Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рама (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rendezvous with Rama, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 69 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
beertobeer (2010)
Допълнителна корекция
gogo_mir (2011)
Сканиране и разпознаване
Еми

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Артър Кларк. Среща с Рама.

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1979

Библиотека „Галактика“, №4

Превод от английски: Александър Бояджиев

Рецензенти: Светослав Славчев, Светозар Златаров

Редактор: Милан Асадуров

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Илюстрация на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Английска, І издание. Дадена за набор на 26.ІІІ.1979

Подписана за печат на 28.VІІІ.1979. Излязла от печат на 20.ІX.1979

Формат 32/70×100. Изд. номер 1260. Печ. коли 16. Изд. коли 10,36. Цена: 2.00 лв.

Код 08 95366–21431/5714–57–79

Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“, София

 

Arthur Clarke. Rendezvous with Rama

Ballantine Books, New York, 1976

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Корекция от beertobeer
  4. — Корекции от gogo_mir

6. Комисията

Доктор Боуз винаги бе смятал, че настаняването на Центъра на обединените планети на Луната е сериозна грешка. Земята неизбежно се стараеше да взема превес при разискванията така, както изпъкваше в пейзажа на околния свят. Ако е било наложително да се строи тук, може би е трябвало да го направят на обратната страна, където този омагьосващ диск бе невидим.

За промени бе вече много късно; всъщност липсваха други реални възможности. Независимо от мнението на колониите Земята щеше да остане икономически и културен повелител и през следващите столетия.

Доктор Боуз бе роден на Земята и тъй като емигрира на Марс след трийсетата си годишнина, чувствуваше, че преценките му за политическото положение са съвсем трезви. Сега той знаеше, че няма да може да се върне никога на родната планета въпреки петчасовия ракетен полет. Здравето му бе превъзходно, но на сто и петнайсет години нямаше да може да се справи с периода на реадаптация, необходим за връщане към трикратно по-голяма сила на притегляне от онази, при която бе прекарал почти целия си живот. Той трябваше да остане завинаги извън своя роден свят. Това не го угнетяваше прекомерно, тъй като не беше сантиментален.

Всъщност го потискаше необходимостта да среща година след година едни и същи познати лица. Великолепни бяха чудесата на медицината и не той би пожелал да се завъртят обратно стрелките на часовника, но около тази маса за заседания имаше хора, с които бе работил повече от половин век. Той знаеше с точност какво ще кажат и как ще гласуват по всеки въпрос. Искаше един ден някой от тях да направи нещо съвсем неочаквано, дори налудничаво.

По всяка вероятност и останалите очакваха същото от него.

Комисията за Рама бе все още малка по състав; това улесняваше нейната работа, но без съмнение в скоро време предстояха промени. Присъствуваха лично шестима негови колеги и всеки от тях представляваше членовете на Обединените планети. Друго разрешение нямаше, защото електронната дипломация все още бе невъзможна при разстоянията в Слънчевата система. Някои от по-възрастните държавници, привикнали към моменталните връзки, които съществуваха отдавна на Земята, не можеха да се примирят с факта, че на радиовълните понякога са необходими минути и дори цели часове, за да прекосят междупланетните бездни. Когато им казваха, че е невъзможен непосредствен разговор между Земята и по-отдалечените й чеда, чуваха ги да изразяват в отговор горчивото си недоволство: „Вие, учените, не можете ли да направите нещо?“ Приемливо бе само закъснението във връзките с Луната, макар че и тази секунда и половина имаше всевъзможни политически и психологически последствия. Ето защо единствено Луната можеше да остане навеки предградие на земната планета.

Присъстваха лично и участващите в комисията специалисти. Астрономът, професор Дейвидсън, вече ни е добре известен. Днес той не изглеждаше сприхав, както винаги. Боуз не знаеше нищо за вътрешната борба преди изстрелването на първата сонда към Рама, но колегите на професора нямаше да му позволят да забрави своята грешка.

Доктор Телма Прайс бе известна с многобройните си беседи от телевизионния екран, макар че тя дължеше славата си преди всичко на археологическия бум, последвал отводняването на обширния музей на потъналото Средиземноморие.

Боуз все още си спомняше възбуждението от онези дни, когато загубените съкровища на гърци, римляни и на десетина други цивилизации се появиха на бял свят. Това бе един от малкото случаи, когато бе съжалявал, че живее на Марс.

Астробиологът Карлайл Перера бе друг избраник, който правеше впечатление. Същото можеше да се каже и за Денис Солъмънс, специалист по история на науките. Боуз бе по-малко доволен от присъствието на Конрад Тейлър, известния антрополог, който се прочу с неповторимата смес от наука и еротика, използувана при неговото изследване на удивителните нрави и обреди в Бевърли Хилс[1] през последните десетилетия на двайсети век.

По всяка вероятност никой не би оспорил правото за участие в работата на комисията на сър Луис Сендс. Знаеше се, че този човек, чийто познания можеха да се сравняват само с изтънчеността му, губи самообладание единствено в случаите, когато го наричаха Арнълд Тойнби[2] на своята епоха. Големият историк обаче не присъстваше лично. Той упорито отказваше да напусне Земята, дори и за толкова кратко заседание. Неговото стереоизображение, което не се различаваше от истинската личност, очевидно бе седнало на стола от дясната страна на Боуз; сякаш за да бъде пълна илюзията, някой бе поставил чаша с вода пред него. Боуз намираше за излишна тази проява на особено техническо умение, но бе изненадващо колцина без съмнение видни хора се радваха като деца на възможността да бъдат едновременно на две места. Понякога електронното чудо ставаше причина за забавни премеждия. Боуз си спомняше как на един дипломатически прием някой се опита да мине през стереоизображение и разбра, за жалост твърде късно, че е дошла действителната личност. Още по-интересно беше, когато пренесените образи се опитват да стиснат ръцете си.

Но ето, че Негово превъзходителство посланикът на Марс в Обединените планети призова разхвърляните си мисли, изправи се и каза:

— Господа, откривам заседанието. Мисля, че съм прав, като казвам, че на това място са си дали среща забележителни дарования, събрани да обсъдят един неповторим случай. Генералният секретар даде указания да преценим неговите особености и при нужда да изпращаме мнението си на капитан Нортън.

Тези думи опростяваха прекомерно нещата и всички го знаеха. С изключение на случаите на действителна опасност твърде съмнително беше, че комисията ще установи пряка връзка с командира на кораба, който навярно никога нямаше да чуе за нейното съществуване. Комисията бе временен орган на научната организация на Обединените планети и нейният директор докладваше за дейността й на генералния секретар. Вярно е, че „Надзор на слънчевата система“ бе част от Обединените планети, но само в оперативно, а не и в научно отношение. Теоретически нямаше особена разлика, тъй като не само комисията за Рама, но и всеки, който пожелае, можеше да се свърже с командира Нортън и да предложи помощ със своя съвет.

Но връзките с далечния космос струваха скъпо. До „Индевър“ можеше да се стигне само чрез Планетком, а това самостоятелно сдружение бе известно със своята безупречна и ефективна счетоводна дейност. Бе необходимо много време, за да бъде отпуснат кредитен лимит от Планетком. Някъде някой работеше в това направление, но засега коравосърдечните компютри на сдружението не признаваха комисията за Рама.

— Този командир, Нортън, носи ужасна отговорност — каза сър Роберт Маккей от Земята. — Що за човек е той?

— Аз мога да отговоря — изрече професор Дейвидсън и пръстите му полетяха по клавиатурата на собственото му запаметяващо устройство. Той се намръщи пред пълния с информация екран и даде бърз и сбит преглед:

— Уилиям Циън Нортън, роден 2077 година в Брисбейн, Океания. Учил в Сидни, Бомбай и Хюстън. Пет години специализация по реактивни двигатели в Астроград. Получил звание в 2102 година. Минал по нормалния път на чиновете: лейтенант на третата експедиция до Персефона… отличил се по време на петнайсетия опит да бъде установена база на Венера… да… да… образцови данни… двойно гражданство, Земя и Марс… съпруга и момче в Брисбейн, съпруга и две деца в Порт Лоуъл с възможност за трето…

— Семейство ли? — запита невинно Тейлър.

— Не. Дете, разбира се — отряза сърдито професорът, преди да улови усмивката по лицето на другия.

Лек смях се разсипа около масата, макар че жителите на пренаселената Земя имаха в погледите си повече завист, отколкото шега. След цял век насочени усилия Земята все още не бе успяла да задържи своето население под определеното ниво от десет милиарда…

— Назначен за командир на изследователския кораб „Индевър“ от „Надзор на Слънчевата система“. Първо пътуване до обратно въртящите се спътници на Юпитер… да, това беше нещо… В изпълнение на задача по астероидите, когато получил заповед за сегашното пътуване… Успял да се справи с крайния срок…

Професорът изчисти екрана, погледна към своите колеги и допълни:

— Струва ми се имахме изключителен шанс, тъй като той бе единственият човек на разположение. Можехме да попаднем на някой съвсем обикновен командир.

Думите му прозвучаха така, сякаш ставаше дума за някой типичен нехранимайко, с пистолет в едната ръка и с къса сабя в другата, същинска напаст за космическите пътища.

— Данните показват само това, че е подготвен. Но как ще действува в една съвсем нова обстановка? — възрази посланикът на Меркурий.

Населението на тази планета бе само сто и двайсет хиляди и петстотин души, но нарастваше непрекъснато.

Сър Луис Сендс се покашля от Земята и направи същото на Луната след секунда и половина.

— Обстановката не е съвсем нова — припомни той на представителя на Меркурий, — макар че за последен път е била на лице преди три столетия. Ако Рама е мъртъв или ненаселен свят, както показват всички досегашни наблюдения, Нортън е в положението на археолог, който изследва останките на изчезнала култура.

Той се поклони вежливо на доктор Прайс, която кимна в знак на съгласие, и продължи:

— Типични примери са Шлиман в Троя и Муо в Ангкор Уат[3]. Опасността е незначителна, макар че няма абсолютна гаранция.

— Ами заложените капани и заредените механизми, за които говорят онези, почитателите на Пандора — попита доктор Прайс.

— Какво е това Пандора — живо се заинтересува посланикът на Меркурий.

— Движение на смахнатите привърженици на идеята, че в Рама се крие огромна потенциална опасност. Също като онази кутия, която не е трябвало да бъде отваряна — обясни сър Робърт с допустимата за един дипломат доза затруднение. Той се съмняваше дали представителят на Меркурий разбира за какво става дума, тъй като на тази планета не поощряваха запознаването с класическите науки.

— Пандора-параноя — засмя се Тейлър. — Разбира се, че подобни неща са възможни, но в името на какво някоя развита цивилизация ще се занимава с детинщини?

— И така, дори ако отхвърлим подобна неприятна възможност, остава ни още по-заплашителната вероятност да се изправим пред един обитаем и действуващ свят — продължи сър Робърт. — Възниква ситуацията на среща между две култури на съвсем различни нива на техническо развитие. Писаро и инките. Пери[4] и японците. Европа и Африка. Почти винаги последствията са били съкрушителни за едната от двете страни. Не предлагам нищо, а само посочвам прецедентите.

— Благодаря ви, сър Робърт — отговори Боуз и си помисли, че не е много удобно да присъстват двама души с благороднически титли в една малка комисия, но напоследък малцина англичани правеха изключение. — Убеден съм, че ние всички сме мислили за такава опасност. Но ако съществата, населяващи Рама, са… ъ-ъ… злонамерени, мислите ли, че нашите действия ще имат някакво значение?

— Ако се отстраним, може би няма да ни обърнат внимание.

— Но как е възможно, след като са пътували хиляди години и са изминали милиарди мили?

Спорът бе достигнал връхната си точка и продължаваше по инерция. Боуз почти не се намесваше, облегнат на стола в очакване на съгласие.

Случи се това, което той предвиждаше. Бе изразено единодушно мнение, че след като е отворил първата врата, за капитан Нортън не остава нищо друго, освен да отвори и втората.

Бележки

[1] Бевърли Хилс — предградие на Лос Анжелис, където живеят много холивудски звезди. Б.ред.

[2] Арнълд Тойнби (1852–1883) — английски буржоазен историк и икономист, изследвал епохата на „промишлената революция“ през 18 век. Б.пр.

[3] Ангкор Уат — величествен паметник на кхмерската култура и архитектура в Кампучия, построен през 12 век. Б.пр.

[4] Матю Колбрайт Пери (1794–1858) под заплахата на оръжието принудил японското правителство да подпише договор, който откривал японските пристанища за американските кораби. Б.ред.