Артър Кларк
Среща с Рама (7)

7. Две съпруги

По-скоро развеселен, отколкото загрижен, Нортън си помисли, че ако неговите съпруги сравняваха изпращаните видеограми, щеше да има допълнителни грижи. Сега той приготвяше един по-дълъг текст и го дублираше, добавяйки кратки лични съобщения и нежни думи, преди да изпрати двете почти еднакви копия до Марс и Земята.

Наистина бе почти изключено неговите две съпруги да изявят подобно желание, тъй като независимо от специалната тарифа за семействата на космонавтите щеше да им струва доста скъпо. Всъщност нямаше смисъл. Неговите семейства имаха прекрасни отношения и си разменяха обичайните поздрави по случай рождени дни и празници. И все пак, изглежда, бе по-добре, че момичетата никога не бяха се срещали и по всяка вероятност това нямаше да се случи. Мирна бе родена на Марс и нямаше да понесе три пъти по-голямото притегляне на Земята. А Каролина ненавиждаше дори и двайсетминутните пътувания, които поглъщаха най-големите разстояния на Земята.

— Съжалявам, че закъснях цял ден с това предаване — каза Нортън, след като приключи с общите предварителни разговори, — но колкото и невероятно да звучи, бях извън кораба в продължение на трийсет часа. Не се безпокойте, всичко върви добре и владеем положението. Изгубихме два дни, за да преодолеем системата от въздушни шлюзове, но вече сме съвсем на края. Щяхме да привършим за няколко часа, ако знаехме всичко, което познаваме вече. Не оставяхме нищо на случая — изпращахме камери с дистанционно управление и манипулирахме всеки шлюз десетина пъти, преди да преминем през него, за да се убедим, че той няма да щракне зад гърба ни. Шлюзовете са въртящи се цилиндри с една пролука. Минаваме през нея, цилиндърът се завърта на сто и осемдесет градуса и заставаме пред врата, откъдето излизаме. По-точно изплуваме, както е в нашия случай. Рамианите наистина са внимавали за безопасността. Има три разположени един след друг цилиндрични шлюза. Намират се във външния корпус, непосредствено под входното съоръжение, което напомня на кутия за хапчета. Не мога да си представя нищо непредвидено. Дори ако някой взриви съоръжението, остават още две аварийни. И това е само началото. Последният шлюз преминава в прав коридор, дълъг почти половин километър. Изглежда прибран и чист, както всичко наоколо. На всеки няколко метра са разположени малки люкове, но сега тук е съвършено тъмно и, бих казал, страховито. В стените по цялата дължина на тунела са вдълбани два прореза, широки около сантиметър. Предполагаме, че в тях се движи някакво транспортно средство, което пренася товари, а може би и хора. Ще ни спести много усилия, ако успеем да го пуснем в действие. Казах, че тунелът е дълъг половин километър. След като сеизмичните проби показаха, че това е приблизителната дебелина на покривната черупка, можем да кажем, че вече почти сме влезли. Не бяхме изненадани от познатия въздушен шлюз в другия край на тунела. И от следващия. И от този след него. Тук хората, изглежда, са правили всичко по три пъти. Стигнахме до камерата на последния шлюз и чакаме разрешение от Земята, за да продължим по-нататък. Вътрешният свят на Рама е само на няколко метра от нас. Ще се почувствувам много по-добре, щом преодолеем и тази неизвестност. Нали познавате Джери Кирхоф, моят старши-помощник, който има такава библиотека от ценни книги, че не може да си позволи да емигрира от Земята? И този Джери ми разказа за нещо подобно, станало в началото на двайсет и първи, не, на двайсети век. Някакъв археолог открил първия неплячкосан от крадци гроб на египетски цар. В продължение на много месеци неговите работници разкопавали камера след камера, докато най-сетне стигнали до последната стена. Разбили зидарията, археологът грабнал един фенер и надникнал през дупката. Пред очите му застанала истинска стая на богатствата с невероятно количество злато и скъпоценни камъни. Може би и светът пред нас е гроб; все повече ми се струва, че е така. Дори и сега не се чува и най-слабият звук; нищо не напомня за някаква дейност. Е, надявам се, че утре ще разберем.

Нортън превключи записващото устройство на „Пауза“. Дали да спомене за още нещо, преди да изпрати поотделно личните съобщения до своите семейства? Обикновено той не се впускаше в толкова много подробности, но този път обстоятелствата бяха съвсем различни. Може би току-що бе завършил последното видеосъобщение до онези, които обича. Те имаха правото да знаят какво става с него.

Когато те гледат предаването и слушат гласа му, той ще бъде вече в Рама и ще знае дали това е за добро, или за лошо.