Артър Кларк
Среща с Рама (19)

19. Предупреждение от Меркурий

За първи път от много седмици насам всички членове на комисията за Рама присъствуваха лично. Професор Солъмънс се появи от дълбините на Тихия океан, където бе се посветил на проучване на добива на полезни изкопаеми от морското дъно. Никой не се изненада, че и доктор Тейлър се появи отново; сега съществуваше поне възможността на Рама да се открие нещо, което заслужава по-голямо внимание от бездушните предмети.

Председателят бе почти убеден, че доктор Перера ще бъде още по-нападателен със своите догми, особено сега, след като се потвърди неговата прогноза за урагана на Рама. За голяма изненада на Негово превъзходителство Перера изглеждаше неочаквано потиснат и приемаше поздравленията на своите колеги с такъв объркан вид, сякаш действително бе изпаднал в крайно затруднение.

Всъщност астробиологът бе дълбоко сломен. Грандиозното размразяване на Цилиндричното море се оказа явление, което затъмни ураганните ветрове, но той не бе му обърнал никакво внимание. Не можеше да се почувствува особено горд от факта, че си е спомнил за свойството на топлия въздух да се издига нагоре, след като бе забравил, че затопленият лед се свива. Но не след дълго той щеше да се съвземе и да си възвърне олимпийското самочувствие.

Когато председателят му даде думата и го запита какви промени в климата очаква да настъпят по-нататък, той внимателно отбягваше да вземе определено становище.

— Трябва да разберете, че метеорологията на един свят, необикновен като Рама, навярно крие много изненади. Но ако моите изчисления са правилни, други бури не се очакват и условията скоро ще се нормализират. Температурата ще продължи да се покачва бавно и до времето на перихелия, и след него, но това не ни засяга, защото „Индевър“ ще трябва да се отдели много по-рано.

— Значи, скоро в Рама ще бъде отново безопасно?

— Да. Навярно. След четиридесет и осем часа ще знаем със сигурност.

— Връщането в Рама е задължително — каза посланикът на Меркурий. — Ние трябва да узнаем колкото се може повече неща за него. Сега обстановката е съвършено различна.

— Струва ми се, че знаем за какво мислите, но бихте ли уточнили?

— Разбира се. Ние предполагахме досега, че Рама е мъртъв свят или поне не се намира под някакъв контрол. Но да си представяме, че е безстопанствен кораб, вече е невъзможно. Дори й в него да няма никакви форми на живот, възможно е да го управляват роботи и механизми, които са програмирани да изпълнят някоя съвсем неблагоприятна за нас операция. Ние сме длъжни да обсъдим въпроса за самоотбраната, колкото и нежелателно да е това.

Надигна се глъч от негодуващи гласове и председателят бе принуден да вдигне ръцете си, за да възстанови реда.

— Нека Негово превъзходителство завърши — обърна се той към присъствуващите. — Независимо от чувствата ни към подобна идея, тя трябва да бъде обсъдена сериозно.

— С цялото уважение, дължимо на господин посланика — каза Тейлър с лишен от всякакво уважение глас, — аз мисля, че трябва да отхвърлим страха от злоумишлено нападение поради неговата наивност. Напреднали в техническо отношение същества като рамианите без съмнение се намират на високо етично ниво. В противен случай те са щели да се самоунищожат така, както ние едва не сторихме през двайсетия век. Този въпрос съм изяснил напълно в моята нова книга „Морал и Космос“. Вярвам, че сте получили екземпляр.

— Да, благодаря ви, но за жалост други неотложни въпроси не ми позволиха да продължа след увода. Основната идея обаче ми е добре позната. Ние нямаме лоши намерения към даден мравуняк, но ако на същото място искаме да построим къща…

— Това е отчайващо като онази идея за кутията на Пандора. И не е нищо друго освен междузвездна ксенофобия.

— Господа, моля ви! Подобен разговор не води доникъде. Господин посланик, вие още имате думата.

Председателят погледна към Конрад Тейлър през триста и осемдесет хиляди километра космическо пространство и той притихна неохотно, подобно на вулкан, който очаква своето време.

— Благодаря — каза посланикът на Меркурий. — Може и да няма никаква опасност, но там, където става дума за бъдещето на човешкия род, нищо не трябва да се оставя на случая. И ако ми позволите да кажа, ние, обитателите на Меркурий, сме особено загрижени. За нас опасността може да се окаже по-голяма, отколкото за другите.

Тейлър изсумтя звучно, но още един поглед от Луната го обузда.

— А защо за Меркурий повече, отколкото за всяка друга планета? — запита председателят.

— Погледнете развитието на нещата. Рама вече навлезе в нашата орбита. Възможността да заобиколи Слънцето и да се втурне отново в космоса е само предположение. Представете си, че изпълни операция, която го подготвя за спиране. Най-удобно за целта е мястото на перихелия, а дотогава остават трийсет дни. Нашите учени ми казаха, че ако цялата промяна на скоростта стане в тази точка. Рама ще влезе в кръгова орбита, отдалечен само на двайсет и пет милиона километра от Слънцето. Оттам той ще може да държи в ръцете си Слънчевата система.

Дълго време никой, дори и Тейлър, не каза нито дума. Всички членове на комисията подреждаха мислите си за онези трудни люде от Меркурий, представени така умело от техния посланик.

На повечето хора Меркурий даваше най-точна представа за ада или поне щеше да играе тази роля до момента, когато се намери още по-лошо място. Но жителите му се гордееха със своята странна планета, където дните бяха по-дълги от годината, имаше по два изгрева и залеза, а в реките течеше разтопен метал. В сравнение с него Луната и Марс не представляваха почти никаква трудност. Навярно хората трябваше да отидат на Венера, ако изобщо го направят, за да попаднат в по-враждебна обстановка от тази на Меркурий.

И все пак този свят се оказа възел на Слънчевата система в много отношения. При един поглед назад всичко бе съвсем очевидно, но преди някой да се досети, космическата ера бе почти в края на своя първи век. А сега жителите на Меркурий го напомняха на всички.

Неговата необикновена плътност насочваше вниманието към тежките елементи, които съдържа, още много преди човекът да стъпи на тази планета, но действителните й богатства смаяха всички и увеличиха с хиляда години срока, в течение на който човечеството можеше да живее съвсем спокойно от глад за най-важните метали. Тези скъпоценности се намираха и във възможно най-доброто място, където силата на Слънцето бе десет пъти по-голяма, отколкото на студената Земя.

Неограничена енергия и безкрайни количества метал — това бе Меркурий. Неговите мощни магнитни транспортьори можеха да пренасят стоки и товари до всяка точка на Слънчевата система. Той бе в състояние да изпраща и енергия във форма на трансураниеви синтетични изотопи или на обикновено излъчване. Имаше предложение да бъдат използувани лазери от Меркурий, за да се разтопят ледовете на гигантския Юпитер, но то не бе посрещнато добре от останалите. Технология, която може да затопли Юпитер, предоставя много съблазнителни възможности за междупланетен шантаж.

Подобна загриженост, макар и само въображаема, говори достатъчно за общото отношение към жителите на Меркурий. Уважаваха ги за тяхната упоритост и техническите им способности и се възхищаваха от дързостта, с която бяха покорили един страховит свят. Но не ги обичаха и не им вярваха за нищо.

Това не пречеше да разбират тяхното поведение. Известна бе шегата, че жителите на Меркурий понякога се държат така, сякаш Слънцето е тяхна частна собственост. С него ги свързваше тясна връзка на приятелство и омраза; така някогашните викинги са били свързани с морето, жителите на Непал — с Хималаите, а ескимосите — с тундрата. Те щяха да се почувствуват съвсем нещастни, ако нещо застане между тях и природната сила, която определяше и ръководеше техния живот.

Най-сетне председателят наруши дългото мълчание. Той си спомни за горещото слънце на Индия и изтръпна от ужас при мисълта за слънцето на Меркурий. Затова прие съвсем сериозно позицията на жителите на тази планета, считайки ги за недодялани, макар и технически грамотни варвари.

— Господин посланик, струва ми се, че вашите доводи заслужават внимание — каза той бавно. — Имате ли някакви предложения?

— Да, сър. Но преди да вземем решение за евентуални действия, трябва да познаваме обстановката. Ако мога така да се изразя, ние сме запознати с географията на Рама, но нямаме никаква представа за неговите възможности. А ключът е в следния въпрос: „Рама разполага ли с двигателна система и може ли тя да променя неговата орбита?“ Много бих искал да зная мнението на доктор Перера.

— Обмислях дълго време този проблем — отговори астробиологът. — Разбира се, че за началния тласък на Рама е бил необходим някакъв двигател, но един допълнителен ракетен ускорител е напълно достатъчен. Ако на борда има някаква система, досега не сме открили следи от нея. Никъде по външния корпус не се виждат нито ракетни дюзи, нито нещо подобно.

— Те могат да бъдат скрити.

— Наистина, макар че не виждам смисъл. А къде са резервоарите за гориво, в случая източници на енергия? Главният корпус е плътен; убеден съм от направените сеизмични наблюдения. Празните пространства в северната част са заети от въздушните шлюзове. Остава южният край на Рама, до който капитан Нортън все още не е стигнал поради водния пояс, широк десет километра. На южния полюс има най-различни любопитни механизми и конструкции, познати ви от снимките. Никой не знае какво представляват те. Но разумът му подсказва, че ако Рама притежава двигателна система, тя е нещо изцяло извън сегашните ни представи. Може би това е приказният „хипердвигател“, за който се говори от двеста години насам.

— Следователно не изключвате подобна възможност?

— Не, разбира се. Ако успеем да докажем, че Рама разполага с хипердвигател, ще се доберем до важно откритие, дори и да не разберем нищо от неговия начин на действие. Най-малкото е, че ще се убедим в неговата реалност.

— Какво е това хипердвигател? — унило запита посланикът от Земята.

— Всяка двигателна система, която не работи на ракетен принцип, сър Робърт. Антигравитацията, ако е възможна, е съвсем подходяща. Засега ние не знаем къде да търсим подобен двигател и повечето учени се съмняват, че той съществува.

— Не съществува — намеси се професор Дейвидсън. — Още Нютон разреши този въпрос. Действие без противодействие е невъзможно. Хипердвигателите са безсмислица. Запомнете това от мен.

— Може би имате право — отговори необикновено любезно Перера, — но ако Рама няма хипердвигател, той няма двигател изобщо. Просто в него липсва място за огромните резервоари с гориво, необходими за обикновена ракетна двигателна система.

— Трудно е да си представим един цял свят, който се блъска нагоре-надолу — каза Солъмънс. — Помислете за телата във вътрешността му. Те трябва да са закрепени неподвижно. Съвсем неудобно е.

— Може би ускорението е много бавно. Най-голямата трудност идва от водата в Цилиндричното море. Нищо не е в състояние да я спре от…

Гласът на Перера изчезна постепенно очите му се изцъклиха. Изглеждаше така, сякаш току-що е получил епилептичен припадък или сърдечна криза. Колегите му го гледаха с уплаха, но той изведнъж доби нормалния си вид, удари с юмрук по масата и извика:

— Но разбира се! Това обяснява всичко! Сега и южният праг добива смисъл.

— За мен, не — измърмори посланикът на Луната от името на всички присъствуващи дипломати.

— Погледнете този надлъжен разрез на Рама — продължи възбудено Перера, като разгъна картата пред себе си. — Имат ли всички копия? Цилиндричното море е затворено между два прага, които обикалят в кръг по вътрешната повърхност на Рама. Северният праг е висок само петдесет метра, но южният се издига почти на половин километър. Защо разликата е толкова голяма? Никой не можа да посочи смислена причина. Да предположим обаче, че Рама може да ускорява хода си, като се движи със северния край напред. Водата в морето ще се изтегли назад и нивото и в южната част ще се повиши със стотици метри. Ето защо е необходим прагът. Да видим…

Той започна да драска неистово. Само след около двайсет секунди вдигна главата си с вид на победител и каза:

— След като знаем височината на праговете, можем да изчислим възможното максимално ускорение на Рама. Ако то превиши два процента от силата на земното притегляне, морето ще залее южния континент.

— Една петдесета g? Не е много.

— Много е, когато масата е десет милиона мегатона. То е напълно достатъчно за маневриране между звездите.

— Благодаря ви много, доктор Перера — каза посланикът на Меркурий. — Има върху какво да се замислим след нещата, които казахте. Господин председателю, можем ли да напомним на капитан Нортън колко е важно да огледа южния район?

— Той прави всичко възможно, но и вие разбирате, че морето е препятствие. Опитват се да построят нещо като сал, за да могат да се доберат най-сетне до Ню Йорк.

— Южният полюс може да се окаже още по-важен. Междувременно аз ще предложа тези въпроси на вниманието на Общото събрание. Съгласни ли сте?

Нямаше никакви възражения дори и от страна на доктор Тейлър, но в момента, когато членовете на комисията се готвеха да изключат своите апарати, сър Луис поиска думата.

Старият историк говореше рядко и в такива моменти всички слушаха.

— Да предположим, че Рама е активен свят и притежава възможностите, за които става дума. Във военните дела има една стара поговорка, според която възможността не предполага намерение.

— Колко време ще ни бъде необходимо, за да разберем неговите намерения? — запита човекът от Меркурий. — А когато това стане, може да е много късно.

— И сега вече е много късно. Ние нямаме никаква възможност да въздействуваме върху Рама. Всъщност съмнявам се дали изобщо сме я имали.

— Не мога да се съглася с вас, сър Луис. Ако се наложи, ние разполагаме с много средства. Но времето е отчайващо кратко. Рама е космическо яйце, стоплено от пламъците на Слънцето. Всеки миг от него може да се излюпи нещо.

Председателят на комисията погледна посланика на Меркурий с истинско удивление. Кариерата му на дипломат не познаваше много подобни случаи. Той дори не бе и помислял, че един обитател на Меркурий е способен на такъв поетичен полет на въображението.