Ътли.

— Плюшена играчка — обясних.

Пърл продължи да квичи с играчката, докато не я взех и не я хвърлих в другия край на стаята.

— Замислял ли си се, че може би прекарваш твърде дълго време сам? — поинтересува се Патриша Ътли.

— Двамата със Сюзън имаме куче — казах. — Днес аз я гледам, така че я доведох на работа с татко.

— Божичко — въздъхна Патриша Ътли.

Пърл си взе играчката, разтърси я със зъбите си, погледна ме, взе решение, скочи на канапето и пак легна, но този път върху играчката.

— Ще ми кажеш ли защо се обади? — попита Патриша Ътли.

— Някой се опитва да изкара Ейприл от бизнеса.

— И тя се обърна към теб?

— Да.

— Знаеш ли кой е?

— Все още не — отвърнах.

— Помага ли ти някой?

— Двама души.

— Значи ще има някакви разходи — каза тя.

— Някакви.

— Ейприл плати ли ти?

— Не.

— Тя сигурно не може да си го позволи — каза Патриша Ътли. — Когато приключиш, ми изпрати сметката. Може би аз ще мога да ти платя.

— Нека да поговорим пак, когато приключа.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита тя. — Стивън вече го няма. Но имам връзки.

— Няма нужда — отвърнах. — Съжалявам за Стивън.

— Бяхме заедно дълго време — каза тя.

— Но не достатъчно — казах аз.

— Никога не е достатъчно — каза тя.